Основи на Битието
Три положения трябва да се запомнят непременно: безсмъртието на духа, временността и крайността на земното пребиваване и Йерархията на Светлината. Йерархията е целта, плътният свят — средството, а духът — устременият вечно пътник по големия път. Действителността на вечно съществуващото е скрита под покривалото на Майя. То трябва да бъде открито и духът просветлен. Но шумът на суетата заглушава песента на духа. Това, на което отдадете предпочитание в сърцето си, то ще господства в съзнанието — тържеството на преходното, триумфът на суетата или гласът на безмълвието, звучащ във вечността на живота.
Знанието за Основите е необходимо за да има на какво да се опреш, когато се руши светът на личните построения, очаквания, надежди и мечти. Когато не остане нищо от това, с което е живял и е подхранвал личния си малък свят човекът. Бидейки непоколебими, Основите ще заместят миражите на Майя с действителността и, оставяйки назад развалините на личния свят, ще можете да се придвижите по-нататък. Това не е загуба, а освобождение.
Основите остават непоколебими извън всякаква зависимост от това, което се случва вън. Под външно се разбира всичко това, което тече през съзнанието, т.е. Потокът на живота, носещ се пред Гледащия от брега. Само отделяйки и разчленявайки елементите на преходното вън, от непреходното вътре, можете да се освободите от временното и да започнете да налагате вечното. Висшата триада е безсмъртна. Тя натрупва в себе си от преходното и временното всичко, което й е нужно за безкрайното странстване към звездните светове.
Необходими са всички чувства, обострени и задълбочени от опита на живота, необходимо е чувствознанието, необходима е Йерархията на Светлината, нужен е водещият Владика, защото накъде без Владиката и как? Нужен е земният опит за пространствено творчество и съзнателен живот в пространството, защото там пребиваваме въоръжени с това, което сме успели да придобием на Земята. Там то може само да се продължи и задълбочи, но да се започне трябва тук. Човек сам е ковач на условията за съществуването си след смъртта. И отрицателите на живота в Надземното сами се лишават от възможността за съзнателно съществуване там. Тези тъпо стоящи и седящи фигури, видими на тънък план, представляват облика на обикновения човек в Надземния свят, все още непробуден за съзнателно съществуване там.
Притежаващите достатъчен запас от огън и не отричащи живота след смъртта, могат да имат възможност за активно пребиваване там, в пределите на своята устременост. Устремилият се към бащите и дедите си с тях ще пребъде. Особено леко е за не притежаващите свой земен дом и дори ъгъл, защото съзнанието, непривикнало към тях, няма да се стреми да ги построи там, т.е.ще бъде свободно от привързаността към определени условия. Там дом не е нужен, но е трудно да се усвои тази идея, ако съзнанието е привикнало към земния дом.
Много неща, смятани за нещастие на Земята, служат за освобождение в Надземния свят. Ако един човек в навечерието на смъртта си е лишен от всичко и е изгонен на улицата като просяк, той навлиза свободен в онзи свят, ако съзнанието му позволява вътрешно да се отрече от чувството за изгубената собственост. Истински своето е неотнимаемо нито тук, нито там и всичкото е вътре в духа. Мнозина смятат, че имат и смятат, че знаят, но са просяци пред Твореца на Безпределността и невежи в знанието за живота на духа.
Ако Основите са заложени здраво в съзнанието и са непоклатими, гласовете на преминаващите или стоящите покрай пътя няма да смутят този, който познава своя път и е решил да го следва докрай. Наличието на два свята и пребиваването на човека и в двата, веригата на въплъщенията, манвантарите и паралайите на Големия и малките цикли, безсмъртието на духа, победата на Светлината над тъмнината и Владиката, водещ към Светлината — това са Основите, върху които йогът изгражда своя вътрешен свят и своето отношение към света вън. Разклатената основа разколебава цялата кула. Многообразен е светът, в който живее човекът и безкрайно дълбок.
И непоклатими са Основите или Космическите закони, върху които е изграден той. Те са като основата (канавата), върху която се тъкат шарките на живота по законите на мерките, числата и хармонията. Да се усвоят Основите и да се разбере тайната на числата, означава да се разбере действителността и същността на явленията, ставащи около човека. Дадените преди Учения са засягали различни страни от единната Истина, тъй като са съответствали винаги на изискванията на момента. Но над всички Учения стои синтезът, обединяващ в едно стройно цяло разпокъсаните и разхвърляни навсякъде частици на Космическото знание, като частите на убития от невежеството Озирис.
Новото време носи със себе си ново разбиране и по-разширено съзнание. Така че нищо не се повтаря, а всичко се разширява и задълбочава. От друга страна, Истината за съществуващото си е една и съща винаги, само че се предават различни нейни аспекти, в зависимост от растежа и нивото на съзнанието. Затова няма нищо ново под Слънцето и макар че то всеки ден изгрява от изток обновено, за нас си остава все същото единствено Слънце на нашата система от планети. В предаването на космическото знание има известна приемственост и последователност, спиралата на което се измерва с векове и хилядолетия, при което всяка последваща завивка се разгръща на по-високо ниво. Това изисква еволюцията на съществуването.
Истината е една и съща за всички светове, но формите на изразяването й са различни. Една и съща е тя и във времето, макар и да е съзвучна на епохата и народа, на когото се дава и да съответства на неговото стъпало на еволюция. Невежеството не може да види единния корен под външните форми, но мъдростта не се смущава от различието на външните покривала, тъй като вижда това, което е скрито под тях. За тази цел, обаче, трябва да се използват Първоизточниците, защото по-късните наслоения обикновено изопачават първоначалния смисъл.
Единството на космическата мисъл надживява вековете и кристалите на Първоосновните положения блестят независимо от наслоенията на времето. Но често изопачените наслоения пречат да се възприеме новият аспект на все същата Космическа истина и тогава миналото се превръща в спънка на еволюцията. Ревнителите на миналото отстояват не истината, а призраците и фантомите на това, което го няма, като попълват със себе си редиците на противниците на Светлината. Така те в действителност защитават тъмнината, а в по-лошия случай стават и съзнателни сътрудници на тъмните.
Сред мяркащите се дни и нощи на обикновеното съществуване Камъкът от Вечната Основа на Живота е като скала сред бурния поток. Вълните минават и заминават, но Той стои непоклатим. Съзнанието може да се съчетае с всяка вълна, потапяйки се в нея, но може и да се измъкне от вълната и да се отпусне на непоклатимата твърд на Основата.
Затова ги наричаме Основи, защото в мъглата на илюзиите на измамната Майя на тях можеш да се опреш, можеш да се установиш върху тях и превръщайки ги във фундамент на живота, никога вече да не се отдалечаваш от тях.
Няма такова знание на човека, което да е безпогрешно, неизменно и всестранно, а всичко е относително, непълно и подлежи на задълбочаване и разширяване. Но сред тези грамади от относително знание на хората се дава и основите на Знание, което не е относително: например законът за биполярността на единните неща, законът за ритъма и пулсациите на живота във всичко, наличието на манвантари и пралайи, цикличността на космическото съществуване и т.н. Така сред относителността на обикновените представи и обикновените знания за света, на хората са дадени и Знания, които са неизменни. Тях ние наричаме Основи.
Усвояването на Основите е усвояване на несъмненото Учение на Живота, единно от началото на времето, но давано в достъпна и съзвучна на историческия момент на Земята форма. Човечеството никога не е оставяно без Висше ръководство, което е давало и дава от епоха на епоха, отново и отново, тези непоклатими Основи на Космическото знание, в аспект съответстващ на степента на развитие, достигната от човечеството в този момент. Даващите биха дали и повече, но хората не могат да го вместят. Може да се напомни отново и отново как човешката ограниченост и невежество винаги са преследвали Носителите на Висшето знание и как са се опълчвали срещу тях — всички те са пострадали и са били подложени на яростни нападки.
Цялото огромно разнообразие на света и неговите прояви са ограничени от сравнително неголям брой Закони или Основи, в рамките на които са възможни тези прояви. Пулсира атомът, пулсира сърцето, пулсира Слънцето, защото във всичко има сърце. По същия начин трябва да бъде спазен и принципът на единичността или индивидуализацията на явленията, за да може всяко явление да се състои, иначе то ще се слее с обкръжаващия го свят и няма да може да се прояви. Характерна е също и проявата на ритъма, на когото е подчинено всичко. Числото седем е интересно със своята универсалност, тъй като принципът на седморността се следва от всички форми и всички вещи на този свят, в който живее човекът. Всеки проблем може да се реши от числовата страна, вземайки за основа седмицата.
Седмичен е съставът на човека. Седмични са периодите на неговия живот, като при това всеки от тях се отличава от предходния. Ако разделим живота на отрязъци от по седем години, може да се види как спиралата на човешкото съществуване се състои от витки от по седем години всяка. Колкото по-стръмна е спиралата, толкова по-бърз е възходът. Плоската спирала означава застой и престава да бъде възходяща. От всяка точка на спиралата може да се прекара права линия нагоре, към аналогична точка на следващата витка. Това означава, че явленията ще се повтарят по аналогия с предшестващите, но на по-висока плоскост.
Това дава основание за трансмутация на явлението по направление на заложената в него устременост към неговата противоположност. Например ненавистта може да се трансмутира в любов и обратно, но от безразличието нищо не може да се сътвори. Затова е казано, че „Тъй като неe си бил нито студен, нито горещ, ще те изплюя от устата си“, което означава, че топлите, които не са нито студени, нито горещи, се изхвърлят от потока на еволюцията поради непригодност и се превръщат в космически боклук.
Учителят не се смущава от това, че от ученика изведнъж започват да избиват различни ярки отрицателни качества и свойства. Това е добре дошло за трансмутацията и на победителя всичко се прощава. Но нищожествата не се приемат за ученици. Недостатъците не са препятствие за приемането на ученик. По-скоро пречи тяхното отсъствие, тъй като ако няма какво да се трансмутира, не може да се върви на никъде. Това трябва да се има в предвид, когато някой почука.
За тъмните достъпът е забранен, но разбойници, митари и блудници е имало между приближените. Седем най-ярки недостатъка могат да дадат седем блестящи качества, но какво ще даде добродетелната умереност и нищожната посредственост? За румената добродетелност вече е казвано. Благонамерените „никодимовци“ нямат огнени качества в духа си. И те не движат еволюцията. Нашите мерки са други. Понякога оценяваме хората по техните недостатъци. Стандарти не признаваме.
Смятаме, че никакви напъни да се противодейства на настъпването на Огнената епоха няма да се увенчаят с краен успех. Злата човешка воля не може да преодолее Законите на Еволюцията. Атлантида е добър пример за тези, които все още не са се уверили в това. Познаването на мощта на Космическите Закони е стояло в основата на увереността в собствената правота на Тези, Които са водили човечеството след Себе Си. Много от древните пророчества за бъдещето на планетата са се базирали върху същото това Знание. Основите на битието са неизменни, независимо знаят ли за тях хората или не знаят, вярват ли в тях или не вярват.
Тези Закони са съществували и преди появата на човека на Земята, както и преди самата Земя. Ще съществуват и след нея, защото вечността и временното са несъизмерими. Духът на човека е вечен. И когато съзнанието започне да постига неговата съкровена и непреходна същност, то се докосва до Вечността и става част от нея. Да се живее не в настоящето или бъдещето, а във Вечното, което включва в себе си едното и другото, ще бъде решението на живота.
Великите духове, докоснали се до диханието на Вечността и надзърнали от другата страна на Тайната, са говорили за вечния живот на духа. Не смърт, а живот е отреден за човека. Хората ограничават живота си в рамките на няколко десетки години, докато в действителност той е непрекъснат и неограничен във времето. Животът в тялото и на тялото — да, но не и животът в духа и на духа. По този начин, възприемайки мисълта за непреходното, съзнанието се докосва до Вечността и по този път може да намери тясната пътека, водеща към Живота.
Основи наричаме явленията, върху чиято същност се изгражда цялостният мироглед на човека, в пълно съгласие с неизменните и вечни Закони на битието на проявения свят. Когато са приети Основите, следствията от това приемане се наслояват върху живота на съответния човек вече сякаш от само себе си, с логическа последователност и неизбежност. Например, утвърждаването на съзнанието върху принципите на равновесието ще даде редица произтичащи от това явление благоприятни следствия; почитанието на Учителя ще доведе ученика до осъзнаване на това какво означава за него поръчителството на Гуру.
Същевременно този, който основава своята активност върху двусмислието или половинчатостта, ще пожъне съответното и плодовете на тези „основи“. Ние считаме за Основи непоклатимите дадености на Съкровеното Учение на Живота, приемането на които в съзнанието определя цялото бъдеще на човека както на Земята, така и в Надземния свят. Някои хора живеят без всякакви основи и се носят като сламки, по волята на стихиите, по бурните вълни на житейското море.
Но преодоляването на стихиите без приемането на Основите е невъзможно, защото само стъпвайки здраво върху тях човек излиза извън обсега на стихиите. Животът на човека няма смисъл, ако се отрича безсмъртието на духа и непрекъснатостта на живота. Придобиването на различните качества на духа също е лишено от значение, ако не са възприети еволюцията на човешкия дух и безпределността на времето, в която живее и се развива той. Приемането на Основите, макар и неусетно за самия човек, но бавно и сигурно го преобразява.
Изучаването на човека може да започне с изучаването на законите, управляващи неговата съдба. Развитието и еволюцията на духа вървят в рамките на тези закони. Същността на тези закони е запечатана в съкровените дълбини на съзнанието, от където те трябва да се извлекат на светло, за съзнателно приложение в живота. От закона не може да се избяга никъде. Законът — това са онези граници, в които се проявява животът на духа. Тези, които се опитват да го нарушат, попадат под неумолимите следствия на това нарушение, защото нарушението на законите насочва тяхната мощ към нарушителите. Възможно е или да спазваш изискванията на тези закони, или да ги нарушаваш, но да се избегнат следствията нито в единия, нито в другия случай е възможно.
Някой ще каже: а защо има толкова хора, които ги нарушават открито, но въпреки това живеят спокойно и ползват всички блага на живота? Така говорят тези, които не знаят за съществуването на Невидимия свят, който ние наричаме свят на следствията, за разлика от видимия, който е свят на причините. Разбира се, следствията от нарушението на законите застигат нарушителите и в плътния свят, макар и не сега, не в момента на нарушаването, а в следващото или следващите въплъщения. Ето, ражда се инвалид, наследствен алкохолик, друг ходи с гърбица, друг е сляп по рождение, някой се ражда от зли родители или изобщо ги няма и не познава грижи и ласки. Много страдания и мъка подготвя за себе си нарушителят на закона.
Но и в Тънкия свят последиците от нарушенията се проявяват не само че не по-слабо, а може би още по-силно. Защото в плътния свят нарушителят може да се представя като невинен страдалец, докато там, в Тънкия свят, причината и следствието са свързани с видима връзка и са достъпни за разбиране. Жестокият убиец пребивава във вихрите на вибрациите на извършеното на Земята злодеяние, докато тяхната енергия не изчерпи напълно върху него своята сила.
От своите деяния — и лоши, и добри, там няма къде да се избяга, защото породилият мислите пребивава сред своите рожби. Как по друг начин може да се разбере какво е добро и какво е лошо, ако не се изживеят върху себе си следствията на добрите и зли деяния? Уроците на живота трябва да бъдат изучени напълно, за да знае човек как да следва неписаните закони на духа. Тяхната сила е огромна и непреодолима и представлява благост за тези, които не ги нарушават.
Духът съществува навеки. Но всичко, което е наоколо, ще изчезне от полезрението, както си е отишло предишното въплъщение, както си отива и се забравя дори това, което става в сегашното. Спомените, колкото и да са ярки, не могат да заменят настоящето, а настоящето е отбелязано със знака за крайност и преходност. Следователно, няма нищо външно, на което можеш да се опреш или към което да се привържеш, освен Йерархията и Учителя. Затова, именно, Владиката е казал: „Аз съм с вас винаги“, защото всичко останало е само временно.
Много неща се прощават при непоколебима твърдост на крачката. Промените в обвивките не могат да бъдат решаващи, тъй като винаги са временни, но измененията в духа решават всичко. Трябва да бъдем внимателни към последните и много предпазливи, когато вземаме решения за духа. Например, не е от голямо значение какво ще пием и какво ще ядем или с какво ще се обличаме. Но положението става фатално когато възникне въпросът за това как да се отнасяме към Обединяването с Йерархията, към устремеността на духа, към заздравяването на Сребърната нишка или Основите на Съкровеното Знание.
При неизбежните промени на външните условия, въпросите от областта на духа остават неизменни, защото Основите са непоколебими. По такъв начин може да се разграничи преходното от непреходното и временното от вечното. Духът е вечен и животът е вечен. Съществува живот на духа и в духа, който се поставя на везните заедно с живота на тялото и в тялото, и всичко зависи от това кой ще надтежи.
За своя растеж съзнанието се нуждае от подхранване. Основите на Съкровеното знание представляват почвата, на която незабелязано за самия себе си, бавно, но неотклонно, се преобразява съзнанието, разширява се и расте. Ако безсмъртието на духа и неизбежността на земните въплъщения не бъдат приети като основа, утвърждаването на качествата на духа и усъвършенстването на човека губят своето значение.
Какъв е смисълът на всичко това, ако човек умира и заедно със смъртта изчезва неговият дух и всички придобивки. Да усъвършенстваш в себе си нещо, подлежащо на унищожаване, е нелепо. Но ние твърдим, че нищо не се унищожава и нищо не изчезва Умира дървото, умира формата, но семето, в което е кристализирана неговата безсмъртна същност, продължава да живее, за да даде импулс за развитието на нова форма. А когато и Планетата умре, всичко, което е достигнала тя и населяващите я форми на живот, ще бъде концентрирано в зърното на Духа на планетата, за да бъде дадено на новия живот на Новата планета.
Трябва да се учим непоколебимо и твърдо, като скала, да устояваме срещу вихрите и бурите на плътния свят. Твърдостта произтича от здравото усвояване на Основите, когато нищо повече не може да предизвика нито съмнение, нито колебание в тях. Основите не трябва да се поставят в зависимост от благоприятните или неблагоприятни външни условия, тъй като те са временни, а Основите са вечни. Камъкът от Вечната Основа на Живота, върху който се утвърждава духът, ще бъде сигурна опора във всички светове.
Ако плътният свят все още проявява някаква видима устойчивост, то Тънкият свят, със своята пластичност, не показва и тази видимост. Там, където всичко се движи от мисълта, не търсете устойчивост. Затова там непоколебимостта на Основите е особено необходима на осъзналият ги дух. Ние обогатяваме себе си с елементите на непреходното не само за днес, не само и за утре, а за винаги. Да проявим прилежност и загриженост и да намерим време, за да напълним своето ковчеже със заветните бисери на Съкровеното знание.
Заявлението на Владиката: „Аз съм с вас винаги“ е безусловно и извън временно Това е Основа на Основите. На нея трябва да се утвърдим непоколебимо. Близостта е над измененията на токовете и каквото и да било друго, опитващо се да я затъмни. Желайте свобода на духа от привличанията на Земята и мисленето на плътта. Всичко се преодолява в духа и чрез духа.
Ако Основите на Учението са възприети здраво в съзнанието, те постепенно и бавно, понякога незабележимо, но сигурно преобразяват цялата същност на ученика, от време на време давайки и външен израз на тази невидима дейност, ставаща в глъбините на духа. Не са необходими мъчителни усилия, защото следствия неминуемо ще има, щом са приети Основите . Тогава започвате да усещате как се разширява хоризонтът, как се освобождава духът от много наслоения, как отпада лъжливото знание. Така наред със съзнателната работа над себе си, преобразяването на духа върви и по този път. Затова е толкова важно да се утвърждават Основите на Учението, внедрявайки ги в съзнанието по пътя на повторението. Когато те бъдат приети, резултатите ще последват логично и естествено за приелия ги.
Когато е здрава котвата и когато е здрава йерархическата верига, не са страшни поривите на вятъра и вихрите. Тогава корабът може да устои срещу вятъра. Колко лъжеучения, и лъжеучители, и лъже учени се срещат по пътищата на живота. И през всичко това трябва да се премине без отклоняване от целта. И всички ще твърдят, че тяхното учение е най-вярното. Но чуждият глас е чужд на верните. Всяко съприкосновение с някакво лъже знание ще бъде изпитание за здравината на Основите и дълбочината на тяхното овладяване.
Основите са непоколебими, но съзнанието се стреми да се отклони от тях, потапяйки се в илюзиите на Майя. Дори и в Тънкия свят хората се крият в тъмните ъгли на призрачните си постройки, само и само да избягат от действителността. Майя на Тънкия свят е още по-наситена, ярка и разноцветна, отколкото земната и хората още по-упорито преследват нейните призраци. Но Основите не се Майя и утвърждавайки се на тях, се утвърждаваме на действителността. Вече споменах за Камъка от Вечната Основа на Живота. Огнената действителност на битието е изградена върху него.
Безусловното приемане на едни или други положения от Учението на Живота автоматично довежда до редица неизбежни и благотворни следствия, които незабележимо, но неотклонно преобразяват съзнанието. Например любовта към Йерархията ражда непосредственото общуване, разбирането на Кармата поражда чувството на отговорност за своите постъпки. Дори и частичното приемане на Истината вече преобразява човека, според степента на нейното осъзнаване.
Когато загубите всякаква устойчивост и почвата започне да се изплъзва изпод краката ви, опрете се на Основите. Те са непоколебими и за тях можете да се хванете, като за спасителен пояс в бурното море. Те няма да ви изменят. Колкото и ярък и убедителен да изглежда този призрачен свят на земни илюзии, знайте, че той ви е даден за кратко време, че същинският ви живот е извън границите на този свят и че сте дошли на Земята не заради този живот, а заради другия, Надземния, за съзнателното си пребиваване в който сега събирате необходимите елементи.
Йерархията, Безпределността и издигането на духа над останалите обвивки — това са трите отправни точки на мисленето. Обвивките се променят при всеки цикъл, но духът пребивава вечно. Безпределността е сферата или средата, в която той се проявява. А Йерархията е непоколебимата Основа, върху която се утвърждава духът в Безпределността на Битието.
Съществува земен и Надземен свят, съществува Йерархията на Светлината, съществува тялото като носител на духа, но временен и смъртен. Смъртта принуждава да се разделим с всичко, което е свързано със Земното съществуване. Това са Основите и те не могат да бъдат пренебрегнати Колкото и ярко да се налага суетата, нейният край е сигурен. Затова можем да се утвърждаваме само върху основите, помнейки преходността на настоящия момент и на всички земни условия.
Доверието към Призовалия може да се усили с осъзнаването на това, че той е Алфата и Омегата на всички стремежи, надежди и упования на духа. Камъкът от Вечната Основа на Живота остава неизменен във времето. На Него можеш да се опреш и да застанеш здраво върху Него. Блуждаенето е напълно изключено, както и търсенето на други наставници. Това ще означава, че Пътят е намерен. Остава само пожеланието той да бъде победен.
В живота на всеки човек могат да станат най-неочаквани промени: и мястото, и обстоятелствата, и обкръжението — всичко може да стане напълно различно, при което да се изменят и съответните впечатления на съзнанието. Но, независимо от всичките тези промени, Основите и връзката с Учителя остават неизменни. Така върви през живота признатият ученик. Затова трябва да се погрижим външното да не закрива вътрешното и да не нарушава невидимата връзка. Трудно е да се издържи до край, защото стихиите са излезли от бреговете си и вихрите се носят над света. Но когато е налице неотклонното желание да се утвърдиш на несъмненото, с времето всичко е възможно.
Материята е вечна, но формите, в които тя се проявява, подлежат на разрушение; животът е вечен, но формите, в които той съществува, са смъртни; духът е вечен, но обвивките, които го обличат, са временни — това са положенията, от които трябва да се изхожда за постигане на Основите. Духът съществува отпреди началото на времето. Съзнанието се сформира по-късно, в процеса на еволюцията на духа, при последователното му въплъщение в различни форми. При това монадата, като носителка на духа, преминава през всички стъпала на проявения живот, от горе до долу и от долу до горе, във всички царства на природата.
Всичките тези царства са съсредоточени в микрокосмоса на човека и тялото живее и функционира единствено поради това, че оживяващият го дух някога е преминал през етапите на минералното, растителното и животинското царства и си е изработил способност да асимилира техните свойства. Днес човекът е достигнал това стъпало на еволюцията, когато пред него стои задачата да овладее стихиите на земята, водата и въздуха, за да кулминира след това тези достижения в овладяването и на стихията на огъня. Стихията на огъня е най-висшата. Неговата скала е широка: от подземните огньове до огньовете на организма и до пространствения пламък. Огънят обхваща всички прояви във Вселената и стои в основата на цялата материя — от нисшите до най-висшите й аспекти.
Овладяването на огнената стихия започва с овладяването на тази стихия, проявена в микрокосмоса на човека. Всяко човешко движение има за основа огъня. Огнена е мисълта, огнени са чувствата, огнени са импулсите енергия, протичащи по нервите и предизвикващи мускулните движения. Затова овладяването на себе си е първата крачка към овладяването на огъня, по пътя на Огнената Йога. Контролът над мислите и чувствата означава нещо далеч по-голямо, отколкото това изглежда на повърхността. Човекът и сега е овладял много, привеждайки в движение съзнателно и несъзнателно огнената стихия в себе си. Но ние говорим за съзнателното овладяване и преди всичко за контрола на Психическата енергия, като дар от еволюцията на човека.
Основите са като здрава котва за кораба в бурята. Нито настроенията, нито преживяванията, нито всичко останало, ставащо с човека, може да ги измени или отхвърли. Те са, били са и ще бъдат. Ето защо съветвам, когато всичко се колебае, да утвърждавате съзнанието си за Основите. Те са непоклатими, както са били и преди сто, и преди хиляди години, и ще останат такива и в бъдеще. Поучително е да се отбележи как се разсипват като картонени къщички приумиците и градежите на тези, които „строят за разрушение от вихрите“. Но заложените от Нас дела продължават хилядолетия. Затова трябва сериозно да се учим да различаваме двата вида явления, а именно: кратките, преходни, обречени на бърза забрава човешки дела и Великите Деяния, не умиращи във вековете, и към тях да насочим вниманието, грижите и сърцето си.
Придобивките на духа са несъизмерими със земните вещи и земната собственост, с богатството или положението. Самата природа на земните условия крие в себе си свойства, анулиращи радостта от притежаването и на едните, и на другите. И едните, и другите са нищо, ако няма здраве или душевен мир. А и сами по себе си те са много нетрайни. Колко често хората губят мигновено и положение, и богатство. Здрави и непоколебими са само основите, но те са в духа. Следователно, само явленията на духа могат да бъдат крайъгълен камък при строителството на живота. На тези основи може да се строи задълго и здраво.
Трудно е за човека да се ориентира сред хаоса от съществуващите всевъзможни теории, мнения, убеждения и представи за всичко това, което обкръжава съзнанието. За това, именно, се дават Основите, за да има на какво да се опре човек и от какво да тръгне в своето мислене, за да се противопостави на потока от човешки заблуждения, чиято честота най-добре се вижда ако се отчетат множеството теории и учения, които са били отхвърлени до сега или ще бъдат отхвърлени, вероятно, в бъдеще. Под каквито и покривала да се прикрива заблуждението — научни, философски, религиозни, битови, политически или каквито и да било други, заблуждението си остава заблуждение, противоречащо на основите.
Дори ако множеството приема заблуждението, то не става истина от това. Трябва още по-здраво да се утвърждава мисленето върху Основите, за да се избегнат множеството грешки, свойствени за хората. Носителите на Светлина във всички свои действия са изхождали от Основите. Тяхната мъдрост, надживяла вековете, е устояла против времето и не предвзетото съзнание продължава да черпи от нея и днес, в епохата на електрониката, кибернетиката, радиото и космонавтиката. Основите са непоколебими и извън времето, и истинската наука никога няма да бъде в противоречие с тях.
Да се отхвърля всичко, което не е от Светлината, което не съответства на човека като носител на мъдростта на вековете или което му пречи и го отвлича от Фокуса, трябва да бъде насъщна задача.
Толкова много отвличащо и препятстващо, и напълно ненужно има наоколо! Как да се ориентираш в това множество от човешки мисли и кое да приемеш като нещо положително и безпогрешно? Когато се е давало Учението, се е имало в предвид такова състояние на човешките умове, не знаещи какво да приемат за истина и към какво да се устремят. Учението дава направлението и най-близкия подход, но е необходимо практическо приложение в живота. Дори малка част, усвоена и приложена в живота, ще помогне да се стъпи сигурно върху тясната пътека, водеща в Живота. Много са пътищата водещи не към живот, а към смърт на духа. И да се открие сред тяхното множество единствената, тясната, пътека, водеща към Живота, не е никак лесно.
Този, който не се обърква сред множеството човешки теории, представи, погрешни учения и мисли, и познава своя път и Основите, той няма да се обърка и в Надземния свят. Да се стои на краката твърдо трябва и в двата свята, без преклонение пред нито единия, не пречупвайки се духом, не поддавайки се нито на страх, нито на съблазни, нито на измама и не пълзейки пред изглеждащите силни и в двата свята. Като имащ власт е говорил Великият пътник пред силните на деня в този свят. Като имащ власт е влязъл Той и в Тънкия свят, давайки пример на хората за това как трябва да се държи духът, победил света.
Докато новата епоха на Огъня все още не е настъпила, трябва да се застане твърдо на Основите. Твърде много лъжливи учения са разпространени сред човечеството и твърде много са изопачени и извратени религиите. Зад външната лакировка на формата е скрита твърде непривлекателната картина на духовното разложение. Тъмните съзнания задържат много настъпването на Новия свят.
Но могъщият поток на Еволюцията не може да бъде спрян от нищо. Неговите струи не винаги са видими за очите, но скоро ще избият явно на повърхността на живота. И вече пробиват, отмивайки вредните наслоения на стария свят. Но раждането на новото съзнание е трудно и мъчително. Особено тежко е на всички чувствителни сърца. Затова във времето, когато на смяна на заминаващите си енергии идват нови, утвърждаването на Основите в съзнанието и в живота ще помогне да се премине уверено през преддверието на Новата епоха.
Корените на човешката душа са в Надземния свят. Там е Родината на духа. Няма нищо земно, на което да е възможно да стъпиш здраво, защото всичко е преходно и няма нищо, за което да се закрепиш, защото всичко ще бъде отнето. Следователно, да се гради устойчиво и здраво може само в Невидимите Сфери. И ще е добре когато вече отсъства желанието да се захванеш за нещо в плътните условия, въобразявайки си, че те са непоколебими.
Ако човек не е от този свят и няма опора в него, но има такава в другия свят, той стои на краката си по-здраво и по-твърдо, отколкото притежаващият много в земния свят. Обикновените мерки не са валидни за Надземния свят. Откъсването от Земята и не привързаността към каквото и да било земно дава право на свободен вход в другия свят и свобода на действие в него. „Позналият земните сладости няма да полети“, но за позналия горчивината на земния живот и за опиталия много от нея, полетите са достъпни.
Когато Основите са здраво заложени в съзнанието, то вече не може да бъде разколебано от нищо: нито от личните преживявания, нито от утежнените обстоятелства, нито от сгъстените токове, нито от тъмните нападения. В трудни минути Основите винаги могат да послужат за опора. Те няма да изменят, защото са неизменни и постоянни. В тях е запечатано непреходното и затова се дава съвет те да бъдат припомняни винаги, когато има колебание и да се утвърждава съзнанието още по-здраво върху тях. И когато се рушат личните миражи и установки, и когато се разсипва на прах поредната илюзия на Майя,
Основите остават непоколебими като прибежище на духа. Каквито и изненади да поднася животът, знайте твърдо, че „и това ще мине“. Ще мине всичко и ще трябва да се заминава в Надземния свят, разделяйки се с плътната очевидност, но отнасяйки Основите със себе си. И там, сред преходността и на тънките условия, те ще дадат опора и ще помогнат да се запази непоколебимо равновесие. Силата на Основите е в това, че те се издигат до Огнения свят и се опират на непреходното. Когато говорим за Камъка от Вечната Основа на Живота, имаме в предвид именно тях. Колкото по-често се връщаме към тях, толкава по-здраво се утвърждава върху тях съзнанието.
Ако съзнанието стои непоколебимо на Основите и ако е усвоено, че близостта на Владиката е над всичко, то може спокойно и уверено да се продължи по-нататък. Какви ли не мисли могат да споходят и какво ли не може да се случи наоколо и да затрудни хода, но съблюдаването на двете посочени условия ще позволи да не се нарушава ритъмът на движението. Трябва да се има доверие към Водещата ръка, защото без доверие придвижването е невъзможно.
Бедата е в това, че строят върху пясък, върху своите лични предположения, желания и разчети, а не върху Основите, не върху Камъка на Вечната Основа на Живота. А след това изпадат в отчаяние, когато всички лични постройки се разпаднат като картонени къщички от стълкновението с действителността. Здраво, без опасност от разрушение, може да се строи само върху непреходното. Всичко останало ще бъде разпръснато от вятъра като есенни листа.
Да се устои в устрема към Светлината — това е задачата в днешно време за всеки устремен дух. Тя може да бъде улеснена ако съзнанието бъде утвърдено здраво върху Основите. Самите Основи са непоколебими и неизменни. Те не се колебаят, а съзнанието. Но ако и то е непоколебимо и твърдо, ще може да се устои без всякакъв ущърб. Значи, трябва да се постави ударението върху непоколебимостта и устойчивостта. Държейки се за нея може да се устои против вихрите — както земни, така и астрални.
Смятам за нецелесъобразно да се разчита на каквото и да било външно. Смятам, че може да се разчита само на Йерархията на Светлината, извън зависимостта от случайните и външните условия. Мракът не може да послужи като опора за разбирането на Светлината. Но предавайки се на Нас с цялото си съзнание, можете да преуспеете. Преуспяването не зависи от това как се нарежда земният, външен живот, а от това как растат вътре качествата на духа и огньовете, свързани с тях.
Качествата на духа се проявяват като огньове, даващи отложения от огнени кристали, обединената мощ на които се съсредоточава в Чашата. По този начин качествата на духа, бидейки носители на огньовете, са неразривно свързани с неговия възход по стълбата на съвършенството. Някои смятат, че могат да преуспяват по някакъв друг начин, но друг път към Светлината няма. Устремеността е огън, мъжеството е огън, непоколебимостта е огън. Устойчивият, равномерно горящ пламък е най-добрият символ на не умиращата мощ на духа. Но слабият се колебае от всяко подухване на земните вихри и огньовете затихват и угасват.
Затова има толкова угаснали съзнания и затова грижата е за качествата на духа, защото без тях няма огньове. Угасването на огньовете означава смърт за духа. Затова има толкова живи мъртъвци и толкова обсебени. Но към горящото сърце обсебващите не могат да се приближат. Грижата за огньовете е неразривно свързана с грижата за качествата на духа. Мнозинството смятат, че живеят за да ядат и пият, да се обличат добре, да бъдат задоволени с всичко и да са заобиколени с вещи. Но животът се дава, за да се увеличават огньовете, т.е. качествата на духа.
Който си е поставил за цел развиването на качествата на духа, той е на правилния път. Придобиването на огньове означава безсмъртие, тъй като духом може да се умре и при живо тяло. Живите мъртъвци са не само дяволско явление, но и твърде съвременно. Хората мислят само за земното и постигат много неща на Земята, но материалните достижения са нищо, ако заедно с тях не расте и духът. Растежът на духа е растеж на огньовете. Огънят, спуснал се върху Апостолите, е символ на огненото преображение на човека. Много са степените на това преображение.
Ако вземем за пример двама души, единият от които имащ всичко, освен качествата на духа, а другият нямащ нищо, но събрал огнени кристали в Чашата, този, който е имал всичко на Земята, ще бъде най-беден в Тънкия свят, а другият, лишен на Земята от всичко, но притежаващ огньовете, ще има всичко на оня свят, защото там огънят е в основата на всички прояви на духа.
Единият ще стои неподвижно като пън, а другият ще лети, ще вижда, ще чува и ще се ползва от всичките си огнени чувства. Различна ще бъде съдбата и на трудолюбивия и на лентяя, защото трудът е събирач на огньовете. На всекиго се дава възможност да преуспява при всякакви условия и ако това не му се удаде, вината не е в живота, а в самия човек. По този начин всеки определя още на земята условията на своето съществуване в Надземния свят, според събраните през живота му огньове.
„И Слънцето, и Луната ще преминат, но нито една йота от закона няма да премине, докато не се изпълни всичко“ — така е казал самият Владика. Законът изразява и представя Основите, които са непоколебими във всички времена. Този, който залага фундамента на своя мироглед върху Основите, изгражда своя свят върху Камъка на Вечната Основа на Живота. И каквото и да става наоколо, каквито бури и урагани да бушуват, Основите са непоколебими. Дори и когато се разрушават царства или моретата заливат някога процъфтяващи страни, и се променя ликът на Земята, Основите са непоколебими и здрави и върху тях може да се строи.
Истината е една, Основите са едни и същи, но формите на тяхното изразяване съответстват на времето. Затова е безсмислено да се спори за формите на изразяване, ако същността е достъпна за разбиране. Спорят тези, които не разбират. Причина за споровете и разногласията е невежеството. Говоря за Ученията на Светлината, а не на тъмнината. Защото има и такива. Какво огромно количество книги се издава! И колко много от тях са ненужни. Ценим високо постиженията на научната мисъл, ако не са от тъмнината. Много лъжа има и в науката. Примерите на заблуждения от миналото са поразяващи, както впрочем и от настоящето. Разбирането на Основите ще даде здрав фундамент на науката. Всички достижения на истинската наука ще станат някога всеобщо достояние.
Всичко отминава и всичко ще отмине, но Основите остават завинаги. На тях може да се строи. Домът на духа, построен върху Основите, ще устои срещу земните вихри. Него няма да го засегне печалната участ на дома, разделен в себе си. Основите не познават нито разделение, нито противоречия, защото монолитната цялост е тяхното неотменимо свойство. Променят се теориите на хората, мисленето, представите за нещата и всевъзможните заблуждения, но Основите са неизменни. Съкровеното знание е построено върху тях и затова то представлява аспект от вечната Истина,оставаща неизменна през вековете.
И на въпроса „Какво е Истина?“ може да се отговори: „Истината е представата за обкръжаващия човека свят, изградена върху Основите“. Фрагменти от тези Основи могат да се открият във всички религии и философии, но само фрагменти, защото цялата Истина не може да се вмести в съзнанието на човека. На Планетните духове тя е достъпна в непостижими за човешкия ум размери, но дори и на Тях не до край, защото Истината е безпределна и разкрива постоянно безпределната си същност, дори и пред Великите Посветени в еволюционното течение на космическия живот. Но Основите й остават неизменни във всички времена. И всеки може спокойно да строи дома на своя дух върху тях.
Повтаряйки си знанието за Основите и размишлявайки за несъмненото, заздравяваме разбирането на най-необходимото. Обкръжаващото с висок глас вика за своето, заглушавайки чистотата на разбирането. Но трябва да се затворят ушите за гласа на обкръжаващото, за да може несъмненото да говори само за себе си. Всяко съприкосновение с отрицателите, неверниците и лицемерите размагнитва. Да се съхрани вътрешната устременост е възможно само разграничавайки се от гасителите. Иначе те ще угасят огньовете на сърцето. Сърцето трябва да се държи открито към света на действително съществуващото. Очевидността е кокоша действителност. Трябва да се излезе от кокошарника в просторите на космическата мисъл.
"В подножието на Висшата мъдрост",
Маха Чохан
