Очевидност и действителност

Очевидност и действителност

Светът на човешката очевидност е много ограничен, но Моят свят, действителният, е от вечността. Всеки може да се приобщи към Моя свят, да влезе в него, да стане част от него и да живее в него, посрещайки вълните на преходните явления, както гранитната скала посреща прибоя. Плътният свят може да се разглежда като разрез на Безпределността във времето и като част от нея той може да бъде продължен както в миналото, така и в бъдещето, до безкрайност. По същия начин и всяка една форма на живот с началото и края си по същество се допира до Безпределността.

Въвлечен в потока на Майя, човек забравя за действителността. Но в своите глъбини духът знае,че всяко поредно въплъщение е поток, който той трябва да пресече, за да излезе отново на брега на Надземния свят. Добре е когато това разбиране започне да се утвърждава в земното съзнание. Това разбиране може да се възпитава и съзнателно в живота през всеки ден. И, гледайки на всичко, ставащо наоколо, да се твърди ежечасно, че „и това ще премине“. Иначе няма да стане откъсване от земното. 

Не откъсналите се от Земята продължават и в Надземния свят да затъват в илюзиите на Майя, завършвайки с илюзиите на Девачан, който също не представлява действителност. Популярността на киното показва колко си пада човек дори и по изкуствено създаваните илюзии. И знае, и разбира, но въпреки това отива и плаче, и преживява, гледайки ставащото на екрана, което в действителност не съществува. Йогът живее в света на действителността, отхвърляйки илюзиите на Майя във всичките им форми. От тук и другото отношение към живота. От тук и усещането на безпределността и докосването до Висшите светове. 

На Земята трябва да се живее земният живот, но никъде не е казано, че илюзиите трябва да се приемат за действителност. Колкото и хубава да е кинокартината или пиесата в театъра, все пак гледащият не забравя, че това е само театър. Така и в ежедневието трябва да се помни, че животът е също сцена, върху която Индивидуалността или Сутратма, е актьор. Трябва винаги да се помни това, дори и в най-напрегнатите и сурови условия, тъй като всичко, всеки кадър от живота в плът свършва. С това, именно, съзнание трябва да се върви през живота, без да се забравя за Надземния живот, за който се подготвя човек в плътните условия, разграничавайки действително съществуващото от изглеждащото такова на Земята.

Сине Мой, ти си прав: целта не е във външните условия, а в състоянията на духа, издигащ се над тях и в тяхното преодоляване. Целта е да се съхрани огънят и то не само без да се загуби, но и да се умножи. А всичко външно е без значение, тъй като то не може да бъде взето в далечния път към звездите. Нека наблизо се носи Потокът на живота, на брега на който стои и наблюдава Учителят и до него е ученикът. Този, който навлезе в потока и се отъждестви с него, загубва способността да разпознава илюзиите на Майя. В света ще има скръб, но Аз победих света, издигайки се духом над него. Външната тъмнина е в света, но Светлината на Света е над нея. Животът на духа е вътре и неговата орбита е Безпределността. 

Външният свят служи единствено като стълба при изкачването, но сам по себе си е лишен от значение. Той не е цел, а средство и не сам по себе си, а като подножие на духа (в устрема му към върховете). И всички земни дела са само изпитания за духа, носещи опит и знания, както и възможност за издигане нагоре, стига само духът да разбере правилно техния смисъл. Призовавам духом да се издигнете над бездната на живота и да укрепнете духом, защото духът е нерушим, не унищожим и съществува вечно. Не онези, живеещите единствено в плътта и само чрез плътта, са победителите на света, позналите света. Не! Те са слепци. А ти си зрящ. Ще отдадеш ли тогава своето първородство за илюзиите и мимолетните сънища на земния живот, толкова кратки и смътни? 

Реката на живота

Ако духът навлезе в Потока и стане част от него, Потокът ще го отнесе със себе си. Но потокът преминава покрай духа и потъва в миналото, а духът остава и съзерцава новите струи, също отминаващи покрай него. Да осъзнае тази своя отделеност от минаващия наблизо Поток ще бъде едно достижение на духа. А отъждествяването с него означава сливане и ставане част от него. Но Безмълвният наблюдател не може да стане едно с това, което наблюдава. Той регистрира като на кинолента драмата на живота, без да се отъждествява с нея. 

Животът е едно, а Безмълвният регистратор — нещо съвсем друго. Така и чувствата, и мислите, и всичко, което преминава през съзнанието на човека, не са Гледащия на тях. Трябва да се разграничи Гледащият Потока от самия Поток и да не се сливат в едно. „Аз страдам, аз преживявам, аз се безпокоя“ — това са вибрациите на астрала, а не на Безмълвния свидетел. „Аз мисля, аз размишлявам, аз изграждам мисъл-форми“ — това е менталът в действие, а не Свидетелят, покрай когото постоянно тече мисленият поток. „Аз се движа, говоря, ям, пия“ — това са действията на тялото, но не е Той, Пребиваващият временно в тялото. 

Трябва Той, Съществуващият вечно, да бъде отделен от временността на трите потока в личността — физическия, астралния и менталния. Трябва да се приучвате да гледате на всичко ставащо както отвън, така и отвътре, като на нещо, ставащо някъде в страни, като на нещо временно и отминаващо, не засягащо непреходната същност на духа. Ето, нещо се случва, отминава и потъва в небитието, а аз стоя на брега на вечното и продължавам до гледам новите струи на Потока, които преминават покрай мен и също ще отминат, както е отминало всичко, което е било по-рано, преди тях. 

Тази преходност на настоящето трябва да се утвърди в съзнанието като основа, тъй като всичко отминава, но не преминава само Гледащият безмълвно Потока на живота. По този начин се залагат елементите на безсмъртието на духа и пътят, по който се приближаваме към него, минава през временното и преходното. Явленията с по-голяма продължителност са по-близко до Безкрайността, отколкото тези с по-малка. 

Веригата от въплъщения е по-близко, отколкото един отделен живот или пък част от него. Затова и очертаването на по-продължителна линия в бъдещето, извън пределите на текущия час, година, живот или няколко живота, ще бъде решение на живота изобщо. Защото Безпределността вмества всички тях, а самото понятие „време“ означава нещо временно. Нещото в себе си, съзнанието, стоящо по средата между Безмълвния наблюдател и преходните явления от Потока на живота, може да се приближава към всеки един от тези два полюса или да се отдалечава от него. 

Когато съзнанието се приближава към Потока, то влиза в него, слива се с него и се отъждествява с преходното. А когато съзнанието се устремява в сферата на Наблюдаващия вечно, то излиза от Потока, издига се над него и се установява върху Камъка на вечната Основа на Живота. Нищо ставащо с човека в сферата на трите му временни обвивки не може да засегне Безмълвния регистратор, макар и понякога да изглежда, че всичко е загубено за човека и той загива. Не може, обаче, да загине нероденият от трите, защото той съществува от началото на времето и от преди началото. И към когото се устреми съзнанието, с него ще пребъде: или към временното, или към вечното.

Майя

Майя на Земния свят, Майя на Астралния, Майя на Менталния — всички са от един корен. За Майя на Плътния свят достатъчно е говорено. По-сложен е въпросът с астралната Майя. Тя има своите прояви и в Плътния свят, но в Астралния свят се облича във форми и очите на прелъстения я приемат за реалност. Там тези, които от тук — от там нещо знаят, се възползват от незнанието на пристигащите и приемат различни плашещи новодошлите образи или създават около тях призрачни видения от всевъзможни по форма мисли. Тяхната цел е да не изпускат жертвата от кръга, който те са очертали.

Виждайки по аурата слабостите на духа и неговите влечения към низшите прояви, те създават прелъстяващи го мислени форми и образи, тласкайки го към съчетаване с тях, за да го потопят в тяхната среда. Мнозина не издържат и се устремяват към отровните прелъстяващи образи, които ги въвличат във фуниеобразните вихри на астрала. Но маските на злосторниците могат да се снемат, фантомите за прелъстяване да се изгорят с мисъл и да се освободи съзнанието от привиденията. Образите и формите, сътворявани от развъплътените, също са вид Майя, защото съществуват само в пространството, нямайки основа на земята. 

Вътрешният свят на всеки жител на Тънкия свят, изразен в образите и мислите му, също представлява Майя. Всички заблуждения на мисълта там притежават форма. Да се потопиш в тях означава да обкръжиш себе си с това, което няма отношение към действително съществуващото. Светлината, Йерархията на Светлината и Носителите на Светлина са извън Майя. Чрез тях е и достъпът до реалния свят, основаващ се на Красотата.

Личният свят

Личният свят на обикновения човек и неговите представи за самия себе си са грешни още в самия им корен. Да предположим, че някой някога е вложил всичките си способности и сили, за да придобие почит и власт и да допуснем, че с цената на всичко ги е достигнал. Но животът отминал, той умрял, умрели и всички, които го почитали и му се подчинявали. А когато не останал вече никой от неговото обкръжение, умряла и паметта за него — достигналия почит и власт приживе — без да остане и помен от всичките му придобивки. 

Възниква естествено въпросът: за какво са били всичките му усилия и къде е сега всичко онова, заради което той е живял и което го е заобикаляло? Всичко си е отишло и е потънало в забрава. Такива хора, които живеят единствено с настоящето, в пределите на един единствен живот и смятат, че няма нищо друго, освен това, което те виждат или усещат, или в което те вярват, ние наричаме слепци, а още по-точно би било да се нарекат живи мъртъвци. 

Те са обрекли сами себе си на смърт още приживе с това, че са обградили съзнанието си с явления, имащи краткотрайна продължителност на съществуване и обречени на унищожение поради ограничения кръг на своите прояви. В безкрайната Вселена няма място за призрачните светове на пияницата, комарджията, спекуланта и други подобни мъртъвци, защото еволюцията не се нуждае от тях и те ще бъдат изхвърлени на бунището на човешката история като непотребни отпадъци.

Владиката е неизменен и близостта му е неотменна, но само при условие, че се осъзнава независимо от всичко, каквото и да било, ставащо с човека във всичките му обвивки, дори и в самото му съзнание. Защото и съзнанието не е нищо друго, освен споменатият поток от преминаващи явления. 

Майя е трилика — плътна, тънка и ментална. И трите са лъжливи, защото представят лъжливата очевидност и закриват света на истински съществуващото. И ако човек намери сили да каже пред лицето на ярката Майя: „Отстъпи!“ — значи неговият дух не е победен; значи е възможно освобождението; значи Светлината, а не тъмнината е по-силна в него.

Много капани за мисълта са поставени от тъмната ръка, поразяващи със своята ярка убедителност на земната очевидност. Особено опасни са периодите на пралайя или упадък на съзнанието, когато изглежда, че всичко е свършено и Учителят те е изоставил, когато огньовете гаснат и земната очевидност усилено налага себе си.

Наблюдаващият

Когато Наблюдаващият вечно бъде отделен в съзнанието от съзерцаваното, тогава тайната на Гледащия ще започне да се разбулва. Съзнанието се колебае между тези два полюса на вечното и временното, притегляйки се последователно ту към единия, ту към другия. Трябва да се намери мястото на всяка от обвивките, за да не бъде тя самоцел, а да служи на духа. Макар и да е сложно устроен, човешкият апарат може да работи добре, гладко и безотказно когато се подчинява на волята на своя единствен стопанин, който, бидейки облечен от него, го управлява. 

Това Висше Аз може да се оприличи на капитан на кораб. То живее временно в своите обвивки и е облечено с тях, за да може с тяхна помощ да вземе от съответстващия на всяка от тях свят всичко, което позволява нивото на еволюция, достигнато от духа на дадения етап от неговото развитие. Ако на всяка обвивка се предостави свобода да постъпва така, както тя иска, при което да се елиминира обединяващата ги единна цел, заради която те съществуват и са изминали безкрайно дългия път на своето развитие, то животът на човека ще стане безсмислен, защото всички те са смъртни и крайни.

Слънцето изгрява и залязва независимо от човешките дела. Слънчевите лъчи са над това, което правят хората. По същия начин и скритият живот на духа върви не в обвивките му, а в неговите дълбини. Когато тялото умре, животът не се прекъсва. След като последователно се отхвърлят тънката и менталната обвивки, Висшата триада остава и в нея продължава животът на Гледащия вечно. 

Съзнанието може да се свърже с всяка от обвивките и тази обвивка да се възприема като своето Аз. Но съзнанието може да бъде съсредоточено и върху Безмълвно гледащия и неговата цитадела — Безсмъртната Триада. Студът и гладът са усещания на тялото, както и болката. Ненавист, злоба и цялата гама от лични чувства и страсти в човека са от областта на астрала. Сферата на интелекта е менталната. 

Съдържанието на тези трите не принадлежи на човека, макар и да протича през съзнанието му, както не му принадлежат атомите и молекулите на материята, която той поглъща и пропуща през себе си във вид на храна. Но абсолютната памет за всичко, станало с него, макар и само частично достъпна за мозъка, е негово достояние, на Гледащия вечно, на Безмълвния регистратор в него. Трябва да се учим да разчленяваме в съзнанието си областите на всички обвивки, за да се знае какво принадлежи или се отнася към всяка една от тях. Тогава ще бъде по-лека и раздялата с всяка една, когато удари часът. 

Възможно ли е да се страхуваме от смъртта, при която духът освобождава себе си от старото и износено, отслужило своята служба тяло? Не, това ще бъде радост, радост от свободата извън тялото, когато неговата роля е изпълнена, приключена и то повече не е нужно. По същия начин се освобождава духът последователно и от останалите обвивки, без да се отъждествява с тях, първо с тънката, а след това и с менталната. Едва тогава той прекрачва в Царството на безграничната свобода, където животът зависи от това какви и колко елементи на безсмъртието, принадлежащи на Висшата триада, е съумял да събере той чрез своите нисши обвивки. 

Ако всички представи, мисли и чувства са се отнасяли само към тялото, или към емоциите и чувствата на астрала, или пък към това, с което живее интелектът, то в Чашата няма да има събрани отложения от непреходното и съзнанието няма да има с какво да живее в Царството на Светлината. Тогава смъртният ще бъде смъртен наистина, защото безсмъртният живот зависи от натрупаните елементи на непреходното в Чашата — нетленната пазителка на всичко, през което е преминал човекът. Но Чашата остава затворена и достъпът до нея е невъзможен, докато не е премината чертата, отделяща живота на съзнанието във временното, от живота му във вечното.

Учителят

Учителят преподава уроците за действителността с ярки примери от живота, за да може по-лесно да се отличи действителността от очевидното, както и Майя — от същността на живота. Именно Майя представлява най-яркия пример за преходността и временността на сънищата и илюзиите на плътното съществуване. Те ярко налагат себе си чрез своята очевидност, но опитният пътник знае, че всичко това е Майя. Учителят обаче не е Майя и Учението му не е Майя, и Законите на Космическия живот не са Майя, и Целта, към която върви въплътеният дух, не е Майя, и Йерархията на Светлината не е Майя, както и това, което Ние наричаме Основи на Учението на Живота. 

Наричаме ги Основи, защото в мъглата на измамната Майя можеш да се опреш на тях и, превръщайки ги във фундамент на живота, никога да не се отдалечаваш от тях. Сред постоянно променящите се явления на външния свят, а също и на мислите и чувствата на човека, единствено те са непреходни и здрави. И на Земята, и в световете те са еднакво нужни. Без тях човекът е подобен на сламка в бушуващото море. Дори знанията за Земята са преходни и изменчиви, но Основите са вечни. Върху тях се изгражда Космосът, на тях се основава Еволюцията на човечеството и бъдещето на Планетата. И Луната, и Слънцето ще преминат, но не и Основите.

Всичко, което ни заобикаля, е безпределно: без начало и без край. Живеем в Безпределността, докосвайки я с всички страни на своето съществуване и със самото си същество. Нейната същност се проявява във всичко: в безпределността на качествата и чувствата, в безпределното пространство, в докосванията на вечността до нашите съзнания. Дори науката казва, че материята е вечна, както е вечно и движението в нея. 

Нищо няма нито начало, нито край, също както и горе и долу, също както и център, който е навсякъде, с окръжност също отвсякъде. Няма и време, но има вечност, а времето е илюзия на Майя. И всичко, което виждаме и чуваме, не представлява действителност само по себе си, защото обвивките замъгляват знанието на духа. Вечната Истина за същността на нещата е отвъд неозарените от знанието на духа обвивки. Но действителността съществува и тя може да бъде опозната, ако се свалят от съзнанието очилата на личното начало. 

Когато се гледа на действителността извън призмата на саможивостта, същността на нещата започва да разкрива своя облик и знанието на духа става достъпно. Чувствознанието или непосредственото познание на действителността, ще бъде достъпно за този, който се е освободил от властта на земната Майя и на преходната си личност, представляваща земната дреха на човека и заменяща в повечето от случаите безсмъртната му същност, благодарение на същата тази Майя и прекалената яркост на сънищата на земното съществуване.

Обикновеният човек

Светът на обикновения човек е заблуда, илюзия, т.е. Майя, чиято сила е пропорционална на не-осъзнаването смисъла и целта на съществуването на човека. Ако той предполага, че всичко заобикалящо го е главна цел на неговото пребиваване на Земята, а не е само средство за развитие и усъвършенстване на неговия дух, той се потапя в света на илюзията, в света на Майя. Но, ако той смята, че Царството на духа не е от този свят и че този преходен свят служи само като стъпало за възхода на духа, Майя започва да губи властта си над неговото съзнание. 

Тогава в него се утвърждава чувството на не привързаност към всичко, което го заобикаля или което той притежава и то започва да губи влиянието си върху него. Така се ражда неговата свобода и той започва да различава илюзията от действителността. Започва да осъзнава, че няма никаква полза за него, ако придобие дори и целия свят, а погуби душата си.

Ученикът от време на време излиза от Потока и се присъединява към Учителя. Да се наблюдава животът такъв, какъвто е в действителност, може само излизайки от Потока, както е излязъл Учителят. Понякога това е възможно и за ученика. Отначало по-рядко, после по-често, после за определено време през всеки ден. Денем може да се живее потопен в Потока, но в сутрешните часове и вечер може да се излиза от него в минутите на единение. 

Майя и Действителността

Къде трябва да сложим границата между действителността и Майя? Всичко това, което се вижда, чува и усеща от чувствата, мислите и емоциите, е Майя. Това, което е извън тях, е действителност. Заобикалящият ни свят е действителност, а представата за него — Майя. Човекът живее с нея. Да се влезе в света на действително съществуващото отведнъж е невъзможно. Необходимо е най-напред да се отхвърлят покривалата на Майя, освобождавайки се постепенно от властта на физическата, астралната и менталната обвивка. 

Знанието на духа, което е извън обвивките, не е Майя, а действителност, метод за пряко познаване на реалните явления. Чрез знанието на духа същността на явленията се постига мигновено. Съзнанието се насочва към обекта на познаването чрез волята. Процесът на освобождаване от властта на Майя и очистване на обвивките се води съзнателно и планомерно от Учителя. Всеки, който отива съзнателно и доброволно при него, за да познае Истината, (т.е. действителността или реално съществуващото) и да се освободи от колелото на превъплъщенията, е ученик.

Да попаднеш под властта на настоящето означава да изгубиш от погледа си бъдещето, да се потопиш в призраците на Майя и да се отклониш от правилната посока. Под настояще се разбира очевидността на Плътния свят, лишаваща съзнанието от възможността правилно да се ориентира в ставащото около него. Какво се е изменило в Големия план на Еволюцията през хилядолетията? — Нищо. Какво е станало с Основите на живота? — Те остават непоколебими и неизменни, както винаги. 

Какво се е случило с човека? — Откъслеци от призраците на Майя са заслонили действителността и съзнанието, потопено в тях, е загубило способността си да чувства, да вижда и да чува всичко, което е над нея. И трябва да се намерят сили в себе си да се издигне съзнанието над заблудите на Майя, стоейки здраво върху Основите и държейки се неотлъчно в близост до Учителя на Светлината. Но това непрекъснато утвърждаване на Светлината в себе си трябва да става ежедневно, тъй като Майя е постоянно на стража и упорито налага себе си чрез плътната очевидност. 

Прието е да се счита, че общопризнатите видими явления и в действителност са точно такива, каквито изглеждат и не подлежат на никакво съмнение. Но това съждение е невярно. Всичко стандартно, не предизвикващо никакво съмнение и изглеждащо напълно ясно и разбрано, съвсем не е просто и не е разбрано. Лъжливата представа винаги следва общоприетото разбиране на обкръжаващото. 

Големите умове са се стремили да се издигнат над стандарта и са прозирали в действителността, представляваща аспект на другия, реалния свят. Да проникне зад завесата може само умът, не признаващ стандарта. Стандартното разбиране на нещата носи върху себе си печата на ограничеността и невежеството. Другият свят съществува отвъд пределите на стандарта. Това е Светът на Космическата истина, Светът на това, което съществува в действителност. 

Човек винаги разсъждава от своя гледна точка. Затова за него е несъмнено, че Слънцето изгрява и залязва, и че небосклонът се движи. Затова му е или топло, или студено,или приятно, или неприятно,или му харесва, или не му харесва, днес е или е утре, далечно или близко, горе или долу, ден или нощ. Но в космическо разбиране няма нито горе, нито долу, нито днес, нито утре, нито нощ, нито ден, тъй като Слънцето винаги е над Земята. Относителността на личните заключения е поразяваща и когато човек съди единствено от своя гледна точка, той се намира във властта на Майя. 

И дивакът гледа Слънцето и звездите, диша, яде, пие и спи, но светът на неговите представи е също толкова далеч от действителността, колкото и светът на съвременния човек, защото и двамата пребивават в прегръдките на Майя. Познанието за действително съществуващото ще бъде до тогава далеч от познаващото съзнание, докато то не стане огнено. Във висше разбиране Майя е целият проявен свят.

Да се говори на света за това, което се отрича от него, не е лесно. Светът живее с очевидността, която е продукт на земния ум и поради това срещу нея трябва да се използват явления от надземен порядък. Такива има немалко в обикновения живот, само че се изплъзват от вниманието, което е съсредоточено изцяло върху земното. Но сред обикновените хора започват все по-често да се появяват и личности, които са надарени с по-развити астрални или тънки чувства и които са по същество предшественици на бъдещата шеста раса. 

С нарастването им по число от тях именно ще започне и планомерното развитие на тази раса. За слепеца светът на плътната видимост не съществува, но за виждащия неговата реалност е неоспорима. Така и сред слепите за Надземния свят ще се появят хора с по-развито духовно зрение и когато техният брой нарасне значително, свидетелствата им за съществуването на Тънкия свят ще започнат да се приемат като достоверни. По същия начин се приемат и сега сведенията за новите открития в науката, макар и болшинството от хората да няма пряко съприкосновение с тях. Скоро науката ще потвърди свидетелствата на виждащите и Тънкият свят ще получи официално признание.

Съзнанието

Съзнанието подсказва на ума за действителността, но очевидността я заслонява и произтича борба между двете. Когато очевидността, т.е. Майя, побеждава, огньовете на духовното знание угасват. Затова са ни дадени Основите, за да се утвърждават непрекъснато в съзнанието, когато земните гласове започнат да звучат особено силно. При това не трябва да се забравя, че колкото и крещящо да заявяват те за себе си, земното свършва едновременно с живота на тялото. (Времето не може да бъде спряно и това показва, че ще бъде погълнато всичко проявено в течение на времето). 

И тогава действителността на Невидимия свят ще стане неоспоримо видима. Своевременното осъзнаване на този факт може да помогне да се заглуши триумфът на суетата през земния живот. Кронос, поглъщащ децата си, е само символ на поглъщането от времето на явленията от текущия момент. Следователно, на нищо временно не можем да се опрем и единствено Основите могат да послужат като опора на духа по пътя му нагоре. Те са неизменни във вековете. Приемайки ги в съзнанието, може уверено да се плува в бурния океан на земния живот. 

Да се живее с очевидността означава да бъдеш сляп. Но как да се види действителността, ако духът все още не е прозрял за нея? — Чрез доверие към Водещия. Без доверие няма придвижване. Трябва здраво да се застане върху някаква основа, защото, за да се върши нещо, трябва да има сигурна опора под краката. Възможно ли е да се опираш на очевидността, когато всичко видимо свършва със смъртта? 

Безсмъртието на духа е основа за неговото придвижване в бъдещето и признаването на това положение разрушава една от най-отровните илюзии на Майя. Трябва да се приеме неотвратимостта на бъдещето — като поле за събиране плодовете на причините, посети в настоящето и миналото и да се признае множеството на формите, в които се проявява духът, при тяхната постоянна смяна в хода на превъплъщенията. По този начин, утвърждавайки една след друга Основите, се изгражда здрав фундамент на знанието през този живот и се осмисля целта на земното съществуване. 

Цялата плътна видимост е Майя и Ние я наричаме очевидност, противопоставяйки я на действителността. Само чрез съзнанието може да се проникне там, където нито тялото, нито мозъкът могат да проникнат. И разстоянието, и времето, и всички други прегради на Майя се преодоляват чрез духа и в духа. Отначало се учим да летим в мислите си, след това в духа, тъй като мисълта води след себе си духа. Мисълта лети напред и проправя път за духа във времето и пространството.

Земната очевидност също има своя логика, която е толкова силна, че понякога преодолява логиката на духа.И за да се наложи последната, е необходимо да се повтаря твърдението многократно до тогава, докато лъжливата очевидност не отстъпи и не заеме своето място. Не са редки случаите, когато човек, стоящ с единия крак в гроба, така се поддава на заблужденията, че може да се мисли, че се кани да преживее още сто години.

Пътят

Главната трудност по Пътя е, че явленията от обикновения живот най-често закриват действителността от погледа на заслепения от тях пътник по Големия път. Как да се съчетае действителността с Майя, когато последната въздейства на всички сетива на човека? При всичката яркост на Майя Основите остават неизменни. Трябва да се уповаваш на тях и да не се отделяш от тях дори и в най-непрогледната мъгла. Смъртта ще помете всички картонени кули на земните майявични постройки. 

Следователно, смяната на формата на живот и преминаването в друг план на съществуване за човека остават неизменни и неотменими. Също неизменно е и това, че всичко постоянно тече, но духът пребивава во веки. Непоколебима е и стълбата на Йерархията, както и Владиката, Който е винаги с вас. И ако Основите не са утвърдени в съзнанието, крушението е неизбежно, защото на нищо външно е невъзможно да се опреш, защото всичко е непостоянно и подлежи на замяна на едно с друго, на старото с ново, на едно явление с неговата противоположност.

Дните идват и си отиват, но Азът остава навеки. Така преминава и животът в това тяло — ражда се, старее и умира, но Адът остава. Мислите и чувствата също възникват и си отиват. Събитията се мяркат като поток, носещ се покрай духа. Но Азът продължава да гледа. В Надземния свят става същото, което и тук, на Земята, само че тялото там е друго — тънко, а не плътно и обкръжаващият свят е друг — Тънък. И по-нагоре е все същото, само че вместо тънкото тяло там е тялото на мисълта и светът на мисълта е около гледащия Аз.

Гледащият и Чашата — хранилището на всички възприятия — остават във всички светове. Остават навеки. А личното, малкото „аз“ умира и друго се ражда, след него трето, четвърто и т.н. Множество личности, като наниз от мъниста на конец. Мънистата са много, конецът е един. Малките „аз“ или личностите са много, но висшето „Аз“ е само едно, както и Чашата, съхраняваща паметта за всички преминати животи. Всичко останало е временно, само Гледащият е вечен. Земното съзнание на малката личност спи през нощта, но Гледащият не спи никога и всичко запомня. Безмълвният регистратор е винаги на стража.

Зарегистрирано е всичко. Обвивките живеят, обвивките се радват или страдат от това, което носи животът, а той само гледа и запаметява. Земното съзнание живее в плътното тяло, тънкото — в тънкото, менталното — в менталното и всичко умира със своята обвивка, но Регистраторът е безсмъртен. И ако съзнанието се е издигнало до висшето Аз и се е обединило с него, прониквайки в съкровището на Чашата, пазено от Безмълвния наблюдател зад седем печата, става сливане на този, който гледа и висшето Аз в безсмъртната Триада. Тогава човек става безсмъртен и влиза във Великото братство на безсмъртните, наричани от хората Богове или Богочовеци. Но това не са Богове, а хора, освободили се властта на своите смъртни обвивки и утвърдили своята власт над тях. Стълбата на живота на Безсмъртните има начало, но няма край. И никой никога не е казал, че той е достигнал върха й.

Много труд трябва да се положи за борба с очевидността на Майя, тъй като нейните ярки видими сънища постоянно са пред очите, докато в същото време вечната Истина за съществуващото е скрита от земния взор. Животът на ученика е непрекъсната борба за утвърждаване на действителността и да се съзре тя в бързо мяркащите се вълни на Потока на живота ще бъде победа над Майя. Така и в обикновения живот, издигайки се духом над него, може да се утвърждава действителността в себе си.

Трудно е да се възприеме, че целият земен живот на човека не е нищо друго, освен мираж на личната Майя, но е достатъчно да си припомним някои събития от преди двадесетина години и тогава временността и призрачността на това, което е било някога, ще стане напълно очевидна. Било, отминало и потънало в забрава. Ще потъне и това, което занимава съзнанието и в настоящия момент с различни външни впечатления. Ще потъне в забрава и целият личен живот от даденото въплъщение. Ще остане единствено това, което е събрано от тази личност за нейната безсмъртна Триада. И то ще бъде най-необходимото и най-ценното, което ще остане за човека от земния му живот. 

Елементите на непреходното, натрупвани в Чашата, се отлагат в нея интензивно и напрегнато, ако цялото съзнание е съсредоточено върху тази задача. Основа за работата на съзнанието са съответните книги, а също и размишленията. Размишленията върху проблемите от битието на човека особено способстват за процеса на натрупване в Чашата. Обмисленото и особено прочувстваното се запечатват здраво в нея. Ако празната дума и празната мисъл са разрушителни за съзнанието, то трябва да бъде затворено за тях. Голяма е вредата, както от празнословието, така и от многословието. Но още по-голяма е вредата от безотговорните мисли, защото те се отпечатват в свитъците на Акаша, за да отговаря човек някога за всяка една от тях. 

Например, помислена е и даже е изразена с думи безотговорна и грозна мисъл, а човекът изцяло е забравил за нея. Но пространството не забравя. И когато настъпи моментът, то предявява своята сметка за заплащане на това, което безумно и безотговорно е било пуснато в колелото на изпълнението. Можем да посъветваме да се говори колкото е възможно по-малко, но не можем да посъветваме да се мисли по-малко, защото мисленето е гордост и достойнство за човека. 

Но не всяка мисъл, защото има мисли от Светлината и мисли от тъмнината. Изборът е в ръцете на човека, изборът е свободен и зависи от неговата воля. И трябва да се мисли така, че да не се срамуваме пред никого от своята мисъл. Осъзнатото присъствие на Учителя в духа ще способства най-силно да се направи мисълта лъчезарна. В присъствието на Светлия лик няма да помислим за тъмнината.

Действителността е скрита от погледа на очите и всичко, което ни заобикаля, я закрива. Като през гъст и непроходим гъсталак трябва да си пробива път съзнанието към това, което действително е, през това, което само изглежда, че е. Майя е едно от най-трудно преодолимите препятствия по пътя към разбиране на реалността. Всяко съмнение, колебание и неувереност в реалността на Великия план на Владиците не е нищо друго, освен ярка породеност на Майя, с което трябва да се борим не с логиката на ума, не с доводите на мозъка, а с огнената вяра на сърцето в това, че и Слънцето, и Луната ще преминат, но нито една йота от Закона няма да се измени, докато не се изпълни всичко.

Йерархията

Стълбата на Йерархията на Светлината е непоколебима. Сред бурния поток на житейските явления Стълбата на Йерархията е като гранитна скала, непоклатима пред вълните на плътната очевидност.

Може да се забележи как с приближаването на завършека на земния цикъл от въплъщения обкръжаващите вещи и обстоятелства губят своето привидно, веднъж завинаги установено положение, заменяйки се в този процес със задълбочаване смисъла на непреходните явления. Призраците на земната Майя в Надземното съществуване губят своето значение. Способният да мисли човек ги разрушава с мисълта си. По същия начин подлежат на разрушение и призраците на Майя в Астралния свят. Те по-лесно се поддават на въздействието на мисълта от тези на Земята. Но и тук, и там освобождението е в мисълта.

Зрителите в театъра или киното, гледайки на сцената или на екрана, преживяват самозабравяйки се видимостта на това, което е пред очите им, смеят се или плачат, макар че в действителност няма нищо такова. По тая причина и киното в началото се е наричало „илюзион“, т.е. място за илюзии. Животът е също такава сцена, всички са актьори върху нея, като и тук хората плачат, смеят се и преживяват, макар че и това е само една външна видимост. Затова е добре, когато човек разбира това и се стреми да различи под външната видимост действителността. 

На Изток наричат живота, проявен във видимостта, Игра на Великата Майка на Света. Лъжата, която царства в света, прави още по-илюзорно всичко, ставащо върху сцената на живота. Ако добавим към това и всички заблуждения на науката, нелепите често обичаи, различните условности и всичко останало от това същото котило, ще може да се добие представа до каква степен се изопачава действителността. Човек живее в света на своите собствени образни представи и мисли, които са също толкова далеч от действителността, както и останалият му живот. 

Личният свят и личното съзнание на човека умират заедно с тялото му. Но светът на действителността остава да съществува зад завесата на хорските илюзии. Въплътеният дух идва на Земята, за да изживее този призрачен живот от илюзии, но целта на неговия живот не е в тях, а в този опит и знания, които ще му помогнат да надникне зад завесата и да види огнената действителност на трите свята в аспекта на Безпределността. 

Той трябва да разбере значението на обикновения живот и това за какво се дава той на Земята. Да разбере, че трябва да изпълнява своя дълг пред човечеството и пред своята индивидуалност и че трябва да се учи и да се учи до безкрай, натрупвайки опит и знания. Той трябва да се научи да не приема за прекалено реално всичко ставащо около него, тъй като всичко то е ограничено във времето и в своя малък кръг на проявление, докато в същото време духът му е вечен и пребивава в трите свята.

Трябва да се радваме на това, че ни се дава възможност в ежедневието да укрепваме стъпалата, водещи към Светлината. Затова, именно, е даден животът на Земята. Но хората мислят по друг начин и се надпреварват в преследването на призраците на Майя, създадени от тяхното собствено въображение и стремежи. Учението не отхвърля земния живот, но го задълбочава и пояснява съкровения му смисъл. То не изисква отказ от него, но показва истинското място на всяко явление в общата схема на нещата. Живейте, научете смисъла и значението на живота и знайте, че земните вещи са необходими само на Земята, но не и по-нататък.

Мъдрият стои на брега на Реката на живота и гледа без съжаление това, което се мярка бързо в Потока, който отнася в безвъзвратното всичко, което попадне в неговите струи. Струва ли си да се преживява твърде ярко това, което подлежи неизбежно на забвение и от хората и от вас самите? Къде са всички онези, за които помните, че са живели на Земята, а сега са преминали в отвъдното? Радвали са се, страдали са, преживявали са, надявали са се, отчайвали са се и… са си заминали. И делата им са се забравили, и те самите са забравени. И вие ще си заминете и ще забравят и за вас, както са забравили и за тях. 

Действителността

Зад пределите на личния малък свят и дребната видимост съществува действителността. Да се види, макар и малка част от нея, ще бъде достижение.

Колкото и здраво да държи съзнанието всичкото онова външно, което се случва около вас, привличайки вашето внимание, помнете твърдо, че всичко това е само поредното усилие на Майя и че действителността е над всички нейни илюзии.

Очевидността противодейства яростно на всичко, което не се съгласува с нея. Не само „земната мъдрост е вражда против Бога“, но и цялото еснафско ежедневие, изискващо внимание и грижи без край. Как да се съгласува Земното с Надземното, плътското с висшето? С действията и постъпките ежедневно. Трябва да се действа и постъпва така, сякаш че пътувайки отдалече сме се спрели временно там, където ни е довела съдбата. 

И нищо в това временно обкръжение не ни принадлежи, а всичко е само за известно време. В театъра или киното не приемаме видимото за действителност, макар и да съпреживяваме с талантливото изпълнение. Така е и в обикновения живот — колкото и убедително да ни се струва, всичко е само Майя на Плътния свят. Това, което е ставало около нас преди двадесет години, също ни е изглеждало реалност, но къде е то сега? Едни сънища на Майя са се сменили с други.

Движенията, ставащи в обвивките и предизвикващи усещане за страдание,са полезни с това, че достигайки определена степен на напрежение помагат да се отдели този, който гледа, от този, който преживява. Преживяващият и преживяванията си отиват, Гледащият остава. Безмълвният регистратор стои отстрани, отпечатвайки всичко и отлагайки придобитото в Чашата, а трите потока от плътна, астрална и ментална материя продължават да текат през съответните тела. 

Ако намериш сили в себе си съзнателно да застанеш отстрани и съзнателно да наблюдаваш тези потоци, ще можеш да се обединиш с Гледащия и да се докоснеш до диханието на Вечността. И ако страданията помагат да се отделиш от своето малко „аз“ и да разбереш преходната природа на личността, то това в крайна сметка ще доведе до освобождаването от това начало и от властта на неговите преживявания над съзнанието.

Понякога е полезно да се поотслабят твърде силните преживявания на собствената личност, заставайки отстрани, без да се намесвате в нейните действия и наблюдавайки равнодушно и безучастно нейните мятания. Може даже да се започне беседа с нея, посочвайки й безсмислието на всичките тези явления. По този начин може да се обуздае неистовството на астрала и неговото своеволие и да се напредне много в разбиране значението на обвивките и пътищата за тяхното овладяване.

Астралният план

Земните илюзии създават илюзиите на Астралния план. Освобождаването от тях трябва да стане на Земята. Медиумите, възприемайки отделни фрагменти от астралния свят, прибавят към земните илюзии и астрални, удвоявайки по този начин тяхната илюзорност. Разбирането на сънищата на земното съществуване и освобождаването от властта на очевидността довеждат до свободата на духа. Още Апостол Павел е казал: „Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни“. Истината се заключава в познаването на действителността, но колко бариери трябва да се преодолеят, за да се научите да виждате. 

Ясно виждащият и медиумът се различават като светлината и тъмнината. Хората живеят във въображаеми светове, далечни от действителността. Учението призовава към признаването на трите свята, а хората признават само един и, подобно на жерав, стоят на един крак. Тъмните, особено от високите степени, живеят в два свята и познават Невидимия свят, но пребивават в тъмнина, отхвърляйки третия свят. Само познаването и на трите свята довежда до постигането на Истината, т.е. Огнената действителност.

Голяма е властта на настоящето над съзнанието. В Плътния свят господства очевидността на Плътния свят, в Тънкия — на Тънкия. Човек живее с това, което усеща и вижда. Но духът може да се откъсва от въвличанията на обвивките в потока на временните явления, за да осъзнае своя живот в безпределността, тъй като духът е вечен, а течащият наблизо филм на плътните или тънки явления не може да засегне Мълчаливия свидетел, който не е от този свят, нито от Тънкия, но от по-нагоре. Безмълвен, той живее в царството на мълчанието и само гледа, без да се въвлича в потока. Той не е от този свят и не е от това, което е временно и преходно във всички светове. Потопявайки се в глъбините на мълчанието, в неговото си царство, духът на човека се докосва до Вечността, защото мълчаливо Гледащият е от Вечността, от Вечния Пламък на Живота.

Промените на мястото и измененията на външните условия са много полезни, защото при постоянната смяна на впечатленията лесно може да се открие в себе си този, който преминава през всички тези превръщания без сам да бъде засегнат от тях, оставайки все същия Гледащ отвътре и сякаш отделен от тях със своята неунищожима същност. Потокът на живота се носи тогава покрай Гледащия, без да го въвлича в своите течения и позволявайки му да съзерцава ставащите външни промени сякаш отстрани, стоейки извън тях. Трите потока на плътната, тънката и менталната материя се носят през съответните тела, но Той, Гледащият, е извън тези потоци.

Много словесен боклук и много въображаеми чувства, лишени от съдържание, заемат вниманието на хората и тогава Майя особено успешно замества действителността със себе си. Така и живеят, обкръжени от призраци и призрачни преживявания. Но Майя на Тънкия свят е още по-ярка и по-опасна от плътната. Тук човек само си ги въобразява, а там вижда призрачните, изменчиви и измамни форми и ги приема за действителност, което е и най-голямата опасност. Преследването на призраци няма да доведе до нищо добро.

Всеки човек, въплъщавайки се, поема върху себе си определено задание, засягащо най-често неговото собствено усъвършенстване. Но сред суетата и бъркотията на Земята забравя за какво е дошъл в Плътния свят и тогава земното пребиваване губи смисъл, а животът става безцелен. Подмяната на целта на даденото въплъщение с илюзиите на Майя е най-голямата измама и мнозина й се поддават.

Всички Велики духове, идвали на Земята, са считали себе си само пътници, минаващи през света, но имащи свой особен път в бъдещето, в живота, който те са смятали вечен. Световните събития имат огромно значение за хората, но такива събития е имало и преди сто, двеста и преди хиляда години. И всички те са отминали и са се сменили с други, имащи не по-малко значение за хората. Казвайки, че „и това ще мине“, Соломон е имал в предвид мисълта за нерушимостта на духа и превъзходството му над всички текущи явления от живота на Плътния свят. Каквато и сила и напрежение да притежават тези явления, те не могат да съкрушат духа, защото той е несъкрушим и нищо не може да го унищожи.

Учението

Учението на Живота е отражение на действително съществуващото във форма, достъпна в различна степен според достигнатото стъпало на развитие на съзнанието. По този начин, живеейки в свят от призраци, заобиколени от Майя, все пак имате възможност да се докоснете до действителността и да я изучавате. Наличието на устременост да се надникне зад завесата вече показва, че е налице възможността да се намери правилния път. Сред Майята на всички светове се издига Твърдината на Светлината, представляваща отражение на огнената действителност в аспектите на Плътния, Тънкия и Огнения светове. Така в ръцете на хората са ключовете за подход към действителността. 

Всички велики Учения на света са носили зърна от огнената действителност на хората и все още ги пазят под тежките наслоения на по-късните изопачавания и изкривявания. Всеки може да вземе в ръцете си нишката на Ариадна и да я следва. Но трябва да се отдели от себе си, защото личността и самолюбието са средоточие на Майя. Колко древен е заветът „отвърни се от себе си и ме следвай“ и колко далече е все още от разбирането на човечеството. Но ако не се следва той, е невъзможно отскубването от обятията на земните и надземните призраци и илюзии. 

Какъв е смисълът да се освободиш от земната Майя, за да попаднеш под влиянието на надземната? Казано е: „Аз съм Пътя, и Истината, и Живота“. Истината не е израз на Майя. Истината е действителността. И пътят към нея е прокаран от ръката и кракът човешки, за да имат вечен живот вървящите след Повикалия ги. Смъртта е също Майя, но непрекъснатото огнено съзнание е реализация на действителността, осъзнаване вечността на живота и придобиване на безсмъртие. По този начин и на Земята човек има възможност да събира елементи на безсмъртието и да се изгражда на основата на огнената действителност. Пътят към Безпределността е отворен за всички.

На Земята са земните сънища, в астрала — чудовища и пазачи на прага, измамни изплъзващи се сенки на всевъзможни тънки образувания, но Ликът на Учителя, въведен в сърцето и намиращ се постоянно пред очите, ще преведе през нереалността на нисшите светове към огнената действителност на Висшите. Струпванията на Астралния свят са още по-опасни и магнетични от илюзиите на Плътния свят, но въоръженият с Лика на Владиката ще премине и ще достигне определеното. 

Светлината и Тъмнината

Не е възможно едновременно да се служи на Светлината и Тъмнината. Трябва да се избира съвършено определено и да се оказва предпочитание на Висшето във всичко. Майя създава ярки илюзии за значимостта на обикновения живот. Всички обитатели на този план живеят и тънат в ежедневието. Но Висшият свят е над него и волята насочва съзнанието към него. Лъжливата привичност може дотолкова да въвлече в себе си, че за стремежите нагоре да не останат сили. 

Тези призраци на Майя трябва да бъдат разсеяни с разбирането за безсмислието на земния живот, ако от него се отнеме това надземно бъдеще, с което се заменя този живот след освобождаването от тялото. Колкото и силно и напрегнато да е било неговото звучене, земното пребиваване идва до своя край и тогава всичко изведнъж става ненужно и бива изоставено. И е много важно външното изоставяне да е придружено и от вътрешно освобождаване на съзнанието от земните преживявания. 

Ако отнесе със себе си земното, човек продължава да живее с призраците на земната Майя, но пренесени вече в условията на Тънкия свят. И незнанието продължава да трупа нови заблуждения. Трябва още на Земята да се разбере, че ако със земните преживявания човек е живял без проблеми в Плътния свят, то в Тънкия свят, където царува мисълта, тези преживявания трябва да бъдат отхвърлени. Властта на земната Майя трябва да бъде отхвърлена още във физическото тяло, за да не се позволи на земните преживявания да завладеят изцяло съзнанието.

Действителността е в разбирането на всичките три свята и в устремеността към всичките три в равновесие, не позволяващо на плътната очевидност да завладява преимуществено съзнанието. Трудно е да си представи човек колко е ограничено съзнанието, задоволяващо се с очевидността. 

„Човекът е процес“. В него всичко тече. Непрекъснат поток от всички състояния на материята тече през всичките му обвивки. Всичко тече, постоянен е само Гледащият, Безмълвният Свидетел, който е вътре. Обединявайки се или сливайки се с него, може да се гледа на Потока на живота, течащ наблизо. За тази цел е необходимо с каквото и да се сблъска човек по жизнения си път, през каквото и да му се налага да преминава, да не допуска то да го завладява или обвързва дотолкова, че той да забрави за краткотрайността на всичко, ставащо около него.

Първото свойство на действителността е нейната двойственост. Задоволството от нещо днес, се обръща в нещо печално утре. Но от противоположностите няма къде да се избяга. Работата не е в тях, а в това как се отнасят към тях, когато само единият полюс на явлението е обърнат към съзнанието. 

Мъдрият е способен да види в този момент на успех или неуспех и втория, противоположен полюс и виждайки ги и двата и знаейки, че след единия задължително трябва да дойде и втория, съумява, установявайки се в неутралната точка между двата, да запази необходимото равновесие и да не се изкушава да изпада в наивен възторг или униние. Затова знаещият никога не се радва прекалено и не се заблуждава от удачно сложилите се обстоятелства, защото познава скоротечната природа на тези явления и илюзията на очевидността не може да го измами. И в радост, и в мъка той съумява да запази равновесие.

Възможно е да се мисли за себе си в трето лице, като за някой страничен човек, без да се отъждествява своето висше „Аз“ със своите обвивки, а разглеждайки своята личност като същество, различно от себе си, подчинено на това висше „Аз“ и изпълняващо неговите поръчения в земния живот. Тогава и страданията, и преживяванията, и кармическите удари, падащи върху тази временна и смъртна личност, ще се окажат като нямащи нищо общо с този, който гледа отвътре на външното течение на живота на земната личност.

Трябва да се стремим да достигнем такова състояние на съзнанието, когато вече нищо — нито външно, нито вътрешно не може да повлияе на неотклонното придвижване на духа. При това по-опасни са не външните условия, а това, което става в обвивките. Затова трябва да се научите да гледате на ставащото в тях като на поток, течащ покрай тях и не засягащ със своите струи Гледащия.

Действителността и Очевидността

Действителността и очевидността се борят в съзнанието за признание и утвърждаване. Новото небе и новата Земя са определени за хората отдавна. Някои даже са ги видели в свитъците на идващото. Някъде те вече съществуват, но само запаленото сърце може да ги възприеме. Към вас не видели, не чули, не усетили, но вярващи в тях — блажени сте! 

Понякога, макар и рядко, човек на сън осъзнава, че спи и че всичко, което вижда, е само сън. Това е вече някаква степен на прозрение в действителността. По същия начин и сред шума и бъркотията на земния живот може да се осъзнава, че всичко това, което се случва около нас или с нас, също е сън, Майя, а истинският живот е зад нейните предели, в света на огнената действителност.

Трябва да се намерят сили в себе си спокойно, безстрастно и в пълно равновесие, стоейки сякаш отстрани, да се наблюдава как страда и преживява другият, затворен в земното тяло и излаган на всички опасности, трудности, неблагополучия и нещастия на плътното съществуване. Двама са в един: единият преживява, а другият само гледа. Преживяващият е смъртен и временен, Гледащият — вечен.

Очевидността може да бъде и на Плътния, и на Тънкия светове. Действителността на Огнения свят е над тях. Двете очевидности, бидейки порождения на Майя и в двата свята, не могат до претендират за действителност, но все пак хората трябва да се съобразяват с тях, защото за тези, които не познават действителността, те са единствената реалност. Тази реалност не може да бъде отречена, защото съществува, но трябва да се разбира преходната й природа и да се знае, че тя не е нищо друго, освен Майя.

От известна гледна точка целият проявен свят е Майя, вечната Игра на Майката на Света. Великите духове, намирайки се в земно тяло или на други планове в други обвивки, могат да виждат действителността във всеки от трите свята. Очевидността и действителността са две крайности, двата противоположни полюса на едно и също нещо. 

Човешкото съзнание се придвижва постепенно от единия полюс към другия. Всезнание, всемогъщество, вездесъщност — това е най-високият връх на достиженията на духа, непостижим нито на Земята, нито в Световете, тъй като Безпределността не познава ограниченията. Но пътят за изкачването на този връх е прокаран от Носителите на Съкровеното знание, които са преодолели измамните миражи на Майя и са познали огнената действителност в пределите, достигнати от всеки един.

Конфликтът между очевидността и действителността е стъпало към познанието на последната. Всичко в плътния свят крещи против нея и казва „Не“, но Аз казвам „Да!“ Утвърждавайте я и вие, въпреки земната очевидност. И Мене ме няма, тъй като съм невидим за окото, но Аз съм с вас. Ето и първото противоречие, което трябва да се разреши. Светлината побеждава тъмнината, но тъмнината, отстъпвайки, е закрила светлата далечина и това е вторият въпрос за разрешаване, каквито има още много. Уравновесяването на противоположностите или умението да се неутрализират бинерите е достижение на Архата.

Бурният Поток на живота се носи покрай него, а духът остава седящ на брега на Вечността и съзерцава Потока. Животът тече пред съзнанието на човека, а той остава гледащ на него. Гледащият и това, което преминава покрай него, не са едно и също нещо. Не трябва да се отъждествявате с това, което гледа духът. Не трябва да привързвате съзнанието си към нищо, тъй като нищо не може да бъде задържано — нито хората, нито вещите, нито обстоятелствата. А когато морето на житейските явления стане твърде бурно и заплашително, може временно да се оттеглите в Цитаделата на духа, в неговите глъбини и от тази неуязвима от нищо външно твърдина спокойно и безстрастно да наблюдавате носещия се покрай вас Поток.

Действителността и Майя

Действителността и Майя са два полюса на една и съща вещ. Природата на Майя се постига с мъдрост. Съзнанието се движи от полюса на Майя към полюса на огнената действителност. Движи го Майя с редуването на своите съновидения. Те не са действителност, но самата Майя е действителност и хората живеят с нея. Но как миражът на Майя може да бъде двигател за духа? Обикновено на сън човек преживява и чувства всичко като в действителния живот. Но обичайните сънища бързо отминават и се забравят. По същия начин преминават и дните на земния живот, сменяйки се с все нови сънища и всички те ярко се преживяват от въплътените. 

Но къде е всичко това, което е било преди сто години и повече? Земният живот е несравним по продължителност с надземното пребиваване, но ценността му е голяма, защото дава възможност на човека да постигне знание за действително съществуващото. Човекът живее окован като роб във веригите на Плътния свят и от това робство може да го освободи познанието на Истината. 

Калъфът на физическото тяло е като тежък скафандър с пет отвърстия за контакт със земния свят. Много неща извън пределите на тези пет сетива не съществуват за съзнанието. Науката упорито се стреми да разшири тези рамки и в много отношения вече е постигнала някакъв успех. Но областта на непознатото е все още огромна. Освен това, да се опознае Безпределността до край е невъзможно. Еволюцията е дала на човека възможност за непосредствено познание чрез центровете и с тяхното отваряне Майя ще бъде принудена да отстъпи, предавайки една по една своите позиции.

Миналото на човека много нагледно илюстрира съно-подобната природа на неговия земен живот. Нещо е било, нещо е преживяно, имало е хора, срещи, чувства, мисли и някакви външни условия, но всичко това си е заминало, без да остане нищо, освен паметта, но и тя само до известно време. Не е ли странно — било е и го няма, и вече никога няма да се върне. Не е ли ясно от това, че сънищата на земния живот не са нищо друго, освен Майя. 

Въплътеният в тяло дух се намира във водовъртежа но биполярните явления, движещи се по спиралата на времето. Но Безмълвният регистратор е неподвижен. Всичко друго около него е в движение, включително и трите обвивки, през които тече материя от съответстващите им планове. Тайната на Гледащия е непостижима за съзнанието. Можем само да се доближим до нейното разбиране. Някога, някъде тази тайна може би ще стане достижима, но само частично. Това ще бъде тогава, когато повече няма да има време и илюзията на времето, пространството и вещите ще бъде разрешена или победена. 

В Тънкия свят понятието за време и разстояние е вече друго. В Огнения свят то ще се измени коренно. На Земята човек живее с мерките на биполярността. Но даже и в Плътния свят биполярното зрение позволява да се видят едновременно двата полюса на единните нища, а мисълта не познава земните разстояния. Така и на Земята е възможно да се приближите към разбиране логиката на мислене на Висшите светове. 

Но за това се изисква известно самоотрицание и някакъв вид изолираност от обикновения, еснафски живот, тъй като Царството на Светлината не е от този свят. Но се налага да се живее на Земята, в Земното тяло. И да се остави Земята безстопанствена е невъзможно, особено като се знае, че опитът, който се придобива тук, не може да се получи по друг начин. Затова трябва мъдро да се съчетава Надземното и земното, докосвайки с глава небето, но здраво стоейки на краката си върху Земята. 

Да утвърждаваме себе си в несъмненото се налага всекидневно, тъй като плътната очевидност е пред очите и знанието на духа силно се затъмнява от нея. По този начин в съзнанието се води непрекъсната борба между видимото и действителното. Всички живеят във властта на очевидността, докато не удари последният час. Тогава се разрушава явлението на феноменалния свят и друг свят излиза на авансцената, който заменя със себе си Плътния свят. Трябва да се пребивава в готовност за неизбежното крушение на видимото. И вчерашният ден е представлявал видимост, но къде е той сега? 

Няма го. Мярнал се е за миг и е отминал покрай съзнанието в неспирния поток на сменящите се външни явления и вече не може да се върне. Следователно, трябва да сте в постоянна готовност и да се разделяте без съжаление с всичко, което е наоколо и което така упорито изпълва съзнанието. Защото всичко около вас е преходно, само за известно време и с всичко ще се наложи да се разделите. Ние сме пътници в безпределността. Покрай пътя се мяркат различни знаци и безвъзвратно потъват в миналото. Нека да се устремим напред, без да съжаляваме за миналото.

Независимо от това, че земният живот на човека е израз на Майя и че всички явления са временни и преходни, Майя е реална за съзнанието и има огромно значение за еволюцията на духа. И тези условия, в които се оказва въплътеният, представляват именно това, което е необходимо и полезно за напредъка му. Всичко е преходно, но докато е пред съзнанието и го обкръжава, то е напълно очевидно за чувствата. Майя е действителна, макар че не представлява действителността. Едва в Огнения свят се разсейват изкушенията на времето, пространството и вещите, но човек трябва да премине през всички видове Майя, за да опознае вечната Истина на съществуващото.

Колебанието

Съзнанието се колебае между двата полюса на очевидността и действителността. Първата е видима, явна и много убедителна, втората се изплъзва от петте външни чувства. Но чувствознанието, минаващо през сърцето, все пак остава. Прислушвайки се към това, което казва сърцето, може да се улови шепота на действителността.

Виждате как небето на хоризонта се слива със земята, макар че това не е така. Виждате как в далечината се схождат релсите, макар че не е така. Виждате само плоскостта на всички предмети, но знаете, че това не е така и си ги представяте изпъкнали и в дълбочина. Виждате всичко в перспектива, макар че в действителност тя не съществува. Така мислено се преодоляват ограниченията на чувствата и светът се възприема в по-достоверен вид. Когато пътувате бързо, целият видим ландшафт се движи и всички видими предмети бягат, като едни изпреварват другите. Всичко това е измама на зрението, но у никого не предизвиква никакво учудване.

Натрапчивата ярка видимост не позволява да се види действителността.Много от измамите на зрението човек е разбрал и преодолял.По такъв начин биха могли да се преодолеят и много измами на очевидността, която не е действителност, а Майя, представяща ни се в цялата широта.Чрез мисленето могат да се свалят една по една много от покривалата на Майя, докато действителността не възтържествува над земните заблуди.

"В подножието на Висшата мъдрост",

Маха Чохан