ПЪТЯТ КЪМ СЛУЖЕНЕТО И ИЗПИТАНИЯТА - ПЪТ КЪМ ПОСВЕЩЕНИЕТО

ПЪТЯТ КЪМ СЛУЖЕНЕТО И ИЗПИТАНИЯТА - ПЪТ КЪМ ПОСВЕЩЕНИЕТО

От момента, когато ученикът вътрешно осъзнае, че е зрял и подготвен, за него започва период на повишена отговорност. Той е готов и щом душата го призове, веднага се отзовова. Светлината в него вече е започнала да се разгаря. Учителите са го забелязали, той е готов да стане сподвижник и да се приобщи към великото дело да служи на света. 

Тези промени се извършват в него, когато той се приближава към края на гората. Илюзиите и миражите все още го обсаждат, но целта - върхът - вече се вижда ясно над върховете на редките дървета в края на гората, представляващи последните астрални змии, които трябва да бъдат победени и преодолени, преди да бъде спечелена огромната борба и ученикът, смирен и коленопреклонен, да удържи решителната победа.

Този стадий се характеризира с това, че в него се пробужда горещото желание да служи на хората. Оттук нататък всичко в него е съсредоточено върху тази цел – да служи, всичко е готово да се покори на този горещ стремеж на душата, тъй като е огромна жаждата му да подчини непокорната природа на своите желания, които са го подмятали като треска от една на друга страна във властта на поглъщащите го вълни на илюзиите и ирационалната природа на миражите. 

В течение на целия този период, който предшества Второто Посвещение, изпитанията следват едно след друго, бдителността на ученика се проверява непрекъснато и той самият често се убеждава в това, колко е слаба и безволева неговата личност и колко леко се поддава на натиска на илюзиите, като позволява да бъде въвлечена в стихията на древните им като света миражи. Лишен от мъжеството, в тъга и мъка, той отново и отново балансира на ръба на отчаянието, готов да прекрати тази изтощителна борба с лукавите миражи и измамни мъгли.

Още не успял да се предовери на душата си като призове на помощ неугасимата духовна воля, когато започва поредното изпитание – и той за пореден път се предава. Но изпитанията го закаляват, в изпитанията той израства. И колкото повече расте, толкова по-фини и изтънчени стават изпитанията, толкова по-фино и по-изтънчено става нивото на неговите проверки. 

Преодолявайки тези ями и капани, той натрупва знания, опит и умение да съхранява връзката с душата си, учи се при никакви обстоятелства да не губи този душевен контрол – даже там, където по-рано тази живителна връзка изцяло се е нарушавала, при това до такава степен, че да се възстанови бързо този канал е нямало никаква възможност. С натрупването на опит и умения да се държи под контрол душевния канал, импулсът, роден от душата, ще бъде зареден с такава мощ и сила, които само ще разширяват и заздравяват този канал, като го правят все по-идеален проводник, който предава даден импулс за броени мигове.

Този енергиен временен интервал се дава на бъдещия кандидат за самооценка и размисъл. През този период той трябва да се учи да наблюдава, опознава и разбира същността на случващото се. И ако в началото е губел своето мъжество всеки път, когато ситуацията е била потискаща и безнадеждна, то сега, след като е минало известно време, когато и неговият опит е вече по-голям, а и самите ями са по-малки, той изглежда напълно зрял и възмъжал. Няма никакво съмнение, че е станал много по-способен и по-умен, но това съвсем не го спасява от нови ями и капани, попадайки в които той открива, че всички стари илюзии отново разцъфтяват с пищни цветове. 

Но с всяко отминало изпитание, голямо или малко, проницателността на ученика се изостря и когато накрая той достига този етап на развитие, при който слабият контакт с душата, установен с толкова труд, сега става здрав и стабилен, той по това време вече сам е способен да разпознава своите илюзии, при това още преди те да са го завладели. Това е велик спасителен момент от цялото му развитието, тъй като когато ученикът вижда и може да разпознава своите илюзии, той по такъв начин може лесно да ги изгаря със своя духовен пламък, който с времето става все по-ценно и скъпо за сърцето му оръжие в борбата с натрапчивите миражи.

Настъпва повратен момент, велик и решаващ. Достигнал до този стадий, ученикът преодолява най-трудната и дълбока пропаст – пропастта на безнадежността, отчаянието и безпомощността, при вида на която по-голямата част от кандидатите за посвещение не издържат и побягват назад. Страхувайки се от виене на свят, преумора и отпадналост, те разбират, че нямат нито достатъчно мъжество, нито издръжливост да могат да прекрачат през тази ужасна пропаст. Ето защо те предпочитат да живеят по старому, на слънчево-ветровитото време, когато последователно ту свети слънцето-душа, ту духа вятърът-чувства. 

Дадената ситуация не ги удовлетворява и те знаят това, но тяхното желание още не е достатъчно силно, за да могат да влязат в допир и да съгласуват връзката с духовния си пламък, та с неговата помощ да могат да прескочат тази последна огромна бездна.
Това решаващо изпитание е толкова трудно, че всеки, който е слаб и незрял, отпада от само себе си. Само горещият порив, ентусиазмът, усърдието и волята могат да доведат ученика до победа. Това именно е борбата, в която той трябва да иска да победи. Ако отсъства волята, поражението е неизбежно. 

Той ще може да удържи победа и да преодолее тази пропаст само тогава, когато се въоръжи с духовния пламък, светещ над главата му като факел. Сега връзката му с душата е по-силна от когато и да било преди, но и самите изпитания стават все по-фини, изтънчени и хитри, тъй като миражите на самозаблудите не са изживени докрай. Случва се някои кандидати да отпаднат дори на този етап, но това са по-скоро редки изключения. Ако вървящите към Посвещение преминат тази пропаст, те като правило преодоляват и останалата част от Пътя, тъй като вече знаят какво имат в багажа си.

Фазата, в която те след това навлизат, е фаза нова, епохална, значително различаваща се от всички предходни. Ако по-рано е било необходимо преди всичко мъжество, търпение, ентусиазъм, безстрашие и проницателност, сега на първо място излизат съвършено други добродетели, с изключение, разбира се, на последната, която както по-рано остава на острието на атаката, а другите отиват на по-заден план. Новите добродетели – това са преди всичко покорност, послушание, доверие, готовност за саможертва и смирение. 

Но само когато сексуалната енергия бъде вече под контрол, само тогава ние с цялата отговорност можем да говорим, че змиите на съблазняване и илюзии са изцяло победени. Но за това е необходимо да бъдат победени последните, най-фините, призрачните и деликатните змии, които по силата на тези си качества се оказват толкова хитри и коварни, че да бъдат победени те е много по-трудно, отколкото огромни, явно видими чудовища.

Периодът между Първото и Второто Посвещение може да обхваща огромен брой инкарнации, но когато посоченият повратен пункт най-после е достигнат, целият следващ процес обикновено минава по-бързо и интензивно. По-голямата част от учениците се старае да удържи последната, решаваща победа още в същия живот, когато е бил преминат повратния пункт. Ето защо е необходимо доста мъжество, за да се издържи истинският сблъсък със собствените гнусни, отвратителни чудовища, родени от всичко безсъзнателно в нас самите. Но само да се издържи тази конфронтация още е недостатъчно – предстои дълга и трудна борба с тях, която ние също сме длъжни да спечелим.

И тогава, за наше учудване, ние ще забележим, че можем да победим само тогава, когато станем изключително смирени. Мъжеството и смирението трябва непременно да вървят ръка за ръка. За болшинството от учениците това е с нищо несравнимо, невероятно преживяване, защото те са свикнали да живеят изцяло в дуалния свят. За прогресиращия ученик това познание и този опит са особено съществени и необходими на дадения етап на развитие. А и щом той си поставя за цел да осъзнае и победи огромните опасности, съблазни и унищожаващите последствия на света на илюзиите, той трябва също да разбере и това, че светът на цялото изглежда по съвършено друг начин, а не така, както той си го представя. 

Ако по-рано в сферата на личните чувства всичко е виждал и оценявал, съобразявайки се с душата си и преди всичко - със своята личност, сега, приближавайки Вратата, той все повече и повече ще оценява своите прояви изключително от позицията на душата, от позицията на цялото, тъй като всички негови чувства и желания ще бъдат съсредоточени върху една единствена цел – да служи на душата си. Служейки на душата, учениците по този начин работят изключително за благото на цялото и отсега нататък в тази сфера за дуализъм няма място, тъй като всички крайности се събират в една точка – точката на Висшето Единство.

Но това е едва приближаване към завършване, а не самото завършване, тъй като още много време отделя кандидата от момента, когато над неговата глава ще бъде запалена Звездата на Посветените като знак, че неговата кандидатура е одобрена и е приет в редовете на Посветените от великия Йерарх на Шамбала. Самият Цар на Света. Когато се дава Посвещение на човек, то му се дава като награда на завършващия отрязък от този невероятно дълъг път на изпитания, който той е изминал от началото до края. 

Но именно затова последните изпитания, които му се изпращат по Пътя, се оказват от все по-фино и по-фино естество, тъй като ученикът на практика трябва да докаже, че нито една от съблазняващите го змии на илюзиите повече не е властна над него и ако все още попада в някоя скрита яма-капан, значи още не е готов и трябва да доведе до съвършенство именно този нюанс или тази страна на своята личност, които са нейна ахилесова пета, онази уязвима точка, където тя както и преди демонстрира своята власт над него.

Именно така става самият процес на шлифоване и изчистване – докато душата изцяло не вземе астралното тяло под своя бдителен контрол, а единственото око на душата не започне да възприема и оценява всички владеещи ученика чувства, желания, мъгли, змии и съблазни, т.е. илюзорния свят от позициите на цялото; и едва тогава настъпва този велик момент, когато в тронната зала за Посветените на ученика се връчва наградата и Учителят на Света, Самият Христос, допира до гърления център на кандидата освещаващия жезъл на властта, завършвайки по този начин акта на неговото духовно възкресение – за полза и благо на целия свят.

Когато избухва петолъчната звезда, това е знак за съгласие да бъде приет кандидатът в редовете на Посветените, който се дава от Върховния Цар на Света – Планетарния Логос. Само тогава, когато се запали тази звезда, започва самият процес на Посвещението. Тази звезда е не просто символ на съгласие, което се дава от Санат Кумара, но и символ на самия човек. Вертикалният лъч на звездата – това е човешката глава, устремена нагоре, двата хоризонтални лъча – това са ръцете на човека, които разпространяват духовната мъдрост, а двата долни лъча символизират двата крака на човека, които съхраняват връзката му със земята.

Източник: "Огледалото на ученика"

Тибетеца чрез Биргит Ломборг