Кармата е труд

Кармата е труд

Прието е да се счита, че кармата е воля и въздаване за хода на нашия живот. Също така е възприето да се гледа на кармата като на възмездие, но в истинското си значение кармата е труд.

Законът за кармата се разпростира върху всички действия и върху всички светове. Тя може както да се ускори, така и да се забави. Действието на кармата преминава и в следващите животи, както и в промеждутъчните състояния, които също са обвързани с нейното влияние. Който е осъзнал връзката между земния и надземния свят, ще бъде предпазлив във всичките си действия.

Поселият ще пожъне. Невъзможно е да се измени закона на справедливостта. Възможно е това да се осъществи извън земните мерки, но посятото ще бъде изживяно в пълен обем от съзнанието. Жалко е когато хора, добре познаващи закона на кармата, въпреки всичко, постоянно си сътворяват лоша съдба. Обикновено се надяват на облегчение на кармата, но в действителност правят всичко възможно да противодействат на тази възможност.

Течението на кармата трябва да се разбира като приближаване на възмездието, но същевременно и на възможностите. Кой може да предвиди течението на кармата? Признак на невежество е да се изисква незабавност на въздаянието. Там където е налице очакване на възмездие, там отсъства духовен устрем.

Кармата е действие. По друг начин е невъзможно да се определи тя. Някои предполагат, че е по-добре да се определи кармата като последствие, но това би напомняло за възмездие и би унижило закона. Този който е тръгнал по правилния път, той ще достигне до целта. Всяко изкривяване ще отдалечи от правилния път и хората ще определят това като лоша карма. Действително, когато пътникът се е заблудил в гъсталака, ще му се наложи да преодолява много препятствия, за да продължи по първоначалния път. Кармата е пораждане на действие и самата тя е действие.

Помислете доколко кармата не отминава предателите. Но не отмъщението, а справедливостта е неотменима. Трябва да се разбере как кръжи кармата и поразява неочаквано.

Може да се наблюдава как кармата постига не само прекия престъпник, но и всички косвени съучастници. Не е без основание поговорката, че заради някакво злодеяние на един човек страда цял народ. Но не кармата отмъщава, а качеството на духа обвързва множеството съобщници. Никой не иска да се замисли колко широк е обхватът на кармата. И никой не се разравя в па-метта си, за да открие кога по същество се е проявил като съучас-тник в престъпление. Ние можем само да напомним за закона, но свободната воля трябва сама да избере своя път. 

Обикновено хората с лекота обсъждат сътворяването на карма, но не вземат никакви мерки за освобождаването от нея. При това винаги се изразява увереност, че някъде съществуват Властители на кармата, които няма да пропуснат да изменят и най-тежката карма. Никой не мисли, че законът не може да бъде изменен без извънредните усилия и на двете страни. Растежът на кармата не затруднява хората, но затова пък впоследствие те умеят да се жалват и негодуват, като с това единственно увеличават потока на следствията.

Сеячът на ветрове ще пожъне бури. Но кога ще се разрази тази буря и кой ще бъде пометен от нея, хората не мислят. Кога ще долети яростного следствие на бурята? Не със земни часове се измерва натрупването на бурята. Може да се наблюдава при много исторически деяния как е ставало нарастването на кармата и как се е стоварвала, за да възстанови нарушеното равновесие. Хората понякога считат кармата за наказание, но в действителност законът действа в името на равновесието. 

Размерът на нарушението, обаче, не може да бъде определен със земни мерки. Само от висшите планово може да се види как разраства направеното. Често една малка дума може да въздейства като най-силна отрова и може да се съжалява, че хората не се замислят над думите, произнесени от тях. Процесът на еволюцията е в ход от много векове, но качеството на мисленето и словото не се подобряват. Да си спомним за извисеното мислене на индийските и гръцките философи. Може ли двадесетият век да се гордее със същата изтънченост на мисленето?

Всеки, който подготвя отрова за брата си, сътворява ужасна съдба за себе си. Хората все още трудно приемат, че техните страдания не са случайни и не винаги могат да разберат кои действия са се оказали решаващи.

Какви са последиците от ругателствата и гаврата с най-висшите понятия? Такова кощунство се отлага необратимо върху аурата и се полепя към кармата като кал върху колело. Не е лесно да се измие тази кал.

Всяка външна причина, тласкаща човека към действие, може да се нарече случайност, но действието, извършено чрез подбуждението на духа, носи всички последствия със себе си. 

Когато в древността са говорили за чистилище и огнен ад, са имали впредвид трансмутацията и кармата. Тези два принципа са неразделни. Единият предопределя другия и напрежението на единия предизвиква устремяването на другия. Кармата и трансмутацията са факторите, осигуряващи придвижването по еволюционната стълбица.

Кармата събира теченията, които са подготвени за утвърденото подобрение. Когато духът напряга своята устременост, тогава осъществената трансмутация може да развие най-добрите възможности. Само приспособяването към кармическото течение дава утвърдената космическа основа. Така кармата и устремността дават на човечеството насъщните импулси. Така само ръководството на кармата издига по стълбицата на битието. Затова когато човек осъзнае мощта на кармата и се насочи към осъществяване на най-добрите си стремежи, тогава неговият път върви в крак със световната енергия. 

Когато човек не осъзнава своята мисия, кармата се стовара върху него с цялата си тежест. Но, когато предназначението се осъществява като стремеж към светлината, то изявата на този стремеж се обозначава като закон на Магнита. Затова разбралите значението на кармата могат да разчитат на нашето поръчителство. 

Земният лекар, когато лекува, вдъхва увереност в бъдещето. Кармата е болест на миналото и нейното излекуване е в бъдещето. Само този може да се устреми в бъдещето, който желае да се освободи от миналото. Устременият с цялото си същство е предпазен от падане. Помнете, че съм давал указания как може да се ходи по водата, но не съм говорил да се стои върху нея. Кармата може да бъде променена с неудържима устремност.

Три обстоятелства могат особено да обременят кармата: първото е отказът от Учителя, второто — допускането, че връзката с Иерархията може да навлече нещастие и третото — отклоняването от ответствено поръчение. Единствено сърцето може да подскаже къде започва отказът, отклонението и съмнението. По-добре да не се приближаваш, отколкото да си позволиш отстъпничество. Нощта няма да просветлее над отстъпниците, но това няма да бъде наказание, а само следствие от посятото.

Понякога може да се наблюдава как човек извършва действия почти без възможности за успех, но нещо го заставя да действа именно така. Подобни действия обикновенно са нелоши по същество, но те биват заплащани често несправедливо. Всичко това са кармически платежи. Получаващият, разбира се, вече е забравил за тях, но заплащащият, въпреки това, се стреми да си върне дълга, макар и това вече на никого да не е нужно. Може също така да се наблюдава заплащане и за други, близки по сърце лица.

Особено трудно е съгласуването на потоците колективна човешка свободна воля. Няма такива катаклизми, които биха обърнапи внимание на човечеството към същността на сътворяваното от тях. Ще напомним как по време на състоялите се велики катаклизми останалите живи обитатели не са си направили дори труда да помислят за причините за случилото се. Те са се считали като невинни жертви на някаква жестока съдба. Те не са подобрявали съзнанието си и вместо да пречистят себе си са започвали нови сражения на безумната воля. 

Вероятно невежите ще ни обвинят, че ние напразно ги заплашваме, но нека те се обърнат към скрижалите на историята. Нека проследят бедствията на човечеството. Не от небето са се зараждали бедствията, но от земни огнища. Но земните думи не стигат, за да предупредим убедително хората да не погубват себе си, да не погубват планетата и да не оскверняват пространството.

Трябва да се знае доколко своеобразно засяга кармата цели страни. Можете да си представите как се смесват кармите: лична, родова, народна. Вие ще видите страни, сякаш носещи върху себе си някакво проклятие. Някои ще запитат: „Нима несправедливостта, извършена по отношение на един човек, може да се отрази на цяла страна?“ Може, още повече че мнозина се въплъщават в един и същ народ. Всички подобни обстоятелства увеличават отговорността на човечеството. 

Телесните особености се предават на много поколения и във връзка с това още по-печално е, че хората не допускат, че могат да се предават и всички кармични признаци. Трябва да се знае, че е за предпочитане въплъщаването в различии народности, иначе в Тънкия свят човек ще се стреми да се заобиколи с роднини и по този начин ще лиши себе си от нови изживявания.

Има хора, които знаят за кармата, но се надяват да я заобиколят. Представете си престъпника, който трепери след злодейсвото и чака наказанието си. Но дните отминават и нищо не се случва. Тогава престъпникът се окуражава и започва да си въобразява, че престъплението му е било маловажно или е било оправдано по някакъв висш закон. След това престъпникът дотолкова се вкостенява, че започва да се надсмива над кармата, наричайки я измислица за невежите. 

Но в най-неочаквания час ударът се стоварва и човекът започва да обвинява кармата, че тя издебва най-доброто състояние, за да порази по този начин още по-силно. При това престъпникът не допуска, че могат да съществуват много причини, обуславящи часът на действието на кармата. Един се възмущава от забавянето на кармата, друг се оплаква от нейната прибързаност, но никой не се замисля доколко сложни са обстоятелствата, съпровождащи проявата на това явление.

Особено трудно е да се помогне на хора, които са въвлечени вече в някакво кармично разплащане. При това може да се забележи, че всяко добро действие среща особено противодействие от този, на когото се изпраща помощта. Това потвърждава наличието на особена енергия, наричена охранителка на кармата. Затрудняващите кармата сякаш срещат съпротива. Всеки може да си припомни случаи, когато неговите полезни съвети са предизвиквали най-необясним отпор. Хора, считани за разумни, по-някога започват да говорят противно на своя интерес. Тогава би следвало да се търси обяснението в кармични причини. Пазителката на кармата е много силна. 

Съдбата може да отклони удара си от вас, ако вие помагате за утвърждаване Учението на Христос, който отдаде Себе Си за Истината. 

Можем да придвижим делата с жест, но той няма да помогне на вашата карма. Нашият щит ще ви опази от нахлуването на тъмните сили, но разплащането по старите сметки е неизбежно.

Не може да има пощада, когато законът на кармата трябва да бъде изпълнен до последната буква. Кармата ще те застигне, но нейното качество може да бъде изменено чрез доброволната жертва за непознати хора.

Законът на кармата и законът за сроковете са подобни на двуликия Янус. Единият поражда другия. Кармата носи плодовете на деянията и предизвиква сроковете на проявление. Но забележете — необходимо е съчетанието на личната, груповата и космическата карма и едва тогава този срок става действителен. Често развитието на личната карма влече след себе си груповата карма. Някои духове се управлват изцяло от кармата, т.е. духовного знание е минимално. Тогава кармата се явява единствената възможност за еволюция.

Енергията и волята са властници на кармата. Който се е отрекъл от себе си и е устремен към общото благо, предан в битките и радостен в труда, той придобива незабавно озарението на Архата, правещо го господар на своята карма.

Всяко лъжливо обвинение, подозрение или твърдение незабавно обременява изпратилия го. Глупаво е да се надявате, че последствията на лъжата могат да се отложат или скрият. Именно тези последствия, подобно на обещанията, врастват в кармата за неотложно изживяване.

Могат да се предвидят най-значителните събития от живота, но подробностите принадлежат на кармата. Нерядко може да се измени главното течение, но подробностите ще носят признаците на предопределената карма. Такива подробности нямат решаващо значение, макар че хората запомнят именно тях и съдят според тях.

Могат да бъдат приети върху себе си следствията на чуждата карма. Възможно е да се поеме и кармата на колектива, така названието Изкупител няма да бъде суеверие. Само че при това се изисква разбиране за целесъобразността на приемането.

Кармата е много сложно явление. От случайността на действието, до основата на подбуждението, всичко е многообразно и многоцветно. Трябва сигурно да се оцени кога е възможно и полезно да се намесваш в чуждата карма. Всеки може да си представи кога му се е отдал случай на самоотвержено и полезно вмешателство в чуждата съдба.

Простилият предпазва своята карма от усложнения. Но кармата на простения си остава зад него, макар че простилият не се е намесил в кармата на простения, който смята, че всичко е приключило с това. Самият закон за кармата остава над двамата участници. Повелителите на кармата могат до известна стелен да изменят нейния ход, но за това е необходимо очистителният огън да пламне особено ярко, което не се случва много често. 

Много обстоятелства трябва да бъдат отчетени и при най-малкото намесване в чуждата карма. При това е възможно да бъдат засегнати много от съседите. Не напразно тази граница е наречена тънка. Но много от хората биха се надсмели чувайки, че доброто и злото живеят в съседство. Само разширеното съзнание може да разбере къде е различието между разрушението и съзиданието.

Задържаната карма действа удесеторено. Необходимо е всеки да разбере доколко сам може да съдейства на следствията на кармата. Необходимо е всеки да се убеди доколко вредно е мислено да се потопява в миналото. Много, много по-добре е да се мисли за бъдещите действия. И нека тези мисли се придружават от най-искрено желание за съвършенство на всички действия. Така сред мислите за бъдещето ще бъде изживяна значителна част от кармата.

По време на многобройните си земни съществувания човек натрупва тежък товар от причини, пораждащи неизбежни следствия. Не трябва да се приема, че товарът на кармата се наслагва само от отвратителни престъпления. Той нараства постепенно от действията на ленността, грубостта, неблагодарността и множество черти на невежеството, но за всичко ще се наложи да се плати и такава разплата е неизбежна.

В древните Завети се говори и за олекотена карма. Това означава, че добрата воля може да смекчи суровостта на кармата. Но за тази цел всеки трябва да признае, че зад него се влачи дълга опашка от неизживени престъпления от минали животи. По силата на такова осъзнаване човек може търпеливо да понася несгодите и по този начин с волята си даже и да ги намали. Така се придобива олекотената карма. Където невежият трябва да заплати сурова дан, там разширеното съзнание ще помогне да се внесе лек данък. Заветът за олекотената карма се отнася както към земния живот, така и към надземния. И в Тънкия свят човек може да осъзнае за какво се разплаща и може да се учуди, че неговите най-ярки действия са оценени не според неговото разбиране. Малкото действие понякога се оценява по-скъпо.

Понякога възниква недоумение защо знаците от Тънкия свят са така странни и се нуждаят от размишление и тълкувание? Причината за това е законът на кармата. Размишлението и тълкуването предизвикват самодейността и по такъв начин облекчават и дори не зараждат карма.

Сипите, предназначени за служене на Светлината, не се намесват в кармата. Силите на Светлината наблюдават човешките действия, давайки направлението, но без да се намесват в живота. Единствено самодейността на духа може да приближи по-добрата карма.

Често ни задават въпроса защо не бързаме да унищожим вредното същество? Нито едно същество не е обособено. Неизброими са слоевете на паяжината на кармата, свързващи най-разнородни същества. По хода на течението на кармата могат да се усетят нишки от най-негодните до достойните. Затова поразяващият трябва първо да умъртви каналите, съединяващи струите на кармата. В противен случай отделното справедливо унищожение може да повлече масова вреда. Затова средството за унищожение трябва да бъде прилагано много внимателно.

Мнозина ще се усъмнят в закона на кармата, задавайки ви въпроса: „Възможно ли е негодниците да се наслаждават на благополучие, когато в същото време достойните се измъчват?“ Отговорете: „Тежка е кармата на неспособните да прекратят земното си благополучие, тъй като, както е казано, «благополучието е гробница за духа.»“ При това земното благополучие запушва духовните Уши. Много са случайте, когато под маската на благополучието се крие огромно нещастие. Затова никой от знаещите няма да прилага мерките на земното благополучие. Трябва да се сравнява с върховете и да не се вземат под внимание подземните потоци.

Могат да попитат: „3ащо много престъпления и хули сякаш остават без наказание?“ Причините са много. Първата е, че хората обичат да съдят по гърма, а не по мълнията. Втората, че може да не се забележи доколко постепенно се завърта кръгът на събитията. Третата причина лежи в подбудите и старата кармическа връзка. Само изтънченото съзнание може да открие кога зад нежелателното действие се крие не лоша подбуда. Но става и обратното, когато действие не лошо на вид се явява следствие на недопустима мисъл.

Наблюдавайте как се отразява всяка постъпка на колебанията на кармата. Може да се види как предателството от всякакъв вид предизвиква бързо образуване на карма. И нищо не може да предотврати последствията, защото причината и следствието са прекалено близки. 

Може да се случи кармата да бъде заплатена, но да остане т.нар. черупка на кармата и такова обстоятелство е особено обичано от демоните. Нищо така не засилва злобата, както миражът за карма. Демоните използват кармическата черупка, за да наладат по-яростно.

Не е възможно да се убиват милиони хора, без при това да се учреди най-тежката карма. Даже и тази карма да не е лична, еще по-лошо е, ако тя умножава кармата на страната или цялата планета. При това Тънкия свят се изпълва с множество пристигнали извънсрочно. Не трябва да се изпълват нисшите слоеве на Ефирния свят с ужасите на неизпълнената карма. 

Страхливите хора се мъчат да отложат кармичното следствие, но огненият дух мъдро и с всички средства ще го приближи Той разбира, че краищата на прекъснатата нишка само му пречат да се издига. Уродливото колебание не трябва да смущава бързащия. Той знае в сърцето си, че всичко неминуемо трябва да се случи и се радва от това, че всичко може да бъде преминато — силата на Агни е в него.

Опитите да се измени кармата насилствено и умишлено са недопустими. Господарите на кармата прибавят всяко насилие към чашата на отсъденото, но те могат да облегчат кармата там, където усъвършенстването и приношението са безкористни. Предпазвайте мислите си от егоизъм и предоставете на сърцето да ви води по най-краткия път. Сърцето е отредено като единороден магнит към Огнения свят. Не напразно много сърца тъгуват и на Земята, и в Тънкия свят. Защото природата на сърцето е огнена и то съжалява при всяко забавяне на присъединяването му към родната стихия.

Невежите ще попитат: „Ние много пъти сме се надсмивали над всичко най-висше и въпреки това все още съществуваме — никакъв огън не ни е изгорил и нищо не ни заплашва.“ Тогава ще ги заведем на площада, където в калта се влачат слепите просяци и ще кажем: „Това сте вие“. Ще ги заведем в тъмницата, ще ги заведем в рудниците, ще ги заведем в пожара, ще ги заведем на екзекуцията и ще кажем: „Това сте вие. Нима не се познавате? Едва прекъснахте нишката с Висшето и полетяхте в бездната“. 

Да, заплашване не е нужно. Животът е пълен с такива примери на ужаси. Помнете, че нагнетяването на огъня е незримо, но нищо не избягва последствията. Може да се види, че още древните са разбирали справедливостта на закона и вече са знаели, че оскърблението на Началата е толкова огромно и ужасно, че последствието не може да бъде незабавно. 

Народната карма се разрешава чрез мощни събития. Където не може да се установи равновесие за кратък срок от време, там ще се съберат буреносните облаци, които ще решат съдбата на тъмните народи и техните водачи.

Съдбата на страните се претегля на космическите везни Вървящите с Космическия магнит ще застанат пред Светлината на бъдещето, но вървящите против всички светли начинания ще изпитат цялата тежест на кармата.

Вътрешният живот влияе на кармата стократно повече. Погледнете как всяко престъпление се явява малка част от вътрешната подготовка. Колко съседни съзнания са били отровени от тази спотайваща се подготовка и колко благоприятни възможности са били отхвърлени, но затова заблудените не мислят.

Недопустимо е да се затруднява пространството с проклятия, които могат да поразят неочаквано невинни същества. И стрелата, пусната в движещата се тълпа, може да порази невиновния. По същия начин и при мислене може да се порази там, където кармата е подготвила слабо място. Може би без такъв удар кармата би могла да се измени, но неблагополучието на удара може да порази незаслужено. Затова хората трябва да разбират своята отговорност за всяка изговорена дума.

Законът на кармата предполага съществуването на този, над който ще прояви своето действие. Мнозина биха предпочели пълното унищожение, пред преминаването по спиралите на кармата. Затова се е наложила старинната поговорка: „Кармата е палач, който пази своята жертва“. С това хората сякаш са искали да кажат, че кармата като че предпазва особените престъпници от унищожение. Действително, може понякога да се забележи, че явни злодеи продължават да съществуват, макар че, според човечеството, те би трябвало да бъдат отдавна унищожени. Но възможно ли е да се прилагат човешките мерки там, където действа законът на неизопачената справедливост? Нерядко злодеите изпадат в продължително заболяване или се ползват със здраве, но се подлагат на психически тормоз.

Маха Чохан

"Учението на Шамбала"