МАТЕРИАЛНОСТ НА СВЕТА

Материалност на света

Целият проявен Космос е материален. Всичко съществуващо, т.е. всичко притежаващо битие, е материално. Но материята трябва се разбира широко, защото безпределността е отразена във всичко, включително и в градациите по тънкост на различните видове материя. Материя Луцида, Материя Матрикс, различните видове Фохат и т.н. са само част от безпределното задълбочаване по тънкост на елементите от материалната скала. Науката отдавана е навлязла в областта на невидимото за окото и е разширила значително границите на материята и материалните явления, сравнено с недалечното минало. 

Тя ще отиде и по-нататък, доказвайки по експериментален път съществуването на много по-тънки форми на материята и енергията, и образуванията, в които те могат да се проявяват. Ще бъдат фотографирани невидимите излъчвания на магнита, металите, растенията, животните и човека. Известно е, че мозъкът е една биохимична батерия, а от тук не е далеч и до признаване материалността на излъчванията му, както и до фотографирането им на силно чувствителни плаки. След това и мисълта ще бъде преобразувана на екран. 

В училищата на бъдещето ще се учат да мислят отчетливо и ясно, проверявайки качеството на мислените форми още в час, пред очите на всички. Много чудеса подготвя науката на човека. Само, че тези чудеса ще бъдат свалени от Трансцеденталния, т.е. Отвъдния свят, на Земята, ще бъдат облечени в достъпни за зрението форми и ограничени в рамките на естествените закони на проява на различните видове, включително и най-тънката материя. Ще бъде доказана научно и продемонстрирана на апарати материалността на мисълта, както и на онези образи и форми, които тя може да приема. 

Ще може да бъде видяно сиянието, разпръсквано около главата от напрегнато работещия мозък. Ще бъде доказано излъчването на особени електромагнитни вълни от мозъка, които, както и радио вилните, могат да се предават на разстояние и да се улавят не само от други хора, но и от особено чувствителни апарати. Доказала реалното съществуване на мисълта, науката ще продължи и по-нататък, доказвайки наличието и съществуването на астралното тяло, както и възможността за пребиваване на човешкото съзнание в него след изоставяне на физическото тяло, било приживе, било след така наречената смърт. 

Границата между видимия и невидимия свят, която вече частично е прекрачена от науката, ще бъде изтрита изцяло. Ще стане обединение на двата свята. Явленията от духовен порядък, които са също толкова материални, както и физическите, но от по-високо ниво, ще влязат в орбитата на материалния свят и ще загубят своята не материалност и загадъчност. Сегашният и отвъдният живот ще се слеят и наистина ще бъде победена смъртта. Тази важна задача трябва да бъде изпълнена от науката, защото религията не е успяла да се справи с тези въпроси. Разказват за чудеса, но чудеса няма. Няма нищо от съществуващата реалност, което да излиза извън рамките на природните закони и да не се подчинява на тях. Но ще бъде невежество ако се смята, че необятността на Вселената и безкрайността на материята могат да се поберат в рамките на човешкото разбиране от днешно време. 

Безпределността е във всичко, включително и в нашето разбиране за строежа на Космоса и за неограничеността на голямото неизвестно — материята, от която той е съставен и чиито свойства и видове само частично са открити от съвременната наука. Мисълта е материална, виденията са материални, Тънкия свят е материален. Материални са и Висшите светове, включително и Огненият свят. Недопустимо е повече невидимата за окото реалност да се отнася към областта на свръх естественото и отвъдното. Има изучено и постигнато от човека, и още неизучено и непостигнато от него. И недостижимото днес ще бъде достижимо утре, когато съзнанието ще бъде достатъчно разширено и готово. Завесата на космическите тайни ще се вдигне за човека. Тя ще бъде повдигната от науката.

Следите на изминалите животи са отпечатани в Чашата. Животът е непрекъснат и спомени от него са съхраняват в Чашата, макар че съзнанието (обикновеното съзнание) на човека не може да възстанови миналото в пълния му обем и без прекъсване. В края на краищата същността на познанието се свежда до познанието на самия себе си, тъй като в човека се съдържа всичко и всичко, което той познава в момента на познанието, става част от самия него. Човекът може да каже :Светът — това съм аз. 

Но най — чудното в него е тази най-сложна и прецизна апаратура, от която е изграден неговият микрокосмос. Малцина се замислят за произхода на творческите образи на мисълта и за това как, от какво и в какво се зараждат образите на мисълта. Ако всичко е материя в различна степен на тънкост, това означава, че и мисълта е материална, както, между другото, са материални и всички останали, включително и най-висшите прояви на живота. Материално означава съществуващо, т.е. притежаващо битие. Хората трябва добре да се замислят и да разберат, че това, което не е облечено макар и в най-тънкия вид материя, не съществува за съзнанието и не притежава проявено битие. 

Светът на Светлината и Огненият свят са най-висшето, което е достъпно за познанието на човека. 

Много стъпала трябва да се изкачат, за да се достигне до тази сфера. Трудността е в това, че пребиваването там или допирът до нея изисква да бъде оформено до известна степен огненото тяло на човека. А това е възможно едва след пробуждането и разгарянето на центровете чрез придобиване на определени качества на духа, които са форми на проява на огнеността на духа и са носители на тази огненост. В своята същност светът е огнен. Човекът също е огнено същество и всички процеси в него също са от огнен характер. Даже обикновените вкоренени привички не са нищо друго, освен кристализирани отлагания на огъня. Още повече това трябва да важи за качествата на духа, но за разлика от непотребните и спъващи издигането на духа привички на ежедневието, огнеността на утвърдените качества на духа се характеризира с устойчивост и постоянство. 

Затова придобиването и утвърждаването на такива огнени качества, като любов, преданост, твърдост, мъжество, устременост, безстрашие и други от този род, ще бъде като изграждането на огнена стълба за духа, издигаща го нагоре, към осъзнаването и възприемането на Огнения свят. Затова утвърждаването на качествата ще бъде утвърждаване стъпалата на огнената стълба на духа, водеща до Огнения свят. Всяко усилие в това направление ще бъде крачка, приближаваща към огнената цел. 

Огнените чувства ясновидство, ясночуване, ясноразбиране се основават на отварящите се огнени центрове и се отличават от астралните чувства на медиума с това, че волята на човека управлява собствените огньове, докато медиумът представлява безволна жертва и проводник на енергиите на низшите слоеве, които той не умее да управлява, тъй като е лишен от тези качества на духа, които са показател за една или друга степен на овладяване на вътрешните огньове. Когато се говори за качества на духа се има в предвид именно овладяването на собствените огньове. Утвърждаването на качествата на духа и овладяването на техния пламък са понятия, които са неотделими едно от друго. Особено убедителен пример за това представлява овладяването на качеството самообладание, когато астралът е обуздан и всички негови прояви се намират под контрол. 

Аурата на човека и нейните излъчвания са също явления от огнен порядък. Аурата пламти от взривовете на бурните вихри на астрала. Да се научиш да ги управляваш, означава да се овладеят низшите огньове в себе си. Речта също е огнен процес. Всяка дума е огън. Фотографирането на тънките енергии ще покаже, че всяка дума се съпровожда от огнено избухване, пробягващо по нервната система и предизвикващо огнена реакция или въздействие преди всичко върху собствената аура на говорещия. Да се обуздае словоизлиянието и да се утвърди контрол над всяка произнесена дума, ще бъде победа и овладяване на огнената стихия в себе си. 

Откъде е разцветът на науката и техниката, на изкуствата и на мисълта ? Нима може да се почерпи нещо от нищо ? Всички черпят от пространството. Творческият процес на съзидание и откритие се осъществява с посредничеството на пространството а идеите произлизат от сферите на творческите прообрази на Световната съкровищница на планетата. Нима атомът е измислен от човека? Нима атомната енергия е плод на неговите ръце? Нима съкровищата на Космоса и богатството от пространствени идеи и мисли са създадени от човека, почерпил своите находки от този непресъхващ извор? Да! 

Човекът е роден творец, но в него няма нищо свое, а всичко взема от това, което му е приготвено от началото на времето. Това трябва да се разбере и да се знае, за да не се превъзнася човек в своето самомнение. Човекът е част от света, висше създание на Космоса. Той не е създал сам себе си, но е израствал и се е развивал в съгласие с космичните Закони, които не са били създадени от него. Той разкрива тези Закони, но не той ги установява. Той живее в рамките на тези Закони и, познавайки ги и възползвайки се от тях, твори. Продуктът на неговото творчество е резултат от сътрудничеството му със Законите на заобикалящия го свят. Човекът е сътрудник и сътворец. 

Материята в различните си състояния е разлята в безпределността на Космоса и сферите на нейното разпространение, както и градациите по тънкост, не могат да бъдат обхванати от съзнанието на човека. Много тайни все още крие пространството за човека. Много тайни съдържа в себе си това, което хората наричат материя. Всички чудеса са в нея, тъй като извън нея няма нищо достъпно за духа и материята е в основата на всичко: и в това, което е горе, и в това, което е долу. И в мислите, и в чувствата е отново тя — материята на мислите, материята на чувствата, материята на висшите емоции и материята на нисшите страсти. От материята няма къде да се избяга. Затова Ние сме материалисти в най — широкото и неограничено разбиране на тази дума. 

Не ограничавайте с нищо материята и нейните прояви. Всичко, което възприема съзнанието и всичко, което е достъпно за постигане, е материално. Това, което е нематериално, не съществува нито за човешкото съзнание, нито в пространството; нито в съзнанието, нито извън него. Противопоставянето на духа и материята е нелепо, защото и духът на човека е материален. Само че категорията на тази материя или формата й на проявяване е различна от обикновената форма. Но различието не е по същество, а е по форма. Духът не може да бъде противопоставен на материята така, както се противопоставят северният и южният полюс на Земята, или полюсите на магнита, или полюсите на електричеството. 

Светът е материален. Духът е материален. Нематериално е само нищото, т.е. това, което не съществува в природата. За своето проявяване, на какъвто и план да се осъществява това, духът се нуждае от съответна по степен на тънкост материя. И най-висшите прояви на духа са материални. И най-високите Духове, дори и на будхически план, са облечени в материя, макар и от най-тънък порядък. На духовен план за всички видове материя има специални наименования, които сега не могат да бъдат обсъждани. Само в такова разбиране може да се приеме разделянето на дух и материя. Твърде много изопачения са се натрупали от неправилните представи както за духа, така и за материята; както за духовния, така и за материалния свят, ако приемем условно това разделение. 

Духът и материята са двата полюса на едно и също нещо, неотделими един от друг, като двата края на една пръчка. От единия до другия полюс е прекарана съединителна линия, съставена от различните градации на материята — от най-плътните до най-тънките, невидими за земното око и неизвестни още на науката. Всички видими и Невидими светове се намират в пределите на тези два полюса и да се говори за нематериални явления е също толкова нелепо, както и да се говори за нищото. 

Така че, чудеса няма и никога не е имало; смърт няма и никога не е имало — има само смяна на формите, обличащи зърното на съзнанието; и няма нищо, което да не е облечено от материя в една или друга степен на плътност или разреденост. Телата на Планетните духове, даже и Най-височайшите, също са облечени в материя от светлина. Трябва да се каже на материалистите от миналите времена, че представата за богатството и разнообразието на материята в тяхното бедно въображение е дотолкова далеч от действителността, колкото Вечността превъзхожда краткостта на настоящия момент.

Четирите състояние на материята: твърдо, течно, газообразно и лъчисто — се повтарят на всички планове на битието. Те, всъщност, са общо седем, но трите най-висши са дотолкова отдалечени от нашето разбиране, че за тях не се налага да се говори сега. Четирите стихии: земя, вода, въздух и огън — са форми на изразяване на живота на материята. Те се повтарят и на по — високите от земните планове, но видоизменени в съответствие с особеностите на плана. 

Така например в Тънкия свят могат да се видят и планини, и равнини, и морета, може да се усети и стихията на въздуха, но всичко това е в преобразено състояние. На всеки план, трансформирайки се и изтънявайки, материята преминава съответстващи на плана изменения, придобивайки все по-голяма светимост и подвижност. Разбира, се става дума за положителния полюс на битието, защото и бездната, т.е. отрицателния полюс, също има свои закони. Но те не ни интересуват. На земен план човек преобразява света с ръцете си и с механична сила. На висшите планове машини няма. Ръчният труд не е необходим. Но труд има и там. Също и творчество. Има и строителство, и преобразяване на живота. Но там всичко се върши и движи от мисълта. 

Чрез мисълта се създават формите и условията, в които човек живее. Тук има градове, жилища и други материални условия, плюс психическото състояние и вътрешния живот на човека. Същото е и там, т.е.външното обкръжение на тънкото тяло, плюс неговият вътрешен живот. Разликата е в това,че вътрешното състояние, по закона на магнетизма, обуславя и външното обкръжение Законът за съзвучието и съответствието е в постоянно действие. Той действа и тук, но без изразената подвижност на Тънкия свят. Сънищата на пияницата и престъпника са различни от сънищата на подвижника или героя. В сънищата се изразява и отразява тънкото състояние на съзнанието. Сънищата на отворения за знанието са пронизани от Светлина. Човекът е магнитен център, привличащ на всички планове към себе си условия по съответствие. Дори кармата е съзвучна с условията и стремежите на духа. 

Човек може да бъде много силен телом, но слаб духом. Може да бъде силен духом, но слаб телом. Може да бъде силен и духом, и телом, или слаб и с едното, и с другото. Слабостта или силата на тялото е временна, но слабостта или силата на духа преминават, отслабвайки или усилвайки се, от живот в живот. При овладяването им немощите на тялото се подчиняват на волята и нямат възможност да господстват над живота на духа. Целта на еволюцията е да създаде съвършено физическо тяло, като обвивка на духа и да достигне възможната степен на съвършенство на духа. 

Еволюцията на физическата обвивка се състои в нейното разреждане и изтъняване. Паралелно с еволюцията на планетата и изтъняването на нейната материя, ще изтънява и плътното тяло на човека. Астралът с висока плътност ще бъде новата обвивка на духа, на мястото на физическото тяло. В седмата раса на седмия кръг човешките тела и тялото на Планетата ще достигнат степента на тънкост или разреденост на Невидимия свят. Съществуват много населени светове, невидими за физическото око, с различна степен на разреденост и там, където за окото е празно пространство, там кипи съответният живот, недостъпен за наблюдение с обикновените чувства. 

Много обиталища има в Космоса за човека. Видимият свят е само една безкрайно малка част от Невидимите светове. Видимата Вселена е само един разрез в една плоскост на безкрайните светове на другите измерения. Да, материята е вечна; да, количеството й е неизменно; да, една форма на енергия преминава в друга, но трансформацията на един вид материя в друг по скалата на огненост, в насока към Материя Матрикс, почти безпределно разширява нейните градации, а също и възможности. Областта на материята се смята за сравнително изучена от науката, но това е най-дълбоко заблуждение. 

Тайната на материята е толкова дълбока и огромна, както и тайната на човека, и тя се разкрива и разгръща крачка по крачка, стъпало по стъпало пред познаващият я дух, по безкрайният път към безпределното. Духът и материята са само двата полюса на едно и също Нещо: познаваемото и Познаващият, творимото и Творецът, изменящото се и Свидетелят на тези изменения, като едното без другото не може да се прояви. Духът без материя, макар и най-тънката, е нищо. И понеже духът е Огън, материята без Огън, без своята огнена същност, също е нищо. 

Говорейки по същество, целият земен живот не е нищо друго, освен подготовка за Надземното съществуване. Когато това не се разбира, земното съществуване губи своя смисъл и животът става лишен от цел и значение. Едва ли човек живее на Земята само за това да изчезне безследно и да прекъсне веригата от причини и следствия, все едно че нищо не е се случило и то в света, където нищо не свършва, а всичко продължава в бъдещето. Трудно е да си представим нещо по-нелепо от това положение. Основната аксиома на материалистическата идеология гласи, че нищо в природата не се губи и не се създава отново, а само преминава от едно състояние в друго. Но тази аксиома се приема от материалистите само когато става дума за явления от материален порядък. 

Върху явленията от духовен порядък, необяснимо защо, тя не се разпростира. Едва когато науката докаже, че дори и мисълта е материална, и че извън материята, във всичките й видове и степени на тънкост, нищо не съществува, тази аксиома ще бъде приложена към всички явления в живота. Днес науката е прекрачила далеч извън пределите на видимия свят и младенческия материализъм вече е признак за невежество. Електрони, неутрони, протони, фотони и т.н. вече не са предел, а само нови стъпки в разбирането на материята, след които следват други, още по-тънки и още по — малко достъпни за съвременната апаратура. Да се достигне пределът на състоянията на различните видове материя в Безпределността не е толкова просто, както изглежда това на ума на закостенелия материалист.

Измененията, ставащи във всичко, което заобикаля човека, тоест движението, не са нищо друго освен аспект на вечността, на вечното движение във всичко. Пустота няма, както няма и неподвижност или покой. Самата същност или природа на материята се състои в постоянно движение на частиците, които я съставляват. Без това движение материята не може да съществува и да се проявява. Всичко проявено е облечено в материя с един или друг състав и тънкост, или плътност и извън материята няма и не могат да съществуват никакви прояви. Обикновено делят явленията на материални и духовни, без да имат предвид, че и най-тънките и възвишени прояви, видими само за най-издигнатото духовно зрение, по своята същност са материални, макар и тази материалност да е дотолкова тънка, че да превъзхожда и най-високите вибрации на материята от всички нейни видове, известни на съвременната наука. 

Например телата на Планетарните духове се състоят от най-тънка светлоносна материя, невидима за земното око. Дори мисълта дължи формата си на невидима материя. Дори светът извън формите е наситен с вибрациите на Материя матрикс. За да се облече във форма дори и най-високата идея е необходимо нещо, съставляващо съдържанието на тази форма, т.е. това, от което тя е изградена или, с други думи, необходима е материя. Невидимо не означава не съществуващо. И най-прецизните съвременни апарати не улавят много от материалните явления. 

Младенческият материализъм е ограничавал материята до тези нейни форми и видове, които са били известни на науката тогава, но днес е необходимо чисто научно да се допусне, че материята е безпределна във възможностите на свoите прояви и не е възможно повече да бъде ограничавана в пределите на откритите и неоткритите елементи от таблицата на Менделеев. При това трябва да се има предвид, че движението, т.е. енергията, не може да бъде отделено от материята, както са правели това по-рано, защото движението е свойство или самата същност на материята. Тайната на материята е една от най-съкровените и дълбоки тайни, чието разрешение е все още твърде далече за науката. 

Тайната на човешкия дух и тайната на материята са свързани една с друга и се издигат към сияйните висини на неописуемата Светлина. Допускайки спираловидното разширение на Менделеевата таблица на по-високи плоскости може да се допусне, че тези същите елементи, повтаряйки се периодично по редове, могат да съществуват, видоизменяйки се спирално, на съвършено недопустими за съвременната наука, с нейните несъвършени апарати, прибори, инструменти и методи на изследване, плоскости. Само по себе си едно такова допускане вече ще бъде крачка към постигане тайната на материята.

Сине Мой, всички живеят заслепени от Майя. Но само чрез Майя може да се достигне до разбиране на действителността. Когато Указвам да се приучвате сред преходното да намирате елементите на Вечността или на непреходното, искам да ви втълпя как да можете през миражите на Майя да различавате проблясъците на Действителността. Във висше разбиране временното е разрез на вечното и на всяко явление може да се намери неговото истинско място в общата схема на нещата. И тогава Майя ще покаже своята друга страна, другия си аспект, който ще помогне да се изясни същността на Действителността. 

Човекът, в неговото обичайно възприемане от страна на другите хора, не представлява Действителност. Но взет в своята седмична същност,с всичките му обвивки — видими и невидими за окото, той вече представлява реалност. Същата мярка може да се приложи и към всички явления от живота. Дори и полското цвете е седмично. Обикновените житейски представи за нещата са непълни, несъвършени и едностранчиви. Науката се опитва да навлезе по-дълбоко в разбирането за същността на материята, но е още далеч от признанието на нейното висше достижение — духът, който е светлина и огън. Но и природата на огъня не се възприема в цялата му дълбочина и всеобхватност Най-правилно ще бъде всички предмети от материалния свят да се разглеждат като форми на кристализиран огън. Мисълта също е огън, а всичко създадено от ръцете на човека е само веществено оформяне на мислите, т.е. на огъня или на неговото въплъщение в плътни форми. Застиналата лава може да послужи като много добра илюстрация на тази идея. 

По този начин, съзирайки във всяко явление неговата първопричина — огъня, се приближаваме към разбирането на Действителността. Най-малките частици материя са светещи, което показва нагледно физическата връзка на света с огъня. В началото е била Светлината, т.е. първичната светеща материя. Материя Луцида и Материя Матрикс са само аспекти на единното вещество във високите степени на формите на материята. Трудно е да си представи човек и да разбере, че колкото и дълбоко да навлиза науката в строежа на материята, тя никога няма да достигне до Първоизточника, до първичните форми на светло-материята, защото най-високите й върхове са извън пределите на човешкото разбиране. Тези форми на материята биха могли да се нарекат светлина, но названието само по себе си нищо не дава. 

Живеем в свят на дълбоки тайни и познаването на външните форми на някои от тях не означава пълното им разкриване. Така например, електричеството и магнетизмът са известни отдавна на науката, изучени са някои закони на тяхната проява и е осъществено приложението на тези закони в практиката, но същността им си остава все още неизвестна. Най-дълбоката тайна, обаче, е човекът. Смята се, че анатомията на човешкото тяло е изучена достатъчно добре. Но, за съжаление, това изучаване е прекалено повърхностно и предназначението на някои жлези остава загадка. Само в пълнотата на всичките седем принципа може да започне действителното изучаване на човешкия микрокосмос, но и това при условие, че ако в основата на изучаването е поставен огънят. Само Съкровеното знание може да доведе човек до, макар и частично, но все пак действително разбиране на тайната за самия него и тайните на заобикалящия го свят.

Как да се примири несъвършенството на настоящето с величието и великолепието на бъдещето? Само с напрягане на устрема и със старанието съзнанието да се вживее в това бъдеще. Въображението се нарича творческо затова, че притежава способност и власт да претворява творческата мечта в живота и в този процес сякаш прехвърля мост от настоящето в бъдещето. Само бедното и невъзпитано въображение шепти за невъзможност, докато развитото казва: всичко е възможно. Разбира се, всички възможности са в предела на законите на материята. Но какво е това материя? Да се ограничи материята в пределите на известната на науката Таблица на Менделеев, макар и разширена и допълнена, означава да се признае, че материята, с всичките и видове и свойства, е изучена вече от науката. Но това е невъзможно. 

Човечеството и днес е толкова далече от изучаването на всичките й видове и свойства, както и в самото начало на нейното изучаване, защото безпределността е във всичко, включително и в проявите и комбинациите на всички известни и още неоткрити от науката видове материя. Трябва, обаче, да се разбере, че там, където започва истинското разбиране на материализма, отрицанието и съмнението са недопустими. Всичко съществуващо е материално. И светлината, и звукът, и миризмите. Материална е и мисълта, материална е и тази субстанция, от която поетът твори своите образи. Всичко материално може да бъде видяно, чуто или зафиксирано било с външните чувства, било с апарати или с тънките чувства на човека. 

Невидимостта съвсем не означава, че явлението не съществува. Линиите на магнитните течения са невидими, но обикновения компас ги открива. Така и много от това, което е невидимо и ограничено днес, ще бъде потвърдено или с помощта на нова апаратура, или посредством развиващите се нови чувства на човека. Няма свят или светове, които да са нематериални. И астралното, и тънкото, и огненото тяло са материални. Материални са и Материя Луцида, Материя Матрикс и всички видове Фохат. Най-височайшият Планетен Дух е материален, каквито и височайши форми на материя да го обличат. Такова нещо, което да не е облечено в материя, не съществува. 

Материален е дори и Хаосът, макар че той е дотолкова далеч от проявения живот, че е неосъзнаваем за човека. Време е да се разбере, че материята, енергията, разумът и животът са разновидности на свойствата на все същата материя. Но свойствата на материята не могат да бъдат ограничени нито до изброените, нито до всички изучени от науката въобще свойства, защото те са неограничени. Например „свойството“ еволюция или стремежът на материята и нейните форми към еволюционно развитие, дори и не се включват в числото на свойствата на материята, макар че тенденцията към еволюция на проявените в Космоса светове е факт очевиден сам по себе си. Или разумът, скрит в строежа на всеки атом, или подчиняване устройството на материята на законите на числата, пропорцията и хармонията. 

За едни тънкото тяло е фантом, привидение, продукт на разтроено въображение, за други — явление от чисто материален порядък, но зад пределите на общоприетите от съвременната наука факти. Самият факт на съществуването на тънкото тяло, обаче, си остава такъв, напълно независимо от това признава ли го науката на двадесетия век или не го признава. Отричането или потвърждаването от науката все още не е доказателство за това, че тайните на материята са постигнати от нея изцяло. Да си припомним с какъв отпор от страна на науката е било посрещнато отначало твърдението, че Земята е кръгла или пък за въртенето й около Слънцето. Затова мъдростта твърди, че отричането трябва да бъде изоставено, а да се пристъпи към изучаване на явленията и фактите непреднамерено. Това и ще бъде действително научен подход.

Тайната на материята е неизмерима. В стоежа на физическите обвивки, дори на насекомите, са съединени съвършено познаване на законите на механиката, химията и математиката. Но не умът на насекомите изпълнява тази задача, а разумът на природата. Най-фина апаратура и различни видове локатори има и в пеперудите, и в комарите, и в множеството насекоми, до най-малките мушици. Разумът и материята сякаш са се съединили в едно. Той се проявява и в строежа на кристалите, и в най-сложните органически съединения. Този разум превъзхожда по дълбочина знанието на човека, царят на природата, чието съзнание не взема участие в изграждането на неговия физически проводник. Той е бил построен без помощта на своя притежател. Значи, разумът е атрибут на материята. Също и законността или подчинението на Космическите закони. 

Огнеността или огнената основа също е атрибут на материята и колкото по-висока и по-тънка е дадена разновидност, толкова по-светлоносна и с по-отчетлива разумност е тази материя. Разбира се, в скалата е трудно да бъде видян този разум, но материята на цветните звезди и другите светлоносни образувания, видими от развитото зрение, вече се провяват в съзвучие с тънкото съзнание на човека и изразяват тази разумност в достъпни за разбирането на човека форми. Разумът и светещата материя на определено равнище като че стават неотделими. Тази разумност е извън пределите на човешкия ум. Тя е безлична и е съществувала още преди човекът да е достигнал върховете на съвременната наука. Тя е съществувала винаги, давайки импулс на еволюционното движение на всички материални форми и всички видове материя. 

Всички пространствени енергии и сили притежават, подобно на материята, същата тази разумност, като материята и енергията са неотделими. Степените на тази проявена в различни форми и видове разумност са нееднакви, така че те биха могли да бъдат наречени Йерархични Разумности. Тяхната същност е толкова далеч от обикновеното човешко разбиране на понятието разумност, че е невъзможно да се направи паралел между човешкото съзнание и космопространственото съзнание на тези Разумности. 

ланетните Духове използват космическите енергии в пълно съзвучие с тези Разумности, един вид обединявайки се с тях и действайки чрез тях, изразявайки по този начин Законите и еволюционната воля на Висшия Разум на Вселената. Те претворяват Висшата Воля, проявяваща се в могъщия, непреодолим импулс на всичко съществуващо към Еволюция. Изразявайки се с езика на древните Писания, това означава „Да се осъществява Волята на Изпращащия“ или да се изпълнява повелята на Космичната Воля, тоест да се действа в пълно съзвучие с Повика на Еволюцията и да се върви в първите редици на еволюционния поток на живота.

Свойството проницаемост на материите се основава на това, че по-тънкия вид материя прониква през по-плътния вид. Електричеството свободно протича през проводниците, но не протича през не проводниците. За огненото тяло няма непроницаеми слоеве на материята. За менталното проницаемостта е по-малка. За астралното препятствията вече са далеч повече, а най — много от всички са за плътното тяло. Наред с всички останали тела и менталното тяло, и огненото са материални. 

Способността на обвивките да проникват през плътния вид материя зависи от наситеността им с огън и от степента на тяхното очистване, тоест от качеството на огньовете на духа. Очистването не е клерикално понятие, а практическо и жизнено, тъй като способността за проникване на материята и нейните различни слоеве зависи от степента на чистота и силата на огньовете на човешкия микрокосмос и тяхното напрежение. Призивите към църковни добродетели са лишени от основание и логика и затова не убеждават вече никого и никого не привличат, но качествата на духа и очистеният или светлият Агни са абсолютно необходими за свободното и съзнателно проявяване на духа в очистените от него проводници на съответните планове на пространството. 

Възможностите на материята са неизчерпаеми. Нейните свойства не могат да бъдат ограничени в рамките на разбирането ни за тях днес. Всяко отричане без научна проверка е неубедително. Всички суеверия са ненаучни. Трябва просто да се знае, без отричане. Да се предполага, че материята и нейните свойства са изучени до край, е нелепо. Най-общо трябва да приемем, че възможностите за познаване на материята са безпределни, както и нейните свойства и особености. Не е възможно тя да се ограничи в Скалата на елементите в този й вид, в който е известна сега. Изучаването на органичната материя е все още едва в зародиш. Тайната на белтъка не е открита. Тайната на семето — също. Процесът на зараждане на живите същества си остава загадка. Към същността на мисълта току що подхождат. А нали и тя е материална. Материален е и духът, както и всичките му обвивки. 

Извън материята не съществува и не може да съществува нищо. Материята и енергията са две страни на една и съща монета. Възможността да се вижда, усеща и опознава (постига) не трябва да бъде ограничена от петте чувства, защото дори възприятието на мисълта е извън техните предели. Светещата Материя Луцида, както и Материя Матрикс ще бъдат обект на изучаване от науката на бъдещето. Това време не е далеч. Признаването на всичките три свята — един видим — физическия и два невидими, но материални, ще легне в основата на тази наука. И повече няма да може да се отрича, тъй като това ще бъде ненаучно и признак на невежество. Светът стремително се приближава към утвърждаването на новата наука. Това ще бъде наука на просветения материализъм, различаваща се рязко от проявите на младенческия материализъм.

Материята е вещество, в което са скрити безкрайни възможности за нови открития. В нея са включени всички явления на видимия и невидимия светове. Младенческият материализъм почукваше с ръка по масата и казваше: „Това, което пипам с ръка и което виждам с очите си, то само съществува и има битие“. Но сега науката е прекрачила далеч зад пределите на това положение, откривайки с помощта на различни апарати такива неща, за които не е се и присънвало на предишните материалисти. Тя ще открие и това, което не се присънва и на съвременните. Трябва само да се разбере, че всички, дори и най-висшите духовни явления, са материални. Материална е и мисълта. Ще дойде време, когато мисълта ще бъде отпечатвана на особено чувствителни плаки. Този и онзи свят ще се слеят в едно и ще се заличи границата между видимия и невидимия светове. 

Всъщност „невидим“ съвсем не означава нематериален, а просто невидим за физическото око, но видим с помощта на различни апарати, както са видими Х-лъчите. Ще могат да се проявяват снимки на аурата, на астралното тяло и на астралния свят. Просто ще се разширят границите на материалния свят и ще продължат постоянно да се разширяват. Самото понятие „идеализъм“ е нелепост. Не могат да се противопоставят видимия и невидимия светове, отнасяйки последния в областта на идеалистичните, т.е. несъществуващи в действителността, представи. Тогава повече няма да има за какво да се спори, тъй като единният свят на проявената материя вече няма да бъде разделян на две области: на естествени и свръхестествени явления (тъй като всичко е естествено), но може да бъде разделен на област, изучена от човека и на такава, подлежаща на изучаване и изучавана. 

Открита и изучена е само малка част от това, което предстои са бъде изучено. И няма нищо скрито, нищо недостъпно, трябва само да се премахне преднамереността и да се забрави отричането. Много неща ще се наложи да бъдат признати от науката под натиска на фактите. Отначало ще признаят мисълта, след това нейното предаване, след това въздействието на мисълта на близки и далечни разстояния, нейното пространствено съществуване и неунищожимост. Много ще се наложи да се признава. Животът ще наложи да се признае действителността и безпределността на възможностите на човешкия дух.

Материалните явления и материята излизат далеч извън пределите на Менделеевата таблица на химическите елементи. Няма граници на проявите на тънкостта на материята и човечеството няма никога да стигне до нейните предели. Всички светове, от най-грубия до най-висшия, са материални, тъй като извън материята нищо не съществува. Младенческият материализъм се е основавал на свидетелствата на петте чувства, но оттогава чувствата са били допълнени с изобретяването на нови много чувствителни апарати и сферата на материята се е разширила многократно с откриването на нови елементи и нови енергии, много от които невидими за окото, но регистрирани с различни прибори. 

Квантовата теория и антисветовете приближават науката непосредствено към границите на Тънкия свят, който също е материален и може да бъде изучаван и изследван с помощта на научни методи. Не е задължително да се налага клерикална шапка на всички все още тайнствени, чудни и необясними явления. Чудеса няма. Всички явления са материални и всички са обясними при наличието на наличен подход към тях. Но за тази цел ще се наложи да се изоставят отрицанието и невежеството, а също и опасенията за непоклатимостта на основите на истинския материализъм. 

Тези основи са наистина непоклатими, защото ако нещо е нематериално, то не съществува и го няма. Но ако се твърди за нещо, макар най-чудно и необикновено, че съществува, значи то е материално и може да бъде изучавано и доказано. В много народни суеверия и вярвания могат да се открият корените и проблясъците на действителното, макар и забравено знание. Но подходът към изучаването на много явления трябва да бъде непредубеден. Истинската наука не се страхува от действителността и я изучава непреднамерено.

Грешката на материалистите в съвременната наука се заключва в това, че те не допускат съществуването на нови, най-тънки, неизвестни на тази наука форми на материя, от каквито се състоят образите на мисълта, или тънките тела, или праобразите на плътните форми на живот. Грешката пък на идеалистите е в това, че те допускат съществуването на нещо извън материята. За тях всички невидими за физическото око светове са нематериални. Но истината, както често се случва, се намира някъде по средата между тези две крайности. Отричаният от материалистите Тънък свят съществува действително, както и другите Висши светове и те са материални, обаче материята, от която са изградени, е по-изтънчена от материята, известна на съвременната наука. Но тази материя е достъпна за изучаване, може да бъде видима и се подчинява на точни и неизменни закони на материята. 

Твърдението на идеалистите за съществуването на нематериален свят е абсурдно, защото извън материята и нейните форми, дори най-тънките и извисени, нищо не може да съществува, тъй като такива форми в природата няма. И най-високите духовни явления са материални. Аурата на човека, както и тази на Планетните Духове, може да бъде зафиксирана от свръхчувствителни апарати, както аурата на обикновения човек може да бъде отпечатана на обикновена, малко по-чувствителна, лента. Не може да се фотографира това, което го няма. 

Следователно, несъмненото не може да бъде отричано. С младенческият материализъм е време да бъде приключено. Ако материализмът на отричаше съществуването на по-тънките и висши видове материя, това би укрепило неговите позиции, като същевременно би заложило материални основи под твърденията на идеалистите. Съществуващото не може да бъде отречено. И да се бориш против действителността на несъмненото, означава да проявяваш невежество.

"В подножието на Висшата мъдрост",

Маха Чохан