Висши и низши принципи на човека

Висши и низши принципи на човека

Когато ученикът най-после овладее трайно навиците в умението да използва своята духовна воля и я взема на въоръжение, неговият път към върха става прав и кратък. А когато тази воля се кали и укрепне, тогава той става наистина отговорен за себе си и своя живот и спира да избягва всякакви форми на отговорност, което преди постоянно е правил. С пределна яснота сега той вижда своя път към целта и самата най-важна на този етап цел.

Сега му е ясно, че двамата главни господари и ръководители – това са духовната воля и душата. Духовната воля – това е най-висшият фактор, напълно съответстващ на волята Божия и произтичащ от нея. Това е онази огнена сила, която отстранява от пътя на ученика всичко негативно - разбира се при условие, че той сам иска това - и му дава онези мъжество, сила и мощ, които са му така необходими при сблъсъка с подземните, слузести чудовища от пещерите на неговото собствено подсъзнание. И тук без душата няма да се справи. Тя е неговият мислител, медиум и посредник между духа и личността.

Тя е тази Божия искра, в която се намират духовната воля, любовта и разумът. Душата е свързващата нишка, държейки се за която той неуморно върви напред. Душата е винаги нещо родно, близко и разбираемо, докато Духът е понятие, твърде неземно и абстрактно за него.
Човекът е устроен на троичен принцип. За да действа му е дадено физическо тяло, за да чувства – астрално тяло и за да мисли – ментално тяло. Всичките три тела заедно образуват фактора, който наричаме личност. В същността си личността е троична, но няма да е грешка да я разглеждаме и като четвъртична (четирисъставна), тъй като физическото тяло има етерна матрица, която също е част от личността.

Духът на човека, в съответствие със същия принцип, включва в себе си воля, любов и разум. Тези три аспекта са отразени в т.н. Висша Триада, която на свой ред е отразена в душата, а тя е отразена в личността.

Колкото по-дълбоко ученикът опознава своята троична природа, толкова по-дълбоко той опознава самия себе си и толкова по-ефективно може да използва своя духовен потенциал. Неговото физико-етерно тяло или тялото на действията отразява атмичния принцип воля-сила; неговото астрално тяло или тялото на чувствата отразява будхичния принцип любов-мъдрост, а неговото ментално тяло или тялото на мислите отразява манасния принцип разум-отговорност.

Когато ученикът се труди над решаването на проблемите на някое от телата на личността, то по метода на взаимоотразяването се съединява с един от съответните му висши принципи и обратно. Когато физическото тяло на ученика се намира в покой, той може да се съедини със своя принцип на волята; когато е в покой астралното му тяло, той може да се съединява със своята лична потенция на вселюбов; а когато е в покой неговото ментално тяло, той може да влиза в контакт със своя духовен разум. Както горе – така и долу. По-просто няма накъде, когато го разбираш. Но там е работата, че ученикът въобще не може да разбере това и са необходими понякога много животи, за да постигне накрая тази наглед тъй проста и елементарна истина.

"Огледалото на ученика"

Тибетеца чрез Биргит Ломборг