Астрални механизми за прехвърляне на своята вина върху другите

Астрални механизми за прехвърляне на своята вина върху другите

Астралният процес на очистване, на който е подлаган ученикът известно време преди Второто Посвещение, може да се окаже изключително труден процес. Голяма част от чувствените прояви, някога потискани и изтласквани в подсъзнанието, могат да се проявяват отново и отново (нерядко това се случва в съвсем млада възраст) и всяко тяхно проявление може да е съпроводено с прояви на психоза, които могат да уплашат околните. Тъй като всички тези състояния трябва да бъдат анализирани, разгледани и разбрани на етапа на астралното очистване, именно тази фаза се оказва толкова напрегната и интензивна. 

Външно, т.е физически, ще изглежда, че ученикът е затворен в себе си, но неговото поведение ще напомня поведението на психически неуравновесено дете, нещастно, капризно, своенравно, обхванато от болезнената мания да налага на всички своята воля.

На този етап върхът на планината изглежда много далечен и недостижим, тъй като ученикът се намира в долните, вътрешни пещери, където усещането за съпричастие и единство с планината се изгубва напълно. В този момент каналът с душата напълно бездейства, менталните функции са разстроени и работят извънредно лошо, а чувствата стават неуравновесени и капризни като на дете, макар че чисто физически той се развива и се чувства чудесно.

След завършването на дългия, тежък и изморителен период на изпитания ученикът е толкова уморен и изтощен, че (практически без сам да си дава сметка за това) започва да се плъзга все по-ниско и по-ниско в хлъзгавите, душни, покрити със слуз пещери на своето подсъзнание, падайки до нивото на ранното детство. В този период физико-менталният апарат действа напълно удовлетворително, затова пък чувствено-емоционалният напълно бездейства, сякаш омагьосан от сложната смяна на миражите.

На този стадий така наречените “засечки” са твърде чести и повод за тях може да бъде всяко егоистично желание – например стремеж за налагане на своята воля във всичко (типичен пример за инат и своенравие през пубертета); а тъй като всички ментални функции на ученика действат съгласувано и безупречно, в крайна сметка се стига до това, че зрелият, солиден човек ще започне със същия зрял и солиден език да дава детински заповеди, смисълът на които е да покаже, че няма да търпи никакви възражения.
Тъй като в подобни случаи той нерядко нарочно започва да говори глупости и го прави с наставляващ тон, оскърбително и високомерно, то не е за чудене, че околните започват да дават рязък отпор на подобно твърде неочаквано за тях отношение, докато самият ученик, затваряйки се в същото време дълбоко в себе си, се опитва упорито да отстоява своята позиция, която с всеки следващ момент става все по-безсмислена и нелепа. Менталните функции започват малко по малко също да отслабват и колкото по-дълбоко ученикът се оттегля в лабиринтите на своите вътрешни пещери, към още по-ранните детски шаблони на реагиране, толкова по-силно го завладява астралът, чийто слой около него нараства все повече и повече.

Сега ученикът е напълно неузнаваем. Той може да ридае като дете или да бъде студен като лед; може да бъде неподражаемо агресивен или да се хвърля от едно нещо към друго без смисъл и цел, тъй като всички ментални функции са практически блокирани и са извън играта. И неговата личност и характер се променят доста рязко, затова хората, на които им се налага в това време да общуват с него и да изпитват върху себе си тежестта на подобно общуване, го възприемат като напълно ненормален човек. При това обаче стига да го оставят на спокойствие за определено време или да престанат да му противоречат, стига да го поласкаят или да се съгласят с неговото мнение и той отново идва на себе си и става такъв, какъвто го знаят всички.

В този период той често изглежда разсеян, макар характерните за него стил и маниер на работа да остават същите. Затова той без усилие се справя със своята работа, особено ако тя му е навик от много години. Но ако пред него възникват неочаквани трудности или препятствия, те действат като остен и за миг го хвърлят в състояние на психоза. От друга страна, ако хората около него не му досаждат и не му дотягат със своите права или претенции, бързо му минава, макар че с целия си вид може както преди да проявява инат, да разиграва наранено самолюбие или да заема критична или агресивна позиция. 

Подобно поведение се възприема от околните като провокация и ги принуждава да заемат съответната позиция, в резултат на което той почти напълно (но отново напълно несъзнателно) се затваря в себе си, и се затваря толкова дълбоко, че в този момент не съществува никаква възможност за общуване или за установяване на близък контакт с него.

Много е важно в това време неговият партньор или семейството изцяло да си дават сметка от какво е предизвикано подобно поведение и да помнят, че то е временно, преходно и е напълно безопасно. За съжаление близките, поради незнание, често вдигат такава паника, че работата завършва с изпращане в психиатрична болница, където поради нежелание да разберат неговото състояние, действително му слагат печата на непоправим психопат. Но ако неговите близки не бързат с изводите и запазят здравомислие и разумност, след известно време той ще се възстанови и ще дойде на себе си. В повечето случаи той съвсем ясно и точно фиксира хода на събитията и си дава сметка за това, което става, но при това му се случват провали в паметта, поради които той губи нишката на цялото и хармоничната взаимовръзка между всички събития.

Той като че ли е заключен вътре в себе си и гледа оттам света с очите на малко дете, а когато дойде на себе си и стане отново нормален човек, околните по никакъв начин не могат да го убедят, че в определен момент той се е държал, меко казано, не по най-добрия начин. В този случай в него отново може да задейства инстинктът и той да се опита да се защити или да се оправдае, като прехвърли цялата вина на своя партньор или на някой друг. Такава позиция, общо взето, е разбираема. Тъй като в дадения момент той като личност прилича на малко дете, на него му е напълно чуждо чувството за вина, а след като е така, след като не се чувства виновен, тогава той значи не е виновен изобщо, затова цялата вина или отговорност автоматично се прехвърля върху този, който в дадения случай изпълнява бащинските и майчинските задължения. Това е положението. Ни повече, ни по-малко.

На мнозина това може да им се види ужасно, но винаги трябва да се помни, че това е само временна, междинна фаза, необходима за постигане на окончателна победа над своя враг – призрака на самозаблудата. Ученикът трябва, дори просто е длъжен да влезе в тези глухи, недокоснати и пораждащи страх кътчета на подсъзнанието, за да извлече оттам на бял свят онези нелепи механизми за самозащита, които той сам е създал през детството си. Каквито и чувства да владеят ученика, неговият неизменен защитен механизъм винаги е бил и ще бъде: “Това не е моя вина; това е негова (нейна) вина”. 

Именно по този начин в детството си той е защитавал целостта на своята натура, а тъй като този механизъм винаги е давал резултат, той е прибягвал до използването му във всички остри, напрегнати и опасни ситуации. Но сега, когато стои на прага на Второто Посвещение и иска да го премине, на него той трябва да се научи във всички без изключение жизнени ситуации да бъде отговорен за всяка от своите чувствени прояви.

Тази очна ставка със самия себе си, разкриваща пълната му безотговорност, ще бъде много неприятна за него. Нали в обикновения живот той е свикнал да се смята високо съзнателен и отговорен човек, а в стресови ситуации, когато такива са се случвали, той най-често въобще не е обръщал внимание на тези механизми, тъй като е прибягвал към тях чисто инстинктивно и неосъзнато. Но това, което не е виждал, са го виждали другите и те са знаели, че в подобни конфликтни ситуации е по-добре да не контактуват с него, тъй като той започвал да измисля глупости, да отправя лъжливи обвинения или да открива в поведението на другите несъществуващи мотиви и подбуди, правейки го с една цел – да избяга от отговорност. И досега тази форма на бягане от отговорност се практикува от много ученици, но тъй като те прибягват до нея само в крайно тежки, стресови ситуации, околните в отговор на това само свиват недоумяващо рамене: детинщини, казват, а не можеш на никого да забраниш да се измъква.

Детинщини. По-точно не може да се каже. Това е точно така, тъй като този механизъм се формира в ранно детство. Затова в процеса на астрално очистване ученикът трябва да стигне до стадия на пълна инфантилност, за да разбере, че този механизъм е бил приведен в действие именно по време на детството. Той трябва да извади на бял свят времето, когато са се появили причините, да го огледа от всички страни, да анализира и разбере цялата му безсмисленост и непригодност. 

Само така той може с цялата очевидност да признае пред себе си, че е необходимо колкото може по-бързо да се избави от този глупав механизъм. В противен случай цялото му по-нататъшно развитие ще бъде поставено под заплаха и ще бъде затруднено, докато не разбере, че виновен за всичко е инфантилният навик за бягане от отговорност, от който трябва незабавно да се отърве, като приеме нова директива – да се учи на зрялост, да се учи на отговорност за своето поведение в най-сложните и стресови ситуации.

Когато осъзнае това, когато разбере откъде се е появил у него този навик и къде са неговите корени, тогава той ще види, че навикът го е съпровождал през целия му живот, тъй като през целия си живот в подобни ситуации като малко неразумно дете е правил само това – прехвърлял е своята вина върху другите, за да избяга от отговорност. Това е станало част от неговата психика, станало е негово жизнено кредо, което сега трябва да изтрие от матрицата на своето съзнание, за да заложи там нова, позитивна програма за действие. Само в този случай той може да счита себе си за истински духовен ученик – човек, който не само осъзнава своята отговорност, но и поема върху себе си тази отговорност във всички сфери на живота.

Тези древни астрални механизми за издирване на изкупителна жертва, т.е. прехвърляне на своята вина върху другите, ще изглеждат на ученика при всяка среща с тях неприятни, отблъскващи и отвратителни, но независимо от това те трябва да бъдат извадени на бял свят, да се изследват, разберат и осмислят. Само тогава ученикът ще може да се приближи до Вратите, защото ще е преодолял всички груби миражи и съблазни, които сега го обграждат от всички страни, ще престане да се върти в кръг из собствената си гора и ще излезе от онова помрачено състояние, в което толкова време се е лутал между три бора, без да вижда зад дърветата планината.

"Огледалото на ученика"

Тибетеца чрез Биргит Ломборг

Активирай своята ДНК и промени живота си

Активирай своята ДНК и промени живота си

I. Въведение

Според древните принципи на херметизма динамиката на клетките е същатата както на галактиките.квантовата физика изследва огромното пространство м/у електроните и ядрото в атома, но досега все още остава забулена в тайна основата на живота- великолепната структура на ДНК в нашите клетки. Как тя структурира специфичните кодове в тялото ни, кои са причините за стареенето и болестите? Дали някога ще открием всичко това? Отговорът е - да!

Вече е известно,че всички биологични и физиологични процеси се управляват от невидимия механизъм наречен ДНК.всеки миг трилиони бита информация се обработват електрически, химически и психически. Време е да разпознаем този велик дар и да се възползваме от него. От момента на зачатието ни вътрешния ДНК компютър започва буквално да записва всяко събитие извън неговата оригинална първична структура. всичко това се регистрира и записва от ДНК/дезоксирибонклеинова киселина/,която се намира в ядрото на всяка клетка. Ние се раждаме почти съвършени, а после сетивата ни започват да "попиват" обстановката.

Знае се , че човешката раса има до 99.9% еднакви ДНК кодове и различията м/у отделните индивиди е само 0.1% . По-голямата част от нашето съществуване изобщо не зависи от гените, а от уникалният ни жизнен опит.

Според проекта за изследване на човешкия геном всеки ден все повече се доближаваме до ключа на живота. А кой е поставил този ключ? Кой е разумът който управлява ДНК, за да може тя да ръководи най-сложните и съвършени задачи, които света някога е виждал?

Нашата вътрешна ДНК “библиотека” реагира на околната среда чрез белтъчните клетъчни рецептори изградени от аминокиселини. Това са антените на клетката, с които тя получава информация отвън. Тези рецептпори изпълняват също и безброй задачи от комуникация между клетките до транспортиране на молекули. Но щом всяко преживяване се записва в нашата ДНК, как можем да изтрием от нея опита, който не служи за наше добро?

Вече е доказано, че принципът “съзнанието над материята” влиза в действие, когато ДНК получи указания да направи нещо.Дийпак Чопра твърди, че “осъзнаването” се влияе от определени хормони, свързани с процесите в ДНК. Отговорността да се промени съзнанието зависи от избора и волята на всеки човек.

Ключът към целия живот се крие в способноста да използваме намерението си за да повлияем върху промените вътре в себе си.

Когато осъзнато възнамерим да оздравеем, то лекуването става спонтанно, защото самолечението е естествено качество присъщо на живота. Клетката е структура, в която въглерода, водорода и азота могат да се регенерират самостоятелно и нашите тела се обновяват непрекъснато. Ние ставаме съвсем нови за по-малко от 2 год. и половина.

Осъзнатото намерение се свързва с фините енергии на вселената и поражда творчески процес, било то сред звездите или на атомно ниво.

Ние притежаваме този дар да променяме реалността и оттам – нашата ДНК. Затова да активираме себе си като признаем своята божествена същност. Сега е моментът да променим своята ДНК, а с нея и живота си.

Техниките за активиране на ДНК, представени в книгата на д-р Робърт Джерард “Променете своята ДНК, променете живота си” са много прости. Най-важното лечебно средство е въображението. Трябва да си представим превръщането на болката в любов, което ще доведе до единение на тялото, ума и духа. Това е едно пътуване към доброто здраве чрез емоционално освобождаване.

II. Строеж на клетката, хромозоми, ДНК

ДНК - това е божественият код в нас. Общият генетичен код, който дава инструкции за създаването на всички възможни варианти на даден жив организъм се нарича геном. Той е съвкупност от всички гени и се съдържа в ядрото на всяка клетка. В него е цялата информация за организма от цвета на очите до пръстовите отпечатъци. В ядрото на клетката ДНК образува линейни нишки, наречени хромозоми. Всяка човешка клетка съдържа 46 такива хромозомни нишки, под форма на 23 двойки, които наподобяват буквата "х".

Ако си представим хромозомите като пътнически влак, то вагоните в него са оформени от нишките на ДНК, а гените са пътниците. Със своята структура на двойно извита спирала ДНК молекулата наподобява усукана като кабел, който допълнително се увива на кълбо.

Двете спираловидни нишки на ДНК се състоят от повтарящи се захарни и фосфатни молекули свързани с напречно разположени нуклеотиди/от нуклео-ядро/. Това са 4-те аминокселини: аденин, тимин, цитозин и гуанин. Те играждат стъпалата на стълбата, като са заложени много прецизно на точното им място в съответствие с божествения код и така образуват кода на ДНК. Това са строителните тухлички, подредени по правилото:винаги аденин се свързва с тимин, а цитозин с гуанин (фиг.2). От тези”букви” се образува текста” на цялата генетична информация, записана в ДНК. Тя се определя от последователността или секвенцията на 4-те нуклеотидни бази. Този запис съдържа “сценария”, по който ДНК контролира функциите, поведението и структурата на клетките.

ДНК играе роля на физиологичен регулатор и хронометър, който наблюдава биологичния часовник на всяка клетка и продължителността на живота й. за да удължим живота на клетката и тялото трябва да се научим как да пренавием часовника регулиран от ДНК, а това става чрез силата на намерението.

Наборът от 3 нуклеотида се нарича триплет или кодон. Успехът при работа с ДНК зависи от способността ни да изпращаме намерението си към комбинациите от тези нуклеотидни бази . Еволюцията се моделира в клетъчната мембрана с помощта на съзнанието. Доказано е, че всички клетки имат рецептори памет и съзнание, а намерението, въображението, емоциите и звукът ги стимулират. Ако сме жадни и помислим за вода, хиляди клетъчни функции започват да синтезират ментално и да метаболират физически, за да подготвят тялото ни да приеме вода. Същото става , когато си представим изтискан лимон или когато имаме каквото и да е друго намерение, което дава командата и тялото я изпълнява.

Всеки триплет подава специфична биохимична инструкция на клетката. Генът, това е цялата кодонна ДНК секвенция, която кодира един белтък. Всеки белтък е изграден от аминокисилини, а неговото синтезиране се определя от последователността на базисните триплети в конкретния ген. Базата данни на човешката ДНК съдържа около три милиарда базисни двойки, които изграждат белтъчните молекули. Командите на кодона (триплета) са три:

1.Започни нова белтъчна верига
2.Прибави нова аминокесилина
3.Завърши веригата точно сега

III. Удвояване/репликация на ДНК

Това става като се създаде точно копие на двете вериги на ДНК . Първо тя се разделя през средата като цип. Всяка половина от отворената двойна спирала привлича “четейки” от другата половина съответните нуклеотидни бази, като верига 1 изгражда ново копие на верига 2, а верига 2 изгражда ново копие на верига 1. след завършване на процеса първичната ДНК се затваря и се отдръпва, докато бъде призована отново.

Новополучената единична, нечифтосана верига наречена матрична или информационна mrnk започва да синтезира новия белтък като привлича необходимите киселини. Когато е готов, той се откъсва от mrnk. Този процес се извършва милиони пъти в секундата.

IV. Теломери и теломераза

Теломеразата е ензим с уникални подмладяващи свойства. Тя се произвежда в клетките и отговаря за стабилността и устоичивостта на теломерите. Това са структурни белтъци в крайните сегменти на нишките на ДНК и наподобяват капачета в края на хромозомите. При деленето на клетките те могат да изчезнат или да се повредят, което води до патология. Теломеразата възтановява здравината на теломерите и увеличава вероятността за правилно клетъчно делене. За съжаление раковите клетки също произвеждат теломераза, което води до безкрайно делене на клетките.

Ако теломеразата възтанови теломерите до пълната им дължина, това ще пренастрои биологичния часовник и в резултат човешкия живот ще се удължи.

V. Звук, намерение, мисъл

ДНК общува чрез звуци. Тя използва звука за да предаде своето намерение на клетките и на лечителя. Чрез звука можем да осъществим контакт с почти всичко - от микробите до галактиките.

А какво предстявлява намерението? 

В книгата си “Мястото на душата” Гари Зукав казва: ”Намерението е начинът, по който използваме волята си. То изисква от космическите енергии на светлината да предприемат известно действие, т.е. “каквото посееш, това ще пожънеш”. Намерението е идея, която имаме в главата си. То е движеща сила на ума да сътворява или да променя”.

Д-р Робьрн Джан и сътрудници след милиони изследвания и експерименти вьрху намерението публикуват резултатите си. Според тях “висшите сфери на съзнанието на човека оказват влияние върху материалния свят.всяка мисъл има сила, всяко намерение има значение. Човекът има голям потенциал да създава намерение, което преодолява пространството и времето. Техните изследвания основани върху квантовата физика установяват, че съзнанието, подобно на светлината, има двойнствената структура на частица и вълна. То може да заобикаля или да прониква през най-различни препятствия, както и да резонира с други съзнания и аспекти от околната среда, например да влияе върху компютри и всякакъв вид машини, при което наблюдателят въздейства върху наблюдавания обект и го променя.

А какво е мисълта? 

Пак според Гари Зукав “мисълта е енергия или светлина, формирана от съзнанието. Никоя форма не същесвува без съзнание. Има светлина и съзнанието я извайва в различни форми. Това стои в основата на всеки творчески процес.

Наи-добрата предпоставка за ДНК активирането е нашата способност да упьлномощим себе си, като съзнателно използваме намерението родено в сърцето. То поражда емоция, чийто импулс и сила превръщат възнамерението в действие. Това става по схемата: съзнание – намерение – въображение- емоция- звук – действие-запис. Този процес се записва върху клетъчната мембрана с помощта на електромагнитното поле на клетката. Той отразява еволюцията на съзнанието, иницирана от самото него. Това е следствие от единението между духа, душата и ДНК - новата троица на живота. Когато божественият разум и активираният разум на ДНК разговарят помежду си, се поражда могуща сила, която възражда тялото, променя съзнанието и ставаме едно с Бога.

VI. Още за ДНК

Едва в средата на 20 век беше открита двойната спирална структура на ДНК, а вече учените, които работят по проекта “човешки геном”обещават,че в близките години той ше бъде “дешифриран”. Знае се, че човешкият геном е останал непроменен от пораждането на живота на земята до днес. Защо обаче той вече се променя? Защо дете родено със СПИН, един месец по-късно вече е здраво? Защо децата”индиго” се раждат с различна ДНК? Сега има стотици хиляди деца с паранормални способности по цялата планета. Това не идва ли да ни покаже, че живеем в края на времената, в прехода към следващата ера, в която човекът се завръща към своята Божествена същност?

Вече се знае, че ДНК е многоспирална, а не двуспирална, както се мислеше доскоро. По някаква причина десет от неините нишки са останали в латентно, виртуално състояние, от което се събуждат при активирането. Доскоро са смятани за излишни, но се оказва, че те са нашата космическа връзка или универсалната жизнена сила, заложена вьв всяка клетка. Те съединяват духа с човешкия генетичен код. Всяка нишка притежава абсолютна и безпределна способност да издигне човешкия живот до нивото на “светлинно тяло” и може да изпълнява своите космически функции отвъд пределите на човешките ограничения. Чрез този своебразен “клетъчен език” съзнанието на клетките се свързва с разума на целия организъм и дори отвъд него.

Структурите и процесите в ДНК могат да бъдат променени или увредени по различни причини. ДНК активирането може да отстрани нарушенията и да превърне сегашната двуспирална ДНК в многоспирална. Тези активирани нишки действат на творческо подсъзнателно ниво и зависят от свободния избор на личността. Те моментално изпълняват неината воля и изпипват всичко до съвършенство като действат без никакви ограничения.

По проекта на д-р Робърт Джерард "Лечение с ДНК" 

Източник: zahariada.blog.bg

Фантомният ефект на ДНК

Фантомният ефект на ДНК

Нека да се върнем в 1984 година, защото именно това е годината, през която прекланянето към ДНК се сблъсква с едно сериозно откритие. То е направено  от доктор Пьотр Гаряев. Откритието на Гаряев ни дава силни основания да смятаме, че митичното излъчване – Вселенското енергийно поле – може би действа и в нашата ДНК. Освен това ни навежда на идеята, че пълният генетичен  код на организмите може и да не се съдържа изцяло в молекулата на ДНК – или най-малкото не като единственото местоположение.

Когато Гаряев слага една мостра ДНК в миниатюрен кварцов контейнер с лазер, и след това я наблюдава с чувствителна апаратура, която би могла да улови дори единични фотони светлина той открива, че ДНК действа като гъба за светлината. По някакъв странен начин молекулата на ДНК абсорбира всички светлинни фотони в околността и буквално ги складира във формата на извита спирала. А това е повече от странно. Очевидно е, че ДНК създава нещо подобно на завихряне, което привлича светлината по начин, доста подобен на действието на черна дупка, но в доста по-малки мащаби.

Едва шепа учени биха били готови да признаят, че светлината би могла да проникне и в епифизната жлеза – обаче Гаряев, доказва, че молекулата на ДНК изсмуква фотони от някъде, чрез някакъв непознат на нас процес. Поради огромните трудности, свързани с изучаването на живия човешки мозък, с епифизната жлеза засега не са правени никакви експерименти от този характер – или поне не такива, които са известни на широката публика. Единствената технология, с която разполагаме и която би могла да задържи светлината в спирала като онази, която Гаряев открива в молекулата на ДНК, е фиброоптичният кабел – но дори и за фиброоптичните кабели не се е чувало да могат да черпят жадно светлина от своето обкръжение.

Ние не сме свикнали да мислим за светлината като за нещо, което може да бъде съхранявано – знаем, че тя обикновено се стрелка през пространството с огромна скорост. Ако изобщо успеем да я уловим на едно място, обикновено очакваме от нея да се изтощи и да изгуби енергията си. Дори и в случая с фото­синтезата единственият начин, по който растението би могло да съхрани светлината, е като автоматично преобразува енергията й в зеления хлорофил. А сега разбираме, че дори самата светли­на може да се използва като хранителен запас за ДНК, почти ка­то катеричките, които си събират жълъди за зимата, като ги кри­ят по хралупите си. А това откритие поражда цяла нова вълна от въпроси. Какво по-точно е онова, което съхранява светлината? Как точно я съхранява? И защо изобщо я съхранява?

Истинската магия се случва след края на експеримента на доктор Гаряев. Той грабва кварцовият контейнер с ДНК и прос­то го маха от мястото му. Оттук нататък уж нищо повече не би трябвало да се случи. Въпреки това, за негово тотално изумле­ние въпреки че е премахнал всичко – ДНК, контейнера и цялата апаратура — светлината продължавала да си се вие в спирала на същото място, въпреки че ДНК вече я нямало там.

Каквото и да е онова, което е държало светлината на същото място, то определено не се е нуждаело от ДНК молекулата. Защо­то то било нещо друго. Нещо невидимо. Нещо, което е достатъч­но мощно, за да съхрани и контролира видимата светлина, под­държайки я във формата на самата ДНК молекула. Единственото рационално научно обяснение е, че сигурно съществува някакво енергийно поле, което си върви заедно с ДНК молекулата – нещо като енергиен „дубликат” на ДНК. И този дубликат има същата форма като физическата молекула така че, дори и да премахнем молекулата, дубликатът продължава да се мотае на същото място където е била тя. Той не се нуждае от присъствието на ДНК, за да продължава да си върши работата – да  съхранява видимата свет­лина. Няма съмнение, че съществува някаква сила доста сходна на гравитацията, която задържа фотоните на същото място.

Последствията от това откритие са умопомрачителни. Както знаем в случая с човешкото тяло си имаме работа не само с  една молекула ДНК – имаме си трилиони такива молекули, в изключително прецизна структурна подредба. Имаме си костна  ДНК, ДНК на различните органи, кръвна ДНК, мускулна ДНК, сухожилна ДНК, кожна ДНК, нервна ДНК и мозъчна ДНК. И така, изхождайки от експеримента на Пьотър Гаряев не можем да не допуснем, че и цялото ни тяло трябва да си има свой енергиен дубликат. 

А това пасва перфектно с наблюденията и теорийте на Дриш, Гурвич, Бър и Бекър – че съществува енергийно поле, което казва на клетките ни какво да правят и къде да го правят. И щом добавим към всичко това и откритието на Гаряев, установяваме, че вероятно най-важната функция на ДНК е да съхранява светлината — както във физическото ни тяло, така и енергийния ни дубликат. Става ясно, че конвенционалната наука се нуждае от сериозно преосмисляне. Налице е голям обем информация за биологичния живот, която традиционната наука или не знае, или отказва да признае.

Фантомният ефект на ДНК е безсъмнено едно от най – значимите научни открития в най-новата ни история.

Гаряев доказва че молекулата на ДНК има някаква странна връзка с квантовата механика, която учените традиционалисти още не са открили. Вече разполагаме с доказателства, че ДНК взаимодейства с ня­какво невидимо и неоткрито засега енергийно поле, коетоне е с електромагнитен характер но което очевидно може да контро­лира електромагнитната енергия – в дадения случай чрез съхра­нение на фотони, дори когато наблизо не съществува физическа молекула, която да ги задържи.

И това не е всичко. Когато Гаряев напръскал този фантом с течен азот, който създава внезапен студ, светлинната спирала изчезнала – но след пет минути отново се появила. Това упор­ство на фантома на ДНК – нашият енергиен дубликат, дори и пред лицето на сигурното му унищожение е още по-странно и от самото явление. Дори и да унищожим целостта на района, в кой­то се е намирал фантомът на ДНК – в дадения случай чрез вне­запен прилив на студ, след малко той пак се появява и възстановява тази си цялост. Обкръжаващата светлина отново бива организирана в уникалния спираловиден модел на ДНК, който е съществувал и преди. Конвенционалната наука не би могла да ни предложи нищо, с което да обясни това явление и въпреки всичко то се случва.

Колко дълго според вас се езадържал този фантом? Кол­кото и да не е за вярване, фантомът на ДНК останал видим тридесет дена след първата си поява. И през цялото това време Гряев го е обстрелвал с течен азот, обаче той продължавал пак да се връща. Както вече вероятно се досещате това противоречи на всичко, което изповядват съвременната биология и физика – обаче е факт! Тази информация съществува вече двадесет и седем години!

Освен това през 1990 година в САЩ експериментите са повторени от Р. Пекора, но досега никой не е чувал за нея (Защо ли?). Очевидно е, че фантомът на ДНК не е с електромагнитен характер – около него има редица странни неща, които противоречат на всичко, което знаем за електромагнитната енергия (бих уточнил: което не ни се казва, не учим и сещайте се пак защо?!). Но пък си пасва перфектно с онова, което наричаме Вселенско енергийно поле. Стана ясно, че на микробиологично ниво си имаме енергиен дубликат.

Нашето ДНК по някакъв начин влиза във взаимодействие с енергийно поле, което засега е като цяло непознато за западните и източните учени, и което оставя след себе си фантом, подлежащ на измерване. Това означава, че нашият дубликат продължава да върши работата си по улавяне на светлината, дори и когато нас вече ни няма там. Ако в този момент си седите на стола и четете това, а след това станете и се преместите на друго място, то вашият енергиен дубликат ще продължи да завихря светлината в мини­атюрни спирали точно на мястото, където сте седели до преди малко – с всяка отделна молекула ДНК от трилионите такива, в продължение на най – малко тридесет дена, след като сте си ста­нали от мястото. Тъй като размерите, за които става въпрос, са микроскопични, този ефект не би могъл да се види с невъоръже­но око, обаче Гаряев успява да го измери в лабораторията си. Оказва се, че енергийният ни двойник е като перфектна холограма на физическите ни тела, и то точна до последната ни клетка!

В продължение на над четиридесет години пък доктор Йън Стивънсън събира доказателства за прераждането на близо три хиляди деца и установява, че спомените, особеностите на характера, талантите и други специфични качества се пренасят от един живот в следващия, в това число и способността за запаметяване на имена и връзки, както и някои черти от лицето. Доктор Джим Тъкър извежда тези изследвания на ново ниво, като използва програма за лицево разпознаване, за да докаже, че тези деца имат силни лицеви прилики с хората които си спомнят, че са били в предишния си живот. 

Да не забравяме също така, че смъртоносните рани от предишният ни живот обикновено се появяват като родилни белези в „новото” ни тяло. Всичко това би могло да получи ясно обяснение ако приемем, че нашият енергиен дубликат не умира със смъртта на физическото ни тяло, а той се носи от един живот към друг и пази в себе си всички спомени. Някои от нас са в състояние да черпят директно от тези спомени – особено когато сме все още деца и преди предубедената настойчивост на родители, учители и всякакви други възрастни да ни е хипнотизирала да повярваме, че това е невъзможно.

Източник: nikolaijambol.blogspot.com

Промени с вашите клетки – механика на Възнесението

Промени с вашите клетки – механика на Възнесението

Неотдавна между вашите биолози и генетици възникна дискусия във връзка с преобразуването на вашите клетки от смъртна структура на въглеродна основа в безсмъртна структура на силициева основа. В по-голямата си част настоящата ви апаратура не е предназначена да улавя тези промени. Тъй като процесът на мутиране е твърде значим, те забелязват нещо, но не са в състояние да го обяснят, тъй като идеята за промяна на основния химически код на биологичните форми на живот от един в друг елемент не е навлязла още твърдо в съзнанието на преобладаващия брой учени. Всъщност вашите изследователи едва наскоро откриха форми на живот с основни елементи силиций и литий. С ускоряване процеса на възнесение, по-прогресивно мислещите биолози ще разберат какво става.

Учените вече откриха при някои деца допълнителни вериги на ДНК или допълнителни рецептори, говорещи за ДНК съчетания, каквито няма в съществуващата им база данни. Това, разбира се, са просветлените души, които се въплъщават от други звездни системи.

Във вашата ДНК има рецептори на Светлината. Кодиращите ги вериги се съдържат в т. нар. от вашите учени „отпадъчна“ ДНК. Тези рецептори са чувствителни към по-високи честоти и имат много качества на извънземен източник. Много учени признават, че „отпадъчната“ ДНК трябва да има някакво предназначение, но те просто не го разбират. Ние през цялото време сме казвали, че вашата „отпадъчна“ ДНК съдържа не само тези Светлинни рецептори (позволяващи праната или енергията на жизнената сила да тече направо в клетките на тялото, активирайки матрицата на възнесението), но и запис на въплъщенията на душата в други светове и връзки към различни звездни родословия.

Колкото до Светлината, видимата област ще се промени с преминаването на душата през физическото възнесение. Това означава, че очите ще бъдат променени по начин, който ще им позволява да възприемат по-широк честотен обхват. С други думи, видимият светлинен спектър ще се разшири и ще включи още от инфрачервения и ултравиолетовия диапазон.

Светлинните рецептори в ДНК на възнасящите се души трябва да се настроят, подобно на радиоприемник, към идващите честоти на възнесението. Съществува сложна програма, част от матрицата на възнесението, която калибрира ДНК към идващите честоти. Може да се каже, че има вграден анализатор на качеството и строежа на сигналите, както и резонатор, който се „настройва“ на идващите честоти. Резонансното поле на съзнанието на душата се състои от много фактори, включително общото еволюционно състояние на душата, нивото на възприемчивост, спокойствието на средата, влиянието на други души и т. н.

В някакъв момент учените ще бъдат в състояние да пресмятат резонансното поле на дадена душа, използвайки висша математика (т.е. нелинейни уравнения с много променливи). За да опростим още повече нашето обяснение на програмата на главната матрица, ще добавим, че ДНК кодовете и ключовете отразяват вибрационното ниво на мислите, които преминават през съзнанието и подсъзнанието на душата. 

След това матрицата произвежда серия от електрически импулси, отговарящи на уникалната честота, генерирана от резонансните мислеформи на душата. Съотношението между положителните, животостимулиращи мисли и отрицателните мисли и вярвания е неделима част от „светлинния коефициент“, който присъства в изчисленията, правени от програмата за възнесение. Резултатът е уникално съчетание от енергии, често наричано „подпис на душата“. Този подпис после се „съчетава“ с подходящата идваща честота.

Ако генерираната от ДНК на душата честота не може да се съчетава адекватно с идващите честоти, настъпва дисбаланс, буквално създаващ блокаж в ауричното поле на душата. Когато честотите се съчетават правилно, възниква резонансно поле и постъпващите честоти на възнесението се кодират в клетките, активирайки онази част от матрицата на възнесението, която резонира с идващите сигнали.

Ако например постъпващата програма съдържа инструкцията „Вмъкнете ДНК нишка за безсмъртие в съществуващите смъртни клетки и „стимулирайте“ въглеродните атоми да създадат допълнителна електронна орбита, водеща до силициева конфигурация“, тогава тя ще се заеме с генерирането на поле, което резонира с нивото на съзнание, излъчвано от душата. Ако честотите си съответстват, ще настъпи преобразуване, обикновено на определен брой клетки в дадена област на физическото тяло.

Програмата има вградени защити, които осигуряват само подходящия брой клетки да бъдат преобразувани във формат на кристално светлинно тяло. Ако едновременно бъдат преобразувани прекалено много клетки, се предизвиква реакция на имунната система и антителата и тялото ще започне да гледа на мутиралите клетки като на врагове, които трябва да бъдат атакувани и/или отблъснати. Това е една от причините процесът на възнесение във физическото тяло да се осъществява по-скоро постепенно, отколкото мигновено.

Макар в нелинейно време отключващото събитие да е мигновено, физическият план и неговите линейно-времеви последователности обикновено изостават зад квантовия скок, подобно на забавянето на звука след светлината поради разликите в скоростта на двете. Казано другояче, както психологическото състояние на човека се нуждае от време, за да се адаптира към новата среда, така физиологичните компоненти на душата се нуждаят от време, за да се „аклиматизират“ към новите честоти на възнесението.

Колкото по-голяма е съпротивата във физическото тяло, толкова по-трудно протича процесът на преобразуване. В идеалния случай душата просто позволява на процеса на възнесение да се осъществява с оптималната си скорост, но душите рядко навлизат в състояние на пълно приемане. Вие сте програмирани от най-ранна възраст да имате определени психологически характеристики. Съществуват традиции, културни вярвания и различни социални условности, както и родословни връзки, генетични спомени и спомени от минали животи, с които се борите. Нещо повече, да не забравяме и медицинските „вярвания“ на лекарите от официалната медицина, които обикновено успяват да ви убедят, че тялото трябва да премине през определени „стадии“ на раждане, упадък и смърт.

Всички тези смъртни програми се кодират във вашата ДНК и е наложително да възникнат „стимулатори“ на безсмъртието, преди новите честоти на възнесението да могат да бъдат асимилирани както трябва. С други думи, трябва да прегърнете идеята за физическото безсмъртие; не да избягвате смъртта (или да чистите страха от смъртта), а по-скоро да разберете регенеративните свойства на Вселената (известни също като „синтропия“) и как тези енергии взаимодействат с втория закон на термодинамиката („ентропията“) – тенденцията в по-нисшите плътности нещата да се забавят, да се износват и да загниват. (Ако използваме техническа терминология, ентропия означава движение на енергията към по-безредно състояние с времето, както от електромагнетизъм се преминава към топлина.)

Из Глава 3 „Вътрешните промени“ на книгата „Земята се пробужда. Пророчества 2012 - 2030 г.“

Източник: ascension.bg

ДНК и тайната на сътворението на човека

ДНК и тайната на сътворението на човека

Религията е заложена в гените

Познанието, че ДНК  управлява живота, е истинско предизвикателство за разбирането на самия човек и за разбирането му за религията. То обаче може да го подготви за възможността за постигане на Фундаментална промяна в него самия.

"Вместо да се предполага изключително малката вероятност, че животът е произлязъл от играта на слепите сили на природата, много по-близко до ума е да се приеме, че произходът на живота се основава на едно целеосъзнато, интелигентно действие", заявиха астрономът Фред Хойл и философът Антъни Флу през 20-ти век. По-нататък те казват: "Единственото добро обяснение за произхода на живота и сложността на природата е една супер интелигентна, неизвестна творческа сила."

Но какъв вид сила може да бъде това? Някои невробиолози намират мястото на Божията идея в мозъка и говорят за „петното (мястото) на Бога”. Те открили, че възприемчивостта на индивида към духовни импулси е свързана с ген VMAT2 и по този начин – със  структурата  на ДНК.  ДНК или дезоксирибонуклеиновата киселина, се намира във всички живи същества, тя е биомолекула и носител на наследствената, генетична информация.

Според това схващане, ДНК има нещо общо с религията, която в истинския  смисъл на думата е вкоренена дълбоко в човека - в неговата структура. Съгласно горното схващане,  в системата на човека съществува така да се каже едно място на Бога.  Ориентираните към Кабала изследователи обясняват, че името на Божеството се съдържа като код във всяка човешка клетка. Те свързват букви от староеврейската и арабската азбуки с основните елементи на ДНК – водород, азот, кислород и въглерод: Генетичният код на човека отразява по този начин буква по буква името на Божеството. И това име, независимо от културата, религията или статуса, е здраво заложено във всички хора.

Един Божествен план вътре в човека

За човека митът за сътворението, описано в Битие на Библията (Книга 1 на Моисей) може да придобие съвсем ново значение, ако той я чете като картина на образуването на ДНК. Там се описва колко милиони форми на живот се появяват и отмират; как се превръщат във все по-сложни форми на живот, докато възникне една определена степен на интелигентност и самосъзнание. Но винаги – ако възприемем гореспоченатото познание на някои учени – в основата му е била идеята за един божествен план вътре в човека.

След всички катастрофи, изтрили от лицето на земята цели цивилизации, останалите оцелели винаги са продължавали  да се развиват и адаптират към конкретните обстоятелства. Така възникнало съзнанието. Поетът Омир кара своя герой от гръцката митология Одисей да изрече: "Аз съм." Израз на себеосъзналия се индивид. Исус Христос казва: "Царството Божие е вътре във вас", а  през епохата на Възраждането Джордано Бруно, Галилео Галилей и Йоханес Кеплер откриват: Земята не е център на Вселената, тя се върти около своята собствена ос. Освен това снимката на синята Земя на фона на  Вселената позволи на хората да осъзнаят, какви  нищожни частици от огромното цяло са те.

Безсмъртният принцип в човека

Откритието, че ДНК управлява живота, е революция не само в науката, но и във възгледа на хората за самите себе си. Досега човекът изграждаше чрез поредица от опитности едно Аз-съзнание, чрез което той осъзнаваше сам себе си и беше способен на интелигентно себепознание и самоопределящо  действие. Така си мислеше той. Но след откриването на ДНК се постави тогава въпроса – какво и до каква степен  в живота на човека вече е заложено в гените му и доколко може той да се развива самостоятелно. По темата има написани много научни статии.

Ако към основните познания по този въпрос се добави гностичния възглед относно човека, тогава се появява още един, съвсем различен аспект. Сега цялото развитие на човечеството може да се разглежда като подготовка за един решаващ скок в съзнанието, който може да се осъществи, особено в настоящето време – в епохата на Водолея. Самоопределящият се Аз, който същевременно е хванат в капана на гените си, трябва да се развива по-нататък, но само като се отдава на  безсмъртния принцип в своето същество. По този начин човекът ще се преобрази фундаментално.

Процесът на Преображение

Човекът е нещо повече от физическото си тяло, той е една система, един микрокосмос както го наричат розенкройцерите. Той живее като смъртен човек в една безсмъртна, микрокосмична сфера. В тялото му съществува също така и едно божествено, вечно ядро: пра-атомът.Той е остатъкът от Божествения свят, от който е паднал.

Чрез познанията в днешно време човек има възможност да осъзнае същевременно както своето самоопределящо развитие, така и своите ограничения. Чрез това той има възможност да се отдаде с доверие на процеса на пълното Преображение, на Трансфигурацията и така да участва в Божествения свят. Това е възможно само с една Нова душа. Следователно за човека, който осъзнава, че е пленник на самия себе си, е важно да развие тази Нова душа. Началната точка за това е божественото първоначално ядро, което трябва  да се отвори за силата на Бог. Но човек трябва да се стреми съзнателно към това и да бъде готов да отдаде своя Аз.

Решителният скок в съзнанието

Чрез този процес Новата душа си изгражда – в етерното тяло на микрокосмоса – едно ново тяло, безсмъртното душевно тяло, което отваря едно ново измерение на битие за съзнанието. То позволява изживяването на Единството с цялата вселена. Тогава решаващият скок  в съзнанието се е осъществил. С притежанието на това ново душевно тяло започва пътуването на човека  обратно към едно все по-високо измерение, което не може да се възприеме с обикновеното човешко съзнание. Така човек  върви "от сила към сила" и "от великолепие към великолепие", както се казва в Библията.

Ако човек може да разпознае тази задача като определяща за себе си,  той поема голяма отговорност. Отговорността, да вземе в свобода  решение за завръщането си в Божествения свят и да извърви  пътя на развитие до осъществяването на истинския човек, път, който напълно ще го преобрази.

Източник: lectorium-rosicrucianum.bg

Служене на света

Служене на света

Служенето на света е дълг, който се събужда в човека заедно с желанието да служи на света. Това е приятен и радостен дълг, който той с готовност приема, тъй като сега, когато се е събудил за съзнателен живот, му е приятно да съзнава, че отсега нататък и той може да внася своя дял във великата съзидателна работа, извършвана от единното духовно братство на служителите на света. Тук се цени дори и най-малкия и незначителен принос, затова всяка позитивна мисъл, всяко позитивно чувство, всяка позитивна постъпка са също ценен влог във великото братство и сдружение на всички хора с добра воля, които навсякъде по Земята, по всички нейни кътчета творят колосална светлоносна мисъл-форма, която подобно на въздушен балон обхваща цялата Земя и я храни с позитивни, светли енергии.

Много е важно всеки ученик, независимо нов или посветен, да знае, че и той също може да допринесе не малко в тази титанична работа. Човек стъпва на Пътя на Ученичеството тогава, когато желанието да се пожертва и да служи на света и човечеството става най-важната доминантна в неговия живот. Тук е важно да се разбере, че качества като любов, жертвеност и готовност да се притече на помощ са необходими не само във всекидневния живот, но и в дейността в по-глобален плана, пряко свързан с оказването на постоянно растяща помощ на цялото човечество и на планетата като цяло.

Животът на всеки Посветен е непрекъснат принос в това свято дело. За Посветения отдавна е станало истина, че такава помощ е действена, полезна и неизмеримо важна. Но за младия и неопитен ученик все още си остава загадка как може той да бъде полезен в дейност от толкова глобален мащаб. На него още не му достигат онзи запас от езотерични знания, които могат да му открият обикновената, простичка, но не по-малко фантастична окултна истина, че голямото множество отделни позитивни мисли и чувства, свързани с пожелание за мир, добро и благо на цялото човечество, се сливат в огромна мисъл-форма и тази колосална мисъл-форма осветява, извисява и обогатява цялото човечество, което със своите страшни, негативни мисъл-форми, свързани с войни и разрушения, отдавна вече да е поставило под заплаха от пълно унищожение самата планета и своето съществуване върху нея.

Колкото по-активно хората на добрата воля от всички краища на земята обединяват своите светли, положителни енергии, толкова по-бързо навсякъде по земята ще надделеят жизнеутвърждаващите фактори, които ще доведат до окончателната победа на силите на Светлината. Колкото е по-близко Светлината, толкова е по-ярка, а най-ярката и ослепителна Светлина ни чака накрая. Но очите трябва да бъдат отворени постоянно и постоянно трябва да се помни огромните войски на Князете на Тъмнината, които улавят и събират такива запаси от негативни, черни мисъл-форми, че могат да станат сериозна опасност за по-нататъшното съществуване на човечеството на една от светлите планети.

За всички хора, вървящи по пътя на светлината, е полезно да знаят, че ползата от всички положителни натрупвания в действителност е много по-голяма, отколкото са свикнали да мислят. Затова Йерархията денонощно се грижи да поддържа и подхранва всичко добро, истинско, правдиво, особено любовта и готовността да се служи на хората; при това обаче хората в авангарда или на върха на пирамидата на човечеството трябва постоянно да помнят, че всяка инициатива за сближаване или съдружие трябва да изхожда не от нас, а от самото човечество. Всяка мирна инициатива, подета от световните държави или народи, както и всяка проява на добрата воля, трябва на първо място да идват отдолу, а не отгоре. Когато волята и желанието за мир бъдат достатъчно силни, те неизбежно ще се проявят и на физическия план и ще станат Закони.

Затова всеки ученик, действително претендиращ за знанието на Ученик, трябва да посвети няколко години от своя живот на тази благородна работа в защита на света и планетата. Тази работа, изграждана в момента по принципа на триъгълниците и осъществявана по цялата земя, е най-яркият пример за създаването на онази глобална, общопланетна мрежа, с която всички доброволни помощници и служители на света любовно са обхванали нашата планета и която под влияние на техните непрестанни мисли и грижи за мира, единството и всеобщността, братството и сътрудничеството, въпреки всички държавни граници и пречки, обкръжава Земята с магически защитен пръстен. Тази светла жизнетворяща сила бавно, но сигурно привлича и разтваря негативните мисъл-форми, с които хората век след век са насищали духовната атмосфера на Земното Кълбо.

Ученикът трябва не само сам, но и в групи по трима (а понякога и повече) човека да работи над своите желания, мисли, чувства, постъпки, като ги преобразува в положителни. Тази работа на принципа на триъгълниците, особено ако тя се оживотворява от позитивна, целенасочена, съзнателна дейност, оказва наистина магичен ефект, чието действие се простира във всички сфери на живота; но най-висока кулминация се достига, когато учениците координират своята дейност на принципа на Бялата Магия. Ако такава езотерична група действа съвместно и съгласувано – независимо каква работа изпълнява: физическа или ментална – тя може да постигне фантастични резултати в служба на Бялата Магия.

В тази работа трябва да се включат всички езотерични групи. Вие всички сте Ни нужни, всички, които се считате за помощници и служители на света. И ако само можехте да прекратите всички безсмислени раздори, клюки, разпри и борби, раздиращи ви отвътре, и да насочите разпиляната напразно енергия към позитивна, съзидателна работа, това би допринесло колосална полза за делото на общопланетното сътрудничество. Общопланетно сътрудничество – това е девизът на настъпващата Нова Епоха, Епохата на Водолея. Запомнете това! И се включете в работата!

Дори високоразвитият, напреднал ученик, стигнал далече по Пътя на Посвещението, често хаби твърде много енергия за преодоляване на своите собствени трудности и проблеми; това общо взето е неизбежно и в него няма нищо лошо. Но много често той проявява завидно упорство в повторението на едни и същи грешки и заблуди и остава само искрено да съжаляваме, тъй като тези енергии, които той много пъти изразходва за преодоляване на стари навици и защитни механизми, сформирани от неговата личност, биха могли да бъдат от много по-голяма полза насочени към много по-важната работа за благото на човечеството и другите царства на природата.

Ние, Йерарсите, често мислим за това, че ако поне половината от енергията, която всеки ученик в настоящия момент хаби за преодоляване на своите собствени негативни тенденции, бъде отдадена за вършенето на позитивна работа за доброто на цялата планета, то Земята и човечеството като цяло само биха спечелили от това, тъй като цялото жизнеутвърждаващо, позитивно развитие, извършващо се сега толкова бавно, би тръгнало с гигантски темпове, с невиждана бързина, защото цялата тази енергия, която сега се изразходва напразно, би се вляла внезапно и мощно и десетки пъти би увеличила сегашния духовен потенциал на Земята.

А и самият ученик би могъл значително да ускори своето собствено духовно развитие, тъй като всичките му негативни настройки скоро биха се свели до нулата от енергиен глад, а всичките му тела биха се усъвършенствали и всичките му благородни чувства и мисли биха били значително активизирани. Несъмнено, всичко това би съдействало за по-мощно, по-ускорено развитие и духовен ръст на самия ученик. Всяка мисъл е енергия. Къде и за какво използват учениците тези свои енергии? За да поддържат своята агресивност? Или за да се грижат за своето раздразнение? Или за да продължат живота на своя собствен негативизъм и да подхранват своята безотговорност?

Колкото повече енергия се влага в тези неприятни качества, толкова повече те растат и укрепват, а нали точно това учениците най-малко биха искали. Ако те влагат тази енергия в планетарната работа за укрепване на мира, ако я насочват към езотерична работа в групи, към актове на добра воля, към развиване на дейност, на принципа на триъгълниците или за универсалното служене в името на човечеството, то в този случай цялата им душевна ориентация, всичките им позитивни тенденции и качества значително ще се активизират и ще захранват тяхната воля и стремеж за работа в името на цялото.

Самолюбивите, ограничени, негативни чувства и мисли не способстват за нищо друго, освен за развитието на също толкова ограничен, самолюбив, съсредоточен в себе си човек-егоцентрик, роб на своята личност. И обратното, глобалните, високи, позитивни чувства и мисли винаги и във всичко способстват процеса на разкриване на цялото както в световен, така и в индивидуален план. Помислете над това. 

Това, което на първо място е необходимо на всеки ученик, е единство и солидарност, а не разединение и сепаратизъм. На света е необходим ключ за решаването на проблемите на цялото във всички области на живота: политическа, икономическа, културна и други, необходим е, за да могат всички нации и народности да станат интегрални части от единното човечество. Когато тази цел бъде постигната, старият като света разрушителен сепаратизъм ще започне най-накрая постепенно да отстъпва в небитието – като някаква изначално зла, авторитарно-личностна и тясно-национална система, каквато тя си остава и досега, като не съдейства за нищо друго освен за вражди, разкол и войни, преразпределяне и обособяване.

Хайде да насочим всички сили към това да може нашата Земя, нашата планета да продължи и по-нататък да се стреми напред по звездните орбити на Космическия Път на Посвещението и всички хора с добра воля на планетата да й помагат в този грандиозен процес, като ускоряват момента на това Космическо Посвещение, на чийто праг тя се намира. Нека всеки ученик, осъзнаващ се като служител на света, разбере това и внесе според силите си своя дял в настъпването на новата светла ера в историята на Земята и на цялото човечество. В това е същността на цялото, същността на сътрудничеството, които са свързани помежду си много по-тясно, отколкото е прието да се мисли. Наистина, няма по-важна задача в живота от тази, да се служи на света.

"Огледалото на ученика"

Тибетеца чрез Биргит Ломборг

Призванието на ученика

Призванието на ученика

Всеки ученик на земята има своя особена мисия, свое особено призвание и е много важно да отделя на това най-дълбоко внимание. Осъществяването на тази мисия е свързано непосредствено с разширяването на контакта му с душата. Колкото по-широка и по-дълбока е неговата връзка с душата, толкова по-скоро той ще стигне до разбирането коя именно сфера на живота е негова духовна територия.

Тук времето е най-добрият наставник, тъй като с течение на времето мислите на повечето ученици все повече ще се насочват към това по какъв начин могат да допринесат най-голяма полза. Затова колкото по-често се съветват по този въпрос със своята душа, толкова по-бързо ще могат да започнат своята работа. Да знаят и да разбират това е необходимо на всички ученици. Защото докато бродят безцелно в гъсталака на собствената си гора, гора на миражи и самозаблуди, те, са само празни звена, изпаднали от огромната верига взаимовръзки и съответствия. Разбира се, преди да започнат борбата с призраците е необходимо да се научат да ги различават и тук енергията на душата и силата на волята се оказват именно онези двигатели, под въздействието на които даденият процес се извършва много по-бързо и ефективно.

Всеки път, когато каналът е чист и стабилен, душата изпраща по него своите импулси, които личността е свободна или да отхвърли, или да приеме. Ако на душата е нужно да доведе до сведение на личността, че е време да смени профила на образование, жилищните условия, партньора, или да въведе в ред отношенията си с него, тя ще изпраща упорито и неуморно своите импулси през този канал, който в зависимост от обстоятелствата може да бъде или отворен, или полузатворен, или съвършено блокиран. Обаче онази настойчивост, с която душата изпраща и изпраща своите импулси, незабелязано върши своето дело и оказва необходимото действие.

Несъмнено, личността може да се опита да се отклони от това, което й се струва трудно и непривлекателно, но независимо от това ученика все по-често и настойчиво ще го обзема чувството, че в неговия живот нещо трябва да се промени, тъй като той в душата си знае това отдавна и със сигурност. При все това между момента на осъзнаването на този факт и самите промени се простира понякога цяла пропаст, която много ученици дълго не се решават да преодолеят, тъй като на нивото на личността изпитват страх пред всичко ново. Внимателният читател сигурно е забелязал, че личността по своята природа е твърде консервативна: тя със всички сили се съпротивлява на всякакви преобразования и промени и крайно неохотно отстъпва пред всичко ново и неизвестно.

Затова, ако личността и изпитваният от нея страх пред неизвестното са прекалено силни, душата може да прибегне към по-крути мерки, за да застави личността да измени курса или да премине на друга орбита за да изпълни в крайна сметка своето житейско предназначение. Това въздействие на душата върху живота на човека се отразява често по такъв начин, че го уволняват от работа или е принуден да се пресели на друго място (например поради финансови затруднения), или попада в катастрофа и т.н. Ако душата чувства, че дадената мярка е единствената възможност да размърда личността и да я застави да работи, тя незабавно прибягва към нея, защото именно тя, душата, е отговорна даденото житейско предназначение да бъде изпълнено.

На някои това може да се стори прекалено сурова или жестока мярка, обаче трябва да се разбере, че тя е принудителна, понеже няма друго средство да застави личността да се вмести в набелязания план на този определен живот. Разбира се, никой не лишава ученика от неговата свободна воля, която той има право да прилага във всички случаи на живота, обаче доколкото той като човек-душа е дал обет да изпълни на земята определена мисия (а такъв обет сме дали всички ние), то именно душата е длъжна да се погрижи за това тя да бъде изпълнена на всяка цена, дори ако личността поставя всякакви препятствия.

Много често именно подобни неочаквани ситуации довеждат ученика до истинското разбиране на нещата. Нерядко за тази цел се използват, направо казано, болезнени и непривлекателни обстоятелства: болест, травми и прочие. Известно е, че когато човек се разболява, това почти неизбежно влече след себе си някакви промени в неговия живот, а на самия човек се дава време основателно да поразмисли над своето собствено съществуване, което той в противен случай вероятно никога не би направил.

Разводът – това е един от знаците, сочещи важен завой в съдбата на ученика, начало на нов етап в живота. Всеки път, когато фундаментът на нашата стабилност или спокойствие се клати под краката ни, това довежда до разрив или смяна на всички наши стари личностни връзки и често само това се оказва достатъчно, за да ни размърда и да ни застави да обърнем колелото на живота си в нужната посока. Промените в живота са също така необходими, както е необходим понякога силният страх или шок, който из основи ни разтърсва и изважда от тесните рамки на старите шаблони и утъпканите пътеки на предишния живот, защото така иска душата – за нашето собствено благо.

Особено силните стресове, действащи подобно на шок, могат да отворят етерната защита и в образуваната пукнатина може да нахлуе мощен поток от космически излъчвания, разтърсващи ученика из основи.

И докато личността, изложена на такова мощно въздействие, се оказва детронирана и полупарализирана, душата внася корективи и я насочва към изпълнение именно на онази задача, която в дадения момент е най-целесъобразна и я води към осъществяване на житейското предначертание.

Само ако ученикът би разбрал колко е важно за него да умее да се вслушва и да чува своя вътрешен глас, гласа на своята душа! Колкото по-бързо в него се прояви тази способност, толкова по-бързо той ще дойде до истинско разбиране и ще може да промени създадената ситуация. Тогава и предстоящите изменения ще се сторят не толкова резки и внезапни, без да говорим за това, че връзката и сътрудничеството между душата и личността забележимо ще се подобрят.

Когато ученикът съзнателно или полусъзнателно започва да променя текущия курс на своя живот, той скоро открива, че това по принцип е най-доброто от всичко, което е предприел през последните години. И макар да чувства в душата си, че върви по верен път, разбира напълно това едва след много години, понеже през цялото време личността всячески му пречи да стигне до истинското разбиране на ставащото и упорства, не желаейки за толкова кратко време да промени напълно предишната ориентация. Но рано или късно страхът пред новото и неизвестното изчезва и личността с удивление открива, че новият живот фактически е много по-добър и по-приятен, отколкото стария.

Болестта понякога затруднява процеса на достигане до истинското разбиране, обаче ако в хода на болестта ученикът разбере, че това му е помогнало по новому да погледне на живота или го е довело до по-дълбоко разбиране на същността на ставащото, което е невъзможно при други обстоятелства, то като правило протичането на болестта рязко се променя: със задълбоченото разбиране тя или тихо и незабелязано изчезва, или остава (ако това е изплащане на стар кармичен дълг), но отношението и подходът на ученика към нея съществено се променят. Не е изключено ученикът изведнъж да види, че като ограничава физическата сфера на неговата жизнена дейност, болестта открива пред него други страни и сфери на живота, на които иначе никога не би обърнал внимание.

Положителна страна на болестите е това, че когато разбираме смисъла на болестта и извличаме от това необходимия урок, нашето отношение към нея рязко се променя. Вместо да проклинаме Бога или Провидението, които в случая избираме за изкупителна жертва, ние се вглеждаме в себе си, защото интуитивно чувстваме своята отговорност за ставащото и знаем, че този урок се дава именно на нас. Когато достигнем този стадий на самосъзнание, ние ще видим света с нови очи.

Разбирането може да дойде при вас във формата на осъзнаване например на факта, че вашата задача в този момент е твърдо и мъжествено да понесете дадената болест. Винаги, когато вътрешно съзнаваме, че вървим към своето призвание по правилен път, ние се чувстваме реализирали се и щастливи хора и това щастие не може да бъде помрачено дори от тежка болест, тъй като знаем, че живеем в съответствие с тези предначертания, които ние по волята на душата трябва да осъществим.

Когато се чувстваме отговорни за своя живот и живеем в хармония с онова предначертание, към което ни води душата, тогава всички наши жизнени системи функционират толкова съгласувано и идеално, колкото това въобще е мислимо на дадения етап на нашето развитие. Всъщност, именно на това трябва да се учат в живота всички хора.

"Огледалото на ученика"

Тибетеца чрез Биргит Ломборг

Магията на повторенията и вирусът на раздразнението

Магията на повторенията и вирусът на раздразнението

Моментът, в който ученикът придобива цялостно разбиране, е златният час на неговото освобождаване, повратният пункт на цялата му съдба. Ако това разбиране е истинно и стабилно, неговият живот ще се измени радикално, а изпитанията ще се окажат по-леко преодолими и не толкова трудни. Обстоятелството, че на учениците изключително трудно им се удава подобно разбиране, се обяснява с това, че личността се огражда с плътна стена всеки път, когато почувства, че истинното знание се стреми към нея. Личността се страхува от истинското разбиране като от огън, тъй като инстинктивно чувства, че моментът на придобиване на истинското разбиране ще стане повратен пункт на нейната окончателна капитулация.

Всеки път, когато ученикът въз основа на опита, който придобива с помощта на изпитания или знания, достига до поредното, по-високо ниво на разбиране, личността със страх отбелязва, че контактът му с душата е станал по-широк, а сферата на нейната собствена власт по-тясна. Ето защо тя полага всички сили да не допусне ученика до новото знание или да го накара да забрави за него. В повечето случаи това прекрасно й се удава, което често довежда ученика до умопомрачение. Той не разбира защо трябва отново и отново да повтаря едно и също нещо, след като вече отдавна всичко е разбрал и осъзнал. Да, възможно е действително да е разбрал и осъзнал всичко, но не е разбрал едно: това негово разбиране е било толкова кратко и повърхностно, че той дори не е успял да го претвори в живота.

Тактиката, която личността избира в отношението си с ученика, е обмислена внимателно и от всички страни. Тя многократно я е пробвала на практика и добре е усвоила, че ученик, който се подлага на едно и също изпитание, моментално си припомня познатите теми, сюжети и декори и в него избухва раздразнението: та той отдавна е преминал през това, всичко е разбрал и осъзнал! Защо са нужни всички тези глупави повторения? При всяко такова повторение раздразнението му все повече се усилва, тъй като той не разбира защо става така и защо е нужно, и не разбира само защото личността светкавично го убеждава, че това повторение без съмнение е глупаво и безсмислено, и ако някой е виновен за това, то не е той, а неговият партньор.

Раздразнението е отрова, и то много опасна отрова. Попадайки в организма на ученика, тя се разпространява в него с мълниеносна скорост, разпалвайки така наречения справедлив гняв, преизпълнен с който, ученикът изхвърля огромно количество империл (така се нарича този гняв) върху нищо неподозиращия и невинен партньор, който със своята намеса е искал само да му бъде подкрепа в изпитанията, без да подозира, че това ще му подейства като червена кърпа на бик.

Сред експерименталните ученически двойки подобни кризи Ни се налага да наблюдаваме почти постоянно, тъй като щом се сблъскат с това, което по тяхно мнение доста отдавна е преминато и разбрано, те всеки път виждат пред себе си именно тази червена кърпа. Те изобщо не разбират, че ако за миг са получили някакво разбиране, веднага са го изгубили, оплетени в хитрите интриги на коварната личност.

Разбиране, което не е затвърдено в практиката, при това многократно - не е разбиране. И това си го запишете на челото! В това знание е ключът на тези безкрайни повторения, които изобилстват в книгата ми. В много от учениците тези безкрайни повторения ще предизвикат само раздразнение, което като лакмусова хартийка ще покаже, че в действителност те нищо не разбират и все още се намират изцяло във властта на своя тиранин – личността.

Прозрението идва за учениците непосредствено преди Второто Посвещение или след него, тъй като на този етап те вече са толкова зрели, че до тях най-после стига смисълът и значението на тези повторения. Контактът с душата към този момент се оказва вече толкова здрав, че личността се намира почти под постоянното влияние на душата и това влияние я сковава и я лишава от цялото това изобилие на уловки и поводи, които тя ловко е използвала, за да обърка ученика и да го заблуди.

Магията на повторенията - това е пътят към истинското разбиране. Отбележете си този важен момент. Още щом съзнанието на ученика се избистри за истинското разбиране, раздразнението го напуска веднага и той дейно започва да претворява своето знание в живота, като с помощта на повторенията затвърждава усвоеното във всички направления. Едва сега може да се говори за това, че той е придобил истинско разбиране, тъй като едва сега влизат в сила новите позитивни програми и постановки. Но даже и в този стадий не е изключено старите негативни комплекси, улучвайки момента, когато ученикът е намалил бдителността си, да му инжектират империл и той моментално да се изпълни с отвращение към повторенията, които, както му се струва, той отдавна е усвоил.

Казаното нагледно демонстрира коя именно от двете форми на разбиране е по-ефективна. И затова не ми остава нищо друго, освен още един път да призова моите събратя по Пътя: замислете се над казаното! Именно тук е скрит и ключът за истинското разбиране! Старите негативни постановки често ще безпокоят ученика, повличайки го в мрежите от негативни чувства и мисли и оказвайки се в тях, той започва твърдо да вярва, че всички тези повторения са безсмислени и нелепи, тъй като смята, че отдавна ги е разбрал и усвоил. Това е участта на всички неопитни ученици.

Опитният или зрял ученик никога няма да допусне да бъде въведен в заблуждение и, забелязвайки дори и най-малкия намек на раздразнение, непременно ще стане особено внимателен.

Причината за раздразнението е винаги в противоборството между личността и душата, което се предизвиква от нежеланието на първата да се учи от душата и да разбира нейните методи. Когато ученикът въз основа на опита от безбройните повторения накрая разбере това, занапред ще бъде неизменно бдителен и внимателен дори към най-малкото раздразнение и когато то едва трепне в него, значи пак са сработили старите програми и постановки на личността, значи опасността чука на вратата. Ако в този момент прояви ум и предвидливост, а неговата връзка с душата се окаже на висота, той бързо ще разбере, че тук се е задействало именно неразбирането, т.е. има нещо такова, което той още не е разбрал.

Рано или късно (понякога, уви наистина много късно!) до този момент стига всеки ученик и това е неговият златен час, повратният пункт в живота му. Именно в този час ученикът разбира истинския смисъл на магията на повторенията. От този момент всяко повторение става желано за него, тъй като още веднъж му дава повод да изпробва на практика новата ориентация или постановка на душата, която с всяко такова изпитание става все по-силна, устойчива и ефективна.

Осъзнаването на истинския смисъл на раздразнението и болезнените кармични удари с обратно действие е велика победа. Всяко раздразнение изработва във физическата нервна система на човека особена отрова – империл, също един от защитните механизми на личността, привеждан в действие в даден момент, който тя смята опасен за себе си. Империлът действа по две направления: външно и вътрешно. Действайки отвътре, той прави ученика раздразнителен, неспокоен, агресивен, а ако се изработва в големи количества, неговите запаси се натрупват в организма и могат да се съхраняват там доста дълго време, като стават благоприятна почва за начало на различни болести и заболявания.

Действайки навън, той е подобен на вирус, който мълниеносно се предава на другите и ги заразява, така че у тях веднага се появява симптомът на “безпричинното” раздразнение, което не могат да си обяснят. Нека учениците изяснят за себе си, че носителят на империла носи двойна отговорност: отговорност за неговото разпространяване и отговорност (при това доста по-голяма) за неговото бързо премахване. Ако се намират под защита на душата и сърдечната топлина, те без усилие могат да избягнат заразяването с този вирус. Но ако всичко става много стремително и внезапно, когато за възстановяване на връзката с душата няма време, тогава агресията е подобна на пожар: набира темп и бушува с непреодолима сила, макар че самият ученик често даже не осъзнава до каква степен е отвратителен и неприятен.

Но затова пък бързо забелязва ответното раздразнение в противниковата страна и намирайки се в плен на собствените си видения, много бързо стига до извода, че за всичко е виновна тази страна, и от този момент цялата кармична верига от взаимовръзки може да се окаже просто непредсказуема.

Помнете: който допуска в сърцето си раздразнение е отговорен за всичко: и за това, че е позволил да бъде заразен и за това, че е заразил другите. Раздразнението е бич за човечеството. Колкото по-скоро учениците разберат това, толкова по-скоро ще започнат да изкореняват тази зараза от себе си.

Но до пълна победа се стига само когато ученикът чрез осмисления опит на магията на повторенията придобива окончателно разбиране. Този повратен момент затова е и златен, защото в действителност е повратен.

Когато ученикът разбере това, което не е разбирал по-рано, когато разбере, че виденията, които издига около него личността, го отклоняват от истинския път и отново го връщат към старите негативни нагласи, тогава ще разбере най-накрая и това, че всяко повторение е за добро.

И тогава ще изчезне раздразнението, тогава и повторенията ще станат за него онази мярка, с която ще проверява дълбочината на своето разбиране и прозорливост, силата и действеността на знанията си. Тогава ще влезе в сила новият духовен критерий, продиктуван от душата, и тогава за него ще започне нов плодотворен период на духовно израстване, който ще тръгне с невиждана до сега скорост.

"Огледалото на ученика"

Тибетеца чрез Биргит Ломборг