Още веднъж за отговорността

Още веднъж за отговорността

Облаците започват да се разсейват още щом нашето внимание се концентрира върху истинските проблеми. Щастлив е за нас денят, в който наистина осъзнаем, че миражите на самоизмамата са били използвани от нас самите само като благовиден предлог, за да избягаме от отговорността за дълбоките проблеми в живота ни. Можем сериозно да говорим, че сме стъпили на истинския духовен път, едва когато започваме да се отнасяме сериозно към тези безконечни оправдания, към които личността непрекъснато прибягва само за да избяга по-бързо от тази плашеща отговорност.

Плаши ни, защото носим тази норма или навик още от детските си години. Но от друга страна, за да бъдем толкова дълго привързани към тях трябва да си има причина и тази причина е в нашия страх пред новото и непознатото. Именно страхът от неизвестното ни се внушава от личността и ни се внушава с явен успех от един живот в друг, от едно прераждане в друго. По такъв начин корените на този древен навик трябва да търсим даже не в нашето детство, а много по-рано, в нашите по-ранни примитивни въплъщения, когато бягството от отговорност се е считало за нещо естествено и дори похвално, тъй като доброволното поемане на бремето на отговорността би изглеждало във висша степен глупаво.

За повечето от нас това е просто древна форма или нагласа, която ние следваме безпрекословно в течение на безчислените животи с една единствена цел - да оцелеем.

Настина сме оцелявали, но през това време, привикнали постоянно да се отклоняваме от това неприятно за нас задължение, сме натрупали огромен запас негативна карма. И сега наближава часът за разплата. Затова ученикът, който стои на прага на Второто Посвещение, трябва да плати част от кармичните си дългове и трябва да има мъжеството открито, лице в лице да се срещне със своите истински, а не мними проблеми.

За повечето от учениците това е невероятно трудна задача, трудна именно защото отдавна вече считат себе си за сериозни и отговорни хора. Затова те често много дълго и упорито отказват да признаят, че техният болен проблем - това е именно отговорността, по-точно нейното неприемане. Затова мнозина отлагат страшния час на очната ставка с този проблем от живот в живот, от прераждане в прераждане, докато в един момент не разберат, че времето е дошло и повече не бива да се отлага. Ако искат да продължат нататък по Пътя на Посвещението, те трябва, те просто са длъжни да издържат тази очна ставка.

Експерименталните ученически двойки, с които Ние усилено работим, се довеждат до дадената кризисна фаза на много ранен етап, което всъщност не е случайно: тази криза бележи повратен момент в живота на всеки ученик, а целта на провежданите от Нас експерименти се състои в това, по възможност да се ускори груповата езотерична работа в целия свят чрез най-малката групова единица - (съпружеската) двойка, в която двамата партньори-ученици се намират в постоянен конфликт и конфронтация помежду си. Може да се каже, че целият им живот се изгражда на линеен принцип: от кризата към знанието, от знанието към кризата, после отново от кризата към знанието и така до безкрайност. Този процес е изключително тежък и изтощителен, но заедно с това необичайно поучителен и ефективен, защото съществено ускорява духовното развитие на учениците в такава двойка.

На всеки ученик рано или късно му се налага да издържи тази неприятна очна ставка със своя опасен инфантилен навик „Аз не искам да нося отговорност”. Но за да се добере до този надеждно скрит абсурден механизъм, ученикът трябва да мине редица предпазни механизми и защитни бастиони, за които вече говорихме. По-младият от партньорите в експерименталната ученическа двойка рядко успява да се изплъзне от тази неприятна процедура, тъй като по-големият и по-опитен партньор постоянно го държи под наблюдение и като познава всичките му маневри и хитрости, към които може да прибягва, за да избегне това мъчително задължение, той често му обръща внимание, че все още не е разбрал и осъзнал докрай своя болен проблем.

Ако ученикът е сам и няма около себе си такъв довереник, способен да му сочи необходимостта от конфронтация с този дълбок проблем, този процес ще се окаже още по-труден за него, защото многобройните маневри и хитрости, към които прибягва, за да се отклони от неприятното задължение, практически винаги се задействат. Неговата личност празнува победа след победа - всеки път, когато тази очна ставка се отлага за неопределено време. Но що за механизми и що за хитрости са онези, към които толкова често и почти неосъзнато прибягва ученикът? Те са скрити толкова дълбоко, че и самият ученик не знае откъде се вземат всички тези миражи и илюзии, в които толкова здраво е затънал.

Най-обичаният от него метод е в движение да измисли някаква правдоподобна история, за да отклони от себе си и най-малките упреци и порицания. Някои дотолкова са се усъвършенствали да съчиняват такива истории, че ги фабрикуват в движение и толкова сполучливо, че мнозина им вярват. Но ако този начин не сработи, ученикът мигновено намира подходящата изкупителна жертва - или партньора, или някой от членовете на семейството, върху когото по-рано не веднъж е падало подозрение, че извършва една или друга неблаговидна постъпка. При повече ловкост или находчивост ученикът без усилие може да се отрече от всичко и веднага да измисли някаква история в свое оправдание, че за случилото се е виновен не той, а този другият, защото, видите ли, той ... и т.н., и т.н.

Ако и това не успее, ученикът незабавно преминава към любимата си военна хитрост - при условие, че я държи в запас и не прибягва към нея от самото начало, както това правят мнозина, само за да се застраховат още веднъж. Тази военна хитрост е много проста: още щом виновният усети, че работата „замирисва” и няма да може да избегне упреци и обвинения, той пръв нанася удар и тази атака винаги се оказва за противната страна толкова неочаквана и внезапна, че практически я лишава от твърда почва и тя не намира нужните контрааргументи, за да се защити. Личността отново ликува и радостно потрива ръце, очната ставка отново се отлага за неопределено време, а старите, нецелесъобразни механизми, прийоми и методи продължават да действат по стария начин, създавайки негативна карма.

Разбира се, душата с всички сили подтиква развитието на ученика, но при липсата на верен партньор, който да вижда отстрани всички негови хитрости и предпазни механизми, той не успява да се вгледа по-дълбоко в себе си и да се добере до същността на непостижимия, макар и несложен проблем, чийто най-елементарен смисъл е, че ученикът не иска да бъде отговорен. Този „детски” проблем е толкова прост, че когато го преодолеят и разберат неговата елементарна същност, мнозина след товасамо горчиво се оплакват, че са пропилели толкова животи заради необяснимия страх и нежеланието да се противопоставят на тази толкова нелепа нагласа, която не е трудно да се препрограмира, разбира се при условие, че ученикът иска това. Защото новата програма или нагласа се задейства от момента, когато ученикът е готов за това и го поиска, не по-рано.

Както при всички други проблеми, преди да пристъпим към неговото преодоляване, ние трябва да разберем, че това е именно проблем. След това проблемът се изкарва на бял свят, подлага се на подробен анализ и оценка колко е обременителен, нецелесъобразен и неразумен и едва след това се пуска за обработка или се преправя чрез препрограмиране, най-подходящото название за което би могло да бъде: “Искам да бъда отговорен”.

Когато ученикът достигне този стадий на развитие, след това всичко тръгва бързо и гладко. 

Повратният момент е преминат, ученикът е поел ориентация към новата нагласа и не спира да се чуди колко свободно и радостно диша и какво облекчение е това – да се отървеш от необходимостта да лъжеш, да извърташ и да манипулираш своите близки само за да спасиш репутацията си; от необходимостта да измъчваш и терзаеш другите, за да избягаш от отговорността, а главното - от необходимостта да жертваш своята любов, любимия или любимата, заради този чудовищно нелеп, пагубен навик - желанието да избягаш от отговорността. Той не разбира как е могъл да се държи толкова безразсъдно и глупаво през целия си живот и дори не в течение на един, а на много и много животи.

Тази велика борба, която водят сега много ученици, борба да могат да бъдат отговорни - това за тях в много отношения е борба непосилна. Тя е непостижима сега и още повече ще бъде след това, когато ученикът достигне до същността на проблема и се убеди колко всъщност прост е могъл да бъде животът му през цялото това време. Честността е най-добрата политика, гласи старинна мъдрост; това е така и ние всички сме съгласни, но въпреки това всички извъртат, както умеят, и лъжат, лъжат дотогава, докато знаят, че това ще мине.

Подобна лъжа излиза скъпо, много скъпо: разводи, раздели, разбити съдби, разтрогнати съпружески и семейни отношения, скъсани приятелски връзки, проблеми в колективите, в групите и т.н. Конфликти възникват навсякъде, където хората се сблъскват или влизат в контакт един с друг и причината за това е само една: че един или неколцина не искат да поемат върху себе си отговорността. Почти всички кризи и проблеми в живота произтичат от тази толкова проста и така сложна причина, чиято същност е, че ние не искаме да бъдем отговорни.

Но ученикът, който вече е прекрачил тази бариера, знае, че да бъдеш отговорен съвсем не е трудно, дори по принцип е много лесно и просто. И това е най-правилното от всичко, най-достойното и най-ценното, най-духовното и най-лекото. Помислете над това!

Огледалото на ученика

Тибетеца чрез Биргит Ломборг