Разширяване на съзнанието

Разширяване на съзнанието

Не е възможно да се изброят всички способи за разширяване на съзнанието, но във всички тях лежи осъзнаването на истината и самоотвержеността. Единствено при разширеното съзнание може да се усети радостта на Служенето. Трябва да се помни, че на три години става придвижване с една стъпка в развитието на съзнанието, а на седем години — обновяване на центровете. Тези срокове са неизменни и затова не трябва да се пропускат. 

За хората с неразвито съзнание е много трудно да възприемат великото, но още по-трудно е за разширеното съзнание да възприеме малкото. Трудно е да се измери малката действителност с мярката на голямото знание. Възможно ли е да се вложи огромен меч в малка ножница?

Погрешно смятат, че е възможно всеки сам да следи за растежа на съзнаниео си. Доколкото е трудно да се наблюдава растежа на косата, дотолкова и още по-трудно е да се долови нарастването на съзнанието. В много редки случаи на вземане на решения може да се забележи коренната промяна. Затова не трябва да се губи време в мъчителни самопроверки. По действията и последствията от тях ще се налучка правилното направление.

Разширението на съзнанието е невъзможно без прилагане на миналия опит. Има случаи на озарение, но те са толкова редки, че можем да не ги вземаме впредвид. Малцина са тези, които сред монотонността на ежедневието усещат реалността на Космоса. Сред кръговрата на раждания, болести, скърби и смърт немного ще намерят спиралата на пътя без начало и без край. Как да се каже на гладния за вечността? Изхождайки от настоящето, той ще я възприеме като безкраен глад. Кой е и къде е този, който, разчупвайки първо хляба, ще поведе към вечността?

Растежът на съзнанието се съпровожда с разширение на съдовете и това налага вземането на предпазни мерки против натиска от слънчевите лъчи върху слънчевото сплетение. Жреците на древността са носили нагръдник от литий, покрит с восък, който при размекването си е напомнял за недопустимостта на температурата. В такива случаи се препоръчва потопяване на ръцете или краката в хладка вода, но къпането в студена вода може да навреди не по-малко от лъчите. 

Ускореното нарастване на съзнанието може да се отрази върху центъра на слънчевото сплетение. Ако устремяването е прекалено силно и бъдат нарушени физиологичните прегради, тогава е неминуема така наречената огнена смърт. 

Неизостреното съзнание по-леко понася ефекта на усиления стремеж, но по-нататъшното му издигане изисква да се положи временно ценната придобивка в предпазния калъф. Всяка мисъл предизвиква отлагания върху стените на нервните канали, но когато съвършенството на мисленето достигне определена стелен и отлаганията станат прекалено горещи, тогава единственото достатъчно защитено място за парещата субстанция остава слънчевото сплетение, което постепенно всмуква отлаганията от нервните канали. 

Понякога това всмукване става толкова енергично, че предизвиква усещане за болка, разпространяваща се радиално. Тогава ръководителят трябва да употреби охлаждащ лъч, който способства за изтегляне на отлаганията от крайниците към центъра. Всичко това е част от процеса на разширяване на съзнанието и на всяко тригодишно стъпало може да се забележи изострянето на възприятията. Но трябва да се съхрани придобитото до следващото стъпало. 

Преходът от едно стъпало към друго при разширяване на съзнанието се извършва без всякакви външни ефекти. Погрешно е да се очаква появата на някакви нови съзвездия или други природни знамения. Работата на змията (енергията) от слънчевия сплит протича самостоятелно и независимо. Единствено повишената чувствителност към атмосферните условия съпровожда вътрешната работа. Напрежението на обстановката усложнява работата на нервната система, затова спокойствието е необходимо като медицинско условие.

При развитието на центровете хората ще усещат непонятни за тях симптоми, които ще затруднят медицинската наука и ще бъдат отнасяни към най-различни заболявания. Затова трябва своевременно да се напише книга за наблюдаваните явления при разпалване на живия огън. В живота незабелязано навлизат различни нови понятия, но малцина виждат тези знаци, затова трябва да разяснят на хората основите на живота и общността на битието. Само слепият няма да забележи как се изпълва животът с нови понятия.

Буда е обучавал своите ученици по една казана дума да разкриват цялото съдържание на изречението. Главното е да не се повтаря вече казаното. Ако приемникът на духа е готов, то всяка мисъл ще се забива в съзнанието като стрела. Но, ако разпадането на тъканта вече е затлачило каналите на центровете, то никаква йога няма да е достъпна. Какви ще бъдат признаците на завоеванията, които ще възнесат духа? Най-напред ще пламнат огнъовете на центровете, после ще се раздаде гласът на невидимия учител и накрая ще се прояви и външният пламък, който сякаш сързва личното с пространственото съзнание. 

Тогава ще е възможно докосването до прекрасните, но опасни най-тънки енергии и към всичко, което преобразява живота и отстранява понятието за смърт. Това докосване до необикновеното понякога предизвиква особени промени в живота. Сънят се съкращава и лежащото положение става тягстно. Напрягането на мускулите затруднява работата на духа и всяко отравяне на аурата може да причини страдание. Но няма друг път към Нирвана.

Други признаци за напредък в йога. Когато можете свободно да дишате дълбоко на височини, тогава е достъпен пътят към висшите слоеве на астрала, ако съзнанието позволява.

Часът на щастието. Така наричаме тази степен на развитие на съзнанието, когато, без да напускат живота, нашите хора получават възможност да се присъединят към нас и нашето Място. Но никой от тези избрани не се е възползвал от тази възможност незабавно, защото ако развитото съзнание представлява врата към нас, то същото това съзнание указва да не се напускат нашите дела във време на нужда. Но наша грижа е нашите избранници да не се отдалечават даже телесно твърде много от нашите планини. Не трябва да се разбира, че липсата на достатъчно преданост удържа нашите събратя временно от нашето Място. 

Обратно, именно предаността ги задължава да отлагат удобството и радостта си. Трябва да се помни, че неописуемо малко са развитите съзнания, затова пазете всеки проблясък на съзнание, даже при много недостатъци. Съизмеримостта на недостатъците с достойнството принадлежи на въздигащото се съзнание. Но запомнете, че нашите дела не винаги са в нужда. Сеячът привършва посева на купчината семена и се отзовава на повика на Стопанина: „Идвам, Владико! Калагия!“

Дори и да се употреби цялата воля, не би могъл да се предизвика пространственият огън. Тези прояви на стихията не се подчиняват на заповед, но произтичат от разширяването на съзнанието. Ние наричаме съзнанието „нашата градина“, където израстват плодовете на труда. Работата по разширяване на съзнанието се извършва в два плана (земен и надземен), но хората трудно възприемат наслояването на тези два плана. Изисква се будност на съзнанието, но малцина я притежават. Всеки огнен феномен малко зависи от физическите условия, но изисква определено състояние на съзнанието.

(Събуждането на) Кундалини е стар метод, но сега могат да бъдат съчетани и други центрове, защото Кундалини е само един от седемдесет и седемте центъра. Кундалини е бил първият, но ако съзнанието е развито, то „чашата“ може повече да съответства на еволюцията. Известно е как еволюират болестите и органите. Така и всеки център съответства на еволюцията. Разбира се, (развитието на) съзнанието и организацията на психическата енергия ще предизвика ново съчетаване на центровете.

Правилно е да се определи Кундалини като отвлечено понятие. Когато условията на Земята са били груби, това понятие е било необходимо, за да се насочи духът към висшите сфери. Преди това е било давано предимство на Окото на Брама, после то било заместено от Кундалини. Но достигането на Самадхи не е предпазило хората от ужаса на робството и от предателството. Времето сега изисква синтез на действията и на земното съществуване чрез чувствознанието. Съкровището на чувствознанието е заключено в Чашата, затова към двата първоначални центъра трябва да се добави и разгръщането на третия център. 

Нека дъгата на Кундалини увлича (съзнанието) нагоре, но на Земята е необходимо земна постройка. Отдавна замлъкналата Чаша отново ще оживее. Човечеството ще тръгне по нов път. Който може да осъзнае прибавянето на Чашата към Кундалини, той ще разборе как Отецът предава на Сина земното царство. Кундалини е Отецът, зачинател на въздигането. Чашата е Синът, пробуден от Бащата. Който познава началото на Отца, той при смяната на расата ще познае и Сина. Така нищо не е изоставено, но е подсилено. Нека Окото на Брама бъде естествено допълнение към това състояние. 

Изтънченото състояние на сърцето предизвиква особена активност на всички чувства. Обоняние, слух, зрение, вкус действат непрекъснато. Няма тишина, тъй като при замлъкване на земните звуци започват да долитат отзвуци от Тънкия свят. Няма момент без миризма, тъй като и най-чистият въздух е изпълнен с аромати. Няма зрителна пустота, тъй като светлините на Тънкия свят продължават да въздействат на окото, дори и закрито. 

Нима и най-чистото небе не е пълно с образувания? Така също не може да бездейства и вкусът, защото самият човек е най-голямата химическа лаборатория. Относно осезанието и сами знаете доколко Тънкият свят може да се докосва до нас. Така без да напускаме този свят сърцето ни прави съпричастни към множество тънки прояви. Ако някой започне да настоява за абсолютна тишина, не смятайте неговото сърце за изтънчено.

Усъвършенстването на съзнанието обикновено изисква дълги срокове, но има случаи, когато и при земните условия, в рамките на един живот, се отбелязва значителен ръст на съзнанието. Разбира се, за такъв растеж се изисква от една страна нагнетяване отгоре и от друга — близост до магнита на друго огнено съзнание. Радостно е да се наблюдава растежът на съзнанието, когато оживяват отново древните придобивки на духа. 

Радостно е, когато се обновява същността на живота под близостта на запаленото сърце. Но трябва да се различава разширението и просветлението на съзнанието от нисшия психизъм. Съвсем не е радостно да се наблюдава как се увеличава числото на общуванията с нисшите слоеве на Тънкия свят. Не трябва да се забравя, че нисшите същности, наред с пълното обсебване, могат и само да упоят съзнанието. От нисшето ще произлезе само нисше. Но познанието за Висшите огнъове ще помогне да се преодолеят нисшите.

Връзката с Висшия свят щедро обогатява съзнанието. Високите послания достигат по различен начин до своята цел. Те могат да бъдат уловени по време на сън, могат да се възприемат и в будно състояние като мълниеносна мисъл. Понякога такива мисли веднага се забравят или, по-точно, потъват в съзнанието. Може би мисълта е била предназначена за съкровеното съзнание и ще се появи в своето време, но до тогава тя трябва да живее и да обогатява съзнанието. 

Растежът на съзнанието наподобява растежа на тревата — пъпката на цвета се появява неусетно. Възможно е само на периоди да се наблюдава промяната на съзнанието. Съзнанието нараства синтетично (всестранно), то не може да се придвижва ограничено само в една посока.

Разширяването на съзнанието не трябва да се разглежда като лично обогатяване. Във всяко такова пречистване ще се съдържа и общо благо. В някои мистерии разширението на съзнанието се е приравнявало с пролетното пробуждане. Самият преобразен не знае кога е започнало неговото обновяване, но преображението на човека е очевидно. Нерядко той ще назове някое незначител-но събитие и ще изпусне извънредното обстоятелство, отразило се върху него. Не случайно са разграничени тригодишни и седемгодишни срокове, защото само в такива предели може да се забелжат измененията на съзнанието. 

Но ние, изпълняващите поръчение, можем да забележим и в по-малки срокове нарастването на съзнанието. Градинарят най-добре познава своята градина и затова ние следим за всяко натрупване на съзнание в тези, които са ни близки. Има много причини за такова наблюдение. Хората въобще не обичат да се говори за тяхното съзнание. Особено всяко подобряване за тях е тежко. Мнозина ли са тези, които продължават да се образоват след училищна възраст? Трябва да се преобрази така живота, че придобиването на нови познания да стане насъщна потребност. Ние се радваме на всяко пробудено съзнание и отбелязваме със знака на успеха всяко желание, макар и само да се помисли за приобщаване към нас. 

Трябва да се пази всяка искрица на съзнание от бушуващите около него яростни вихри. Ще дойдат такива изкусители, каквито не може да си представи човешкото въображение. Те не търпят яснотата на съзнанието. За тях всяко разширено съзнание ще бъде спънка по техния мрачен път. Но трябва ли да се съжалява, че разширеното съзнание представлява мишена за тъмните същности? Напротив, можем само да се радваме, че същностите на мрака ще се спъват от ясното съзнание.

Степените на духовно познание са: разтревожен (обезпокоен), озъртащ се (търсещ), чукащ на вратата, възприемащ, спомнящ си, претворяващ, меченосец, мощен, лампа на пустинята, пустинен лъв, сътрудник на Началата, създател. Всяка степен се дели на три подстепени. Порядъкът трябва да бъде преминаван постепенно. Устременият може бързо да ги овладее, но отстъпникът ще низвергне себе си.

Ако хората по-често се замисляха за това, че познанието е спасение, то страданията нямаше да придобият такъв размер. Цялата човешка мъка произтича от невежеството. Затова всяко разширяване на съзнанието е сътрудничество с еволюцията, а всяко явление, преграждащо пътя към разширяване на съзнанието, против еволюцията. Знанието ще донесе края на човешките страдания.

Нелепата дума „интуиция“ не изразява нищо друго, освен ограниченост. Така наречената заложба за разпознаване не е дарба, а следствие на продължителен труд и на придобит опит. Не чрез интуиция, а чрез множество натрупвания може да се придобие разпознаването. Бъдете уверени, че неразпознаващият е имал примитивно съществуване и не се е опитвал да излезе от него.

Интуицията и така наричаният усет са огнени качества. По тази причина малко хора са притежатели на тази надареност. Нерядко говорим за едно и също, но под различни названия. Трудно се възприема от съзнанието, че далечната огненост може да се срещне съвсем близо до нас.

Понятието интуиция често се тълкува неправилно. Предполага се, че нещо вдъхновява определени хора, без да се изисква някакво участие от тяхна страна. Нещо се спуска от небето и хората стават прозорливи. Никой не се замисля какви натрупвания трябва да притежават тези хора и какво напрежение трябва да понасят. Трябва да се проявява грижливост към интуицията, защото никой не си представя колко малко са хората, които притежават това качество. При това то може да обхване само частично някои области. Ако някой може да предсказва само по отношение на своите роднини, или да предчувства само физическите явления, или да знае нещо по отношение на себе си, то това още не значи, че такъв човек може да реагира и на други събития. Затова трябва да се взема от хората това, което те могат да дадат в дадения момент. Голяма грешка е да се насилват хората с това, което те в даденото време не могат да възприемат. 

Морето от най-тънки вибрации е неизчерпаемо и не може да бъде обхванато от един човек. Освен това интуицията изисква да се проявява разбиране към състоянието на ближните. Само при взаимна грижовност се очиства вътрешния глас, който може да се усили до толкова, че да говори постоянно. Но при безпорядъчните земни вибрации ние не съветваме да се превъзмогват дотолкова плътните условия. Представете си в земни условия човек, който непрекъснато слуша своя вътрешен глас. Той би се оприличил на радиослушател, който е изоставил всичко друго, само за да слуша предаванията. Той ще загине от глад и безсъние. 

Нека вътрешният глас звучи, когато до него се докосне съзвучна вибрация. По такъв начин човек няма да напусне земната пътека, но все пак ще бъде във връзка и с висшия свят и равновесието няма да бъде нарушено. Учителите от всички времена са наставлявали, че земният път трябва да премине при земни условия. Може временно да се отдръпнеш от земните задължения, но само ако това е в помощ на човечеството.

Никакво ясновидство не може да се равнява на Познанието на Духа. Истината и разбирането за нуждите на времето идват само по този път. Пророческият екстаз се разминава с точността на времето и мястото, но знанието на духа предвижда събитията в тяхната цялост. Развитието на знанието на духа се основава на разкриването на центровете и не притежава външни признаци. У жреците на древността духовното познание се е смятало за висша изява, тъй като не е могло да бъде постигнато с никакви телесни упражнения, а се е формирало от наслоенията на предишните животи.

Някои могат да четат затворена непозната книга и да определят часа, представяйки си часовника. Така може да се застави пространственият огън да премахне всички прегради. Хората наричат това ясновидство, но по-добре е да се нарече огнено прозрение. Не винаги, обаче, тази възможност е една и съща. Големите сътресения, както и пълният покой, увеличават тази способност. Но има и едно средно състоянйе на духа, което като облак обвива нашето съзнание и предизвиква смущение на духа. Това същото колебание, което поражда и тъмата на съмнението. Но яснотата на приемника помръква не само от собствените смущения, но и от смущенията на обкръжаващите и особено свързаните кармично.

Ако паметта е проява на просто движение, то за прозрението са нужни по-особените условия на Тънкия свят. Прозрението идва съвсем неочаквано, сякаш спуснато отгоре. То е напълно естествено и няма нищо общо със сомнамбулизма и спиритизма. Трябва да се отбелязват тези проблясъци на миналото и бъдещето.

Някои хора сякаш внезапно започват да улавят радиовълните, да виждат през плътни прегради, да откриват подземни изкопаеми и други психически особености. За тази мнима внезапност обаче трябва да се договорим. Нищо не може да възникне без причина и когато става дума за мигновено озарение, този израз трябва да бъде разбиран според земната относителност. То може да бъде почувствано внезапно, но е било подготвено чрез продължителен процес на усъвършенстване на съзнанието. Такова усъвършенстване е започнало от първите години на живота, поточ-но то е било пронесено от Тънкия свят. Хората наричат психическите преимущества висши дарове, но тези способности са били заработени от самия човек сред всевъзможни сътресения. Обикновено човек не осъзнава тези семена, които са готови да разцъфнат при първия слънчев лъч. 

Състоянието на прозрение се е наричало от египтяните „Свещен сън“, от елините — „Божествено посещение“, от вавилонците — „Докосване от незрим пришълец“. Всеки народ по своему е отбелязал особения характер и необичайността на прозрението, когато земният човек се е докосвал до надземните области. Делфийските прорицателници са се нуждаели от вдишването на особени изпарения, защото пришълците са претоварвали прекалено всеначалната им енергия. Но еволюцията предвижда хората да достигат до прозрение по естествен път и с чисто съзнание.

В древните магически книги може да се намери терминът „Царствено озарение“. Дотолкова важен принцип, че Хермес завършва своя трактат с думите: „Благословени са избралите пътя на озарението“. Символът за помазване на царете е свързан със същото това основание. Царят е помазаник символично, защото, без да напуска Земята, изразява волята на Небесата. Решително всички познавачи на Тайната сила са единодушии относно установяването на висшата хармония в мощта на озарението. Над всички условни формули, застинали в кората на предразсъдъците, съществуват знания, сякаш разтворени във въздуха. Постави гръмоотвода и събери небесната стрела. За едного тя е опасна, но за другиго е най-доброто въоръжение. Цялото бъдеще е основано на овладяването на озарението.

Как може да се постигне степента на озарение на духа? Чрез какво може да се проникне в Първоизточника на Истината, ако не следвайки Йерархията? Духът може да се озари само от Източника на Светлината. Затова търсещите истината могат да намерят разбирането за Битието единствено следвайки възходящия път към Йерархията. Иначе животът ще остане омагъосан кръг и духът векове няма да намери освобождение.

По своята същност озарението е насочена благодат и затова то не трябва да бъде смъртоносно, но на практика често се случва точно обратното. Откъде може да дойде това противоположно следствие? Разбира се, не от самите светлоносци, но от престъпното заразяване на околната атмосфера. Това още един път показва доколко условията, създадени от хората, не съответстват на прекрасните възможности. Затова ние ще продлжаваме да изпращаме пространствени призиви, за да се обнови съзнанието и да се възвърнат загубените способности.

Ако са налице достатъчно натрупвания, състоянието на висше съзнание може да бъде постигнато мигновено. Но в обикновения случай човешкият дух се развива бавно. 

На хората е известна възможността за мигновено озарение и се надяват, че могат да си спестят учението и продължителните наблюдения. Никой не иска да чуе, че някои опити изискват няколко поколения. Всеки иска да се озари незабавно, макар че такъв ускорен процес би бил гибелен.

Много недоразумния са се породили около понятието „мигновено озарение“. Хората често си въобразяват, че те вече са се озарили, когато почувстват някакъв преходящ възторг. Възможно е и мигновено озарение, но то ще бъде резултат на продължителна вътрешна работа. Тя може да бъде и несъзнателна, като наследство от миналото, но въпреки това е необходима за озарението. Така озарението не се заключава в случайните проблясъци на съзнанието, а представлява цяла една стелен в неговото развитие.

Мигновеното озарение се изразява във висше вдъхновение и прозрение, но такова психическо състояние е много рядко, тъй като за това са необходими много земни и надземни условия. Може да се мечтае за такова озарение, но да се насилва не трябва. Когато надземните условия съвпаднат със земните настроения, тогава може да разцъфти неочаквано чудесният „лотос“ на озарението. Човек не може да знае този миг, но често озарението засиява не само неочаквано, но и на неочаквано място, по земното разбиране. Така че, макар и озарението да е рядък гост, не е забранено да се очаква такова посещение.

Озарението изисква много условия. На първо място е необходима сърдечна тишина, но такова спокойствие не е лесно постижимо. Разсъдъкът е лош съветник и често вместо да помогне, може да въведе в заблуждение. Появата на свръхсетивност не трябва да отклонява от труда и творчеството, а напротив: високото качество ще бъде отличителен белег за труда на такъв просветлен деятел.

„Огнена помощ“. Така се нарича състоянието на просветление.

Да се усети Огненият свят в земната обвивка, това вече е просветление.

Мигове на просветление са дадени на всекиго, но хората не умеят да открият това прекрасно състояние. Като елмаз блясва такова мигновено просветление. То е твърде кратко, но в тази краткост се заключава докосването на Надземния свят. Такива докосвания са незабравими. Те са като небесни светлини на Земята и надвишават разсъдъка. Трябва особено да се пазят надземните искри.

При изучаване живота на пророците може да се види, че в едни случаи се е изисквало усамотение, а в други пророкът понякога прозрява и в обкръжението на тълпата. Двете условия не са така противоречиви, както изглеждат. Може да се получи импулс енергия и от тълпата. Няма такива условия, които да не могат да се окажат проводници на най-тънките енергии.

Самадхи представлява само частично огнено състояние. Трудно е от Земята да се разборе възможността за огнено състояние, щом като дори самадхи не му отговаря напълно. Ако самадхи е така опасно за живота, то какво напрежение на енергията се изисква за асимилация на огъня! Но преобразуването на съзнанието създава такова напрегнато възторжено състояние, че въз-действието на огненото напрежение напълно съответства на мощта на новото същество. И в обикновения живот могат да се намерят случаи, когато майки са спасявали децата си, като са устоявали на най-яростния натиск на стихията. Сякаш от някъде са почерпили сила.

Състоянието на висшето самадхи е опасно за земното тяло. Силата на висшите енергии е непоносима за крехките обвивки, но трябва да се превъзмогне обичайното разстройство и тогава докосването на висшите крила няма да е толкова опасно. Нека си припомним всевъзможните способи за привеждане във възторжено състояние, с помощта на които са се опитвапи да се защитят от опасността на висшите сили. Но най-доброто средство ще бъде постоянното размишление за Висшия свят. По този начин психическата енергия привиква към възможността за въздействие на висшите сили и нервното вещество укрепва устойчивостта си против възможното сътресение. Дори и най-добрият приятел може да предизвика стресване, ако влезе неочаквано.

Защо самадхи се случва толкова рядко? Една от причините е неумението на хората да си служат с това възвишено състояние. Те ще се постараят да прекъснат още в началото всяко необичайно състояние. Те няма да оставят в покой изпадналия в самадхи и със своите груби прийоми ще предизвикат опасно сътресение. Даже и в най-обикновения живот е необходимо внимателно отношение един към друг и ако някой е получил стрес, той трябва да бъде оставен в покой. Но рядко хората съблюдават такава примитивна внимателност. Затова е невъзможно да се дава безопасно самадхи, докато хората не се научат как да си служат с висшите енергии. В това отношение всяка мисъл за реалността на Висшия свят ще бъде полезна.

Мнозина говорят за самадхи, но колцина са тези, които са изпитали различните степени на такъв екстаз? Такава радост освобождава от всякаква мъка, затова пътят към тази радост е път към истината.

Ние имаме пред себе си знаменателен пример на тъй нареченото самадхи без откъсване от живота. Ценността на такова постижение е в това, че съвършено са надминати обичайните правила за съсредоточване, а цялото значение е пронесено в сърцето. При това трябва да се отбележи, че сърцето прекрасно е понесло това изпълване. Но състоянието на Майката на Агни йога не е лесно достижимо в условията на великата битка със злото.

Нищо не може да роди онази чиста самоотверженост, която се създава от възторга на изпълненото сърце. Коя от човешките енергии може да се сравни с енергията на сърцето и коя от енергиите може да действа на по-голямо разстояние? Световете нямат за нея граници и съзнанието не познава ограничения. Така може да се отвори прозорец към невидимото. Както е казано: „Ще стане невидимото видимо и ще бъдем готови да приемом огненото кръщение в живота“. Затова нека оценим по достоинство значението на опита, извършен от Майката на Агни йога тук, без да се излиза от живота. От първите пространствени искри, през всички огнъове и до Самадхи тя ще остави записи, които ще станат основа на подхода към Новия свят.

Нирвана е способност да се вместят всички действия — наситеност на обхвата. Чрез трепета на озареността се получават истинските знания. По-точно определение на този процес не може да се даде. Спокойствието е само външен признак, не изразяващ същността на състоянието. Буда е споменал и покоя, но само това , външно условие е било усвоено от слушателите. Тъй като те, въпреки всичко, са били хора, на които понятието за покой е било по-близко. Действието като условие е по-мапко разбираемо.

Така нареченото състояние Нирвана не е покой, но висше напрежение на енергията. Не може да съществува покой, когато всичко е в движение и чрез движението съществува. Трябва да се мисли не за покой, но за това как след вихрите да се съхрани равновесието. 

Блаженство, Нирвана, Божия близост и всички други равнозначни понятия, обозначаващи Висши състояния, обикновенно се разбират в земен смисъл. Така например, когато става дума за блаженство, това ще бъде непременно блажена самозабрава и наслаждение от някакъв бездеятелен отдих. Но може ли да се съпоставя Божията близост с бездействието и изпадането в забрава? Такова съотношение е противно на самия смисъл на приближаването към Висшето Начало. Такова приобщаване към Висшето, такова преображение на висшите енергии преди всичко подбужда към усилено напрежние на всички сили. Но когато човек е в свръхмерно напрежение, той не може да се самозабрави.

Нирвана е едно от най-често изопачаваните понятия. Хората се опитват да я представят като нещо аморфно, разсейващо се и бездействено, но такива изопачавания нанасят вреда на еволюцията. За Нирвана хората трябва дълго и съзнателно да се готвят. Те трябва да обикнат това състояние на всевместване.

Нирвана е висше хармонично напрежение на енергията. Паранирвана е още по-висше напрежение. Хората предполагат, че Нирвана е недостъпна за тях и че за самадхи е необходимо продължително телесно и духовно упражняване. Но да не забравяме, че човешкият организъм е съвършен микрокосмос и в него се заключават всевъзможни явления до безпределност. Всеки човек може да изживее намеци за чувството на Нирвана и Самадхи. 

Но такива намеци ще бъдат така скоротечни, че земното съзнание няма да успее да ги улови. Например, на човека може да му се стори, че той безпричинно губи съзнание или пламва в необясним огън, или сякаш изгубва телесното си тегло. Има много явления, които са забележими само за разширеното съзнание, но само изключителните избрани могат да осъзнаят ставащото. Измежду многото достижения на науката все още не е произнесено заключението, че всеки човек може да се приобщи към висшите усещания, но той е длъжен да държи духа си в чистота.

Маха Чохан

"Учението на Шамбала"