Препятствията

Препятствията

Добрият конник обича да се усъвършенства на необучени коне и предпочита препятствията пред равния път. Всяко препятствие трябва да бъде раждане на възможност. Приятели, щом за нас препятствията не представляват раждане на възможност, ние не разбираме Учението. Ако пътят е осеян с кости, значи може смело да се върви. Бъдете благословени, препятствия, чрез вас ние растем! 

Всяко израстване на духа се нуждае от затрудняващи обстоятелства. Затова когато ви казвам: „Натоварвайте ме по-силно“ — то аз не правя жертва, а само увеличавам силата на духа.

Изследвайте историята на човечеството и ще се убедите, че никога нищо велико не е създадено сред благополучие. Трябва да се приучвате към борба, защото няма друг начин да се закали острието на духа. И за земното придвижване, и за далечните светове са необходими препятствия, както и умението да се преодоляват те. Спокойствието е непригодно за Йерарха.

Когато говоря за натоварване, не отстъпвам от изказването за икономия на силите. Трябва да се знае, че натоварването развива съпротивлението на зърното на духа. Всеки моряк ще разкаже за необходимостта от товар на кораба. Точно така е необходимо натоварването и сред земните бури. Не се бойте от натоварването, то само ще изяви сърдечния огън.

Когато големият кораб ускорява ход, силата на противодействие на вълните се увеличава. Много от препятствията се предизвикват от нашия устрем. Но когато е твърд ходът, тогава са благотворни и противодействията.

Ако планината е съвършено гладка, ти не можеш да се изкачиш на върха. Благословени са камъните, късащи обувките ни при изкачването.

Около добрите дела винаги възникват трудности. Но силата на съпротивлението е нужна, за да ни приучи към противостоене на непроявените стихии. Тази блага сила на съпротивлението се постига само в действия и се натрупва като броня на духа. Можем ли да съжаляваме заради развиване съпротивата на злото? Затова благословете всичко, което развива съпротивлението и мощта на противостоене на злото.

Мъжествено приемете честите нападения. Вашият дух трябва да се радва на всяко действие. Когато кокошките кудкудякат, ще завали дъжд и ще има добър урожай. И на хармана е много прашно, но на хармана се вади зърното.

„Благословени са Препятствията, чрез тях растем!“ Но хората трудно възприемат този закон. Никой не иска да ускори придвижването си чрез препятствия. Не по-различно е отношението на човечеството и към ползата от страданията. И то не че всички се боят от неудобството и болката, а защото не приемат истината за надземното съществуване.

Зърното на духа се нуждае от един вид укрепващи удари. Но хората не могат да възприемат целителното свойство на въздигащите удари, които са като разрядите (от изгарянето на горивото) на двигателите. Избухванията на енергията движат човечеството. Без разбиране на бъдещето ударите-двигатели предизвикват само униние и отчаяние, докато устремяването към бъдещето представлява проява на вътрешния огън.

Невъзможно е да се мисли за Огнения свят, без да се разбере как се държи човек в минути на т.нар. нещастия. Подготвеният дух ще каже: „Ще се преборим“, но жалкият дух ще посърне и ще допусне голямата зараза.

Невежите се ожесточават от страданията, но познаващият великите примери приема горчивините като сладост. Така познанието е огнен път.

Един мъдър философ (Платон), продаден в робство, възкликнал: „Благодарен съм (на съдбата), защото сега ще мога да изплатя старите дългове!“ А императорът, наречен „Златен“ (Акбар Велики) се ужасявал: — „Разкошът ме преследва, кога ще мога да изплатя своите дългове?“ Така мъдрите хора са мислили за по-скорошно изплащане на своите дългове. Те са разбирали, че предишните животи вероятно не са се отминали без задължености, които все някога ще трябва да бъдат изплатени.

Често може да се види как неудачата се оказва най-добрата врата към победата. Това, което хората наричат нещастие, е само неизбежно следствие, породено отдавна. Само изучаването на миналото може да даде известно обяснение на причините.

Преодоляването е преуспяване. Но хората не желаят да осъзнаят, че животът е борба. Само в борбата се обновяват силите.

Чувстващият се нещастен помрачава небето. Той събира около себе си мрак и заразява пространството. Самосъжаляващият се сам пресича пред себе си пътя на успеха.

Самата мисъл за опасностите е вредна. Мислейки за тях, ние усилваме техните вибрации и можем с това да нарушим равновесието. Мисълта за опасностите поразява много наши центрове и безпорядъчно изяжда ценната енергия.

Често хората губят равновесие, когато слушат за премеждия. Опасявайки се от едно, те сами призовават десет други. Но с придобиването на опит хората ще разберат, че всяка опасност изисква преди всичко равновесие. Истинският борец знае, че опасности могат да дойдат от горе, от долу и от всички страни, но това не го плаши. Обратно, напрягането на всички сили му носи ра-дост.

Може да се забележи, че големите сътресения понякога по-малко разрушават организма, отколкото малките. Причината е в това, че при големите сътресения се включва в действие психическата енергия, която изгражда мощна защита. При малките сътресения и защитата ще бъде слаба. Когато говоря: „Натоварвайте ме по-силно, когато вървя към прекрасната градина“, това не е поетически образ, а практическо указание. В големите сътресения духът укрепва и съзнанието се очиства. Запасът от психическа енергия трябва да бъде попълван, но без нагнетяване няма да се получи Висшата помощ. Даже такава енигматична пословица: „Колкото по-зле, толкова по-добре“ — има някакво основание.

Действително, сътресенията могат да върнат човечеството към правилното мислене. Не един път великите сътресения са преобразували народите. Утвърждаването на здравите начала е ставало с гръм и трясък. Народите бедстват заради въздигането си. Само невежите не могат да разберат огненото пречистване.

Казват, че гладът е пречка по пътя към Бога, но ние бихме добавили, че благополучието е тъмна вода. Които разбере разликата между благополучието и глада, той ще навлезе в потока. Не е възможно да се мисли за прекрасните пространства сред мъгла от благополучие.

Благополучието е гробище за духа. То запушва духовните уши и затова никой от знаещите няма да го измерва със земните мерки. Така и ние трябва да се равняваме по върховете, без да мислим за подземните реки.

Всеки добър деятел се подлага на гонения от тъмните сили. Често хората изпадат в отчаяние от несправедливите преследвания, но те трябва да разберат, че тяхното присъствие е смутило хаоса. По-добре е да бъдеш смутител на хаоса, отколкото да се превърнеш в част от тази непроявена маса.

Ако проследим за какво са били преследвани най-добрите хора на всички народи, може да се види, че лъжливите обвинения са били винаги почти еднакви и са поразявали със своето неправдоподобие. Но в следващите векове е последвало признание, сякаш изобщо не е имало гавра. Може да се каже, че такива високи деятели не са могли да се вместят в човешкото съзнание и мечът на палача винаги е бил готов да понижи твърде високата глава. 

Преследваният води след себе си преследвачите. Това е стара истина за преимуществото на преследваните. Много преследвачи са се обръщали и тръгвали по пътя на преследваните, тъй като самото следване на техния път им предавало известна притегателност. Затова ние поедпочитаме пътя на преследваните.

Има примери, когато гонителите са се превръщали в стълбове на преследваното от тях учение (Има се впредвид случая на апостол Павел). Учителят винаги изпитателно оглежда своите гонители. Тяхната сила може да се окаже дотолкова съществена, че да е необходима само една искра, за да се запали пламъка на благото. Обикновено развитието на яростта става от невежеството. „Великият пътник“ е казвал: „Когато кучетата се освободят от веригите, те се нахвърлят на първия срещнат“.

Преследвачите се носят след Великите учители подобно на прах след ездач. Могат да се открият същности, които в редица животи упорито са се стремяли да навредят на Учението. Разумни хора са запитвали такива преследвачи, какво ги заставя така свирепо да се нахвърлят върху ненавистного им Учение? Отговорът е бил, че не могат да се спрат в своята ненавист. Такова усърдие обаче свидетелства за обсебване.

„Мои върли гонители, накъде ме преследвате?
Без да знаете, ме подкарвате към светлото Убежище“

Тази древна песен може да бъде повторена на всички наречия като истина. Затова е по-добре да бъдеш гонен, отколкото гонител. 

Йогът цени земните гонения по своя път. Всяко такова изтърпяване се нарича ускорен път. Изострянето на чувствата не може да се осъществи без преодоляване на препятствия. Затова нека не презираме всички ускоряващи пътища.

Печално е, ако някой не се подлага на нападки. Това означава, че неговата енергия е в слабо състояние и не предизвиква никакво противодействие. Само неосведомените могат да считат нападките за нещастие.

Често спасеният смята себе си за загинал, а загиналият смята, че е победил.

Всеки има свой враг. По врага узнаваме значението на лицето, както сянката зависи от височината на предмета — Човек без сянка не съществува. Нито едно Учение не е било издигнато от приятели. Ако врагът е сянка, то клеветата е тръбен звук.

Малко е да се каже: „Радвайте се на врага“. Трябва да се научите да разбирате неговия прийом. Като неизвестно в задача стои врагът. Но всяка задача има своето решение, следователно е възможно решението и на всеки забелязан враг.

Врагът чрез самата си вражда е неразривно свързан с нас и в тази връзка се заключава слабостта му. В своята ненавист той приковава съзнанието си към нас и започва да изпълва съществото си с нашите представи. Без да съзнава той често започва да ни подражава, отначало по външни прояви, но впоследствие може да бъде увлечен и вътрешно, привлечен от космичността на заданието. Когато врагът е привързан към нас, можем да гледаме на него като на неразумен член на домочадието и да му намерим място до нас. Той би могъл прекрасно да послужи като крак на вашата работна маса.

Не може да има движение без напрежение — затова всяко постъпателно учение се нуждае от врагове, както и от Учител. Не могат да се прескочат възлите по пътя, но знайте, че никакво нагнетяване няма да премине без полза. Трябва само да се прояви цялото зло, за да излезем от пламъка на злобата.

Укротителят на зверове първо предизвиква яростта им, за да изнаменува укротяването. Разбира се, само Учителят може да доведе врага до безумие. Така Учителят и врагът са крайъгълните камъни (на Учението).

Всяко провъзгласяване на истината трябва да има врагове. Хаосът се бори с проявеното. Не трябва да се огорчавате от тази борба. Тя е не само естествена, но и полезна. Представете си, че някакво провъзгласяване няма врагове — то ще бъде толкова нищожно, че няма да убеди никого. Враговете представляват пробен камък и сами със своята ярост определят значението на провъзгласеното. Трябва да се гледа на враговете като на стъпала по пътя на възхода. 

Не създавайте (нови) врагове! Познавайте ги, пазете се от тях, пресичайте техните действия, но нямайте злоба. И ако врагът дойде доброволно под вашия покрив, съгрейте го, тъй като вашият покрив е голям и новодошлият няма да заеме вашето място.

В час на човешка несправедливост си спомняйте за пространствената справедливост. Ако можем да бъдем уверени, че служим на еволюцията, то можем да разчитаме на пространствената справедливост. Но тази същата справедливост предписва и необходимата предпазливост спрямо тъмните сили. Обикновено те не се приближават непосредствено, тъй като тяхната аура може да бъде разпозната, а избират не по-малко от трима посредници, подбирайки много прецизно градацията в тази последователна верига.

Но не чернички ще ги видите, а сивички и почти белички.

Черните не обръщат внимание на нищожния човек. Те смятат, че първите стъпала на служенето са особено полезни за тях, защото за предателството е нужно нещо да се знае и такова относително знание, неукрепнало с преданност, може да се намери само на първите стъпала. Печално е да се наблюдава с какви незабележими отклонения ученикът започва да заселва в себе си равнодушие, намирайки красноречиви оправдания за своята слабост. И щом като един ден е протекъл безнаказано в унижение на Учителя, защо пък утре да не продължим по-нататък с хулене на Всевишния!

На злото не са необходими отделни личности, на него му е нужна въобще вредоносност. 

Творчеството на тъмните е много еднообразно. Погрешно е да ги смятаме за някакви виртуози — по-правилно ще е да ги определим като увъртащи лъжци.

Вредителите изпробват всички мерки, тъй като не могат да бъдат сигурни къде злото ще разцъфти и къде няма да намери почва.

Както светлите, така и тъмните са монархични. 

Тъмната аморалност почива върху дисциплината на страха. Ние отделяме голямо внимание на закона на кармата, но на другата страна цари дисхармонията и разрушението. Там основите се крепят на тиранията, но трябва да се има впредвид сплотеността на тъмните. 

Границата между светлината и тъмнината е много лъкатушна; но сърцето може да разпознае безпогрешно привържениците на тъмнината. Който се бои от бъдещето, той е от тъмнината. 

Тъмните съхраняват далеч повече връзката си със своята Иерархия, отколкото така наречените „войни на светлината“.

Без тъмнината не би съществувало и сиянието на светлината, тъй като само в тъмнина е видна светлината. 

Колкото по-силна е светлината, толкова по-голяма е тъмнината.

Ако забележите нечовешка жестокост, това е признак на тъмните.

Тъмните особено се стараят да съкратят живота на светлите труженици. Те се възползват от всяко отслабване на организма, за да поразят слабото място, затова пазете здравето си.

Има заблуждение, че силите на злото по-силно се проявяват на земен фон, отколкото силите на доброто. Но силата не е във външната забележимост, а в мощта на енергията, която е незрима. На земята и най-мапкият мрачен жител може да сътвори достатъчно зло, а към него се приобщават и тънки същности, които познават цялото насаждение на злото.

Има много места, където се събират тъмните. Но не изображения на Сатаната, а църковни предмети изобилстват там. Само разпознаващият чрез сърцето ще различи къде са лукавите същности.

Срещите със служителите на тъмнината не са редки. Те могат да имат безобразен вид, но има и такива, които са обкръжени със сияние. Само разширеното съзнание може да различи техните лица. Може да се съжалява, че така наречените „служители на благото“ далеч не показват също такава преданост.

Страхът и раздразнението са врати на тъмнината.

Изтичането на невидима енергия, съпроводено с телесна сънливост, е верен признак за участие в отразяване нападение на тъмните. Изтичането на сърдечна енергия може да бъде и незабележимо, затова напомняме за отдих, във вид на смяна на занятието, за да се даде възможност на енергията отново да се акумулира.

Силите на мрака нападат не само слабите, а много често хаосът притеснява и най-силните крепости, така както и бурите са най-яростни срещу скалите.

Слабите умове не възприемат добрите начала и лесно се смущават от тъмните сили.

Ако някой остава глух за знанието, значи той е от тъмнината. Не забравяйте, че закон на мрака си остава отрицанието.

Особено тежки са нападенията на тъмните, когато наблизо има обсебени или психически болни, които са като отворена врата и не само привличат същностите към себе си, но представляват един вид канал към всички околни.

Невъзможно е да се спре потокът на злата воля. Само самоотверженото и постоянно помнене на доброто начало може да прекрати гибелната вълна.

Понякога злото изглежда като победител, поради неустойчивостта на доброто, но този превес е кратковременен. Злото възниква заедно с империла, но тази отрова може да предизвика само краткотрайно възпламеняване, след което преминава в разложение и постепенно разрушава своя породител. Ако агни е поне отчасти проявен, той постепенно се усилва и когато империлът вече ще е разложен, агни, обратно, придобива пълна сила. Затова съветвам да се издържи първият натиск на злото, след което да се предостави то на собственото му самоизяждане. Полезно е да се запомни това и да се събират не само сили, но и търпение, за да се победи вече осъденото на разрушение.

Моят дух е щит за вас. 

Моята ръка ще отстрани опасностите пред вас, доколкото позволява съдбата.

Всеки може да се защитава преди всичко чрез силата на духа си.

Ръцете, които ви заплашват, няма да ви достигнат, ако вървите обвити от спиралата на преданността. Добре би било окото да види с грубото си зрение бронята на преданността, но тогава човек не би бил вече в нисшето си състояние.

Когато злобният пламък се срещне с великия огън на сърцето, той става подчинен, само усилвайки агни на Великия дух. Където сърдечния огън не е помрачен от преходящето, от самосъжалението, от съмнението, от страха, там не може да има поражение.

Мнозина ще попитат: За какво толкова бавим унищожението на враговете? Главните причини са две: на първо място е обстоятелството, че може лесно да се навреди на близките, засягайки обвързания с кармата им враг. На второ място враговете са източник на напрежение за енергията, защото нищо не може така да нагнети енергията, както противодействието. Тогава защо да изобретяваме изкуствени препятствия, щом като черните се стараят с всички сили да увеличат нашата енергия?

Злото създава субстанция, по плътност подобна на благодатта. Разбира се, Великият дух поглъща и трансмутира масата зло, но даже и на него не му е леко да приема отровата на света. Би било несправедливо да се струпва цялото зло само върху добрите духове. 

Невежите смятат, че Светозарният идва да отмъсти на мрака. По-вярно е, че мракът, приближавайки се към светлината, сам се разбива и унищожава. Затова да не се говори за мъст. 

Когато Черната ложа изпраща своите стрели към Бялото братство, то последствията са саморазрушителни за нея. Поради неминуемото проявление на закона за обратния удар, насочената стрела се връща към изпращащия. Затова нищо не може да засегне притежаващия пълна вяра в нашата мощ и в Йерархията. 

Съжалявам получилият обратен удар, който според закона се удесеторява. Чудесно е да се осъзнават в живота великите закони на справедливостта.

„Не причинявайте зло на Благословения!“ Такова е мъдрото предупреждение към всички, които помислят да навредят на йог. Нерядко йогите са обвинявани в отмъстителност и въздаяние за злото или насмешките, отправени към тях, но това изцяло противоречи на природата на всеки истински йогин. Обяснението на това е в наличието на мощно излъчване от огнения магнит на сърцето, което отблъсква всяко враждебно послание и обратният удар е неминуем. Необходимо е извънредно напрежение от страна на йогина, за да се предотврати или поне отслаби опасното последствие за неблагоразумния враг.

Тези обратни удари поразяват най-слабите страни на нападащия, с което се обяснява различието в сроковете на последствията. Така, вместо да се гълтат лекарства, често е необходимо само да се унищожат следите на злобата.

Всяко предателство и зла воля предизвикват обратен удар. Понякога ударът може да не е незабавен и това създава впечатление за отсъствие на последици. Но законът за равновесието е неотменим. На стрелата на везните трябва да се изобрази сърце, защото то е съдията на равновесието. Затова всички предупреждения против злата воля са не само етични, но и ценни като лечебно средство.

Мисълта за обратния удар или кармата не трябва да обезсърчава — напротив, тя трябва да подбужда към прекрасни действия.

Предупреждавайте да не се злослови против Висшите сили, защото безумците не разбират, че техните злобни мисли се пречупват пред лъча на силната воля и поразяват самите безумци. И ако те не падат незабавно мъртви, това не значи, че техният организъм не е започнал да се разлага. Собствената стрела ще намери зачатъка на язвата (болеста) и ще го извади на показ. 

Възвратният удар на психическата енергия поразява докосналите се със зла воля. Носителят не желае да порази никого, но въпреки това всеначалната енергия се задейства, когато й противостои зла сила. По този начин възвратният удар не се изпраща, а се предизвиква от враждебната сила. Където всеначалната енергия е по-мощна, там и ударът й ще бъде по-съкрушителен. Би било непростима грешка да се обвинява носителят на мощната енергия, че той по свое желание съкрушава някого. Не той, а нападащият съкрушава сам себе си.

Явлението бумеранг поразява всички изправили се против Братството. Всеки докоснал Лайденова стъкленица ще получи искра, но би било глупаво да се говори за злоба и мъст у стъкленицата.

Във всички учения тъмните сили мятат огнени стрели към озарения, но те не достигат целта, а рикошират в създадената от самите тях защитна мрежа.

Някои лековерни мислят, че механическото произнасяне на висшите имена ще ги огради от тъмни нападения. Не механическото повтаряне, а само чистият огън на сърцето може да създаде надежден щит. А всеки съмняващ се е вече обезоръжен.

Помнете закона за привличането и противодействието. Устойчивостта произтича от привличането по линия на Йерархията към Мен, а напрегнатостта — от противодействието на врага. Така Учител и враг са крайъгълни камъни.

Препоръчвам своевременно да се изпращат благи стрели, тъй като по този начин духът получава облегчение. Благата мисъл не само достига лицето, за което е предназначена, но и очиства пространството от задръстващите го многобройни рояци от чужди мисли. По-чистата стрела или по-силният магнит привлича към себе си сивите откъслеци и ги връща обратно към първоизточника им с цялата им тежест, но без вреда за другите. 

Тези сиви мисли като нагар се утаяват на аурата и поселият жъне. Практично е да се изпраща добър призив или заградителната формула от древноста: „не ме докосвай!“, която заключава в себе си най-малко обратен удар. Всяко злобно послание е вредно. Може да се допусне единствено мечът на възмущението на духа, но само в редки случаи, защото възмущението износва обвивката.

Устремяването по пътя на Йерархията е най-доброто средство да се избегне вредата от лошите мисли и това е пътят за придобиване на всякакъв имунитет. Затова съветвам да се осъзнае Йерархията, не само във висшето духовно устремяване, но и до най-малките, включително и телесни нужди. Навсякъде е нужна сребърната нишка.

Изпълването на сърцето и сърдечната молитва не изискват никакво време и могат да се практикуват при всякакви дейности. Лесно може да се постигне особеното усещане в сърцето, без да се опасяваме за последствията, защото сърцето не може да се умори от присъствието на Владиката, а само обкръжаващите го мисли могат да му навредят. Помислете за съдържащата се в различните зловредни послания отрова и колко болести се причиняват от лоши мисли. Не е лошо при всяко заболяване да се извършва внушение против мисли. Могат да се правят и магнетически пасове над поразения орган, но без да се мисли за болестта, а само за свързване с Висшето.

Когато черната ложа насочва стрели към Братството, то последиците са саморазрушителни и е неминуемо задействането на обратния удар. Отправената стрела се връща към изпращача. Нищо не може да навреди на притежаващия пълна вяра в нашата мощ и в Йерархията. Нашите лъчи са винаги на стража и нашата ръка е неуморима.

Когато сърцето е изпълнено с усещането за Йерархията, то може да издържи на всеки вражески натиск. Никой не може да преуспее, ако не осъзнава величието на водачеството и всяко лично начало подрива корените на великата постройка.

Пространството е преизпълнено с разнородни кръстосващи се лъчи и токове. Ако хората знаеха, че съществуват висши лъчи, те биха се предпазили от разнообразните въздействия. Ние сме свикнали вече с това, че хората само при очевидна за тях опасност прибягват към нас, но по време на главните, невидими опасности те не умеят да подържат връзка с Йерархията. За това е нужно да се прикрепиш към лъча на Йерархията, да се слееш с него като неразделна част. Даже съвършеният йога понякога действа и изцелява чрез Висшия лъч. 

Но как могат да се предпазят хората от вредните въздействия, ако самите те не желаят да се държат за спасителната нишка? Задържането на правилното направление вече представлява победа.

Хората са особено озадачени от въпроса защо основателите на духовните учения не са били предпазени от различии физически заболявания? Обикновено задават въпросите тези, които сами повече от всичко способстват за тези болести със своите подозрения, осъждания и всякакви противодействия на духовната еволюция. Но поставете един такъв питащ в отровена стая и той незабавно ще заболее от купчина болести. Трябва да си представим напрежението на организма при духовния труд. Като магнит привлича той всичко наоколо си в желанието си да помогне. 

Не е приказка пренасянето на чужда болка върху себе си. При това може да се забележи, че болестта се пренася различно, като поразява най-напрегнатите или най-слабите центрове. Не трябва да се смята, че болките в жизнеописанията на подвижниците са преувеличени. Но какво облегчава тези страдания? Освен сребърната нишка на самата Йерархия, често самото сърце подава сигнал за началото на целителния лъч. Ние сме много учудени защо лекарите не обръщат внимание на хората, които посещават болните. Вероятно половината от лечението не се състои в лекарствата, а в отстраняване на вредните елементи, внасяни от приходящите и донесените духовни зарази. 

Въпросът за хората пречистващи и хората вредящи е актуален в медицината. Без решението на този въпрос няма да се намери спасение от много най-нови заболявания. Не трябва да се забравя, че болестите еволюират заедно с расите и народите.

Хората не искат да си представят колко опасности ги дебнат наоколо. Колко пъти Висшите сили и участници от Тънкия свят са спасявали от надвиснала опасност. Но човечеството предполага, че щом като денят е минал, значи нищо не го е заплашвало. Ние често изпращаме на хората спасителни предупреждения, но тяхната глухота е поразителна. Даже и това, което е уловено, ще бъде изопачено до неузнаваемост.

Заградителната мрежа съдържа в себе си отраженията на центровете, чиито потенциали се възпламеняват или пробуждат в зависимост от едно или друго чувство, стремеж или действие. При физически заразявания може да се търси причината в нарушената цялост на заградителната мрежа. Когато излъчването е наситено с висши чувства или стремежи, заградителната мрежа се охранява от тези енергии. Петната, наблюдавани по аурата, трябва да се възприемат като показатели за различни духовни язви. Трябва да се разбере и осъзнае пагубното влияние на егоизма, който действа като самоотрова за организма, чрез предизвиканото отделяне на империл. 

Откъде са могли подвижниците и мъчениците да почерпят своята непоколебимост и да понесат всевъзможните обругавания? Те са осъзнавали своята правота и при това духът им е ликувал. Хората губят почва под краката си именно от загубване съзнание за правота. Преживелите множество опасности хора могат да свидетелстват, че пълното осъзнаване на правотата ги е пренасяло над бездната. Ние, разбира се, винаги сме готови да протегнем ръка за помощ, но за такова ръкостискане е нужно пълно доверие и съзнание за правота. Нека хората не забравят здравия щит на правотата. 

Едно от най-добрите средства за защита е окултния кръг. Неговата мощ е толкова голяма, че даже звездните знаци могат да бъдат изменени. Има случаи, когато кръгът е променял предначертанията за смърт и болест. Но нека не се забравя че всяко действие между членовете на кръга трябва да бъде много предпазливо, тъй като ползата може да се обърне във вреда, ако са хвърляни камъни по братската градина. Затова е необходимо камъните да се изхвърлят от употреба и с всички сили да се пази съкровището на кръга — предупреждавам ви. 

Без устремяване към Йерархията много случайни или закономерни сблъсъци могат да пресекат чистото духовно устремление.

Връзката с Йерархията е по-здрава и от броня. Изявата на тази връзка изисква постоянно да се държи образът на Владиката в сърцето. Но ако връзката е временна, то и отбраната се прекъсва. 

При обръщане към Братството не трябва да се надявате на сърцето, забравило за доброто.

Ние нямаме стоманени брони, тъй като бронята на психическата енергия е много по-здрава.

Желае ли ученикът да има подръжката на Учителя и да получи духовна и материална помощ? Тогава да стъпим на пътя на изпитанията. Добро е неочакваното изпитание със студ и глад. Добро е неочакваното изпитание на неверието и предателството, лъжата и суеверието. Забележете как посърва слабият дух от духането на вятъра, как гложди въжделението за храна и как устата произнася ругателства към най-свещените начала.

Йогинът се намира под постоянното изпитание на своя Учител. Така също изпитва и той от своя страна приближаващите се към него. Невежият човек недоумява как могат да изчезнат усещанията за глад и студ, но разбиращият същността на нещата осъзнава, че усещанията не изчезват, но състоянието на духа може да бъде такова, че нищо да не наруши неговото равновесие. Гладният може да намери способ за насищане на глада, ако неговият дух не е дошъл до звероподобно състояние. В противен случай ще остане животинското раздразнение, помътняването на съзнанието и падението.

Ние сме възприели подхода най-напред да закалим духа с редуване на неочакваности, след това да унищожим чувството за лична собственост, след това да дадем поръчение, свързано с голяма опасност и накрая, когато духът е вече пречистен, да насочим към Земята, където сред изглеждащите обичайни условия произтича висшата необичайност.

Когато приканваме да се подобри мисленето, ние предлагаме ценно средство за уравновесяване на Хаоса. Безумните се опитват да ни противопоставят силите на Хаоса, без самите те да знаят как да се оправят с тях. Трябва да се разбере, че Хаосът се проявява не само във физическите гърчове на земната твърд, но също така и в света на психическите енергии. Лесно е да се умножат психическите безумия, но как да се поправят? Безумците не разбират колко лоши са техните съюзници (от Тънкия свят) и че техните усилия само ще забавят хода на еволюцията, но няма да го спрат. Учудващо е че те хвърлят всичките си сили за разрушителни действия, сякаш са им необходими единствено развалини.

Мнозинството все още не е наясно относно Хаоса. Едни го възприемат като отделен от проявеното, а други го считат изобщо за отвлеченост. Но ако хората можеха да осъзнаят доколко разнообразни са пътищата за нахлуване на Хаоса в битието, те биха разбрали необходимостта от бдителност. Всеки дисонанс, всяко разложение, ако не се отстрани незабавно, влече върху вълната на Хаоса стихията на разрушението. По този начин за наблюдението на Хаоса не са необходими телескопи, защото той може да бъде изучаван и усещан непосредствено от цялото човечество.

Празнота не съществува, но често хората усещат някаква празнота. Какво може да означава това тягостно усещане? Разбира се, то не може да бъде без основание. Със своето мислене хората отравят средата и я превръщат в Хаос. Така нареченото чувство на празнота е усещането на Хаоса. Сам по себе си Хаосът съвсем не е празнота, но той е толкова далеч от човешкото съзнание, че самото му приближаване вече съставлява загуба на ръководящото начало. 

Това безжизнено начало се усеща като празнота и такова състояние е много опасно. То извежа съзнанието от равновесие, което довежда в много от случайте до самоубийство или други психически разстройства. Така не празнотата, не Хаосът, а отвратителното мислене довежда неразумните отровители на атмосферата до безумство. Наред с това те заразяват и обкръжаващото и по този начин поразяват и своите съседи. Наистина, човек може да живее в общество само при наличието на определен уровен на мисленето си.

Трябва да се противостои на злото като проява на Хаоса, който може да погълне всички блага на обществото. Вълните на Хаоса проникват в съзнанието на хората. Еволюцията е антипод на Хаоса.

Не трябва да се смята, че Хаосът е някъде далеч, защото той прониква при всяко безпорядъчно мислене. Единствено устойчивото съзнание може да бъде защита против Хаоса. 

Хаосът се стоварва там, където намери и най-малкото колебание. Хаосът няма да пропусне нищо, за да пробие слабата преграда. Може да се забележи, че предателствата се извършват в навечерието на особено полезни действия. Няма случай предателството да не е последвало незабавно, когато са били подготвени условия за неговото придвижване. Тъмнината и хаосът са несъвместими с всичко съзидателно. Те дебнат по пътя и търсят този, който е способен да им помогне. Могат да се посочат не малко примери, когато сърдечното единение е помагало да се превъзмогне натиска на тъмнината.

Препоръчваме да се наблюдават способите за нахлуване на Хаоса. Мнозина предполагат, че самото понятие за Хаос вече изключва всякаква системност, но разбирането за пълната безпорядъчност на Хаоса е погрешно. Възможно е да се проследи във всеки живот как се прокрадва незабележимо Хаосът. Той нахлува като истинска разлагаща сила.

Подпалвачите и създателите на Хаоса са на Земята. Унищожаването на Хаоса е тук, а не в Надземните сфери. Не демони, а хора се стараят да увеличават хаоса и да го доведат до абсолютната тъмнина. Ние познаваме усещането на тази абсолютна тъмнина. С нищо не може да се сравни тази мъка. Особено погрешно е да се смята, че проявеното е недостъпно за Хаоса. Потоците на Хаоса се стремят да нарушат равновесието по същия начин, както лъчите на светлината го възстановяват. Тъмнината със своите отровни токове се опитва да възпрепятства устрема на мисълта. Трябва твърде реално да се възприема това указание. 

Противопоставянето на Хаоса трябва да бъде съзнателно, защото само по този начин може да се победят стихиите, чрез който действат злите сили. В това отношение могат да се забележат две насоки: едното въздействие е пространствено хаотично, а другото е хаотично въздействие върху слабата воля на хората. Даже нелоши хора могат да станат жертва на натиска на Хаоса. 

Съществуват такива ситуации в живота, които не биха могли да бъдат обяснени с нищо друго, освен с натиска на Хаоса. Има хора, например, които притежават способност да лекуват с психическата си енергия, но срещу тях се провежда силен натиск от страна на злите сили. Дори и не съвсем лоши лекари се изправят, за да възпрепятстват полезното дело. Такива примери има много в най-различни области. При това прави впечатление, че въстават и хора, които не търпят никакъв ущърб от съответното явление. 

Учудващо е, че просветени хора не се срамуват да опетнят себе си, като противодействат на най-полезни действия. Каква е причината за тяхната лудост и произнасянето на такива хули? Може би те са обсебени? Нерядко и това се случва. Но наред с това е възможно опияняване от вълните на Хаоса и такова обстоятелство заслужава научно изследване. Получава се един вид временно замъгляване на чувствата и хората могат да станат съпричастни към най-позорни прояви, не забелязвайки смисъла на своите постъпки. След време те осъзнават своята грешка и започват да се срамуват от себе си, но действието е извършено и кармата е заложена. 

Ще запитат дали е справедливо хората да носят отговорност за опиянението си от Хаоса? Но те биха могли да му се противопоставят, ако тяхната свободна воля бдеше. Не могат да не носят вина хората, които сами се ослепяват и оправдават своята небрежност. Но трябва да се различават съзнателните служители на тъмнината, от несъзнателните опиянени блудници. Те също служат на тъмнината и понякога са по-вредни от самата тъмнина. 

Казват, че Светлината ще победи тъмнината, но такава истина е твърде схематична. Наистина, в крайна сметка светлината ще победи, но много етапи трябва да бъдат преминати, преди хаосът или тъмнината да бъдат разсеяни. Не трябва да се забравя, че между светлината и тъмнината съществуват множество градации. Поразително е доколко често се сменят вълните на признаване и отричане. Огромна е битката над Земята и големи сили участват в нея. Не може да се каже къде е границата на безусловното признание и пълното отрицание. Понякога яростният отрицател е по-близко до познанието на истината, отколкото бездушният, робуващ на догмата защитник. Възниква въпросът защо така бавно проникват в човешкото съзнание някои убедителни идеи? 

Например, учудващо е, че законът за превъплъщението толкова трудно се възприема от човечеството, след като съществуват толкова свидетелства. Но осъзнаването на този закон би било неприемливо за хаоса. Ако превъплъщението би било признато от всички хора, това би преобразило целия земен живот. Съпоставете лицата, признаващи този закон, с неговите отрицатели и ще ви стане ясно къде е тъмнината и къде е светлината. Особено поучително е да се наблюдават книжниците, които много са прочели, но нищо не са усвоили в съзнанието. Хаосът здраво държи хората за краката.

Класическите мислители са определяли Хаоса като материя от най-груб вид, но поддаваща се на обработка. По-късно се появило символично изображение на проявеното като точка в кръга на Непроявеното, което е правилно, но поражда и някои заблуждения. По него може да се заключи, че непроявеното, с други думи Хаосът и проявеното са съвършено отделни. Мнозина мислят така и се утешават, че хаосът е далеч от тях. В действителност всеки е подложен на въздействието на Хаоса и всички се намират под натиска на този невидим враг. 

Разликата е само в това, че организмът с низки стремежи лесно привлича такива въздействия, а възвишеното съзнание се съпротивлява на неканеното влияние. Жестокостта, грубостта и невежеството са питомници на хаоса и около техните огнища възникват опасни епидемии. Може да се наблюдава как във време на войни се изменя човешкото самосъзнание. Вратата на духовната крепост са отворени и вълните на хаоса безпрепятствено навлизат и отравят целия организъм. Мисленето се променя, логиката изчезва и честността се разрушава. Отделните подвизи потъват във вълните на Хаоса.

Човечеството е призовало гибелен съюзник. Може да се съжалява, че след милиони години хората не разбират каква опасност могат да предизвикат от пространството. Но даже и в дните на Армагедон може да се започне полезно усъвършенстване. Ако не достига енергия, за да се изгонят злобата, жестокостта и грубостта, то, все пак, поне биха могли да се обуздаят. 

Армагедон не трябва да се разбира само като физическа война. Армагедон е изпълнен с неизброими опасности. Епидемиите ще бъдат между най-малките бедствия. Главното пагубно следствие ще се заключава в психическите деформации. Хората ще загубят доверие помежду си и ще се надпреварват във взаимно предателство. Те ще се научат да ненавиждат всичко друго, което е извън пределите на техния дом, ще загубят чувството си за отговорност и ще затънат в разврат.

Днешното време изцяло съответства на последните дни на Атлантида. Същите лъжепророци, войни, предателства и духовно подивяване. Хората се гордеят с трохите на цивилизацията, но и атлантите са умеели да прелетят през планетата, за да могат по-бързо да се мамят един друг. По същия начин са се осквернявали храмовете, а науката се е превърнала в предмет на спекулация и раздор. Изправяли са се против Йерархията и са се задушавали от собствения си егоизъм. Така се е стигнало до нарушаване равновесието на подземните сили и с общи усилия е била предизвикана катастрофата.

Когато се решава участта на планетата, силите се разполагат на полюсите на Светлината и тъмнината. Да се застане на страната на Светлината означава да се върви с Учителите под знамето на Йерархията.

Трябва да се приучваме към борба по същия начин, както и към всекидневния труд. Битката трябва да се възприема не само като сблъсък на силите, но и като източник за натрупване на енергия. Йерархията не предполага устойчивост сред покой, но устойчивост сред борба.

Някои хора не възприемат честото споменаване на битката. Нека за тях бъде не битка, а отваряне на вратата. Но за вас без лицемерно смегчаване можем да кажем, че битката между Светлината и тъмнината върви непрестанно. Често някои участници в битката питат защо във физическото си тяло те не си спомнят за своите подвизи в тънко естество? Би било престъпно от наша страна да допуснем такова осъзнаване, защото сърцето не би издържало такава гигантска битка.

Армагедон вече започна. Краят на тридесет и първа откри великата битка и сега тя не може да бъде прекратена до победния завършек. Не трябва да се учудваме от натрупването на събитията, защото земната битка следва небесната.

Великата битка не трябва да се разбира непремнно като война. Същността на тази Битка е далеч по-широка. Тя протича по целия Тънък и земен свят и се изразява не само в сражения, но и в небивали народни стълкновения. При това границите между сражаващите се ще бъдат също толкова лъкатушни, както и границите между доброто и злото. Много от решителните битки ще се окажат непостижими за земното око. Страхотните стълкновения в Тънкия свят при земни условия ще се изразят в различии катастрофи. Великата битка ще бъде първото звено от съединяването на световете.

Великата битка носи обновяване на Земята. Тя може да се изрази не само като бой, но и като преустройство на живота. Могат да се редуват различни периоди, но между тях ще може да се усети усилване темповете на живота. Всеки може да усети това в съответствие със своето душевно състояние.

Ще споменем обсебването като много характерно за Великата битка. Показателно е, че самоубийствата, физическите и духовни стресове изпълват разтърсващата се планета. Могат да се открият особени видове болести на мозъка и нервната система, а също и всевъзможни извращения сред човечеството. Най-добрите идеи биват срещани с угроза и ненавист. Така безумците не виждат делата на светлите воини и позволяват на тъмните да ги увлекат след себе си в бездната.

Мъката е отражение на Армагедон. Не е възможно толкова сипни стълкновения да не се отразяват угнетяващо на сърцето. Огледайте се наоколо и кажете има ли много радост? Лесно може да се забележи колко са намалели усмивките. Даже и незапознатите (с Учението) умове усещат подтиснатост, но не знаят причината. Мнозина ще отрекат това привидно, но и те ще усетят тягост в сърцето си. 

Огнена битка. Този израз може да бъде открит в много вярвания. И действително, всички добри чувства, като любов, мъжество, самоотверженост, преданност, са свързани с огъня. От друга страна гневът, раздразнението, злобата, злорадството, завистга и невежеството също предизвикват огън, макар и ален и тъмен, но все пак огън. Следователно, битката между Доброто и Злото ще бъде битка на огньовете. Мнозина изобщо не си представят разликата между чувства и страсти, но цветът на огньовете може лесно да покаже произхода на всяко от тях.

Мнозина ще се уплашат от самото споменаване на битката. Други ще се объркат, чувайки за дългите и срокове. Накрая трети ще изпаднат в ужас когато разберат, че битката е безкрайна. Трудно е за хората да възприемат безпределността. Може да предизвика само усмивка ужасът на хората, смятащи себе си за познавачи на окултизма. Лесно се пишат трактати, а се побледнява при споменаване на думата борба. Тези, които надуто говорят за своето посвещение, са много далеч от действителността. Как да ги убедим да обикнат и те битката за Доброто? Няма убедителни думи, които да превърнат страхливеца в храбрец. Единственото средство е да се сблъска страхливецът с опасността. 

Хората често се молят да не се срещат с нея, но за растежа им са необходими именно опасности. Също и безкрайността на битката може да смути някои хора. Не е възможно да се говори за безкрайност на неподготвените. Нека по-добре те си останат със своето разбиране за победата, макар че при такава победа над тях ще остане да витае и призракът на поражението. Но при битката в Безпределността ние не познаваме поражението, макар че не трябва да подценяваме и тъмните йерофанти. Те не са слаби противници, притежават изострени средства и знаят за Безпределността. Но ние знаем и нещо извън техните знания. Те разбират, че има нещо, което е недостъпно за тях. Силна е злобата им заради това ограничение, но такъв е законът. Интересно е да се види с какви низки средства най-често привличат те хората. Значи трябва да се основаваме не на земните ефимерности, а на неизменните ценности.

От земна гледна точка понятията за битка и съзидание са несъвместими. Но ще кажем, че съзиданието е разсейване на тъмата. Хората заявяват, че съзиданието е мирно, а битката е убийствена. Но можем ли да си представим съзидание без подготовка на елементите и без мъжествено преодоляване на препятствията? По същия начин и нашата битка е преодоляване на хаоса. Ако не съществуваше съпротива, вълните на хаоса щяха да залеят всички постижения. Трябва твърдо да се възприеме разбирането за битката и съзиданието като действени основи на Битието. По същия начин, когато говорим за движение, имаме впредвид същото преодоляване на тъмнината. Говорим за необходимостта да се обикне битката не като братоубийствена касапница, а като достойна отбрана на целия проявен свят. 

Не е възможно да се пребивава в привиден покой, когато хаосът бушува. Старинните изображения на светлите духове са ги представяли винаги въоръжени. Но и всеки учен пристъпва към изследвания в доспеха на знанието. Ние притежаваме физически и духовни доспехи. Съветваме нашите последователи да придобият доспехи, които ще ги предпазят от ударите на хаоса: Не трябва да се разбират нашите думи като символ, напротив, разберете ги като напомняне за отбраната, която трябва да бъде изградена от вашето съзнание. Когато мостът към нас е здрав, тогава ще бъде добре защитена и твърдината.

На древните изображения нерядко могат да се видят пространствени помощници в битките. Действително, ние много често присъстваме незримо при човешките стълкновения. За човешките оръжия ние сме неуязвими, но в пространството срещу нас могат да бъдат насочени енергии от йерофантите на злото. Такива невидими битки не са приказка. Но едно е да се насочи лъч от Кулата, а съвсем друго е пространственият полет за единоборство. Хората трудно могат да повярват на такива двубои, макар че и в земното състояние полетите на тънкото тяло са достатъчно удостоверени.

Армагедон започна през тридесет и първа година и сега се позовават на четиридесет и втора, когато ще се осъществи следващата степен на световните решения.

Великият пътник (Исус) подготвял учениците си за непрестанната битка. Той им говорил: „Всеки човек непрекъснато се намира в три битки. Той може да си въобразява, че е в пълен покой, но в действителност взема участие в три битки едновременно.“

Първата битка е между свободната воля и кармата. Нищо не може да освободи човека от стълкновението с тези начала. Втората битка бушува около човека, между развъплътените същности на доброто и злото. Така човек се превръща в плячка на едните от тях. Невъзможно е да опише яростта на тъмните, опитващи се да овладеят човека. Третата битка шуми в безкрайността на пространството между нашите енергии и вълните на хаоса. 

Невъзможно е за човешкото въображение да обхване тези битки в Безпределността. Човешкият ум разбира земните стълкновения, но не може да си представи, гледайки синъото небе, че там бушуват мощни сили и вихри. Само овладявайки земните чувства човек може да помисли за невидимите светове. Трябва да се привиква към тези мисли. Само те ще направят човека съзнателен участник в безпределните сили.

Не трябва да се смята, че надземната битка не ни засяга. Напротив, тя се отразява на цялото земно пространство. Тя обхваща не само воюващите, но и всички земни жители. Тя донася не само болести, но отравя и мисленето, което е особено пагубно. Разбираемо е, че чувствителните организми се стремят към напредък, защото по-добре е да се окажеш в самата битка, отколкото да получиш неочаквано дъжд от шрапнели и отровни стрели.

Борбата за преодоляване на хаоса винаги е прекрасна. Няма друг път за напредък, но и тази проста истина е подложена на различии претълкувания. Фарисеите ще се изправят против, тъй като те превъзнасят някакъв свой свят, основан на бездействието и безсмислието. Лицемерите ще твърдят, че техните кавги и свади също са борба. Накрая лукавците ще направят най-нелепи съпоставки, за да оправдаят своите зли помисли.

Маха Чохан

"Учението на Шамбала"