Земно и небесно - 2 част

Земно и небесно - 2 част 

Нашата представа за най-добрия път за развитие на духа и вашата често не съвпадат. Вие считате за най-добър пътя, когато земните условия са благополучни и човек живее в доволство, здрав е и не среща трудности. Но което е добро за смъртната личност, съвсем не е добро за закаляването на духа. Само трудният път, осеян с тръни и бодли, способства за възхода на духа. Затова Великите духове, изкачващи се бързо по стълбата на живота, са имали почти всички трудни изпитания, страдали са и са се борили упорито с всевъзможни препятствия и с тъмнината. Да се примири благополучието и щастливият земен живот с подвига на духа е невъзможно, тъй като едното изключва другото. 

Стремежът към лично благополучие и доволство на личността не съжителства с трънливия път на духа. Има много примери как безгрижният живот в изобилие и доволство е убивал висшите стремежи у човека и е пресичал неговите възможности за развитие. Този, който действително знае и разбира различието на пътищата на духа и тялото, на висшите и на земните стремежи, осъзнава, че те не могат да бъдат примирени. Необходима е много висока степен на духовно съзнание, както при Соломон, Акбар Велики или Аполоний Тиански, за да можеш, имайки всичко, да не изпаднеш в подчинение и робство на благополучието и доволството, и да не се потопиш в Майята на плътното съществуване. Само този, който не се страхува от трудностите на живота, страданията и изпитанията, не завиждащия на тези, които живеят в благополучие и не желаещия го за себе си, той е на верния Път. 

Равновесието, за което толкова много се говори и чието значение се подчертава, се постига чрез уравновесяване в съзнанието на двойките противоположности, изграждащи проявения свят. Ако се отречеш напълно от всичко земно и се съсредоточиш само на духовното, Законът на живота ще бъде нарушен, тъй като няма да бъде взето от пребиваването на Земята това, което е необходимо за еволюцията на духа и въплъщението ще приключи без полза, а възходът на духа ще се преустанови. Ако пък всецяло се потопиш в обикновения живот и неговите интереси, и отхвърлиш духовността, а заедно с нея и това, заради което идва човек на Земята, то или ще се заплетеш в мрежите на злото, или ще приключиш земното си съществуване без да си събрал нищо за своето висше „Аз“, т.е. не изпълнил задачата на духа. 

Но, ако въздавайки „кесаревото — кесарю, Божието — Богу“ и, устремявайки се нагоре по Стълбата на Светлината, човек застане здраво и твърдо на Земята, то при това условие той ще може да изпълни целта на живота си в плътно тяло. Може да обичаш всичко и в същото време да не бъдеш привързан към нищо. Може да обичаш земния живот и в същото време да си готов да се разделиш с него във всеки момент, знаейки, че този живот представлява само една малка частица от големия вечен живот, не завършващ никога. Може да живееш ярък и интересен живот, полезен за всичко живо на Земята и в същото време да виждаш цялата дълбочина на измамната природа на Майя на плътния свят. В това, именно, уравновесяване и примиряване в съзнанието на двойките противоположности се състои и Златният или Средният път, и в това се заключава решението на живота.

За духа, който завършва, приключва земната си еволюция и е получил или взел от планетата всичко, което тя е могла да му даде, земното не е нужно, но за незавършилият я земното е много нужно. И да се откъсва от Земята, да пренебрегва нейните възможности или да счита себе си за надраснал ги, не е никак мъдро. Кармата здраво привързва духа към едни или други плътни условия за да го застави да премине през тях и да усвои преподавания от тях урок. Не трябва да се отвращавате от земния живот, колкото и тежък да е той, но да не се привързвате към него е възможно. А главното е да се научите да разбирате преходната природа на плътните условия, за да не прираства към тях съзнанието, т.е. да се придобие вътрешна свобода. 

Намерилият безценно съкровище няма да мисли за нищо друго, освен за него. Така загубват значение и всички земни вещи, положение и богатство, когато са придобити и започват да се натрупват и увеличават съкровищата на духа. Те нямат цена, защото са неотнимаеми даже след смъртта на тялото. Те нямат цена, защото разкриват пред човека неописуеми възможности за живота на духа. Отварят му достъпа към океана на пространствения живот и до неизчерпаемата съкровищница на световната мисъл. Не е лек този път за възход на духа при тежките земни условия, но достигането на целта компенсира всичко, през което се налага да се премине. И ако предложат на предопределения ученик всички земни блага, в замяна на съкровищата на духа, той не би се замислил нито за миг какво да предпочете — преходните земни блага, завършващи със смъртта на тялото или непреходните съкровища на духа, не можещи да бъдат отнети нито от живота, нито от смъртта. 

 Да, някои живеят добре и в благополучие, ползвайки се от всички блага на цивилизацията, но земното съществуване в тялото е кратко, главното е там. Не трябва да се забравя, че „благополучието е смърт за духа“. Затова е така трудно на Нашите близки на Земята. Но тези трудности, лишения и страдания са най-краткия път към Нас. Трябва добре да се помисли какво да предпочетем: благополучие на Земята и лишения в Надземния свят или обратно. 

Трудността на Учението е в това, че всичко трябва да бъде приложено на практика. А което не е просто и лесно, то изисква големи натрупвания. Ако ги няма, тогава са необходими време, устременост и самоотвержена работа над себе си. Но в житейски смисъл резултатите от този труд не носят никакви земни преимущества. А кой от еснафите ще поиска цял живот да преследва синята птица! Представете си в този смисъл живота на един йог-отшелник. Какво безсмислено съществуване от гледна точка на един бизнесмен. Но цялото отношение на ученика към живота се променя коренно. И ако бизнесменът е придобил милиарди, и е бил много успешен в земните дела, в духовен смисъл той се оказва сам себе си обрал, защото влиза в света на духа без нищо. Земното и Небесното не се съгласуват в това отношение. Това, което е добро в обикновения живот, може да се окаже убийствено за живота на духа. В това е и дълбокият смисъл на думите: „Каква е ползата за човека, ако придобие целия свят, а душата си изгуби“. 

Хората се прекланят пред богатството, положението, славата и земната власт, и често правят всичко възможно, за да спечелят благоволението на тези хора, които ги притежават. Но мъдрият, знаещият, остава незасегнат от явленията със земна значимост. Той прилага към тях мерките на Надземния свят, при които знаците на земната мощ губят своето значение. В Тънкия свят нелепостта на обичайното отношение към тях става явно. Хората преминават там лишени от всичко и само духовните придобивки запазват своята стойност, при това неотменима. От човешките чувства само любовта и ненавистта надживяват физическото тяло. Но и в условията на плътния свят, на Земята, пренебрегвайки стереотипа, могат да се прилагат мерките на Тънкия свят в отношенията към хората. Това ще бъде един от способите за освобождаване от Майята на Плътния свят. 

По-добре е да нямаш нищо, отколкото да имаш и да бъдеш роб на това, което притежаваш. Вещите са голямо бреме за духа. Затова Ние искаме да унищожим понятието за собственост и да го заменим с понятието за временно ползване на нужните за живота вещи. Вредата от собствеността не е в самите вещи, а в това, че съзнанието е обвързано от тях и свързано с тях. Самото понятие за собственост е нелепо, защото е нелепо материята, от която се състоят вещите да се счита за своя. Атомите не могат да принадлежат на човека, но техните комбинации — могат. В това е несъстоятелността на понятието за собственост. За живота са нужни много малко вещи. Бъдещето ще освободи човека от всякаква собственост, давайки му всичко, което е необходимо за живот, но за временно ползване. 

Понятието за собственост поражда мисли за нея. С всяка вещ, която човек притежава, той свързва съзнанието си с нишка на мисълта, закрепена към вещта. Колкото повече са вещите, толкова повече са свързаните с тях мисли. Скъперникът е затворник в тъмница, стените на която са направени от вещите, които той счита за свои. И няма да излезе от там, докато не се откаже в духа си от тях, било на този, било на онзи свят, защото мислите си отнасяме със себе си в Тънкия свят. Проклятието на собствеността виси над човека и го притиска към земята. В Тънкия свят всяко нещо, свързано с понятието за собственост, е като чугунено гюле на краката. Там няма къде да се избяга от вещите, които човек мисли, че притежава. Скитникът, нямащ нищо, дори и дом, там е по-свободен от колкото обикновения човек, обкръжен от привичните си вещи. Затова Казвам: „Имайте всичко, но нищо не смятайте за свое“. 

Как да се съчетае хармонично небесното и земното? Как, без да се откъсваш от Земята, да се отделя необходимото внимание и на духа? Как да се примирят сенките на настоящето с блестящите перспективи на бъдещето? С постоянно припомняне на най-нужното. Всичко, което ни обкръжава, не е наше. Нашата Родина и нашият дом не са тук, а там, в Надземния свят. Тук ние сме само гости или по-добре казано — пътници. Само приемането му за попътно съответствува на земното пребиваване. И тогава ще можете да не се привързвате нито към мястото, нито към дома, нито към вещите. Всичко е временно и всичко не е наше. Тогава и отношението към собственото тяло ще стане друго, защото и то също не е наше и също е временно. И отношението към болестите и немощите може да бъде друго. Майя е реална, но в същото време не представлява действителност. Пълна аналогия с миража — хем го има, хем го няма. Когато мисълта се пренесе в областта на духа, съзнанието получава здрава основа и опора. 

Вие искате да мислите за най-нужното и да се съсредоточите върху него, но делата на текущия ден — неговите грижи, интереси и безпокойства, властно изискват внимание към себе си и, въпреки волята ви, ви отклоняват от това, което е по-важно от всичко. Двама в един се борят за надмощие и много често суетата побеждава. Какво да се прави и как да се прави, и как да се огради съзнанието от нахлуването на вълните на житейското море? Да избягаш от обикновения живот и да се оттеглиш в горите, планините или пустините не трябва, защото кармата е поставила именно при дадените условия. Дългът пред хората също не може да не бъде изпълнен. Какво, все пак, да се прави? 

Някога е било казано: „Кесаревото — кесарю, Божието — Богу“, т.е. земното на земята, а духовното — на духа, но при пълно равновесие или така, че без да се бяга от живота и намирайки се в средата му, да се знае, разбира и почувства със сърцето и да се държи постоянно в съзнанието, че всичко, което става наоколо е отминаваща, изменчива и измамна земна Майя; че всичко това е само като онова, което се мярка през прозореца на бързо носещ се пътнически влак; че днес е едно, а утре — друго. Но Повикалият е постоянен и Неговото Царство на Светлината, което не е от този свят, е единствената реалност и Основата на всичко, на която можеш да се опреш и на която можеш да се утвърждаваш в духа. Трябва да се внедри в съзнанието това разбиране така, че мяркащите се шарки в калейдоскопа на преходното да не закриват това, което е най-важно и най-напред от всичко. Тъй като всичко преминава и ще премине, но Аз пребивавам навеки. Центърът на съзнанието трябва да излезе от сферата на преходното и да се съсредоточи на непреходното, а битието да се пренесе в мисълта. 

Затова и умира човек, изоставяйки тялото, за да се освободи от него и от плътното обкръжение, към които така здраво сраства съзнанието. После отново и отново ще му се налага да изоставя земните неща, докато в края на краищата се научи да не се привързва към нищо и разсее илюзията си за собственост. Великите духове са били свободни от чувството за собственост, даже когато са владеели цели царства. В завета „Раздай всичко и ме последвай“ е скрита голяма мъдрост. 

Пътят към Безпределността преминава през Земята и принципът „Ръка и крак човешки“ остава в сила. Това означава, че и при най-високите полети на мисълта не трябва да се забравя за Земята, тъй като най-високото трябва да се съчетава хармонично със земния живот, тоест, да се изразява в чувствата, действията и постъпките на всеки ден. При разрив се получава разрушение. Когато високото не се провежда в живота и не се прилага на практика, всички усилия да се постигне нещо са напразни. 

„Моето Царство не е от този свят“. Това не означава бягство от живота и от неговите задачи и изисквания, в които поставя човека кармата му, а че докосването до Висшето все пак е несъвместимо със затъването до глава в обикновеното. Великите Духове, идвайки на света, са живели с неговите интереси, страдания и болки, но в същото време вътрешно са живели в Своя свят. Голяма е била Тяхната жертва, изискваща потапяне в обикновения живот и съприкосновение с човешкото невежество. Но духът е побеждавал. По същия начин и техните ученици в някаква степен се оказват в подобни условия, но те не винаги побеждават, ако са отслабили връзката си с Учителя. Гаранция за победата се дава, но само ако Единението не може да бъде нарушено от нищо. 

Ако кармата е поставила в определени условия, от които да се излезе е почти невъзможно, значи тези условия са полезни за напредването и не трябва да се отхвърлят. От друга страна да се потапяш в тях през глава също не е нужно. Значи трябва да се намери равнодействащата, позволяваща да се запази хармонията между външното обкръжение и вътрешното състояние, тоест, отдавайки небесното на Небето, а земното — на Земята. Може да помогне и устойчивото задържане на Лика в съзнанието, но огньовете на устремеността не винаги се подчиняват на волята. Остава любовта, като най-късия мост за свръзка. Нека грижата за съхранение на това чувство да не бъде малка. „Полятата градина няма да изсъхне“.


Тела и обвивки

Наблюдавай движението и живота на твоите обвивки. Ти си техен господар, а не слуга или роб и на теб е дадена власт над всяка плът, над всички твои обвивки, за да господстваш и властваш, а не да пълзиш, както пълзят двуногите. Ти си цар на духа си, ти си господар на мощта си, а не роб, не роб, не роб. В моменти на борба и обуздаване на обвивките си се обръщай към Мен. Ще вървим заедно. Ще помогна, ще помогна, но направи усилие. Победа, победа, победа да бъде от сега твоят девиз. Безпощадно и без всякакво съжаление разпъни обвивките си на кръста на изправящия се дух. Разпъни ги, подчини ги и ги овладей. Не ги пощадявай нито миг. Не проявявай слабост. Помни, че те винаги са готови да се нахвърлят върху теб и да те направят отново роб. Така че, нека копието да не заспива над дракона. А Аз ще помогна. 

Обвивките са като пашкул на какавида, обличащ духа. Намират се у всеки човек, но съставът им е различен, според характера на духа. Зловонното, отровено физическо тяло на алкохолика съдържа или е комплектовано със съответстващи му по състав астрално и ментално тела, представляващи един не твърде привлекателен дом за своя стопанин, духа. Хората се грижат за жилището си, но не се грижат за помещението, в което обитава и се развива техният дух, който е тяхната същност и естество. Строителните елементи постъпват в тялото чрез съзнанието или, по-точно казано, съзнанието налага върху тях своята характеристика и ги оцветява в съответната тоналност, определяйки с това тяхната същност. Двама могат да гледат едновременно статуята на съблечена богиня, но всеки ще наложи на това възприятие печата на своето съзнание. 

Ето защо е необходим контрол върху мислите, за да не постъпват за строителство тези елементи, които са непригодни или които носят върху себе си печата на тъмнината. Високият дух, възприемайки явления от много нисък порядък, не се заразява от тях, тъй като налага върху тях печата на своето разбиране. Но ниският звучи в унисон с тях и внася в своя микрокосмос елементи на тъмнината и разложението. Затова не това осквернява човека, което влиза в него, а това, върху което той слага печата на своите похотливости и въжделения и което слиза от конвейера на неговото съзнание, опетнено от неговата нечиста реакция на едно или друго въздействие или впечатление отвън. За чистия всичко е чисто, но нечистото сърце и чистото ще съумее да замърси. Така мисълта може да бъде и замърсител, и очистител, и боклукчия, и санитар. Много важно е да се проследи обичайното течение на мислите и да се отбележи тяхното основно направление и особености, а именно: какво внася човек от конвейера на своето съзнание в заобикалящата го сфера — Светлина или тъмнина. 

Всички внасят постоянно и непрекъснато, но какво? Носителят на Светлина внася Светлина, носителят на тъмнина — тъмнина. Вариациите между тези два полюса са безкрайно разнообразни и многочислени. Задачата на Учението е да научи хората да внасят в живота Светлина вместо тъмнина. Внасяйки светлина, човек сътворява добро на себе си и на околните, внасяйки тъмнина — твори зло. Така с мислите си човек се приобщава ежедневно към полюса или на Светлината, или на тъмнината, насищайки с техните елементи и своите обвивки. 

Трите нисши обвивки — физическа, астрална и ментална съответстват на трите свята, от които произлиза съответно всяка една от тях. Тялото (физическата обвивка) е от земята и се връща в земята, последвано от астралното и менталното тела, когато отслужат отредения им срок. Земното тяло е временно, временни са и двете останали тела, а само огненото тяло е безсрочно. То, именно, ще бъде и извън временната, вечна Обител за духа. Който вижда своя дом в земното тяло, ограничава себе си в срока на земния живот; който вижда дома си в астралното или менталното тяло, също поставя предел на своя живот, защото, макар че тези обвивки живеят по-дълго от земната, духът последователно ги отхвърля и остава само с това, което е съсредоточено в безсмъртното огнено тяло. 

Когато съзнанието пребивава в една от трите нисши, смъртни обвивки, то може да се привърже към всяка една от тях и, олицетворявайки себе си с която и да било от тях, да ограничи своето съществуване в полагащите им се срокове. Разбира се, пребиваването в астралното или тънкото и менталното тела е значително по-продължително, отколкото в земното тяло, обаче и то привършва със смъртта на тези обвивки, които се отхвърлят подобно на физическото тяло. Така три смърти очакват въплъщенеца, т.е. родения в плът. Съсредоточвайки всичко свое в земното тяло и отричайки възможността за съществуване в тънкото тяло, човек обрича съзнанието си на смърт в тази обвивка и няма да има съзнателен живот в Надземния свят. 

По същия начин той може да умре или да възкръсне за живот и на по-високите планове: тънък и ментален. Но истинското безсмъртие е само в огненото тяло и в Огнения свят. Ако по време на живота на Земята са събрани елементи на непреходното в огненото тяло или висшата триада, то обителта или домът за духа ще е построен и съзнанието ще има в какво да се прояви и да пребивава жизнено. А когато огненото тяло е оформено още на Земята, което е възможно само в много редки случаи, тогава осъзнатото безсмъртие се постига още на Земята и непрекъснатостта на съзнанието при смяната на обвивките ще бъде неотменимо достижение на духа. Това, именно, е и придобиването на вечен живот. Но отричайки го човек обрича себе си на смърт, защото в Надземния свят животът е според съзнанието.

Всеки, който приема концепцията за вечния живот и безсмъртието на духа, получава възможност да бъде действително безсмъртен, защото потвърждава своето съзнателно битие в невидимите светове. Положението, че там животът е според съзнанието, е особено важно, защото дава на човека ключа към безсмъртието. Казано е: според вярата си ще получите, т.е. според съзнанието. И това, което утвърдите тук, ще бъде потвърдено и там, а това, което отхвърлите, ще бъде отхвърлено. Състоянието на безсмъртие е справедливо състояние. Човек живее с това, което е донесъл със себе си и което е събрал. Колкото по-богато и по-голямо е донесеното, толкова по-богат и разнообразен е животът. Може да се случи и така, че отхвърляйки трите обвивки човек да се окаже без нищо и да няма с какво да живее, защото не е донесъл нищо и нищо не е събрал. За да се пожъне, трябва да се посее. Всяко зърно, дори и най-дребното, засято на Земята, ще даде в Надземния свят своите кълнове и своите плодове. 

При това не едно към едно, а едно към две, едно към три, едно към десет и повече. Така малките зрънца от елементите на безсмъртието, грижливо събрани на Земята, в Надземния свят ще се окажат безценни съкровища. Затова още по време на земния живот всеки трябва да се научи да различава значимостта на елементите, съставляващи вътрешния живот на човека. Повечето от съзнанията са изпълнени със земни елементи и това психическо обкръжение на човека поставя и границите на живот на неговото съзнание. Така границите на живота се определят от мисълта. И мисълта може да доведе човека или до задънената улица, наречена смърт, или в сияйните простори на Безпределността. Така с мисълта си човек сам осъжда себе си на смърт или на живот.

Невидимо или астрално тяло има и у животните. Невидими двойници имат и растенията, но от малко по-различен порядък. У животните астралният проводник е все още в процес на оформяне. При растенията е само в зародиш, но същността на цветята е много по-сложна. Може да се каже само, че както при айсберга по-голямата част е потопена в океана и само едно незначително връхче се издига над водата, така и невидимата, скритата част на всяка проявена вещ и всяка жива форма съществува в невидимия или Тънкия свят с по-голямата си част, докато в плътния свят се вижда само тяхната плътна външна обвивка. 

Физическото тяло е калъф, в който пребивава човекът и който той използва през време на живота си на физически план, във физическия свят. Проводникът и неговата материя точно съответстват на този план, на който живее съзнанието. Ако се сравни живото и мъртвото тяло, ще може лесно да се разграничи физическата обвивка от всички останали. По-трудно е разграничаването между останалите обвивки или тела, където са съсредоточени емоциите, чувствата и мислите. Органите на чувствата или, по-точно, същността на техните функции, остават с човека във всички светове и във всички обвивки. 

И в астралната, и в тънката, и в менталната, и по-нагоре той вижда и чува, осезава и помирисва, и усеща вкуса на нещата, тъй като природата на органите на чувствата е от огнен порядък, а техните оръдия — апаратите на съответните проводници, са към съответстващия на всеки от тях план. Може да се каже, че гамата от впечатления с всеки по-тънък проводник се разширява, като процесът на възприятие претърпява известна трансформация. Анализът на емоциите показва, че животното преживява много от чувствата, с които живее и човекът: завист, ревност, злоба, страх, любов, ненавист и т.н. Всички чувства, които сродяват човека с животните, са съсредоточени в астрала. 

Отделяйки ги от останалия психически живот, може да се определи сферата на активност на астрала. Излизането в астрала показва, че тази обвивка е много близка до физическото тяло по своята структура. В нея могат да се видят и ръце, и крака, и всички членове на тялото, но само механизмът на движение е малко по-различен, тъй като в астрала вече може да се лети. В тази обвивка човек гледа, слуша, разговаря почти по обичайния начин, а също и усеща почти както във физическото тяло. Но мисълта излиза на преден план и движи както астралното тяло, така и предметите наоколо. От своя страна материята в астрален план също се подчинява по-лесно на мисълта. Когато бъде отхвърлен и астралът — вместилището на страстите, въжделенията и животинските емоции, човек остава в тънкото си тяло, където е съсредоточено всичко това, което у животните го няма, а именно емоциите и чувствата от по-висок порядък. 

Някои от тези емоции могат да се изявят отчетливо например при посещаването на една картинна галерия заедно с куче. Кучето, добре познаващо чувството на страх, ревност, алчност, завист и привързаност, всяко от които е присъщо и на човека, няма да изпита и изрази никакви усещания при разглеждането на картините на великите майстори, защото астралът не е способен на това. За да се осъществи възприемането на изкуството и красотата е необходимо по-съвършено тяло или проводник, какъвто представлява тънкото тяло. Наличието на тънко тяло, което при повечето хора е вече оформено, позволява известно разширяване на висшите емоции извън пределите, достъпни за животните, а също и за някои хора с по-примитивна структура на психическия живот. И любовта, и привързаността, и безстрашието остават, но изтънени и пречупени през материята на тънкото тяло. 

В това тяло човек живее ярко и пълноценно както на Земята, така и в Надземното, но извън Земята вече без физическото тяло и без астралния проводник, ако и двете вече са отхвърлени. Човек може да преживява каквото и да било и да се наслаждава на каквото и да било в сферата на астрала, но да реши едно уравнение той може само чрез ментала. При това решаването на уравнението, независимо от дължината и сложността, той може да извърши без всякакви емоции, без да изпитва нито страх, нито злоба, нито радост, нито скръб. Оръдие на ментала е мисълта. Менталното тяло е тяло на мисълта. То е оформено не у всички и да се разчленят обвивките, отделяйки от тях това тяло, е много трудно. Твърде много са преплетени в съзнанието движенията, ставащи във всички обвивки и твърде обвързани са те една с друга. Освобождаването от страстите, от животинските страсти и овладяването усещанията на тялото (чувството на глад, жажда, студ и т.н.) позволява да се отделят физическото и астралното начала. 

Обуздаването на емоциите и чувствата на астрала спомага да се овладее и тънкото тяло. Контролът над мислите пък осигурява властта над менталното тяло и дава възможност да се отдели то от нисшите обвивки. По този начин овладяването на себе си довежда до разчленяване на проводниците в съзнанието и приближава възможността да се действа във всеки един от тях по отделно съзнателно на съответстващите им планове. Без това овладяване всякакви разсъждения на тази тема ще бъдат абстракция, без да се стигне до разбиране на това, за което става дума и без да се получи знание за същността на явлението. Способността за съсредоточване на мисълта върху някакъв научен проблем или просто предмет указва за навлизането на съзнанието в областта на ментала и за пребиваване в менталното тяло. Но това е всичко на всичко само първата стъпка към овладяването на мисълта, т.е. оръдието на менталното тяло, водеща в крайна сметка към овладяване и на самото тяло. 

Устремеността нагоре издига съзнанието и го подбужда към прояви във висшите обвивки. Възможно е да се устремиш в сферата на нисшите телесни въжделения, а също и в сферата на най-високите мисли. Във всеки случай съзнанието ще действа в съответстващия проводник. Астралът е средоточието на егоизма и личността. Висшата мисъл е безлична, безстрастна и близка на Светлината, защото самата е светлоносна. По този начин, разграничавайки сферите и плановете на активност на съзнанието, могат да се разделят обвивките в съзнанието, усилвайки висшите проводници и съсредоточвайки в тях своята активност. В резултат на това ще се получи преобладаване на обвивката, на която се оказва внимание и предпочитание. В каквото живее човек, с това и ще пребъде. Анализът на себе си и своите усещания, възприятия и мисли ще доведе към разбирането на това, което става в собствения микрокосмос. Овладяването на себе си приближава и овладяването на своите обвивки, което означава подчиняването им на волята. 

Свръхличната или надличната радост и свръхличната скръб, и всички свръхлични чувства и мисли извеждат съзнанието от затворения кръг на аурните излъчвания на астрала, а да се овладее астрала може само излизайки извън неговите предели и подхождайки към него отстрани. По същия начин може да се постъпва и с обвивката на Тънкото тяло, да не говорим за физическото. Мисълта обикновено е свързана с една от обвивките. Такава мисъл, която не е оцветена от движенията, ставащи в трите нисши обвивки, и която не е свързана с тях, ще бъде чиста мисъл. 

Трябва ярко да бъде отпечатана в съзнанието мисълта, че всички обвивки са смъртни, дори и менталното тяло. И че всичките те са на разположение на човека само временно, като продължителността на живот на всяка от тях зависи от тънкостта на материята, от която е изградена. Така животът в Тънкото тяло е по-продължителен, отколкото в плътното, а животът в менталното е по-продължителен, отколкото в тънкото, но все пак е краен или по-точно краен е не животът въобще, а животът в дадената обвивка и животът на обвивката. Всяка от тях подлежи на износване в съответния срок, всяка старее, започва да се дезинтегрира и се отхвърля от този, когото облича. И всяка от тях се изгражда отново при всяко ново завръщане на човека в плътния свят. И само тялото на Светлината, безсмъртната превъплъщаваща се Триада, остава вечна Обител на духа, неумиращото и вечно негово тяло, в което той пребивава вечно, дори и облечен в нисшите обвивки. 

Човекът пребивава винаги в своето тяло на Светлината, само че обвивките затъмняват това знание на духа, създавайки илюзията на съществуване в тях, преходните, но не и в това, което е безсмъртно и вечно. Макар че Триадата не умира, тя не би могла да се нарече неизменна, защото се развива и расте и с всяко ново въплъщение събира и натрупва нови наслоения от знания и опит, които във вид на кристални отлагания се натрупват в Чашата. Но в човека има нещо неизменно, което съставлява неговата Тайна. И еволюцията на безсмъртната Триада в аспекта на тази тайна може да се разглежда не като събиране на опит и знания отвън, а като разкриване на нейната вътрешна природа — безпределна, неизчерпаема, снабдена с всички атрибути на Този, когото хората наричат Бог и на Когото прехвърлят и в Когото въплъщават всичко това, което принадлежи на самите тях като най-висше въплъщение на живота. 

Това саморазкриване става в самия себе си и произлиза от самия себе си под въздействието на външни влияния, когато плодовете от опознаването на човека и неговата скрита и съкровена същност се събират от всички планове на съществуването с помощта на тези обвивки, в които той пребивава. Това, именно, е и целта на многократните пребивавания на духа последователно на различните нива на организация на материята, започвайки от плътния свят и завършвайки с Огнения, където в края на краищата той трябва да получи полагащото му се по наследство, като равностойна частица от Най-висшето, Божие царство. 

Слънцето изгрява и залязва без да се влияе от хода на човешките дела. Точно тъй и съкровеният живот на духа тече не в обвивките, а в сърцевината му. Със смъртта на тялото животът не се прекратява. Когато се отхвърлят последователно тънката и менталната обвивки, Висшата триада остава и в нея продължава животът на Гледащия вечно. Възможно е съзнанието да бъде свързано с живота в която и да било обвивка и тази обвивка да се счита за своето „аз“. Но то може също така да бъде съсредоточено и на Безмълвния наблюдател и неговата Цитадела — Безсмъртната Триада. 

Полезно е съзнанието да се извлича мислено последователно от всеки проводник, като се отбелязва как се проявява то във всеки един. Студ, глад, са усещания на тялото, а също и болка. Ненавист, злоба и цялата гама човешки чувства и страсти на личността са от областта на астрала. Сферата на интелекта е в менталната област. Съдържанието на всичките тези три, макар че протича през съзнанието, не принадлежи на човека, както не му принадлежат и атомите и молекулите на материята, която той поглъща и пропуска през своя организъм във вид на храна. Но паметта, абсолютната памет за това, през което е минал, достъпна само частично за неговия мозък, е абсолютно достояние на Гледащия вечно, на безмълвния Регистратор в него. 

Трябва да се учите да разчленявате в съзнанието си областите на всички обвивки, за да знаете какво принадлежи и се отнася към всяка една, за да ви бъде леко да се разделите с всяка от тях, когато удари часът. Възможно ли е да съществува страх от смъртта и съжаление, когато духът се освободи от старото и износено тяло, отслужило своя срок! Не, това е причина за радост, радост от свободата извън тялото, когато последното е изиграло своята роля и повече не е нужно. По същия начин, без да се отъждествява с някое от тях, духът се освобождава и от астралната, а след това и от менталната обвивки. Едва тогава навлиза той в царството на неограничената свобода. Но животът в това царство зависи от това какви и колко елементи на безсмъртието, принадлежащи на Висшата триада, е съумял да събере духът чрез своите нисши обвивки. 

Ако вниманието му е било насочено единствено към тялото, което е временно и преходно, или към емоциите и чувствата на астрала, или към това, с което живее интелектът, то тогава в Чашата няма да има събрани отлагания на непреходното и съзнанието няма да има с какво да живее в Царството на Светлината. И смъртният наистина ще бъде смъртен, защото животът в безсмъртие зависи от натрупаните елементи на непреходното, които се събират в Чашата — нетленната пазителка на всичко, през което е минал човекът. Но Чашата е затворена и достъпът до нея е невъзможен, докато не бъде прекрачена чертата, отделяща живота на съзнанието във временното, от живота му в непреходното. 

Когато астралната възприемчивост и астралните чувства затихнат, на тяхно място идват огнените. Но за да се осъществи това е необходимо време. Възниква прекъсване, през което първите замлъкват, а вторите още не са започнали да действат. Съзнанието допуска и ясновидство, и ясночуване, и другите ясночувства, но огненият апарат не е развит. Този процес е свързан с оформяне на Огненото тяло, което не може да стане преди срока. 

Физическото тяло представлява вместилище за всички други обвивки и носител на съзнанието на физически план. Такъв носител на астрален план представлява тънкото тяло, но без физическото тяло. Когато дойде времето да се отдели и тънкото тяло, същият процес се извършва и в ментала, без всички останали нисши обвивки. Така за излизането на всеки последващ план е необходимо да се излезе от яйцето на по-нисшата обвивка и да се прехвърли съзнанието в по-висшата. 

Това излизане от яйцето на своята собствена аура представлява достижение от известна степен. Когато се излезе от аурата на физическото тяло, се получава обикновено излизане в астрала. Това излизане може и да не се счита за достижение, тъй като често се предизвиква от склонност към медиумизъм, което е природна даденост и с това е опасно. Възможно е да се остави и астралът с неговата аура и да се влезе в менталното тяло, а ако се остави и менталното тяло и неговата аура, съзнанието навлиза в своето тяло на светлината, в своята Безсмъртна Триада. По този начин съзнанието може да напуска всяка от своите смъртни обвивки, с изключение на огнената, която представлява несменяемото облекло на духа.

Разчленяването на проводниците е необходимо за съзнателно действие във всеки един поотделно. Когато човек е във физическото тяло, за него е открит преди всичко Плътният свят. Така открит и достъпен за него е и Астралният свят, когато е в астрала и останалите светове в съответстващите им проводници или тела. За съзнанието във всеки даден момент съществува този план на битието, на който то се проявява. Но, бидейки във физическото си тяло, човек живее и в останалите светове, макар че не ги вижда, защото чувствата и емоциите са от астралния план, а мислите му — от менталния. Пренасянето на съзнанието изцяло на друг план на съществуване е възможно само при отделяне на съответстващия за плана проводник, но под непосредственото ръководство на Учител. Самостоятелните екскурзии в другите планове, докато не е придобит необходимия опит, са прекалено опасни, както и само малко дете на оживена улица никой не би пуснал. А в Надземния свят опасностите са повече. 

Човекът е прах и ще се върне в земята. Това твърдение обикновено бива отнасяно към физическото тяло, което след оставянето му от неговия притежател се разпада на съставните си елементи и става част от тялото на планетата. Но същото това става и с тънкото тяло, когато и то на свой ред бъде оставено от човека. То също се разпада на съставните елементи на материята, от която се състои, а притежателят му, освободил се от него, се издига по-нагоре. Когато дойде времето, по същия начин се отхвърля и менталната обвивка и духът се облича в своето вече несменяемо, безсмъртно тяло, което, макар и да се изменя по състав, да изтънява, да расте и да се развива, но повече не се отхвърля от човека. 

Елементите на Висшата Триада, от които се състои то, не подлежат на разпад и смърт на формата. На изменение — да, но на смърт и разпад — не. Последното е в сила за физическото, тънкото и менталното тела, макар че срокът на живот за всяко от тях е твърде различен — най-дълговечно е менталното тяло, след това тънкото и най-краткотрайно е съществуването на физическото тяло. Всички трябва да бъдат готови за смъртта на физическото си тяло, както и на астралното и менталното си тела, когато настъпи моментът за това. Формата трябва да умре и да се разложи на съставните си елементи, които се връщат на съответния за всяка една от тях план на съществуване, за да може духът, извличайки от тях всичко, което могат да му дадат, да се премести вече по-нагоре, откъдето, събрал плодовете на последната си жътва, да се върне отново на Земята за нов опит и нови придобивки. 

По този начин всяко тяло се връща в съответната на съставящите го елементи сфера, където се разпада и влиза в кръговрата на материята на този план на съществуване, откъдето произлиза. Така както биват изхвърлени износените стари дрехи, станали негодни за употреба, по същия начин се изоставят и износените обвивки, отслужили своя срок. И не е никак разумно да се тъгува за тях, защото на кого е необходимо едно старо, грохнало и болнаво тяло? Новите дрехи са по-приятни на всички, както и новото тяло. Облеклото се придобива, а тялото си строим сами, кармично привличайки родствени му частици от всеки план. По-трудно е с физическото тяло, защото в началото то се създава в тялото на майката, но след раждането магнетизмът на духа се проявява много по-силно и растежът на физическото тяло продължава по пътя на магнитното притегляне на елементите от Земята.

Физическото здраве в значителна степен зависи от духа, облечен в даденото тяло. Не всичко може да се измени, например цветът на очите, косата, или ръстът, но и много подлежи на промяна. Ще дойде време, когато физическото тяло на всички ще бъде съвършено здраво и съвършено красиво, достигайки степента на физическо съвършенство и красота. Но това зависи от степента на еволюция на духа. Има далечни светове, където този етап от еволюцията е вече достигнат, но на Земята — в изключително редки случаи, когато завършващият земната си еволюция дух е на последната земна степен. 

Всички тела у различните хора са различни по своя състав и разреденост на материята. Това се отнася и за плътните тела, които в различните хора се различават едно от друго така, както светлината се различава от тъмнината. Например съставът на кръвта по най-грубо деление се разпределя на четири групи, но тези групи в действителност са много повече, като по-тънките подразделения вече са извън възможностите на съвременната наука, поне още известно време. Погрешно е да се смята и че костите, мускулите и тъканите са еднакви у всички хора. Ние ги различаваме по светлосянката, тоест по светимостта или тъмнотата. Някои тела светят, други обратно — са потъмнени. Измеренията на физическото тяло са следващата степен на медицинска наука, след което ще се стигне и до светимостта и нейното определяне. 

Животът в плътното тяло трябва да се разглежда като подготвително условие за Надземното съществуване. Придобитите и утвърдени на Земята качества на духа и свързаното с тях изтъняване и разреждане на невидимите обвивки на духа, позволяват на последния едно по-широко и по-пълно, а най-главното — съзнателно пребиваване в Надземния свят. Умирайки човек не получава някакво ново тънко тяло, защото, живеейки на Земята, той е живял в същите свои обвивки, постоянно въздействайки им и внасяйки в тяхната структура елементи, които са ги изтънявали или загрубявали. Всяка мисъл, чувство или постъпка на човека, всяко негово движение, засяга всички обвивки, които са тясно свързани помежду си и внася в тях нови елементи от светлината или от тъмнината. Знаещият грижливо следи своите земни действия, защото разбира добре тяхното значение за веществото на обвивките и влиянието им върху материята, от която се състоят. 

Тази материя е много по-пластична и подвижна в сравнение с материята на физическото тяло. Реакцията й на мислите и чувствата е мигновена, при което всяка мисъл или чувство може да внесе или осветяване, или потъмняване на нейния състав. Тези реакции на плътното земно тяло на обладаващите го чувства и мисли лесно могат да се видят по светналото или помрачено лице на човека. Привичните чувства, мисли и действия на човека, заставящи неговите невидими обвивки да вибрират на определена вълна, особено способстват за устойчивостта на съставящите ги елементи и продължителността им на участие в състава на обвивките. Разбирането на този процес позволява да се вземе под съзнателен контрол всяко действие, чувство и мисъл, за да бъдат те от полза за благостта. Защото обвивките на човека са домът, в който той ще живее след смъртта на физическото тяло. Всички обвивки, обаче, са временни, а само огненото тяло, домът на духа, остава с него завинаги. 

До Нас трябва да се достигне по земята. Някои недоумяват защо да не може да се възнесат до Обителта на Светлината и там да сковат необходимите им за полетите бели крила. Живеем в три свята. При живота във физическото тяло всичките три обвивки — физическа, тънка и ментална — вземат активно участие в него и растат и се развиват до своето пълно и крайно оформление. Би трябвало всяка обвивка да бъде оформена до край и да придобие присъщата си красота, но за сега не е оформено до край дори физическото тяло, което означава, че и то все още не изразява напълно принципа на съвършената красота и хармония. 

Не е завършена еволюцията и на другите обвивки, макар че в процеса на еволюцията при някои духове астралът вече е изпълнил своята роля. Красотата на астралното тяло на Високите духове е изумителна. Сияещи и ослепителни са и другите им обвивки. Но красотата и сиянието на Огненото тяло превъзхожда всичките. Оформянето на телата е една от най-трудните и продължителни задачи на еволюцията на човека. Но трябва да се помни, че всички тела, освен огненото, са временни и цялата им еволюция и трансмутация са необходими за оформянето именно на огненото тяло. 

Седемте принципа на човека не са нещо абстрактно, защото всеки е облечен от материя с една или друга степен на плътност или разреденост. Всички те имат форма. Физическата триада обхваща физическото тяло, ефирното тяло и праната и съставлява земния човек, в когото се проявяват съзнанието и астралът, обхващащ четвъртия и петия принципи. Тялото на идиота е лишено от съзнание, макар че астралът е активен и чувствителен. Петият принцип отсъства в животното. Представете си животно с човешко тяло, но лишено от самосъзнание и тогава разликата ще бъде очевидна. Развитият принцип притежава развита обвивка или тяло. Например петият принцип съчетава в себе си ума, самосъзнанието и обвивката, в която те се проявяват. 

Във физическото тяло всичките пет принципа са тясно свързани помежду си и участват във всички действия на човека. Повечето от хората живеят единствено с тях, при което трябва да се знае, че всеки от принципите притежава седем степени на тънкост. Самосъзнанието е дар от еволюцията на човека. Непрекъснатостта на самосъзнанието е следваща степен. Адептът, умирайки, тоест освобождавайки се от физическото си тяло, запазва пълна яснота и непрекъснатост на съзнанието и напуска физическата си обвивка с усещането, че никаква смърт не съществува. Сънят наподобява смъртта. Когато човек заспи и сутринта се събуди отново, той не намира нищо особено в прекъсването на съзнанието си и не го възприема като смърт. 

При адепта, обаче, дори и обикновеният сън не е отдих, а пренос на съзнанието в Тънкия свят, където той продължава дейността си в по-висшите проводници. Когато човек умира, пред него като на филм преминава целият му живот и предизвиква в него реакция на тези моменти, които са звучали особено напрегнато и остро. От тази реакция зависи неговото бъдеще, като волята му не може да промени нищо. Волята на адепта, при когото няма прекъсване на съзнанието, управлява безсъзнателните процеси и затова той може да избира или отхвърля съзнателно това, което счита за нужно. По тези причини е особено важен съзнателният преход в Надземния свят, но обикновеното съзнание не може да го даде. 

Процесът на оформяне на обвивките е необичайно дълъг. Вече осемнадесет милиона години човечеството е надарено със самосъзнание, но все още дори менталното, да не говорим за огненото, тяло е оформено далече не у всички. Степените на усъвършенстване на носителите на духа, отбелязани от еволюцията, не завършват с оформянето на огненото тяло. Но за развитието на двата висши принципа не се налага да се говори сега, защото човечеството все още не е достигнало до тяхното осъзнаване. Ще кажа само, че в Безпределността за човека са предопределени от еволюцията такива възможности, които превъзхождат и най-разпаленото въображение. И колкото и да са далече от сегашната степен на развитие на човечеството, те все пак ще настъпят, защото елементът време в мащабите на еволюцията е като миг пред вечността. 

Трите естества на човека изискват съответни за всяко едно грижи. За физическото си тяло всички умеят да се грижат добре, макар и в рамките на разбиранията на дадения собственик. Нерядко, поради невежество или слабост на характера, могат и да му навредят при това. Особено често навреждат на физическото си тяло с чревоугодничество, алкохолизъм и нездрави условия на живот. С Тънкото тяло нещата стоят още по-зле, тъй като съзнателни грижи за него изобщо не се полагат поради факта, че неговото съществуване се отрича въобще. А то реагира на всяка мисъл и преживяване, съответно осветявайки или помрачавайки се. За огненото тяло въобще не се налага да говорим, защото и то е в немилост. Така преминава животът на триплановата същност на човека, едностранчиво и ограничено, осакатявайки своите проводници. Това положение трябва коренно да бъде променено, но най-напред трябва да бъдат признати Основите. Първо трябва да се узнае, после трябва да се осъзнае и накрая да се приложи осъзнатото на практика. 

Ученият, решаващ сложна математическа задача и изцяло погълнат от нея, живее с ментала и в ментала. Картоиграчът в игралния дом, поставил на карта последните си пари, живее в астралното си тяло. Чревоугодникът, наслаждаващ се на изискани блюда, е потопен в преживяванията на стомаха и физическото си тяло. Подвижникът в екстаза на молитвата си живее с духа и в духа. По този начин хората се проявяват и живеят преимуществено в една от обвивките си, здраво свързани с нея. В Надземния свят духът може да продължи да живее с тях, потопявайки се отново и отново в своите възпоменания. Но, лишени от физическата си основа, те не могат да заситят въжделенията на тялото, пораждайки страдания от изострената неудовлетвореност до тогава, докато извиканите за проява енергии не изчерпят върху породителя си своята сила. 

Спомените и преживяванията във всички останали обвивки са аналогични на телесните. Разликата е в това, че тънкото и менталното тела, обличайки човека, придават на тези преживявания такава пълнота и реалност, че човек възприема себе си като живеещ с тях в действителност. Например ученият продължава да се труди по възприетото още от Земята направление. След като изживее тези свои енергии, духът отхвърля последователно всички свои обвивки, докато не остане в своето безсмъртно и несменяемо тяло. И ако през живота си на Земята той се е научил да пренася съзнанието си в това тяло и да живее в него, тоест натрупал е елементите, необходими за живот в това тяло, той продължава да живее съзнателно в тях, обогатявайки своята същност с нови натрупвания и умножавайки ги в процеса на „нарастване“. 

Ако пък няма натрупани елементи на безсмъртието или тези натрупвания са прекалено незначителни, то на духовен план няма да има с какво да се живее. Налага се да се прескочи областта на духа поради отсъствието на съответния проводник, тъй като по нисшите обвивки са отхвърлени още в по-долните слоеве на Надземния свят, а пък и те са непригодни за живот в по-висшите слоеве. Така човек жъне това, което е посял, като не поселият нищо, нищо няма и да пожъне. 

Хората много често отъждествяват себе си с физическото си тяло, смятайки, че това именно са те. Но ако се погледне мъртвото тяло, от което си е заминал неговият стопанин, ще се види много ясно, че тялото само по себе си, без господаря си, е нищо. То е само инструмент или оръдие на духа, докато духът пребивава в него или го използва като калъф. И обикновено приемат тази външна и временна обвивка за вътрешния и истинския човек. Но да си представим, което не е трудно, че в тази обвивка е влязъл, на мястото на истинския й обитател, духът на някой друг човек, например на някоя известна личност и как би се изменило положението на даденото лице. Тогава ще се види чисто служебната и изпълнителска роля на физическото тяло и зависимостта му от този, който се намира в него. 

Това показва също така и това, че, изоставяйки тялото си, човек отнася със себе си цялата си същност, освен нисшата триада, тоест тялото с неговата физическа енергия и енергиите на ефирното тяло. Самият вътрешен човек, състоящ се от останалите четири принципа, напуска своето земно жилище или вместилище. Това е първата смърт, след която следва втората смърт, когато духът отхвърля втората обвивка, състояща се от четвъртия и петия принцип, отнасяйки със себе си част от петия, тоест своето „Аз“, освободено от астралната черупка, за да състави заедно с шестия и седмия принцип Висшата триада или своята безсмъртна, превъплъщаваща се Индивидуалност, освободена от всичките временни и смъртни обвивки. Степента на съзнателност на тази триада зависи от материала, който личността от последното земно въплъщение е събрала за нея през земния живот, заедно с придобитото през предшестващите животи. Без такива натрупвания Индивидуалността няма да има с какво да живее във Висшия свят. 

От тук се вижда, че смисълът и целта на земните въплъщения не е в това, което обикновено предполагат хората и че тези въплъщения не са важни сами по себе си, а единствено като средство и възможност за придобиване елементите на безсмъртие на духа, необходими за неговото съзнателно пребиваване в Надземния свят. Както сменяйки старите и износени дрехи с нови никой не съжалява за старите, а се радва, така и знаещият не съжалява и не тъгува за старото, болно и износено тяло, а се радва на освобождението. Той не тъгува и за черупката на тънкото тяло, когато го отхвърли за живот в по-високите сфери на пространството. Така знанието дава спокойствие и радост за посрещане идването на смъртта, както първата, така и втората такава. 

Плътното тяло само по себе си няма никакви усещания. Всички усещания минават през тънкото тяло и са съсредоточени в него. Щом духът напусне физическото тяло, то загубва способността да чувства и усеща. Всичко е в духа. Когато духът напусне и тънкото тяло, лишено от стопанина си то започва да се разлага и настъпва втората смърт. Отхвърлят се и умират всички обвивки, когато дойде времето на духа да се раздели с тях. Затова трябва да се пренася центърът на съзнанието в областта на духа, разбирайки при това, че цялото обкръжение от обвивки — и плътни, и тънки, е временно. Само духът е вечен и неговата несменяема обвивка е огненото тяло. 

Съзнанието, пренесено в неговата огнена сфера, вече не се загубва при смяна на обвивките и става непрекъснато, тоест, духът достига степен на съзнателно безсмъртие. Разбира се, духът е вечен и безсмъртен, но това безсмъртие е безсъзнателно и за него не се изисква никаква заслуга. Става дума за съзнателното, заслужено, достигнато с дълъг труд и усилия състояние на непрекъснатост на съзнанието, не прекъсвано от смъртта на тялото и смяната на обвивките. Това безсмъртие е благословение за Великите духове и проклятие за магьосниците и силните тъмни същности, защото засилва възможността за затъване в тъмнината, сред всичките им ужасни деяния. 

По-добре след смъртта да бъдеш потопен в безсъзнателен сън, отколкото да съхраниш съзнанието си и да виждаш чудовищните струпвания в нисшите слоеве на Астралния свят и да бъдеш въвлечен в силните вихри и водовъртежи на злото, магнитно притеглящи всичкото зло в своята орбита. Нисшите слоеве са страшно заразителни и могат да скрият много изкушения и съблазни под своите измамни външни форми. И горко на не очистеното съзнание, съхранило в себе си елементите на злото и запазващо някаква степен на съзнателност при прехода в другия свят. 

Тънкото тяло се привежда в движение от мисълта. Мислите биват различни, с различна сила и напрежение. Поради това в Тънкия свят мнозина само ходят, както и на Земята, защото мислят все още по земному и по земному са пълни с отрицание и земни привички. Физическото тяло също се привежда в движение от мисълта. За да се вдигне ръката или да се придвижи кракът, трябва да се изпрати предварително мисъл. Тънките тела притежават различна степен на тежина: колкото са по-светли и чисти, толкова са по-леки и подвижни. Те се различават и по своя състав или по разреденост и тънкост на материята, от която се състоят. Тази изтънченост или грубост на материята на тънкото тяло съответства на определени слоеве на пространството и на материята, изграждаща тези слоеве на Тънкия свят. 

Изтъняването или загрубяването на тънкото тяло става още на Земята, когато човек се намира в своето физическо тяло. Всичко влияе на материята на тънкото тяло: и яденето, и пиенето, и алкохолът, и пушенето, и чувствата, и мислите, и постъпките, и цялото поведение на човека. Може да се каже, че живеейки на Земята човек сам строи за себе си този дом или обвивка, в който ще обитава в Надземния свят. Мнозина не разбират каква задушна тъмница си подготвят през земния живот, затова трябва да се въздържаме от всичко низко и грубо, преди всичко в мислите си, защото в Тънкия свят води мисълта. Тя води и на Земята, само че това не е толкова явно и забележимо за обикновеното око. 

Много опити са правени да се разчлени съществото на човека на части и да се разбере тяхната взаимовръзка. Разделяли са го на тяло и на душа; на дух, душа и тяло; на животински и духовен човек. Ние установихме двойствено, тройствено и по-сложно деление на човека, смятайки за основно седмичното. За практическо приложение е необходимо да се разбере кои принципи участват в отделянето на астралното тяло, кои на менталното и кои на огненото; какво умира при първата физическа смърт на човека, какво умира при отхвърляне на астралната обвивка и какво при умиране на менталната? В какво се заключава безсмъртието и какви видове от него се достигат от духа? Какво представляват те? Всичко това трябва да се изучи и усвои, за да се избегне всякаква неопределеност, неяснота и мъглявост. 

Тази област на знанието е също така научна, както и така наречената точна наука, а може би и повече, защото Съкровеното знание изисква необичайна яснота и точност на разбирането. То се основава на знанието на неизменните космически закони и изисква от човека пълно отдаване в служенето на този вид наука. Инструмент за изследване тук става самия човек и от усъвършенстването на неговия апарат — както физически, така и психически, зависи успехът на неговото придвижване и напредък в тази чудна област на безпределни възможности на духа. Усъвършенстването на духа върви паралелно с изтъняването и усъвършенстването на тялото. Този процес е естествен и затова продължителен, обхващащ не едно въплъщение. В училище хората обикновено учат години, докато нашите ученици — векове. 

Човекът във физическото си тяло представлява три планова същност, защото живее в три свята и неговата седмична форма се състои от три земни принципа (физическо тяло, ефирен двойник и прана) и висша четворица, отнасяща се вече към Тънкия свят и по-нагоре. Първите три умират заедно с плътното тяло и тогава човек става двупланова същност в Надземния свят. Той вече не може да се проявява както обикновено в плътния свят и неговото тънко тяло се подчинява вече на законите на Тънкия свят, които са много по-различни от земните. Разбирането на това различие и познаването на свойствата на Тънкия свят, и особеностите на тънкото тяло, позволяват свободното ориентиране в новите условия и привикването към новия живот. 

Но болшинството развъплъщенци често не разбират, че тяхното физическо тяло е умряло и че двуплановата същност на човека вече не се нуждае от това, което е било необходимо на физическото тяло. Особено голяма е разликата в способностите на придвижване. Тънкото тяло е много леко и подвижно и се придвижва под въздействието на мисълта, при това с необичайна бързина. Но и тази лекота е твърде относителна и не всички я притежават. Всичко зависи от състоянието на съзнанието и от степента на освобождение от плътни частици на материята, влизаща в състава на тънкото тяло. При това двуплановата същност, която не притежава богатствата на вътрешния свят и знания, може да влачи много жалко съществувание. 

За физическото тяло много предмети и вещества са непроницаеми. За тънкото тяло също съществуват непроницаеми вещества, сфери и слоеве на пространството, при което понякога това зависи от състоянието на съзнанието. За огненото тяло Плътният и Тънкият свят са проницаеми напълно, а Огненият — според степента на огненост на духа и оформянето на огненото тяло. Издигането на тънкото тяло в по-високи слоеве зависи от неговата светлоносимост. За плътните обвивки Висшите сфери са недостъпни, поради невъзможността им да се издигнат. Трите измерения са оковите на Плътния свят. Те отпадат при разкритието на центровете. Много трябва да бъде допуснато или осъзнато, преди да се овладее способността. Съзнанието трябва да бъде подготвено за допускането на това, което е невъзможно да се осъществи във физическо тяло. Фантазиите на приказките са в много случаи действителност в Надземния свят. Затова към много приказки може да се подходи научно. 

Апаратът на духа е сложен и тънък, по-сложен от всичко, което може да си представи човешкият ум. А тялото е неговият инструмент за отношенията му с телесния свят. За всеки от трите свята духът си има съответен проводник. Но всички те са свързани в едно цяло, макар че могат да действат самостоятелно и поотделно. Физическите тела на хората се отличават много едно от друго по сила, здраве и способност да действат, което зависи от възрастта, тренировката, пола и много други условия. По същия начин и другите тела на човека — астрално, ментално и огнено, се различават в значителна степен по своите особености от същите проводници в другите хора. 

Представете си какви проводници би трябвало да притежават, например, дивакът и философът, както и как биха се проявявали те във Висшите светове, какви натрупвания от придобивки притежават и каква е ширината на съзнанието на всеки от тях. Често дори на една маса могат да се окажат хора, коренно различаващи се един от друг по своите особености и възможности. Ние определяме хората по тяхната светлосянка или по светимостта на аурата. Този показател е безпогрешен. Усъвършенстването на проводниците е най-наложителната задача на човека. Заради това той идва и на Земята, заради това, съзнателно или несъзнателно, знаейки за това или не, живее, работи, твори и умира, за да дойде отново тук след време. 

Тънката материя на нисшата диада, тоест четвъртия и петия принцип на човека, има определен състав в зависимост от неговите склонности и привички, мисли и чувства. Колкото по-чист и съвършен е човекът, толкова по-тънка и разредена е тази материя и колкото по-чувствен, низък и груб е той, толкова по-плътна и тъмна е и материята на низшата диада. Тънко тяло имат всички, но съставът му е много различен. По характера на този състав всяко тяло съответства и се привлича към родствените му по състав слоеве на пространството и пребивава в тях. 

Задачата на ученика е да разреди и изтъни своето тънко тяло и да създаде естествено и заслужено притегляне към висшите слоеве на Надземния свят. Може почти безпогрешно да се предвиди, познавайки характера и наклонностите на дадено лице, към какви слоеве ще бъде притеглено неговото тънко тяло при прехода в Надземното. Същевременно това притегляне към нисшите сфери среща противопоставянето на всичко най-добро в човека и ако последното е достатъчно силно, може да победи. Хората трябва да знаят неизбежните и често непреодолими следствия на своите мисли, чувства и постъпки, тъй като всички те или изтъняват и очистват, или загрубяват тяхното тънко тяло.

Във всяко ново въплъщение човек получава нови тела или обвивки, съставът на които се намира в съответствие със същността на техния притежател. Физическото, ефирното, астралното, тънкото и менталното тела се състоят от съответстваща на същността на човека материя. Тялото на причинността привлича материя именно с необходимия състав. Плътната карма настига въплътения от първите дни на неговия живот в плътното тяло и не го оставя чак до края му. Свободата на избора се заключава в свободата на личността да постъпва по един или друг начин във всеки конкретен случай от неговото ежедневие. И ако постъпките могат понякога да бъдат наложени принудително от обстоятелствата, то свободата на мисленето остава винаги неотменима. Еволюцията на духа изисква усъвършенстване във всичко и преодоляване на вредните и тъмните натрупвания от миналото. С такава цел се въплъщава човек на Земята, за да я остави отново, умножил положителните си качества и опит и придобил нови знания. Ако не беше така, животът щеше да бъде безсмислен. И нямаше да има изход от безкрайното колело на ражданията и смъртта. 

Духът на човека, облечен в своите три смъртни обвивки, стои по средата на трите големи потока от физическа, астрална и ментална материя, които протичат през съответните му обвивки, без самият той да може да ги задържи или спре. Но те не са същността на човека, тоест Азът и не му принадлежат. Нищо не принадлежи на духа в световете, освен Чашата на неговите придобивки и постижения, които са неговото вечно и неотнимаемо достояние. Въплъщавайки се, човек преминава през тези три свята, оставайки последователно във всеки от тях обличащите го обвивки, докато не достигне Огнения свят, в който се облича във вечното си Тяло от Светлина. Еволюцията на духа се извършва единствено за да събере елементите, необходими му за съзнателно съществуване в Огнения свят, в Тялото от Светлина. Тя преминава през голям брой превъплъщения, като при всяко едно от тях физическото, астралното и менталното тела се зареждат отново в съответствие със степента на развитие, достигната от духа. Оформянето на Огненото тяло е най-висш процес, като се има в предвид, че у мнозина и менталното тяло все още не е развито достатъчно. 

За да се разбере различието на отделните видове материя може да се вземе за пример и да се направи сравнение между физическото тяло на пияницата и това на подвижника. При първия то се разлага още приживе, поради преобладаването на тежки, плътни димни частици от заразена с низши флуиди материя, докато при втория е до толкова очистено и материята му е толкова чиста, че дори след смъртта може да се съхрани много дълго време, без да се засяга от разложение. Тази същата разлика съществува и при астралното и менталното тела. Затова преодоляването на вехтия човек в себе си изисква от изправящия се дух очистване на всичките му обвивки от тежките частици на неизживените свойства от плътна, астрална и ментална материя. 

Съзнателното усъвършенстване на човешкия апарат трябва да бъде най-важното задължение на човека, защото само по този път недостижимото става достижимо. Този апарат е необикновено сложен. Той е седмичен. Започвайки от плътното тяло и преминавайки през всички временни и сменящи се при всяко въплъщение обвивки, той завършва с несменяемото огнено тяло. Физическото тяло е оформено (но и то подлежи на усъвършенстване), астралното — почти, менталното — далеч не у всички, а огненото — само у малцина. Задачата за оформянето на всички тела на човека е планирана в еволюцията на битието и усъвършенстването на човешкия апарат става цел на земното въплъщение на ученика. Всекидневието дава големи възможности, каквито и да са условията на живот, защото на огнената устременост на духа не може да противостои нищо. Духът е над всичко, а водеща е мисълта. 

Овладяването на обвивките дава истинската свобода и победа над времето, позволявайки съзнателно съществуване в тънкото, менталното и огненото тела в съответстващите им сфери на всички планове. Така незабележимата и привидно скучна работа над себе си и над своите проводници довежда в края на краищата до блестящата и изпълнена с чудесни възможности победа над света. Целта на тази победа е служенето на човечеството и служенето на Светлината. И Владиците водят към тази победа тези, които завинаги и безвъзвратно са отдали себе си в служене на Светлината. 

Каменна стена с чело не може да се пробие — физическото тяло не позволява. Но тънкото тяло минава свободно през стената и пробива дори и камъка. Тази способност на тънкото тяло да прониква през предметите на Плътния и Тънкия свят трябва да се осъзнае добре, защото ще бъде необходима. Много от обитателите на Тънкия свят не знаят за това, както не знаят и за способността на тънкото тяло да лети. Особено вредно е отричането и неверието в това, което действително съществува, докато в същото време дори и малката вяра във възможността на следсмъртното съществуване може съществено да промени нещата. 

"В подножието на Висшата мъдрост",

Маха Чохан