сряда, 23 януари 2013 г.

Раждане и растеж на нашето духовно съзнание


Раждане и растеж на нашето духовно съзнание

Пътят към Посвещението е тема, която се повдига и разглежда доста често, но само в най-общ теоретичен план. Сега е моментът да се премине от общото към частното и да се опитаме да осветлим някои нюанси в процеса на преминаване през тези малки междинни посвещения, с подготовката за които сега са заети немалко ученици. Оттук и нуждата от тази книга. Разбира се, днес много ще остане недоизказано и ще бъде казано, когато му дойде времето и на нужното място, но изпитанията, с които е изпълнен личностният живот на учениците и през които те трябва неизбежно да преминат в процеса на подготовка за Посвещението, ние ще се опитаме да разгледаме по възможност детайлно, тъй като това знание може значително да ускори общото развитие на колективното съзнание на земното човечество.

След Първото Посвещение новият ученик е подложен на изпитания по всички направления и нива. Той няма още нужното майсторство в овладяване на астралното тяло, ето защо това време често се оказва за него съдбовно, тъй като, опирайки се на свойствените си разбирания, той трябва непрестанно да подхранва и укрепва своето новородено духовно съзнание, докато неустойчивата му, размирна астрална натура му докарва все по-нови тежки изпитания, които имат за цел да се провери доколко е изпълнителен и отговорен, доколко се ориентира сред опасностите на Пътя и т.н. Защото колкото повече Светлина има по неговия Път, толкова по-големи са и самите опасности.

 Тъмните сили на Ирод следят новака по всички направления, а неговата единствена защита - дарбата му за проницателност – е още толкова слабо развита, че той често не разбира и не осъзнава капаните, които чувствата поставят по пътя му, опитвайки се да го хванат в мрежите на съблазните и да го накарат да забрави за огромната отговорност пред самия себе си. Ако бдителността му на този етап се окаже недостатъчно голяма, ученикът лесно попада в капаните на астралните съблазни и нископсихичните затъмнения, които преследват една цел – да го накарат да забрави за новородения младенец – новото духовно съзнание. Ако се съблазнява от чувственото ласкателство и върви след него като вързан на каишка, той веднага се отклонява от пътя и ако при това забравя да се погрижи за разширяването на канала на душата си, по който да подхранва с любов и внимание своята новородена рожба, младенецът може бързо да загине поради недостиг на храна.

В този случай ученикът е принуден волю-неволю отново да се върне на пътя на изпитанията. На този етап той практически не е способен да регистрира ставащото и затова може да мине доста време, преди да получи нов шанс да опита щастието си да влезе през отворената врата. Но тази възможност ще му се даде едва тогава, когато отново се разпали страстното желание да служи на хората и когато вземе под солиден контрол всичките си чувства и емоции. 

По това време, убеден от горчивия опит  от собствените си грешки, че за да  не се получава нещо, причината е била само в него и в неговото съзнание най-накрая ще изкристализира очевидният факт, че прозорливостта и умението да се избира верният път, пътят на доброто и служенето, изискват постоянно сили, бдителност и чистота на помислите. При това, любовта към новородения духовен живот в него трябва да бъде толкова силна и целенасочена, че никакви съблазни и примамки, колкото и привлекателни да са, да не могат да го отклонят от пътя на истината и да го накарат да забрави своя дълг към този духовен младенец.


Това занимание за дълго време ще остане за него основно и любимо, тъй като за тази мъдрост той ще заплати скъпо – с горчивия опит на миналото. Когато младенецът малко порасне, а любовта към него стане по-силна и устойчива, тогава ще настъпи времето на действително сериозните астрални изпитания. Наистина, на този етап ученикът много рядко се отрича от своето новородено дете, което към този момент органически се сраства с неговия живот и става плът от неговата плът и кръв от неговата кръв, макар и сега той да не е застрахован от опасността  да се хване в примката на чувствените съблазни на този свят. 

По отношение на неговата проницателност все още може да се желае много повече, затова много от характерните за него астрални комплекси плътно обрастват със старите, нецелесъобразни методи за самозащита. За щастие, любовта към тлеещата в неговото съзнание искра духовен живот вече е достатъчно силна и постоянно се разширява и расте, а нощем непрекъснато му се дава ново знание за астралните капани; и въпреки това в продължение на много, много животи той отново и отново ще се отклонява от Пътя, защото тесните, криволичещи странични пътечки често ще го привличат, като го примамват с ненужния, безсмислен,  но не и по-малко съблазнителен разврат.

Живот след живот ще бъдат поставяни на олтара на великото пречистване, което предшества Второто Посвещение. Сега  много ученици се намират именно на този етап на развитие, затова са толкова актуални такива понятия като саморазвитие, психотерапия, психология, психиатрия и т.н.  Всичко това е необходимо, за да се научим най-после да разбираме многобройните механизми, които толкова дълго и здраво са ни държали в робство и са ни командвали. Само по пътя на постоянния им анализ и корекции ще можем да достигнем до необходимото ни знание. А осъзнали необходимостта от всестранна отговорност за всичките прояви в нашия живот, ние ще съумеем да се доберем до тайните източници на нашите вътрешни миражи и самозалъгвания, които отдавна е време да извадим на бял свят, за да   унищожим завинаги тези хлъзгави чудовища.

Нашият духовен младенец сега се е превърнал в строен юноша, който ни дава сила, твърдост и духовна проницателност, толкова нужни, за да разберем дали действително успешно и цялостно върви процесът на нашето изчистване на всички планове. Нашите воля и стремеж към спокойствие и любов   неведнъж  още ще бъдат подлагани на най-сурови проверки, тъй като ние всички все още чакаме, че с тези енергии ще ни снабди някой друг, отвън, и ще чакаме това дълго и напразно, докато някой ден не открием техния вечен извор в нас самите и не разберем, че можем сами да се снабдяваме с тях благодарение на живеещата в нас голяма вътрешна любов към  нашия питомец, с който ние все повече и повече свързваме нашето вътрешно “АЗ” и което ни изпълва отвътре с божествена любов, спокойствие и увереност.



"Огледалото на ученика"
Тибетеца чрез Биргит Ломборг

Няма коментари:

Публикуване на коментар