Астралът
Героят отсича змийските глави на дракона, но те израстват отново. За да бъде унищожено, чудовището трябва да бъде поразено в сърцето. По същия начин трябва да се постъпва и в борбата с вечния враг на духа — астрала. И когато става дума за преодоляване на някои вредни привички на ума като алкохолизъм, тютюнопушене, наркомания и пр., то трябва да се разбира не като борба и преодоляване на нещо извън човека, а като овладяване на чувствата и емоциите, тласкащи го към алкохола, никотина, наркотиците и пр., вътре в него.
Една от особеностите на астрала е преходността на неговите прояви, докато ценността на най-високите качества на духа е тяхната извън временна постоянност. Преданост само за днес или мъжество, или любов, или устременост, или спокойствие — това звучи много нелепо. Но потопяването в астрални емоции е едно предаване във властта на преходното и изменчивото. Показател за степента, достигната от духа в процеса на овладяване на неговите обвивки, ще бъде спокойствието на ума, изразяващо се на лицето или пък безпокойството на мятащата се астрална обвивка, също отразяваща се в характерните черти и движения на лицевите мускули. Погрешно е да се смята, че външната угодливост, изразена на лицето, както и всички подобни чувства, нарушаващи величието и тържествеността на спокойствието на духа, могат да допринесат за постигането на нещо желано в присъствието на влиятелни хора, пред които астралът-палячо се криви и гримасничи, за да им угоди и привлече вниманието.
За зрящия е напълно ясно, че по-лошо робство и зависимост от обкръжаващите не може никой да си представи. При това прието доброволно, предизвикано от нищожни помисли и представи. Много по-добре е, вместо угодливата усмивка, да се прояви студена сдържаност или затворена суровост, при които ущърбът за духа ще бъде по-малък със сигурност. Повтарям, че суровата, студена, мълчалива сдържаност, без жалки угодливи усмивки, е по-за предпочитане пред всички гримаси на астрала, така отчетливо унижаващи достойнството на духа, в замяна на което нищо друго на света не може да се приеме.
Когато някой вътре въстава против следването на висшия път, смятайте, че това не сте вие, а вашият вечен враг — астралът, който с това иска да наложи своето желание, вместо вашето. Той иска винаги това, което завлича надолу. Да, той, именно, е против ритмичното обръщение към Владиката, както и против мислите за Учителя. Той, той, той винаги и неизменно е против всичко, което възвишава духа и го откъсва от обятията на малкото „аз“. И е за всичко неизживяно и влачещо в бездната, той, древният враг — астралът. Затова той трябва да бъде отстранен непременно като ненужен придатък, изиграл своята роля и станал излишен.
Владиката е неизменяем и е винаги с вас, но състоянията на тялото и ума са изменчиви, особено движенията на астрала. Всички проводници се подложени на постоянни изменения и да се опирате на тях или да обосновавате своето отношение към Йерархията със зависимостта от тяхното състояние ще бъде голяма грешка. Непреходното в човека и същността на Учителя на Светлината са свързани здраво, независимо от измененията, ставащи в проводниците. Но тези движения са толкова осезаеми и дотолкова изпълват съзнанието, че помрачават проявите на Светлината и заглушават песента на духа. Единствената опора на Земята и в света е Йерархията на Светлината и Владиката, който е Камъкът в Основата на живота. Не трябва да се допуска илюзиите на Майя да отделят съзнанието от основата на живота и да я заменят със себе си. Всичко ставащо в проводниците е временно и преходно, колкото ярко и убедително да изглежда и е обречено поради ограничения кръг на своите прояви.
Да вземем която и да е емоция от астрален порядък и ще се убедим, че продължителността й е пределна поради бързото изчерпване на енергията, която я подхранва и тя става неспособна да подържа по-нататъшната реакция на нервите, които престават да звучат на дразнението. Известно е, че и най-ярката проява на астралната любов затихва и угасва с течение на времето и се замества с пълно равнодушие. Така е и при другите емоции, които задължително трябва да се редуват със своята противоположност, за да се разпалят отново. Всеки може да си припомни колко много са били различните състояния на обвивките му, които са завладявали съзнанието за известно време, след което са отминавали безследно и са били забравени от съзнанието.
Да, всичко тече, всичко се изменя непрекъснато, но Владиката остава неизменен и само на Него, на Камъка, образуващ главата на ъгъла, може да се строи дълговечно и да се намира опора във всичко. Разбира се, вътре остават следи от всички преживявания, но сегашното съзнание е изключило споменът за тях и живее вече под въздействието на нови впечатления, изцяло потопено в тях, без да има в предвид, че всичко това са миражите на Майя.
Всичко построено на лични чувства е нездраво, защото се отнася към сферата на астрала. Всяко такова чувство има биполярен характер, което обуславя неизбежно задължителната манифестация на който и да е от полюсите. Обикновено в началото се проявява положителният полюс, в дадения случай светлият и приятен за общуване, а след време енергията на полюса, който е антипод на първия. И ако първото чувство е било симпатия, второто е антипатия, проявена в степен равна на симпатията. Тези закономерности важат за всички чувства на астрала. От тук и тяхната ненадежност и невъзможност да се базира човек на тях и да гради върху тях отношенията си с хора, чието астрално начало превалира над другите. Там, където господства астралът, не търсете здрави взаимоотношения, привързаност и дружба.
Всяка проява на чувства ще отрече сама себе си в течение на времето. Не се подавайте на примамките на движенията на астрала, колкото и привлекателни да изглеждат, защото зад всяка от тях стои нейният антипод, който задължително ще се прояви след известно време. Ярък пример за предателската същност на астрала служат думите „осанна“ и „разпни го“. На гримасите на астрала трябва да се противопостави суровата безпристрастност, защото от тях се ражда предателството, отстъпничеството и бягството от отговорност. Сътрудничество, основаващо се на лични чувства е нездраво. Личността е вместилище на саможивостта, несъвместима нито с подвига, нито със саможертвата. Висшите качества на духа, като любов, преданост, безстрашие и др. трябва да се изнесат извън движенията на астрала, защото в противен случай те няма да бъдат затвърдени в духа.
Няма нищо по-разрушително за човека от рефлекторната дейност на физическото, астралното и менталното тяло. Тя възниква когато отсъства контрол над обвивките от страна на съзнанието. Всички рефлекторни действия на човека се предизвикват от подобни на тях мисли, утвърдени и приети от духа и пораждащи добри или лоши съзвучни действия. Това налага посевът на нови зърна, тоест изпращането в хранилището на паметта на получилите одобрение или отхвърлени мисли, да става по-щателно, с по отчетлив печат на волята и съзнанието. Мислите, получили неодобрение или отхвърлени изцяло, при повторното си завръщане в съзнанието, което е неизбежно, няма да се проявят в действие, но одобрените или утвърдените ще дадат следствие.
Твърде много мисловен боклук попада в паметта, замърсявайки бъдещето. Затова напомняме за постоянна бдителност, бодърстване на стража, охрана на мислите и чувствата. Архатът винаги е с будно съзнание. При него няма нито едно автоматично или рефлекторно действие. Стоящият на стража дух не допуска в съзнанието си не съзвучни с постигнатото ниво елементи. Но астралът живее чрез рефлексите и това налага постоянен контрол и вмешателство на волята, за да не може той да прояви своята лунна същност чрез отдавна изживели времето си и изгубили значението си механизми.
Астралът е средоточие на личното начало, на саможивостта. Чувствата от свръхличен характер са извън неговата сфера. Но наред със самоотвержеността и загрижеността за другите, могат да съществуват и лицемерието, и престореното благодушие, и фарисейството, и други подобни маски на астрала. Сега се извършва разделение на човечеството по светлосянка в планетарен мащаб и никакви увъртания и хитрости на тъмните няма да заменят тъмнината със светлина. Хората могат да се мамят един друг и да се умиляват от маските си, но при последния звънец принадлежността на всеки към Светлината или към тъмнината ще се определят не според външната покривка или собствено мнение, а според светимостта на вътрешната му същност.
Въпросът за възпитанието на волята, колкото и сложен да изглежда, в крайна сметка се свежда до обуздаването на астрала и пълното му подчинение. Астралът е оръдие на духа, но не самият дух. Възможно е да се преживее пълноценно и без астрални емоции. Сферата на астрала засяга нисшата скала на живота и разширеното съзнание не се нуждае от нея. Не е далеч времето, когато астралният проводник на човека, изиграл определената му от еволюцията роля, ще стане съвършено ненужен за по-нататъшното развитие на човечеството. Но и сега отделни хора вече са достигнали до тази степен, което е значително постижение. Ярък пример за властта, която тази обвивка може да придобие над човека, е животът на алкохолика, наркомана, чревоугодника и др., който изцяло се диктуват от порочните навици и привички, свойствени за астрала. По-добре е той да бъде изключен напълно от сферата на активност на съзнанието, вместо да се играе по неговата свирка.
Носенето на власеници, самобичуването и други крайности на аскетизма показват нагледно доколко изострена е била борбата с тази яростно бореща се за властта обвивка. Да се накара астралът да мълчи означава той да бъде овладян. Неговите емоции са много заразителни и се предават от човек на човек чрез излъчванията на аурата, предизвиквайки в съзвучните аури аналогични вибрации. Така някои хора могат да заставят заобикалящите ги да вибрират на същата тоналност, на която звучат и самите те. Такъв човек заприличва на управлявана кукла на конци, мятаща се насам — натам при всяко подръпване на конците. По същия начин дърпат нервите на хората и астралните вибрации на заобикалящите ги, възбудени по различен повод, двуноги и тогава отговарящите им по съзвучие също започват да им подражават, оприличавайки се на споменатите марионетки, за забава на множеството злобни очи, радващи се от астралния свят на сътворяваното зло.
Проявите на астрала имат биполярен характер, което позволява всяко овладяване на движението, ставащо на единия от полюсите, да доведе до контрол над движението и на противоположния му полюс. Не се привързвайте към нищо и вие няма да имате какво да губите. Не се радвайте прекалено на нищо и няма да плачете. Не позволявайте на астрала да се проявява на единият от полюсите и ще замлъкне и противоположният му полюс. Това е основанието за така препоръчваното безстрастие и ключът за овладяване на астрала. Астралът е центърът, средоточието, твърдината на саможивостта и всички негови преживявания са насочени единствено към личното, но не и към общото благо. Отсъствието на лична радост не лишава човека от усещането на свръхлична или космична радост, но разликата между двете е като между светлината и тъмнината.
Злорадството и егоистичната радост не са далеч едно от друго по природа. Безстрастието се постига когато замлъкне астралът и движението в тази обвивка се прекрати. Разбира се, трудно е да се бори човек с астралната мъка, но астралната възторженост или радост могат да се пресичат още в самото им зараждане. Радостните подскоци на теленцето на ливадата не са от много мъдрост, защото след тях последва жалостно мучене и пълна безпомощност, когато то се загуби. Затова учението препоръчва да не се радвате, както и да не тъгувате прекалено. Препоръчва се също да не се удивявате на нищо и да не се поразявате от нищо. Астралната обвивка се стреми да се прояви във всичко — в гласа, в погледа, в движенията и жестовете, в емоциите и чувствата и всички тези прояви са храна за нея. Но те са врагове на човека и неговото равновесие, тъмничари за духа. А равновесието е в основата на силата и могъществото на духа. И в началото на неговото установяване трябва да се уравновесят движенията на астрала.
С всяка емоция човек се отдава във властта на астрала, при което тази неугледна обвивка подчинява на себе си цялата психична активност на съзнанието. Може да се наблюдава как действа този палячо: всички се смеят, смее се и той; всички плачат, плаче и той; всички бягат, обхванати от животински страх, втурва се и той; ако всички наоколо треперят, обхванати от империла на раздразнението, озлобява се и той. Много по-добре е, обаче, вместо да се прави човек на палячо и маймуна, да не реагира изобщо на проявите на астрала в другите, а да запазва равновесие.
Защо да се търси преодоляването на високи върхове някога си и някъде си, когато е възможно в течение на деня, върху множество дребни неща, да се упражнява Огнената йога, водеща към могъщество на духа. Колкото еднополюсни прояви на астрала възникват през деня, толкова са възможностите да се справите с техните антиподи. Те може да са дребни и нищожни, но целта, постигната с тяхното обуздаване, е огромна и сияйна. Така човек може да постигне всичко, което пожелае, защото цялото време, което е сега и ще бъде, е на негово разположение.
Астралът се храни с емоциите в себе си и другите. Ако неговите са му малко, той ги предизвиква в околните, стараейки се да накара чуждите проводници да вибрират в унисон с него. Това е по същество един вид вампиризъм. Може да се наблюдава в живота как, предизвиквайки бурна реакция на астрала на своята жертва, самият той веднага се успокоява, тъй като се е наситил от пламването или вихъра на чуждите вибрации. Именно предизвикването на движение в чуждия астрал представлява необходимост за такива поглъщачи на чужда енергия.
Ако няма конкретна причина, тези вампири създават или предизвикват някакъв конфликт, само и само да извадят от равновесие своята жертва и да се насладят на получения резултат. Ето защо, когато някой се опитва да раздразни някого и, раздразвайки го, предизвиква в него взрив или силна реакция, всичко това съвсем не е толкова безобидно, но крие в себе си много лошо начало. Трябва с всички сили да се противопоставяте на такива опити, защото те въвличат съзнанието в тъмнината. На никого и на нищо странично не трябва да се позволява да има власт над съзнанието, а още повече на астрала, за да не заприличате на марионетка, която подскача, дърпана за конците от чужди ръце.
Двуполюсният характер на чувствата и емоциите поражда неотвратимо и противоположните им следствия, затваряйки съзнанието в кръга на безизходицата. Затова не трябва нито да се радвате, нито да скърбите за нещо. Безстрастието, обаче, не е равнодушие, а власт над неугледния и непрестанно изменящ се астрал, за когото винаги се намира повод за вълнение. Дори да няма никакви вътрешни или външни причини, той ги създава и заставя съзнанието да реагира на ставащите в него движения. Но никой не вижда неизбежното проявяване и на другия полюс на единната вещ. Колко ярки, приятни, увлекателни и радостни са разгарянията на астралната любов на положителния полюс и колко печални, тъжни и горчиви стават те, когато се възстанови равновесието от към противоположния полюс. Мъдростта вижда и двете страни, двата края на нещата и знае, че законът за равновесието трябва винаги да бъде спазен, независимо от желанието на човека. За това и едностранчивото лично щастие на хората е краткотрайно по своята природа, защото зад него като сянка стои винаги неговата антитеза.
Астралът е вместилището на рефлекторната дейност на съзнанието. Лунната рефлекторност на съзнанието е наследство от далечното минало и е тясно свързана с автоматичната активност на съзнанието. Животните живеят чрез рефлексите. Астралната обвивка е била необходима в процеса на еволюцията на човека, за да може чрез нея да бъде оформено тънкото тяло. Сега астралът е изпълнил своето предназначение и повече не е необходим. Но той е властвал толкова дълго над съзнанието, че без борба няма никога да се откаже от властта си над него. Той може да бъде победен само чрез изтощение, тоест чрез постоянен контрол над него, когато сребърната юзда на духа бъде поставена върху всички чувства на ученика. Да се поставят всички мисли, чувства, постъпки и жестове под незаспиващия контрол на духа, е задачата за текущия момент.
Астралът, неподчинен на волята и необуздан, е враг на еволюцията на духа. Но в същото време рефлексността и автоматизмът могат да служат успешно и на еволюцията, ако се използват целесъобразно, т.е. ако внедрените в съзнанието привички са съизмерими с крайната цел. Например привичката на всекидневното обръщане към Учителя или привичката първо да се претегли всяка дума, а след това да се произнесе. Така и привичните действия могат да станат светлоносни. Дори и контролът над себе си може да се превърне в привичка, както и постоянната бдителност.
Впечатленията, възникващи в съзнанието под въздействието на вибрациите, идващи от всичко наоколо, обикновено предизвикват движения или емоции и в астрала. Но тези преживявания не са необходими нито на пространството, нито на техния родител, който, като средоточие на личността и саможивостта, се превръща в спирачка за развитието на духа след известно ниво на това развитие. Малките лични светове, да кажем на вашите прародители, умрели отдавна, не са необходими на еволюцията, нито на пространството, нито на космоса, тъй като само го замърсяват. Както износените и изхвърлените дрехи, те представляват само непотребен отпадък.
Астралът е вече отминал етап от еволюцията на човека. Той е изиграл своята роля за оформянето на висшите проводници и повече не е нужен. Ако не е надяната юздата на чувствата, не може да се постигне нито равновесие, нито спокойствие. Отначало може да се привиква да не се изразяват тези чувства външно, а след това и вътрешно. Всеки може да се опита да прекара един ден без емоции от астрален порядък. Всичко си остава както обикновено, само се потушават пламванията на астрала и необузданото и ненаситно желание нещо да се преживява.
Ако едно явление не предизвиква никаква реакция в астрала със своята положителна страна, то няма да предизвика и огорчение, или потиснатост, или страдание, когато се обърне със своя сенчест, тъмен, отрицателен полюс. И тъй като първият вид реакции на астрала по-лесно се управляват, отколкото вторите, то за това именно те трябва да се потушават в астрала още когато възникнат. Ако не позволяваш на себе си да изпадаш във възторжено състояние от удачно развилите се обстоятелства на живота, то и силата на огорчението от тях, когато се изменят в своята противоположност, ще бъде подрязана до корен и няма да може да се прояви.
Астралът е разточител на енергията Агни. Затова той първи от всички обвивки трябва да бъде обуздан в своите прояви. Иска ти се да кажеш една дума — замълчи. Трябва да се изкажат десет — кажи само една. Иска ти се да помислиш за нещо ненужно — помисли за нещо полезно. Всеки миг може да се направи нещо, което увеличава запаса от Агни.
Хаосът и огънят са антиподи. Там, където има хаотичност и отсъства постоянство, там търсете астрала като причина за всички действия. Обидчивост, нетърпимост, натрапване на личните убеждения, непостоянство, бъбривост, дори и на високите теми — всичко това е показател за присъствието на астралното начало, неподчинено на волята и за отсъствието на огъня. Астралът е ненадежден и не може да му се довериш, защото и самият той не познава себе си. Да се разчита на астрала ще бъде голяма грешка. Огнените качества са постоянни и неизменни, докато пламванията на астрала са непостоянни и временни.
Съзнанието може да се съсредоточи и прояви във всяка от обвивките си. Най-ярката и активна от тях е астралната, крепостта на личното начало и саможивостта. Всички слабости и пороци са в нея. Да отъждествиш себе си с нея и да смяташ, че астралът това съм „Аз“ — значи да предадеш себе си във властта на всичко низше, което още не е изживяно в същността на човека. Но астралът не е „Азът“, той е само една обвивка, наследена от миналото, подлежаща на пълно подчиняване на волята, за да стане послушно и лишено от собствена воля оръдие на човека. Тази обвивка е временна и ще умре, както ще умре и тялото, за да бъде заменена при новото въплъщение с нова и по-чиста. Но трябва да се осъзнае, че дори и в своите ексцесии тя е подчинена на волята.
Възможно е да бъде унищожено всяко желание на астрала, всяка слабост, всяко попълзновение да се наложи. Трябва само да се знае, че астралът е роб на духа, а не обратното. Няма по-горчиво робство от това, при което низшето владее над висшето. Това става тогава, когато съзнанието се потопява в поредното и временно преживяване или емоция на астралната обвивка и се отъждествява изцяло с нея. Робът се страхува от господаря си, а астралът се бои от духа. Но трябва да се отделиш от него и да погледнеш отстрани гримасите на палячото, за да осъзнаеш своята власт и неговото безсилие. Само освобождението от властта на астрала може да даде истинската свобода на духа.
Корените на изживяваните днес качества са се формирали векове и борбата с тях изисква зорко око и голямо упорство. Астралът, древният враг, е постоянно на стража, за да защити това, с което живее и което е същността на неговия живот. С него, именно, трябва да бъде борбата. При това много важно е да се има в предвид обстоятелството, че преодолян и победен в едно от подлежащите на изживяване негови свойства, астралът вече по-лесно ще се подчини и при изкореняването на останалите, все още не преодолени свойства. Но за да бъде преодоляно още едно отрицателно качество, то трябва да бъде извадено на повърхността, т.е. да се прояви.
Най-лошото от всичко е болестта да се загнезди вътре и да се притаи. Понякога такова свойство може да не се покаже с години и изведнъж неочаквано да надигне глава. Трябва да се радваме на всяко такова изваждане на бял свят на скритите слабости и недостатъци, защото така се създава възможност те да бъдат изкоренени из основи. Всичко може да бъде от полза, включително и погрешните действия. Затова разкаянието, съжалението, обезсърчението, отчаянието са вредни безусловно, но осъзнаване същността на извършената погрешна постъпка е необходимо, за да се съберат и насочат всички сили за нейното преодоляване.
Когато астралът не е напълно подчинен, той неминуемо ще надига глава от време на време, което е неизбежно. Това, обаче, не трябва да нарушава ритъма на движението към целта, която при всички обстоятелства остава една и съща, независимо от това какви страшилища ще застанат на пътя ни и ще ни заплашват. Вярно е, че победата над тях не е лесна, защото отсечените глави израстват отново, но ако се отстъпва пред всяко препятствие, движението напред би било невъзможно. Работата не е в това да не падаш, а в това да се изправиш веднага и да продължиш по пътя напред.
(Гуру).Ако всички бяха съвършени, за какво е тогава борбата, Учението, Учителят? Дори и разбойници са преуспявали, значи несъвършенството не е престъпление и не е преграда. Трябва само да се върви, независимо от всичко.
Висшето „Аз“ иска едно, астралът и малкото „аз“ — друго. Как да се определи линията на правилното поведение между двете? Когато астралът не е удържан от бодърстващото съзнание по време на сън, той се проявява в сънищата, показвайки действителната степен на преодоляване на съсредоточените в него свойства, подлежащи на изживяване. Тогава той продължава да прави това, на което е научен и което е обичал и обича неговият стопанин. Ако, например, сте се отказали от месото, но в дълбините на душата си пазите все още желанието да си похапнете, то и астралът, приучен към месото, ще жадува за него и в сънищата ще се отдава на чревоугодничество.
Изживените окончателно свойства също могат да се явят в сънищата, но тези проблясъци не са страшни и бързо затихват напълно. Но това, което не е изживяно, а само подтиснато от волята, продължава да е жизнено. Тънка е разликата между изживяно и подтиснато. Подтиснатото е това, което все още е живо и съществува в астралната обвивка, очаквайки всеки благоприятен случай, за да се прояви. А изживяното е това, което е отпаднало като непотребно от човека, както есенните листа отпадат от дървото. Отпадналият лист вече не може да се върне на мястото си, той е мъртъв Астралът се подхранва от мислите и постъпките, ако в последните е вложена мисъл. Затова и изкореняването на астралните натрупвания се води с мисълта и изисква голяма упоритост, настойчивост и целеустременост. Най-лесно е да се управлява и подчини тялото, най трудно от всичко — астралът. Едно подтиснато свойство може да спи с години, за да се стовари в един подходящ момент с цялата си сила върху своя породител и възпитател.
Особено ярко се проявява всичко скрито и подтиснато в астрала след прехода в Надземния свят, където привидните и измамни възможности обещават най-широко удовлетворение на всичките му въжделения. Затова тези въжделения трябва да бъдат победени и отхвърлени като сухи листа още тук, на Земята, където астралът все още е подчинен на волята и може да бъде лишен от обичайната си храна. За тази цел е необходимо да се прекара през съзнанието цялото минало, като му се постави печата на последния избор и решение на волята, разсейвайки мъглата на миналите заблуждения от всичко, което се е случвало някога. И домът трябва да се почиства често, но още повече всички ъгълчета на съзнанието.
Усилията и опитите да се овладее астралната обвивка и да се подчини на волята се повтарят безброй пъти, независимо от каквито и да било временни отстъпки, до тогава, до като бъде утвърдена окончателно и необратимо властта над нея. Много важно е да се разбере до къде може да доведе човека своеволието на тези обвивки, макар че тя е само един инструмент, оръдие на волята, а не обратно. Погледнете в домовете за луди, във вертепите на комарджиите, наркоманите и пияниците, в приютите за мъртъвци и ще разберете накъде тласка астралът своите жертви. Той е причината за по-голямата част от нещастията, трагедиите, насилията, убийствата, скандалите и кавгите. Най-страшната трагедия на човека — обсебването — се дължи също на него, защото обсебителите действат обикновено чрез астрала и върху астрала.
Изкореняването на нисшите емоции, гнездящи в астралното тяло, трябва да започне именно от него, без да се обръща внимание на онези външни фантоми, които се обличат във форма и оживяват само за това, че ги подхранва и им дава енергия коренът, загнезден в астралния проводник, като болен зъб. Ако зъбът е безнадеждно болен, изваждат го. Ако коренът на емоциите е лош, той трябва да се отстрани. Трябва само да се разбере, че врагът е скрит вътре и че външните явления са само фантоми, под външната форма на които се крият истинските причини на така наречените изкушения Изкушенията на св. Антоний, облечени във форма и заобикалящи го като видения, са се коренили в астрала, като неизживяни елементи, приемащи облика на външни явления. В този случай става един вид обективизация на собствената субективност.
Борбата е безполезна, ако не е осъзнат фактът, че причината е вътре. Нищо външно не може да засегне този, който в себе си няма нищо, което да съзвучи на външното въздействие. Пушенето не е съблазън за този, който го е победил, колкото и пушачи да има около него. Астралът изисква преживявания, той реагира на всичко, за да живее. Но на известно ниво от развитието на духа тази обвивка изобщо не е необходима. Възможно е част от деня или отделни дни да се прекарат в условия на пълно мълчание от страна на астрала, без да се реагира изобщо на явленията, обикновено предизвикващи движение в него. Такова отсъствие на астрални реакции в човека е толкова необичайно за някои от хората, че те започват да изпитват безпокойство и дори страх когато видят, че някой не реагира по никакъв начин на това, което, по тяхно мнение, трябва да вълнува човека.
Мълчанието на астрала, макар и за известно време, ще бъде победа над тази натрапчива обвивка, не знаеща задръжки, когато волята не е наложила властта си над нея. Тя трябва на всяка цена да бъде победена, защото по-нататъшното придвижване без това е невъзможно. И ще бъде добре дошло ако някой или нещо, един вид подлагайки ни на изпит, постоянно предизвиква в нас нежелателните емоции на астрала, защото това ще ни даде възможност да започнем борба с него. Но не с това или този, което или който предизвиква тези емоции, защото то или той, или нещото няма нищо общо с това, а с причината, корена на нещата в самите нас, в собствената си същност.
Никой никого няма да съди, но всеки сам се осъжда на тъмнина или на светлина. Астралът, като вода, се стреми да си пробие път през всяка цепнатина. Даже малките цепнатини са опасни, защото стават големи. През всяка пълзи своеволието на астрала. Миговете на пълно замлъкване на астрала са много полезни. Неговите преживявания не са необходими на духа. Може да се мине и без тях. Постъпките по-лесно се контролират, отколкото думите, а думите по-лесно, отколкото мислите.
Трябва да се напомня постоянно, че всичко е временно и преходно, докато не се осъзнае нездравината и призрачността на всички земни устои. Особено характерни със своята бързопреходност са чувствата на астрала, защото благодарение на тази изменчивост, именно, той съществува. Той е подвластен на полярността на явленията, поради което след очарованието винаги идва разочарование, след любовта — равнодушие, след дружбата — загуба на приятелите. Всяко едно нещо бива последвано от своята противоположност. По този начин живее съзнанието, потопено в смяната на астралните състояния от единия полюс към другия, без да има сила да се спре на нито един от тях.
Всеки може да забележи колко пъти се е променяло в течение на живота му астралното и менталното състояние на съзнанието му. И колко различно от настоящето е било то, например преди двадесет години. Но има един център, който в калейдоскопа от външни събития и промените в обвивките остава неизменен. По него и в обикновения живот може да се отличи това, което е временно и преходно, от това, което е вечно и неизменно. Това е връзката с Йерархията, това е Учителят, на когото единствено можеш да се опреш и да разчиташ. На този камък от вечната Основа на живота трябва да построим и своя Дом за духа.
Изгонен през вратата, той се връща през прозореца; прогонен през прозореца, той се промъква през всяка цепнатина. Такива са действията на астрала, импулсите на когото, пресечени в едно направление, проникват от друго и със съвсем различна окраска. Отсечените глави на змея израстват отново. Стремежът му е да завибрира каквото и да става и на всяка цена, защото в това е неговият живот. Но тези вибрации връщат съзнанието назад, затова трябва да се вземат всички мерки те да бъдат пресечени. Астралът се храни с емоциите от различен порядък, които възникват от усещанията на тялото чрез неговите чувства. Ако волята затвори някой от каналите, астралът се промъква през друг, който е най-слаб. Той може да се нахвърли едновременно на всички чувствени излишества, като преяждане, пиянство, пушене и тъй нататък. Но ако това е невъзможно, той избира най-лесно достъпното.
Ако и това му бъде отказано, той все някак си и все нещо ще намери, за да се прояви, независимо от всички ограничения. Затова борбата с него изисква голяма бдителност. Тя се усложнява и затруднява и от постоянната намеса на тъмните, които използват всяка възможност и всяка пролука, за да раздухат и най-малкото въжделение, каквото и да е то. Както обикновените хора се страхуват от всяка заплаха за живота си и жадно се хващат за всяка възможност да живеят, така и астралът се хваща жадно за всяка възможност да преживява, тоест да предизвиква движение в своята обвивка, което е неговият живот. На него му се иска да се безпокои, да се вълнува, да се тревожи и т.н., без да говорим за чувствата от още по-отрицателен порядък. Но тези чувства не са ни нужни, както ненужни са и всички останали привички, склонности, страсти и недостатъци на тази неугледна обвивка. Въпросът е кой — кого. Или победа, или поражение. Няма средно положение.
Трябва да се борим с всички сили за крайната победа над астрала, защото, когато завърши животът в тялото, е немислимо дори и да се помисли за отдаване във властта и произвола на астралното начало. Освободен от тялото, той ще се устреми към удовлетворяване на всички свои ненужни желания и ако те не са особено високи, то и духът не ще достигне големи височини. Обуздаването на астрала трябва да се извърши в земното тяло.
И плътният, и астралният свят са изпълнени с противодействащи на устремеността на духа енергии. Действително, плътното обкръжение не способства особено за откъсването от земното. Но в света, следващ след него, притеглянето се изостря, благодарение на привидната възможност за призрачно осъществяване на всички желания и стремежи. Опитът показва, че призраците се разпадат и изчезват, а неудовлетвореността на желанията остава с предишната си сила. Мъките на Тантал са символ на невъзможността да се потуши огънят на желаните образи от астрални творения. Независимо от яркостта и напрегността си, тези породени от въжделенията образи крият в себе си невъзможността да бъдат удовлетворени физически, тъй като физическото тяло отсъства.
В резултат на това, бидейки неудовлетворен, пламъкът на желанията, страстите и въжделенията от земен характер обгаря болезнено, разгаряйки се все по-силно, докато породителят му не намери в себе си сили да се възвиси над сферите на притегляне на нисшите огньове. Но когато в земния живот волята е овладяла огньовете на желанията и мислите, които ги предизвикват, борбата с призраците, съблазните и породените въжделения в астралния свят преминават успешно и завършват бързо с победа. Тежък е пътят на неизживените чувства и освобождението от тях е в духа. Неизживяното тук трудно се изживява там. Тъмните притегляния към нисшите слоеве и светлите нагоре се оспорват правото да привличат развъплътените духове в съответстващите им сфери. Но изборът е свободен и своя път — към светлината или към тъмнината — всеки дух определя сам. Фокусът на Йерархията е даден като обект на устременост за съзнанията, насочени към Светлината.
Хората се делят на роби на астрала и свободни от неговата власт. Всички необуздани чувства заробват. Само овладелият чувствата си достига до крайната цел, затова трябва да се знае как да се овладее всяко чувство. Енергията от една част на тялото може да се прехвърли в друга, например половата да се издигне нагоре. По същия начин става извличането на енергията, тоест на огъня и от останалите чувства и емоции и устремяването й нагоре, към сферата на висшите проводници. Възторжеността е разпуснатост на астрала, както и лесната му възбудимост на различните въздействия. Трябва да се разграничава отчетливо огненост от прекалена възбудимост и раздразнителност. Това е лъжлива огненост, при която творческият огън се превръща в разяждащ пламък, излязъл изпод контрол. И обикновеният огън, когато е под контрол в печката, отоплява жилището, но излязъл навън го опожарява. Сдържаността е сила. Сдържа се и се акумулира психическата енергия, огънят. Всяко обуздаване на емоциите означава натрупване на огнена мощ.
Като обект на въздействие тъмните най-често избират астрала. В него, именно, те предизвикват необходимите им движения, въвличайки тук и мисълта. Когато подвижниците са усещали вълните на тъмните въздействия, те са ги отблъсквали с повтаряне на Исусовата молитва, като по този начин, съсредоточавайки се върху нея, са изхвърляли от съзнанието си астралната плазмена материя, заразена с флуидите на тъмнината.
Нисшите слоеве на астрала са страшно заразителни и увличащи, защото всичко, за което някога е мечтал човек, там се облича в ярки и привлекателни форми, лесно и свободно съчетаващи се със съзнанието. Потопявайки се в света на тези призраци, приети от него за действителност, човек неволно става тяхна жертва. А когато разкрие тяхната призрачна същност и страшна измама и види зад тях зиналата паст на тъмата, вече е късно да се върне обратно, защото тъмата вече го е превърнала в свое достояние. Различните нисши тъмни духовни същности приемат най-прелъстителни облици, за да увлекат след себе си човека и да го завладеят. А когато тази видимост се разсее и тъмнината приеме истинския си облик, пътят на жертвата на собствените си въжделения е решен и няма връщане назад. С мислите на мрака трябва да се борите сега, докато още сте в тялото, защото, ако не бъдат победени на Земята, да се победят по-късно в Астралния свят ще бъде много по-трудно, а понякога и невъзможно съвсем.
Често може да се случи, че от най-добрите мисли и намерения, възприети от съзнанието в будно състояние, през време на сън не остава и следа. А това, към което съзнанието в будно състояние е напълно равнодушно, въздейства с пълна сила по време на сън. Това показва, че коренът на неизживените чувства се държи здраво в дълбините на съзнанието и че той трябва да бъде изваден на дневна светлина, за да бъде отскубнат изцяло. Характерно е, че несъбудилото се съзнание здраво се държи за него и ако му бъде дадена възможност, то без колебание се спуска обратно надолу. Но нека не заспива копието над дракона, готово да го порази щом започне да оживява, да мърда и отново да надига глава. Упорството на астрала и привързаността му към привичните за него прояви са феноменални и не познават нито граници, нито задръжки. Мнозина е увлякъл той по пътеките, водещи в бездната.
Затова компромисите с него са невъзможни, също и отстъпките. Добре е когато миналото не е опетнено с недостойни постъпки и въображението не е замърсено. В противен случай всяка прашинка трябва да бъде извадена на яве. От време на време от хранилището на паметта изплува по нещо, подлежащо на изкореняване от съзнанието. И тогава настъпва момент, когато мислите отново се съчетават с него, като по този начин го укрепват и задържат или пък волята поставя върху него печата на окончателното решение и изхвърля боклука окончателно. Възможно е да убеждаваш себе си, че всичко това е вече изживяно, че не е необходимо, че властта му е приключена и все пак някъде в гънките на мозъка да се крие желание за удовлетворение на тези стремежи.
Да лъжеш сам себе си е недопустимо. Нелепо е да мамиш самия себе си. По-добре е да срещнеш врага лице в лице и да определиш неговата сила и опасността, произлизаща от него. Тогава ще можеш да се бориш с открито лице. Врагът е древен, хитър, изплъзващ се и има много лица, с които прикрива своята същност. Отначало подхвърля такива мисли, под външната форма на които е трудно да се заподозре нещо нередно. Но опитът от борбата със своята нисша природа ще научи на качеството разпознаване. Нищо не трябва да се подтиска, но да овладява и трансмутира нисшите си енергии в по-високи всеки може и трябва да го направи. Овладяването не е подтискане, а пренасочване на енергиите по зададеното направление от нисшите центрове към висшите.
(М.А.Й.).Човек винаги иска нещо и се стреми към нещо. Всеки може безпогрешно да разбере от коя именно обвивка или проводник произлизат тези токове. Всичко, което произлиза от астрала, подлежи на най-строг контрол и обуздаване. Обикновено астралът управлява човека и обуславя неговия живот. Робуването на своите обвивки е най-безизходното, защото от тях няма къде да избягаш. Но движенията, ставащи в тях, могат да бъдат ограничавани от волята или пък с разрешение на волята да им се дава възможност да прозвучат и, наблюдавайки отстрани тяхното течение, да не отъждествяваш себе си, наблюдаващия, с тях. Те трябва да бъдат контролирани както в голямото, така и в малкото и особено в малкото. В малкото е по-лесно, но обуздани в малкото, те ще се подчинят и в голямото. Особено вредни са смътните, неясни и отегчителни импулси, внушавани от тъмните отстрани. Безпокойствата, страховете, непонятните тревоги често се изпращат от тях, за да смутят. Трябва да се стои постоянно нащрек, за да се охранява цитаделата на духа от нежелателни нахлувания.
(Гуру).Толкова много враждебни на възхода на духа явления има вътре в самия себе си! Добре е всички те да бъдат извадени на бял свят, да се проанализират и да се оценят безпристрастно. Един такъв анализ вече би могъл да ги лиши от обичайната активност. Те са особено силни, когато са неосъзнати. Осъзнаването на тяхната вреда намалява значително тяхната сила. Анализът и самоконтролът могат силно да тласнат духа по пътя към Светлината.
Старият завет за постоянна готовност с издигнато копие над дракона е предизвикан от необичайното упорство на астрала и неговите привички, склонности и желания. Понякога изглежда, че те са победени и убити, но не минава много време и убитите чудовища отново надигат глава и започват да терзаят своя породител. Затова е необходимо да се държи копието в постоянна готовност здраво в ръце, за да не се позволява на чудовището да надига своите глави. В противен случай преминалите Великия праг ще отнесат със себе си всичките си неизживени свойства и ще бъдат принудени да ги търпят докато породените от тях на земята енергии не изчерпят силите си върху тях. Иска или не иска, но развъплътеният дух се въвлича непреодолимо в онези слоеве на пространството, които са съзвучни на елементите, заложени от самия него в неговата същност. И ако тези елементи са от тъмнината, то и създаденото обкръжение ще бъде съответно. Победилият себе си тук, ще бъде победител и там.
Корените на злото и плевелите са се загнездили много дълбоко още от миналите животи и да се изскубнат те отведнъж не е толкова просто. Но да се отскубнат е необходимо. Би било много по-лесно, ако не бяха тъмните подпалвачи, чиято задача е да раздухват опушените, размътени, тъмни нисши огньове. Погрешно е да се смята, че отстъпките и угаждането на собствените слабости и гласове може да ги засити и удовлетвори. Напротив, с това те само укрепват, засилват се и изискват нови и нови наслади. Техният апетит е ненаситен като огъня за хвърляните в него дърва.
Пътят е един: контрол над желанията и въжделенията, задържане и обуздаване на всички тези импулси, особено в мислите. Разбира се, в основата на всички това стои астралът, който иска да живее със своите преживявания и склонности. Него не го интересува, че ще умре непосредствено след тялото, че натрупаните от него преживявания ще обременят непосилно духа, че за живота на Индивидуалността са необходими не астралните натрупвания, а висшите енергии и че той може да доведе човека до това, че цялата страница на даденото въплъщение да бъде зачеркната на Книгата на живота.
Той иска единствено непрекъснато да преживява, да се безпокои, вълнува, страхува, завижда, злобее, дразни, да произвежда всевъзможни въжделения, да ласкае, да се унижава, да засища алчността си, да се преструва, да играе различни роли. Да се засити и задоволи астралът е невъзможно, както и човека, трупащ пари. Привидно удовлетворение може да настъпи за кратко време, след което желанието пламва с нова сила. Подчинението на астрала довежда до страшни последици, отдавайки човека във властта на тъмните. Затова те действат предимно чрез астрала и върху астрала. Астралът е средоточието на саможивостта. Думите „Отвърни се от себе си“ имат предвид именно астрала, а не висшето „Аз“ на човека.
До нас може да се дойде само надмогвайки личните настроения и постоянно менящите се състояния на астрала. Обикновените хора са погълнати от тях и живеят с тях. Ако бъдат лишени от тези преживявания, те няма да има с какво да живеят, но ще дойде момент, когато астралната обвивка ще бъде отхвърлена и ако човек е живял само с нея и в нея, с какво ще живее, когато тя му се отнеме? Но Агни йогът пренася битието си в мисълта, освободена от дребно-емоционалните преживявания на астрала. Съзнанието трябва да се отдели от завистта, страха, безпокойството, алчността и всички останали дребни чувства, толкова характерни за астралната обвивка. Низшето и висшето не могат да се съчетават. Учението отделя всичко дребнаво и принизяващо в мисленето и го отхвърля настрана. Да се достигне до нас може само по върховете, над обикновените житейски дребнавости, в които е потопено толкова пълно съзнанието на обикновените хора.
Дори Високи духове, като св. Антоний, са били принудени да водят дълга и упорита борба със своята нисша природа, преди да я покорят и овладеят. Това, обаче, не е показател за непригодност на духа, а по-скоро обратно. Колкото по-високо иска да се издигне той, толкова по-силна е борбата и толкова повече противодействащи на възхода качества трябва да бъдат преодолени. Разгарянето на огньовете е опасно и създава затруднения поради това, че, ако не бъдат насочени нагоре, устремени надолу те засилват активността на низшето „аз“ и неговите неизживени свойства. Много падения се обуславят точно от това обстоятелство.
В обикновените условия, когато отсъства устременост и огньовете спят, човек все някак успява да овладее себе си и да управлява своите импулси. Но когато огньовете започнат да горят, те усилват всички скрити наклонности на човешката природа. Висшето „Аз“ влече човека нагоре, а низшето го тласка надолу. И в тази борба на двете в едното трябва да победи висшето „Аз“. Не е възможно дори и да си представи човек какви печални и тежки последици поражда победата на низшето „аз“ над висшето. В плътния свят те все още не са видни така, както в Надземния. Не трябва да се заблуждаваме от привидната външна победа, когато астралът престорено се е смирил, за да въстане при първият предоставил му се случай.
Физическото тяло само е развратило астрала. Астралът се е научил и е привикнал да действа така, както го е научило на това плътното тяло. И вече научен, на свой ред е започнал да въздейства и да влияе на последното. Човекът се е издигнал нагоре, съзнанието му е надрасло миналото, но наученият от самия него астрал продължава да вибрира по зададения му някога тон. И тогава започва борба между предишните постановки и новото състояние на съзнанието. Ето тук именно се налага обуздаването на астрала и подчиняването му на волята и новите правила на поведение. И както по-рано тялото го е учило на неща, на които не е трябвало да го учи и които не съответстват на новата степен, достигната от съзнанието, така и сега именно тялото трябва да го преобучава и научи на достойно поведение както на яве, така и на сън. Защото сънят най-точно показва доколко астралът е усвоил новите норми на поведение. Тази борба не е никак лесна, което личи от факта, че някои аскети са прибягвали до самобичуване на тялото и други подобни методи, за да постигнат победа над тялото, а по същество става дума за астрала.
(М.А.Й.). Тайната на успеха в борбата със своето низше „аз“ се заключва в разбирането, че астралната обвивка е временна, а духът е вечен. Астралът е силен с волята,т.е. с енергията, вложена по-рано в него от човека, неговият повелител и господар. Не трябва да се забравя никога, че човекът е господар в своя микрокосмос. Всички обвивки са длъжни да му се подчиняват, стига само сам той да не им е предал властта си над себе си.
Какви ли прийоми и способи не са прилагали аскетите, отшелниците и подвижниците от миналите времена, за да накарат астрала си да им се подчинява. Самоизмъчванията и веригите показват колко силен е той и колко трудно е било да бъде сломен с обикновените методи. Агни йога указва да се води борбата с единното начало на духа, без да се прибягва до такива способи. В Тънкия свят веригите не могат да се вземат, а няма и физическо тяло, което да се изтезава. Това поставя ролята на духа на първо място в борбата със своеволията на астрала.
Астралът е бил научен на много неща от мозъка и тези знания той е запомнил много добре. Ако тези знания са добри, няма за какво да се безпокоим. Но ако не са добри, трябва доста да се потрудим, за да се освободим от злото. Да се приучи астралът към употребата на алкохол, тютюн или наркотици не е трудно. Но да се отучи от тези привички вече е много по-сложно. Всичко, на което се е научил астралът, е станало с разрешение на волята. Затова тази същата воля, но приложена в много по-силна степен и с много по-силно напрежение, може да научи астрала и на противоположното явление.
(М.А.Й.). Въздържането, дори и в малкото и малките обуздавания на своеволията на астрала и неговите привички, неотклонно приближават към неговото овладяване. Дисциплината на мълчанието е добра тренировка за тази неугледна обвивка, която постоянно привлича вниманието към себе си, особено със склонността си към многословие. Но и във всяко състояние може нещо да се направи в насока към обуздаване своеволията на астрала и сдържаността на поведението ще бъде за него най-добрата юзда.
Във всички жестове и мимики на маймуните могат да се видят движенията на неконтролируемия астрал. Да не наподобяваме на тях. Но колко често хората се държат не по-добре от маймуните. Проявата на безконтролно своеволие от страна на астралната обвивка е показател за пълна разпуснатост на психическата енергия при човека и нейното недопустимо разточителство. Подобно състояние на астрала предизвиква съжаление, неуважение и даже презрение от страна на околните. Негов антипод ще бъдат сдържаността и самообладанието Много са неизживените качества, останали от далечното минало в човека. Всички тези животински инстинкти трябва да бъдат взети под строг контрол.
Но овладените жестове и изражение на лицето се толкава редки у хората, че подобна сдържаност предизвиква чувство на някаква неловкост и дори страх, когато при опит да се предизвикат едни или други реакции в събеседника се срещне пълно равновесие, невъзмутимост и отсъствие на очакваното движение на астрала. Хората постоянно несъзнателно се стремят да си въздействат един на друг и усилието да се поддаваш на подобни въздействия, сдържайки импулсивността на астрала, постепенно налага властта на волята над него. Възможно е всекидневно да си поставяте задача да не се поддавате на никакви въздействия върху астрала от страна на околните не само хора, а и обстоятелства. Не трябва в услуга на общоприетата вежливост да позволяваме на астрала да се криви и да наподобява маймуна. Дори заради простото самоуважение и осъзнаване достойнството на духа, своеволието на астралната обвивка трябва да бъде обуздано.
Ако човек не допуска в живота си някои нежелателни мисли и действия, а на сън им се отдава с въжделение, значи тези мисли и чувства не са изживени напълно. Тогава е необходимо с твърда и решителна заповед на волята преди заспиване да се пресекат тези явления. Но ако влечението към тях в дълбините на съзнанието все още не е напълно изживяно, значи корените на злото са все още живи, значи посетите негодни семена чакат благоприятни външни условия, за да дадат отново своите отровни кълнове. Своенравното животно се връзва изкъсо. Астралът е животинското начало в човека и ако не е укротен и обуздан, също следва да бъде поставен на верига. Подвижниците са се опивали да го овладеят и подчинят с помощта на пост и молитва, нощни и дневни бдения, непрекъснат труд и пр. Други са носили власеници и вериги и даже са изтезавали тялото си със самобичуване и други мерки, само и само да обуздаят тази неудържима обвивка склонна към всякакви излишества, несдържаност на чувствата и разпуснатост на психическата енергия. Но волята слага край на своеволията на астрална и взема под контрол всички чувства.
Астралът може тайно от бодърстващото съзнание да лелее в своите лабиринти и тъмни задънени ходове привързаност към това, което е било допуснато някога в миналото и с което не му се иска да се раздели. Такива мисли излизат от дълбините на собственото минало, когато са били допуснати постъпки и действия, произтичащи от подлежащи на изживяване свойства на нисшата природа и своеволията на астрална Тези отзвуци от миналото се проявяват под формата на мислени образи, ярки и привлекателни, за да въвлекат съзнанието в своя водовъртеж и да предизвикат съчетаване на съзнанието с тях. Такива рецидиви от миналото могат да бъдат много опасни, ако се попадне под тяхно влияние. Борбата със своя астрал е трудно изпитание по пътя на всеки ученик. Изключения не познаваме. Същността на тази борба се заключва в това, че астралът се стреми да въвлече съзнанието в орбитата на своите въжделения и желания, които нямат брой и предел. Достатъчно е да им се отстъпи в нещо и те веднага започват да растат, да се усилват и да се разгрят, изисквайки удовлетворение.
Освобождаването от астралния проводник, докато човек е още на Земята, представлява достижение на Архата. Изпълнил своето предназначение, астралът става ненужен. Затова докато го има не трябва да се съобразяваме с него и няма да отстъпваме на неговите своеволия, изисквания, и желания Нека радостно и победно да навлезем в новото разбиране и новото взаимоотношение със своите обвивки, които са подчинени на духа и се намират под неговата власт и контрол.
Ако човек страда от чревоугодие и е решил твърдо да премине на строг пост, независимо от строгото спазване на въздържанието от храна, усилията му няма да дадат резултат, ако в мислите му остане неизживяно желанието да похапне вкусно и особено ако той допуска подобни мисли в съзнанието си — но дори и да не допуска такива мисли, ако желанието за храна все още живее в дълбочина и не е изживяно окончателно, рецидивите на въжделенията на астрала ще продължават да дават да се разбере за тях. Образуването на склонностите на астрала е станало в далечното минало и затова борбата с тях изисква време. Привикнал и приучен да реагира на определени въздействия, той ще продължи да прави това докато грубата астрална материя, влизаща в неговия състав, не бъде заместена с по-тънка, очистена и неспособна да отговаря на нисшите вибрации от определен порядък. Така както чистата храна очиства физическото тяло от нагара на нечистата, така и чистите мисли, чувства и желания пречистват астралното тяло от по-грубите и тежки частици астрална материя.
Ако тялото бъде лишено от храна, то умира. Ако астралното тяло бъде лишено от подхранване с определени нежелателни мисли, чувства и емоции, в него ще отмрат елементите, съответстващи на тях и ще се заменят с нови. Така въздържането от негодни мисли, предизвикващи съзвучни на тях мисли в астралния проводник, ще има напълно реални резултати. Очистването на обвивките от частиците груба материя е задача на ученика.
Копието, неотклонно надвесено или незаспиващо над дракона, може да се разбира и като символ на постоянната бдителност и стоенето на стража над своеволията на астрала и стремежът му да въвлече съзнанието в орбитата на неговите въжделения и към всичко това, което изглежда вече изживяно, преодоляно и погребано в миналото. Астралът е много жизнен, а отсечените глави на змея израстват отново и в дълбините му все още могат да се таят някакви неунищожени докрай семена на нежелателни свойства и желания, нуждаещи се от обуздаване при всеки опит да се проявят. При неотклонна устременост всички те ще отлетят като есенни листа, но когато не са отлетели, е нужен постоянен контрол. Трябва да се държи юздата на тях, но не трябва да се спира мислено продължително на тях, за да не се събудят за живот заспали кармични установки.
Астралните емоции имат власт над съзнанието само в момента, когато се преживяват. Минава време, те затихват и се заместват от нови. Щастие е за човека, че се забравя всичко, дори и най-голямата мъка. Астралът не издържа на монотонност и еднообразие, тъй като неговата същност се основава на постоянната смяна на усещанията. Затова е възможно да не им се придава голямо значение и да не се допуска изпадането под тяхна власт.
"В подножието на Висшата Мъдорст"
Маха Чохан
