Менталният път трябва да бъде преобразуван в път към себе си

Менталният път трябва да бъде преобразуван в път към себе си

Грешката, която правят по-голямата част от учениците, които вървят по Пътя на Посвещението е в това, че те избират външния път за изкачване на планината, вместо да вървят по вътрешния, просветления Път, който е прокаран в гъстата гора. Вследствие на огромното внимание, което голяма част от хората на Запад акцентират върху менталния аспект, се оказва това, че много от учениците се стремят да постигнат разбирането, задействайки за тази цел само менталното тяло. Недопустимо е да се стига до там, че цялото разбиране да се свежда изключително до менталния аспект. 

Само по себе си менталното тяло е един добър, полезен и много нужен орган-инструмент, но при това не бива да се забравя да използваме от време на време и нашата проницателност, която безусловно не ни достига, иначе щяхме да знаем, че в този процес чувствата трябва да се задействат в същата степен, както и нашето физическо тяло. 

Само постигнали хармонизиране на цялата си личност и задействали я като един послушен инструмент на душата, ще можем да стигнем най-накрая до истинското разбиране. Именно тук трябва да се търси причината, че толкова малко ученици от общото количество имат истинското разбиране, което в никаква степен не зависи от количеството прочетени от тях книги. Тук качеството се определя не от количеството, а изключително от методиката на четене или казано по-добре – от степента на осмисляне на прочетеното.

Ако ученикът, който върви по Пътя на Посвещението, използва за това преди всичко своето ментално тяло, самият Път ще бъде външен и повърхностен и нямащ нищо общо с истинския. Ако пък ученикът плюс това се откаже и от чувствения си аспект, той никога няма да чуе и да почувства какво именно се опитва да му каже душата. За него целият процес на обучение ще се изрази в сухо, безплодно, повърхностно разбиране, което няма допирни точки нито с каузалния, нито с астралния свят. 

Той така и ще си остане в менталния свят, а подобно статично състояние е състояние на застой, тъй като само по себе си то може да се стори напълно удовлетворително и самодостатъчно. Като използва в качеството си на оценъчни ориентири своите собствени ментални понятия и опит, ученикът искрено ще вярва, че той непрекъснато се изкачва нагоре, макар че това си е чиста проба илюзия. В действителност той стои неподвижно на един от външните склонове на своята планина и ще си бъде в това състояние, докато не обърне внимание на фините си усещания и чувства.

Ако му се удаде да успокои астралното си тяло дотолкова, че то да заприлича на спокойна, огледално чиста гладкост на горско езеро, тогава живеещото в него горещо желание да служи на света пряко ще го свърже с неговата собствена будхична същност и в един миг на интуитивно озарение той ще разбере, че му е нужно да бъде не отвън, а вътре в планината, защото само намирайки се там, той ще може да върви по този просветлен Път към опознаването на самия себе си. 

Целият арсенал от най-фините му чувства ще му подскаже, че Пътят винаги започва отдолу, от подножието, което трябва да бъде здраво, солидно и земно. Именно затова физическото тяло като никое друго трябва да бъде в прекрасна форма и безупречно да функционира – като фино и съвършено оръдие за извършване на действия, каквото то изначално е призвано да бъде. Много ученици чисто и просто пренебрегват това, а някои обратно – акцентират на това прекалено много внимание, като забравят, че целият въпрос се свежда към едно – винаги да умеят да намират златната среда.

Когато основата е създадена и физическите връзки са здрави, ние бързо ще забележим, че нашата увереност в собствените ни сили и вярата в самите нас са се увеличили, заздравили са се и са станали такива, каквито трябва да бъдат. Когато тази степен на доверие към себе си, която е основа на планината, така да се каже коренният й център, е нестабилна и нездрава, то и цялата планина, опираща се на нея, ще бъде неустойчива и ще се клати. Нали никой не би градил дом на неустойчив фундамент. 

Как може да се мисли, че може да строят или формират духовните тела, ако основата - личността е неуравновесена и неустойчива? Но твърде много ученици го забравят и затова пренебрегват любовта към самите себе си, макар че именно тя трябва винаги и във всичко да ни служи като основа или фундамент за всички наши строежи. Без истинска любов към самите себе си ние никога няма да узнаем какво представлява любовта към другите хора, към Бога, към вселената. Запомнете това!

Взимайки като изходна точка, че нашият фундамент е здрав и надежден, че нашите физическо и ефирно тела са напълно здрави и прекрасно функционират, а тяхната енергетика е на нужното ниво, тъй като вярата в себе си сега здраво лежи върху фундамента на любовта към себе си, ние можем да вървим по-нататък по вътрешните пътища на собствената си планина.
Чувствата – това е следващият обширен регион, който преминаваме по пътя към върха и това е именно тази сфера на проявлението на живота, която много жители на Запад практически изцяло игнорират. 

Веднага над широката основа на нашата планина е разположена обширната сфера на така нареченото подсъзнание – астрално тресавище, където в продължение на много, много години безразборно сме изхвърляли всички нежелани и обременяващи ни чувства и желания. Но никой - повтарям, никой! – не би могъл да стигне върха на планината, докато не въведе преди това образцов ред в този “мръсен килер на загниващи чувства”. Именно тук ние за първи път лице в лице се сблъскваме с Плутон, бога на този „подводен” свят, който процъфтява и еднолично управлява всичко в тези смърдящи и вонящи места, които са владения на Скорпиона.

Как могат учениците да помислят, че ще могат да минат през Вратата, влачейки след себе си тази астрална помийна яма? Те трябва незабавно и без отлагане да пристъпят към подреждане, почистване и сортиране на всички ненужни неща. Но преди да започне почистването, отначало трябва да се освети това подземие, а то да се освети може само по един начин – като се пробие прозорец навън, за да може през него в тези мрачни подземия вътре в планината да нахлуят потоци слънчева светлина. 

Само така ученикът ще може ясно да види цялата си мръсотия и нечистотии. Някои от тях ще се преобразят веднага щом ги докоснат първите ярки лъчи дневна светлина, но много от тези уродливи изчадия така силно са се вкаменили, че на ученика ще му е нужен целият духовен плам, за да може да ги разтопи и превърне в полезни, творчески енергии.

За болшинството от тях изследването на това зловонно сметище, което всеки пази в себе си и което сковава колосално количество енергия, ще се окаже в най-голяма степен шокиращо, но този ученик, който не забравя за своя чувствен потенциал, много бързо осъзнава необходимостта от незабавно сортиране, почистване и позитивно преобразуване на тези неприятни залежи. Интуицията веднага ще му подскаже, че именно тези някога отблъснати и струпани в безпорядък чувства и страсти са основният източник на неговите болки и мъки.

Ето защо е необходимо не просто да се измете и махне целият този боклук, а да се разрови, разбере, анализира и осмисли. Защо всички тези чувства са се оказали на това място? Защо са се отървали от тях и са ги изхвърлили тук? И така нататък. Отговорът на тези въпроси ще дадат на ученика ключ за разбирането на всички тези проблеми и трудности, които му подхвърля неговата собствена личност, и ако той действително се стреми към вътрешно разбиране и не е прекъснал канала с душата си, той веднага ще види, че именно този “смрадлив килер”, до горе напълнен с всякакъв неприятен боклук, е първопричина за неговата небрежност и безотговорност.

Изглежда, в миналите животи поради недостиг на опит и знания или просто поради недомислие ние сме се страхували да поемем отговорността, а тъй като проблемите все повече и повече са ни обхващали и ставали безброй, сме били принудени да изтласкваме техните чувствени проекции на заден план, в подсъзнанието си. По-късно ние просто не сме искали вече да поемем върху себе си отговорността за живота си, затова в момента най-простото решение ни се е струвало да изхвърлим тези чувства долу в мазето на подсъзнанието. 

Личността, както изглежда винаги избира най-лекия път за разрешаване на проблема, но тъй като няма ясна перспектива и обзор, а и проницателност няма достатъчна, тя разбира се не вижда по-далеч от носа си и не разбира, че със своите действия само утежнява положението на нещата, като все повече ги усложнява и обърква. Ако този същият процес се ръководеше от душата, ни едно от тези чувства не би било изместено и потискано, тъй като душата знае точно, че пътят към хармонията минава през конфликтите и тяхното преодоляване. От факта на разбирането и признаването на необходимостта от конфликтните ситуации възниква и истинската, нерушимата хармония.

На този етап на развитие едно от ненарушимите условия се явява именно необходимостта от разбор, оценка, анализ и разбиране на нашите стари нерешени конфликти. Само като ги разберем, анализираме и осмислим, ние ще успеем да освободим и качествено да преобразуваме огромното количество енергия, което е блокирано от тях. Енергията е преди всичко източник на сила, която винаги може да се използва повторно, пречистена и филтрирана по съответния начин, т.е. като качествено се преобразува на позитивно ниво. Целият този процес на обработване на старите потиснати чувства е извънредно тежък, труден и неприятен, но неизбежен, защото както вече бе отбелязано, никой не може да върви напред по Пътя, ако тази работа не бъде свършена.

Отговорността е един от онези най-съществени фактори, които ни помагат да разберем, че в предишен момент сме пренебрегнали доста чувствени реакции и едва сега, когато сме напълно съзрели да поемем с известно закъснение, цялата отговорност за всичко извършено от нас – едва сега нашите предишни чувства и желания могат да се подложат на един сериозен преглед и преобразование и след това на освобождаване за тяхното по-нататъшно позитивно използване в процеса на духовно развитие. Това е много важен период в живота на ученика, защото главното тук е, че той е простил на всички хора, които по-рано е обвинявал за всичките си несполуки и неприятности. 

Едва когато целият този отхвърлен и стоварен от нас в мазето на подсъзнанието “чувствен боклук” е подреден и преобразуван, когато и най-малката част от отговорността е осъзната и приета за изпълнение, едва тогава можем да се считаме за готови да минем през Вратата, тъй като тогава ние за първи път опознаваме цялата дълбочина на нашето собствено тщеславие и заслепяване. Едва тогава ще разберем, че целият този съзнателно отхвърлен от нас “боклук” е основният източник на всичките ни заблуди и илюзии и че едва осветени от ясната светлина на душата, те веднага като мъгла се разсейват и стават леки и светли и през тях към нас най-накрая се промъква лъчът на разбирането.

Не трябва да се храни надежда, че на този етап на самоосъзнаване ще можем да постигнем истинското разбиране на нашите чувства в по-кратки срокове. Не можем да направим това, тъй като в началото трябва изоснови да разберем и осмислим природата на нашите собствени илюзии, тъй като умеейки да разпознаваме заблудите, ще можем да сме винаги на стража и следвайки съветите на душата, ще можем тогава да разсеем заблудите, преди още да са ни завладели. Но за това е необходимо само едно нещо – да станем изцяло отговорни. Всяка една дори най-малка безотговорност става причина за заблуда, самоизмама и илюзия. Иска ни се всички ученици да разберат това веднъж завинаги.

"Огледалото на ученика"

Тибетеца чрез Биргит Ломборг