Из книгите на Великите Учители

Из книгите на Великите Учители

Във всички древни апокрифи могат да се срещнат отделни черти от Облика на Великия Пътник (Исус, истинското име на който е Радомир, което е Славяно-Арийско име), съхранени от верни почитатели. Би било грешка да се отхвърлят тези така наречени апокрифи. Кой може да твърди със сигурност, че те са лъжливи? Те могат да бъдат откъслечни и разновременни, но се основават на добронамерени предания. Би могло да се предположи, че недоброжелателите са успели да Го оклеветят, но прекрасният Облик на Великия Пътник е останал неопетнен. Многобройните заблуждения на последователите не са засегнали Висшия Облик и по този начин ние можем да се приближим безпрепятствено към Него и да Му подражаваме достойно.

Трябва да се отбележи, че главното от Учението Му е било дадено когато е бил вече в ефирно (тънко, астрално) тяло (след разпятието и „възкресението“) и такъв един завършек напълно е съответствал на блестящото оповестяване на Истината. Той мъдро е дал на народа с прости думи знанието за Основите на живота, а само на малък брой е доверил поученията за Отвъдния свят, тъй като, според обичая, Учението се е давало устно. Последните Му наставления не са намерили място в апокрифите, тъй като са засягали въпросите за силата на мисълта и не са могли да бъдат разбрани от народа. Учителят е знаел, че поради неразбиране тези знания са могли да допринесат единствено вреда.

Появата Му в тънко тяло е съставлявала заключителната част на подвига. Учението е било продължено без всякакво прекъсване. В малките намеци може да се види, че даже истинските ученици са били потресени пред такова мощно проявление. В един от апокрифите се споменава за паднали мъртви или в несвяст. И едното и другого е могло да се случи. Но благодарение на това явяване Учението е имало поразителен успех и никакви извращения не са могли да го затъмнят.

Не е беда, че хората са натрупали около Прекрасния Облик своите тромави добавки. Съществуващите изображения не приличат на Самия Велик Пътник. Повечето от тях не притежават никакво сходство с действителния образ, защото най-съкровените Изображения не са достъпни за мнозинството. Причината за това е и предпочитанието на хората да почитат съставения от самите тях образ. Наред с това хората не биха приели и обстановката на живота на Великия Пътник. Те не биха повярвали, че той се е трудил усилено и е владеел не един занаят. В Неговата страна могат да се открият грънчарски изделия от Неговата ръка. Те представляват целебни талисмани. Много такива добри знаци има по пътя на Великия Пътник.

Ще предадем някои черти от образа на Великия Пътник: косата му е светло руса, достата дълга, с малко по-тъмни краища, леко вълниста, с дребни завивки, оформящи къдрици. Челото е широко, светло, но бръчки не се виждат. Веждите са малко по-тъмни от косата, но не прокалено големи. Очите са сини, с извити нагоре ъгли, ресниците придават дълбочина на очите. Леко набелязани скули, неголям, но достатъчно смекчен нос, устата е неголяма, но с достатъчно оформени устни. Мустаците са неголеми, незакриващи устата. Брадата също не е голяма и раздвоена леко под брадичката.

Такива черти са подбуждали любов към Учителя, но не толкова красотата, колкото изражението е правело Учителя незабравим. Някои все още смятат, че любовта може да намали почитта към Учителя, но в това заблуждение се заключава неразбиране на висшето чувство. Само този е ученик, който обича Учителя си. Всяко отношение се основава на любов или страх, но страхът не е уместен там, където се стремят към Светлината.

Историята не знае много за майката на Великия Пътник, която е била не по-малко велика, отколкото своя Син. Тя произхождала от голям род и притежавала изтънченост и възвишеност на духа. Тя култивирала у сина си първите възвишени помисли и винаги била опора на неговия подвиг. Тя знаела няколко наречия и му пеела приспивни песни, в които предвидила цялото му чудесно бъдеще. Тя не само, че не възпрепятствала далечните му пътувания, но и подготвяла всичко необходимо, за да облегчи странстванията Му. Тя разбирала величието на завършека на делото Му и ободрявала даже мъжете, изпаднали в малодушие и колебание. Тя била готова да преживее такъв подвиг и синът й споделял с нея своето решение, подкрепено от Заветите на Учителите. По този начин, говорейки за Великия пътник, трябва преди всичко да се каже и за Тази, която незримо Го е водела по пътя към висините.

Не трябва да се смята, че казаното за срещата на Великия Пътник с княза на тъмнината е измислица или символ. Такива срещи с различии тъмни същности, до Йерофант включително, са се случвали и на нас. Великият Пътник не един път е виждал ужасните образи, но не се е плашил и по този начин се е направил невредим. Мнозина не могат да разберат защо такъв Велик Дух е трябвало да се сблъсква с несъвършените тъмни същности? Но силата на магнита привлича и тъмните. Всички те мечтаят поне с нещо малко да навредят и смутят. 

Дори и най-малкото съмнение би попречило на ходенето по водата, по огъня или на издигането във въздуха (левитация). Напомням това, тъй като Великият Пътник е могъл успешно да ходи по вода, както и да се издига във въздуха. И главного условие е било това, че в Него не е имало никакво съмнение (относно мисията Му). Той е вървял твърдо, защото в сърцето Си вече е бил приел подвига. Този подвиг е бил вече предуказан, но е трябвало да бъде възприет с цялото сърце, без съмнение и съжаление. Такова неотклонно движение не е било подкрепяно от никого наоколо, освен от Майката. Именно Нейното одобрение е смегчило за Пътника всички трудности и страдания.

Великият пътник е насочвал човешкото съзнание към Най-висшето. Невъзможно е да се обхване цялата дълбочина на проповедите на Великия Учител, тъй като с най-прости думи Той е давал наставления, отнасящи се до цялата същност на живота. Ценността на Неговия подвиг е именно в простотата. Тя не е била измислена от народа, но красотата на думите се изразявала в това, че Най-висшето се е предавало с най-прости думи. Трябва постоянно да се превръща сложното в просто. Само в простотата се изразява доброто и такава е била дейността на Великия Пътник.

Неговото влияние е огромно и в Тънкия свят. Там Той обича да се спуска в нисшите слоеве, за да може праната на Неговата аура да очиства и тъмните сфери. Не смятайте, че такива слизания са леки за Него. Да, дори и за Него! Толкова повече трябва да служат за пример Неговите целебни докосвания към язвите на страданието. При нас е обичайно да се посещават и нисшите сфери на Тънкия свят, защото отварянето на сърцето може да спаси мнозина.

Великият пътник, както и други Велики Учители, е бил особено близък до лечебното изкуство. Но само в отделни апокрифи могат да се намерят откъслечни сведения относно даваните съвети за лекуване. Не трябва да се смята, че няколкото изброени чудеса изчерпват изцяло извършената дейност. Многобройните изцеления са се извършвали по два основни начина: едни от хората сами са идвали да получат целебного въздействие, а в други случаи Великият сам се е докосвал там, където е виждал зачатък на заболяване. Нерядко човекът дори не знаел защо до него се е докоснал Минувачът. Такова действие е било истинска щедрост на Великия Дух, който подобно на неуморим сеяч е раздавал зърната на доброто.

Не много често се срещат в апокрифите и думи за красотата, но все пак такива са произнасяни. Учителят е обръщал внимание на красотата на цветята и на слънчевото сияние. Също така Учителят е поощрявал хоровото пеене, тъй като то е най-силното средство за създаване на хармонични вибрации. Но Учителят не е наблягал на тази приложна страна на музиката и пеенето. Той само е приканвал към радост и вдъхновение.

Сред учениците и последователите е имало много случаи на мъка и житейски бедствия. Учителят е помагал преди всичко чрез повдигане на духа. И едва когато равновесието се е възстановявало, Той започвал да обсъжда положението. При това той никога не осъждал миналото, а се насочвал към бъдещето. Учителят ясно е виждал бъдещето на хората, но го е обявявал само според равнището на съзнанието на дадения човек. Там, където съзнанието е било мъртво, Той е проявявал и су-ровост.

В болшинството от случайте изображенията на Великите Учители представляват израз на безвкусица. На хората им се иска учителят и външно да не се отличава от останалите. Но в такъв случай присъстващите не биха разпознали Великия Пътник. То не отказвал да посещава празничните събирания и беседвал за всекидневните нужди. Но само малцина забелязвали колко мъдри съвети са се давали с усмивка и одобрение. А Неговата усмивка е била прекрасна. Дори и учениците не винаги са оценявали тази задушевност. Понякога дори Го осъждали, когато, по тяхно мнение, Учителят отделял твърде много внимание на незначителен човек. 

Между другото, много прекрасни съдове (т.е. съзнания) са се разтворили под въздействието на тези усмивки. Не били одобрявани също и беседите на Учителя с жени, но Учението е било опазено точно от жени. Осъждано било и присъствието на т.нар. езичници, без да се имало впредвид, че Учителят е дошъл заради всички хора, а не само при една отделна секта. Споменавам за тези осъждания, тъй като те са направили облика на Великия Пътник още по-човечен. Ако Той не беше влязал в съприкосновение с живота и не беше страдал, то Неговият подвиг би загубил своето величие. Никой не знаел какви страдания Му причинява допирът с различните безпорядъчни излъчвания. Но мисълта за подвига никога не напускала Великия Пътник. Осъжданията, отправяни към Него, също допринасяли за сътворяването на този подвиг.

Хората искали да направят от Великия Пътник народен герой. Такива желания нерядко са се изказвали по отношение на Великите Учители. Създавало се печално недоразумение. Наистина, Великият Учител е и герой, и вожд, но много от съзнанията не могат да вместят истинското значение на тези понятия и така се заплитат трънените венци.

Ние познаваме гласа на Великият Пътник. Възможно ли е, обаче, той да принадлежи на предводител на тълпите? Именно тълпите със своите викове са подлагали Великия Пътник на особени страдания. Тези същите тълпи са крещяли и за царство, и са проявявали нетърпение за екзекуцията. Така те своеобразно са способствали за изпълнение на пророчеството. Невъзможно е да си представи някой каква карма се е стоварила върху множеството безумци! И сега мнозина ще запомнят събитията, които са легнали на плещите на много поколения. Това не е наказание, а следствие от безумието и свободната воля. Когато съветвам да се въздържате от неразумни думи и мисли, с това ви съветвам да мислите за бъдещето. Учителят е могъл да измине пътя на подвига и без ревовете на тълпата, но даже и излекуваните от Него са изпълвали пространството със заплахи и проклятия. Такава изява на свободната воля може да се нарече с много наименования, но тя все пак си остава свободна воля.

Ние съхраняваме в нашите тайници предмети, свързани с живота на Великия Пътник. Удивително е, че Неговите излъчвания са запазени в течение на много векове. Такова мерило е най-верният по-казател за количеството на всеначалната Му енергия. И то не само тогава, когато ръката или дъхът преднамерено изпращат силата, но и когато всяко непроизволно докосване наслоява неизтриваема енергия. Помнете винаги за необичайната мощ на Великия пътник.

Може да се отбележи, че Учителите от една страна са залагали магнити, а от друга са унищожавали своите вещи, за да не попаднат в злонамерени ръце. Такава е била съдбата и на предметите около Великия Пътник. Говоря за предмети, намирали се около Него, защото той не ги е смятал за свои. Такъв отказ от собственост се е наложил естествено, тъй като Неговото движение е било много стремително. Неговите ученици са се учудвали, когато Той е искал да се труди наравно с тях, за да изкара с труд прехраната си. Такъв подход е бил прилаган и от други наши братя. Няколко от най-ревностните ученици са отпаднали именно поради тази причина.

Великият Пътник с един поглед е обръщал околните към Най-висшето. Той казвал: „Братя, вие намирате много време за всичко, но за Най-висшето оставяте само кратки мигове. Ако вие бихте отделили за Най-висшето времето, загубено на трапезата, то досега щяхте да станете Учители.“

Той казвал също: „Когато се обръщате от все сърце, ще почувствате една здрава нишка, свързваща ви с Великото сърце.“

Още е казвал: „Не се обезпокоявайте един друг, когато видите, че някой се е задълбочил в молитва, защото можете да навредите на човека. Възможно е да се разкъса сърцето от неразумното вмешателство.“

Също е казвал: — „Подържайте тялото чисто и изплаквайте устата си след всяко хранене. Не се напивайте, защото загубилият ума си човек е по-лош от животно. Не яжте месо, ако ви е възможно това.“

По този начин в апокрифите могат да се открият множество съвети за всички страни от живота. Няма да обсъждаме времето на създаването им, защото те многократно са се преписвали и пре-веждали. Освен това не трябва да се забравя, че установените писания са избрани случайно от многого съществуващи.

Великият Пътник имал навика да рисува на пясъка различии знаци, а после да ги заличава. Учениците се интересували защо Учителят не напише тези знаци на нещо постоянно, но Той начертал тези знаци във въздуха и казал: „Ето най-постоянното място за писане. Нищо не може да изтрие тези чертежи.“ Така Учителят разяснявал силата на мисълта.

Той казвал също: „Пазете се от лоши мисли, защото те ще се обърнат към вас и ще легнат на плещите ви като отвратителна проказа. Но добрите мисли ще се възнесат нагоре и ще издигнат и вас. Трябва да се знае, че човек носи в себе си и целебна светлина, и смъртен мрак.“

Казвал също: — „Ние се разделяме тук, но може да се срещнем в дрехи от светлина. Не трябва да се тревожим за цената, защото в царството на Светлината дрехите се дават по желание. Не трябва да тъгуваме, когато ни чакат с радост най-добри приятели.“

Казвал също: „Не трябва да съжаляваме за това, което се износва бързо, тъй като за нас са подготвени неизвехтяващи дрехи. Вие сте свикнали да се страхувате от смъртта, защото никой не ви е говорил за прехода в по-добрия свят. Трябва да се разбере, че добрите приятели и там ще бъдат заедно.“

Така Великият Пътник е говорил постоянно за вечността и силата на мисълта, но такива завети са били разбираеми за малцина.

Великият Пътник е общувал не само с бедните, но и с богатите. Но на всички богаташи Той е препоръчвал да раздават имуществото си. Не е ли имало в това някакво противоречие? Не е имало. Учителят е препоръчвал отказ от богатството само там, където е виждал неправилно отношение към земните богатства. Той казвал на дадения човек, че е необходимо да се освободи от богатството си, когато е виждал, че това богатство представлява воденичен камък на шията на слабия дух. Така трябва да се разбира отношението на Учителя към земните богатства. Той не ги е отричал, тъй като не може да се отрече това, което е на Земята. 

Необходимо е да се намери разумно отношение към всичко съществуващо. Учителят далеч не е искал да види всички в нищета. Напротив, той е давал съвети, че даже и при малко доходи можеш да изпитваш чиста радост, без да завиждаш на съседа. Наред с това Учителят се е стремил да помогне навсякъде, където е виждал, че се върши несправедливост. Той знаел как да превърне преследваните в герои. Учителят е разбирал, че всяко негово благодеяние ще бъде осъдено и не е очаквал за Себе си никаква признателност. Същевременно той не е пропускал да напомни за огромната сила на признателността.

Ние знаем, че най-добрите поучения на Великия Пътник и най-поразяващите изцеления са останапи незапечатани. Освен обръщенията към народа и към учениците, Той е провеждал и много събеседвания насаме. Кой би могъл да запише такива забележителни поучения?

За смяната на живота Учителят не е говорил на народа, тъй като в Неговата страна тази истина не би могла да бъде разбрана. Даже и от учениците малцина са възприемали изцяло превъплъщението. То е било известно на някои секти, но мнозинството, както и сега, са го отричали. По същия начин, както и сега, смяната на животите е предизвиквала ожесточени спорове. Затова Учителят е обичал да говори за спорните предмети насаме, тъй като тогава е могъл да предава според съзнанието. Много такива единични беседи са се провели. Понякога те са засягали хора с началното ниво на развитие на съзнанието, но е имало беседи и с твърде образовани философи. Те са идвали при него предпазливо, нощем. Някои са се осмелявали да се приближат до него и през деня. Той проявявал огромно търпение към всички.

Голям брой изцеления са ставали незабележимо. Хората забелязвали излекуваните безумия, парализи, слепота и глухота, тъй като такива оздравявания са поразявали със своята нагледност. Тълпата действително е била потресена, когато пред очите й неми са проговаряли и прокажени са се очиствали. Но от научна гледна точка другите чудеса са били още по-забележителни. Учителят със силата на волята си е спирал вътрешните разрушителни процеси в организма, но тълпите и близките не са могли да оценят такова мощно въздействие. То е заставяло да се движат не само вдървените мускули, но е могло да оздрави и поразените тъкани. Проявявана е такава сила на мисълта, за която човек само би могъл да мечтае.

Преходът на Великия Пътник в Тънкия свят (при разпятието) се е съпровождал със забележителни космически събития и сътресения. Но нима е чудно, че земното събитие се е съединило с космическите? Ни най-малко, дори напротив, хората трябва да забележат, че всички събития са свързани. Това налага в края на краищата да се признае единството на Космоса.

Много явления съпровождат преминаването на всяко стъпало на еволюцията. Но хората в такива тържествени дни стават особено твърдоглави, наподобявайки пътник, който пристигайки на местоназначението не иска да излезе от превозното средство. Съвършено по същия начин и по време на подвига на Великия Пътник хората не желаели да слязат от талигата на невежеството, не искали да видят поразяващите явления пред тях. Извършвала се огромна несправедливост и никой не побързал да напомни на обкръжаващите за ужаса на ставащото. Самият Велик Пътник е притежавал мъдростта на Перикъл, за да не очаква справедливост от тълпата. 

Той усещал, че съизмеримостта е вече нарушена. Само предупреждавал хората да не претоварват своята карма. Учителят вече е знаел, че пътят е неизбежен и пренесъл Учителството си при явяването си от Тънкия свят. Но именно тези поучения не са останали никъде записани. В записите могат да се намерят само кратки намеци за посещенията на Учителя от Тънкия свят, но дори и най-преданите ученици не са намерили възможност да споменат, че най-значителните Откровения са били дадени от Учителя вече в ефирно тяло. А точно тези указания биха били извънредно важни за целия свят. Но Учителят не настоявал, защото бил убеден, че пространството най-добре ще съхрани Неговите Завети.

Великият Пътник учел да се прави добро. Много неща са били изопачени от Неговото Учение. Дори и най-простите слова не са опазили Учението и хората са съумели да преобърнат истината за своите търговски цели. Изгонването на търговците от храма остава предупреждаващ символ, но храмът трябва да се разбира в духа. Значи търгашеството трябва да бъде изгонено от духа. Никой не може да забрани обмена на жизнени стоки, но нека търговците да решават своите дела при светлината на сърдечните огньове. Така главните основи на живота ще могат да се осветят от сиянието на доброто.

Великият Пътник наблягал на необходимостта от равновесие. Могат да попитат дали е обсъждал космогонията? Той само е потвърждавал съществуването на множество светове и е насочвал мисълта към Най-висшето. Такова потвърждение е било особено необходимо за народа, защото и в бъдеще хората са продължавали да възприемат Земята като единствена обител на човечеството. И сега мнозина се опитват да ограничат мисленето единствено в рамките на Земята. Не веднъж Учителят е съобщавал за посещенията на същества от Тънкия свят, особено в последните Си беседи. Но по въпросите на космогонията и религията трябва да бъде проявявана особена целесъобразност. Трябва да се оценят по достоинство думите на Великия Пътник, че Той е дошъл да изпълни предишния закон. Мнозина пристъпвали към него с въпроса: „Плоска ли е Земята?“

Той отговарял: „За вас тя е плоска.“ Така във всичко той отговарял според съзнанието. Можем само да се учим от простотата и изтънчеността на Неговите отговори. Трябва да се помни, че според заветите на Братството преди всичко е необходимо да се говори според съзнанието. Само в мислите си Учителя може да разсича възлите и предразсъдъците, но думите му трябва да съответстват на съзнанието на слушателите.

Сред Неговите завети е имало и много задълбочени, но слушателите са ги възприемали според своето равнище. Участта на Учителя е еднаква през всички векове. Той трябва да има търпение и състрадание според нивото на учениците. Той трябва често да се докосва до едни и същи въпроси, без да може да прояви досада към питащия и да каже, че вече е отговорил на този въпрос. Ако можете да си представите нивото на питащите, тогава ще придобиете представа за неизтощимото търпение на Учителя. Трябва да си преживял много въплъщения, за да се запасиш с такова търпение и да разбереш в какво се заключава помощта към човечеството. Така израства и любовта към човечеството, но не към някоя отделна особа, а към цялото човечество, което разполага със свободна воля. Възможни са големи терзания, когато се наблюдва злоупотребата с този висш дар, но въпреки това се заражда решението да се помогне на заблуждаващите се. Така може да се придобие представа за вътрешния живот на Учителя.

Трябва да се разборе радостта на подвига, която живее в сърцето на Изпратения за спасение на човечеството. Няма да се поколебаем да наречем това служене „спасение на човечеството“.

Великият Пътник е поучавал, че човек сам твори своята съдба. И наистина, хората със свободната си воля предопределят съществуванието си в Тънкия свят. Когато волята е чиста и мъжествена, когато всеначалната енергия не е подтисната от низки подбуди, тогава преходът в Ефирния свят може да бъде лек и да се достигнат високите сфери. Великият Пътник е твърдял, че по пътя към висшите сфери множество ръце се опитват да възпрепятстват полета, но волята и всеначалната енергия не позволяват да бъде задържан стремящия се.

До седем годишна възраст могат лесно да се предизвикат спомени за Тънкия свят. Полезно е да се питат децата дали не помнят нещо особено? Такова докосване се нарича отваряне на паметта, Великият Пътник обичал да открива паметта. Той приближавал децата към себе си и не само ги питал, но и ги докосвал с ръка, усилвайки по този начин яркостта на спомените. Той обичал децата и виждал в тях бъдещето на човечеството. Той с право се отнасял с тях като с възрастни, защото, когато се припомня далечното минапо или Тънкия свят, умът става възрастен. Децата никога не забравят този, който е дошъл при тях като равен. Може би именно децата са запомнили по-добре Учителя, отколкото излекуваните от Него.

Явяването на Учителя в тънко тяло закрепило в учениците разбирането за реалността на Невидимия свят. Не всички са могли да възприемат същността на този свят, но все пак прозорецът се открехнал.

Тежка е задачата на Учителя, но още по-тежка е тя от това, че Йерархията се тълкува от болшинството превратно. Великият Пътник е знаел всичко това и бързал към завършека на подвига Си. Има подвизи, извършени в продължение на десетки години и други, извършени само за няколко. На какви везни могат да се претеглят тези Служения? Предаването на Истината не се измерва със Земни мерки. Но огромна е радостта, че такива благодеяния са извършени до сега. Те ще помагат на човечеството в устрема му към обновяване на съзнанието във всички векове.

Известно е доколко превратно се тълкуват символичните изречения. Можем да припомним, че историческите думи за плесницата на лявата и на дясната буза са породили много заблуждения. И действително, ако казаното се изтълкува буквално, се получава безсмислица. Но заветът е бил даден в духовен смисъл. При вътрешно равновесие попълзновенията на злото не могат да навредят. Сам Великият Пътник е възприемал човешкото достойноство и е знаел от Ученията на Индия, че нищо не може да разколебае човешкия дух. При нас се счита за особено достоинство, когато при успех и при несполука човек неотклонно се стреми към избраната цел.

Относно смисъла на труда Той поучавал следното: „Всеки, който се стреми към подобряване качеството на своя труд, извършва подвиг. Даже ако действа единствено за себе си, той все пак ще допринесе полза за другите. Трудът притежава такова свойство, че всеки получава полза от него. Не само на Земята се радват на доброто качество, но и в Тънкия свят се наблюдава особено внимание към прекрасния труд. Както по изгрева се съди за целия ден, така и в живота по детските години може да се предвиди развитието на качествата на човека. Който обича от детството си да се труди, той ще си остане труженик за цял живот.“

Той поучавал за превъзходството на знанието над невежеството. Не може да преуспее един народ, ако не се стреми към знанието. Малцина могат да подпомогнат народа в преодоляване на не-вежеството и те заслужават да им се отдаде почит. Всеки от тях не само е прочел вече написаното, но е вложил в него и капка от своето познание.

Просветителските дела винаги се подлагат на насмешки и подигравки. Великият Пътник постоянно е бил запитван защо най-добрите деяния се преследват? Той подготвял учениците си към приемане на тези насмешки, като казвал: „Тъмнината се бори със Светлината, опитвайки се да запази своя превес. Възможно ли е да се примири тъмнината със Светлината? Възможно ли е да служиш на тъмнината и да считаш себе си за светоносец?“ Така Учителят е показвал, че е невъзможно да се служи на даете начала. Той трябвало да покаже на учениците си, че всеки от тях ще бъде длъжен да подпечата служенето на Светлината чрез личен подвиг. Всеки човек носи в себе си мярката на своите деяния. Не може да се предвиди кога и как ще настъпи решителният час, но сърцето ще разбере кога е изпълнен срокът. Примерът на Великия Пътник показва колко целесъобразно е тръгнал Той към подвига. Великият Пътник учел за разширение на съзнанието. Той повтарял: „Отворете очите и ушите си.“ 

Не само към Неговите поучения е предлагал да разтворят ушите и очите си, разбира се, но е напом-нял за дълбокото разбиране, което би могло да се усвой при разширение на съзнанието. Не може да се вдене въже в иглени уши. Голямото послание не може да се вмести в малкото ухо. Можете да си представите колко много от Неговите поучения не са влезли в ушите на Неговите слушатели! Много е било запомнено само откъслечно. Връзката (Учител-ученик) се е прекъснала и с това е бил загубен първоначалният смисъл. Не бих казал, че смисълът е станал превратен, но се е изтрила красотата на думите. По същия начин и много други Велики Учители са претърпели изопачаване на техните мисли. Много по-добре са се съхранили мислите на Учителите в пространствените скрижали. Като благодатна роса се спускат те там, където могат да ги възприемат. Знаейки това, Учителите не се огорчават от Земните изопачавания. Отсъденото ще дойде и откритото сърце и ще го възприеме.

Великият Учител често насочвал поглед на учениците към светилата, казвайки: „Много обители и навсякъде има живот“. Той искал учениците му да обикнат Безпределността.

Не винаги могат да се извършват феноменални действия. Освен космическите причини и намесата на отрицателни сили от Тънкия свят, другата причина е въздействието на т.нар. неверие. Трудно е да се прокара граница между неверието и съмнението — и двете пепелянки са от едно котило. Великият Пътник често е отбелязвал, че (знание и мъдрост) се дава според вярата. Да не забравяме, че и Христос не би могъл да твори чудеса, ако съществуваше неверие. Прекъсването на тока на енергията нарушава и най-мощния приток. Можем да припомним как когато учениците са се усъмнявали в силата на Учителя, незабавно са получавали удар, който наричали съдба. Но такова определение е невярно. 

Каква съдба има в това, че човек е прекъснал спасителната връзка? Учителят казвал: „Ако човек е допуснат да охранява съкровища и ги краде, той не може да бъде доверен. Той сам си подготвя тежка съдба, която понякога може да го настигне бързо, но още по-тежко е, когато отсъдената участ се забавя.“ Така Учителят е определил мярката на предателството. Той знаел за предателството и успокоявал учениците, подозиращи вече кой е предателят. Същината в развитието на яростта не може да бъде пресечена, потокът трябва да се изтече, но тежка е кармата на предателя! Най-тежката сред земните престъпления.

Мария Магдалена разказва: „Вие знаете за моя начин на живот, когато нощем ни познават, а денем се отвръщат от нас. Също и при Христа (някои) са ходили през нощта, а денем са го избягвали. Тогава си помислих: ето, аз съм най-низката и от мене се срамуват след изгрев слънце, но Най-висшия пророк също избягват през деня. Значи и най-низкото, и най-високото еднакво се избягва. Реших да отида при Него през деня и да Му подам ръка. Облякох най-добрите си дрехи, сложих си огърлицата от смирна и напарфюмирах косите си. 

След това тръгнах, за да кажа на народа: «Избягваните от вас при светлината на слънцето ниско и високо се срещат.» Но когато Го видях седящ между рибарите, загърнат само с плат, се спрях от другата страна на улицата и не посмях да се прибижа. Между нас преминаваха хора, еднакво странейки от нас. Тогава се реши моят живот, тъй като Той каза на най-обичания си ученик: «Вземи шепа прах и го занеси на тази жена, за да замениш с него нейната огърлица. Наистина, в тази пепел има повече светлина, отколкото в нейните камъни, тъй като от пепелта мога да създам (такъв) камък, но от камъка — само прах.» Той не ме осъди, а само претегли моите окови на позора. И те се пръснаха като прах.“

Така обикновено решаваше Той и никога не се затрудняваше да използва и най-простия предмет, определящ целия живот. Той се докосваше до тези послания и сякаш ги одухотворяваше. Неговият път беше пуст, защото народът, приемайки Неговия дар, набързо се разбягваше. Той искаше да полага ръце (т.е. да благослява и лекува телата и душите), но нямаше върху кого. Фуриите на срама се носеха около Него, притворно махайки с клонки, когато беше вече осъден. Цената на разбойника се оказа по-достойна за тълпата. Наистина разби веригите, защото даде знание, но не прие възнаграждение.

"Учението на Шамбала"

Маха Чохан

Грижи за здравето

Грижи за здравето

Съществува превратното мнение, че йогинът се ползва с несъкрушимо здраве, в обичайното значение на това понятие. Но нима изработват чувствителен инструмент от дебело дърво? Нима достойнството на струните на вината не са в нейната чувствителност към най-тънките деления на тона? По същия начин звучи и изтънченият организъм на йогина. Именно на него са му познати тези непредаваеми преходящи болки, които като настройване струни на вина преобразяват неговото същество. Очевидно е, че ние няма да преувеличаваме безопасността на пътищата към Йога. Невъзможно е да се прескочат болките при преобразуването на центровете. Огънят на познанието ще си остане парещ.

Нека тези, които търсят в Йога охраненото здраве, по-добре да изпият чаша вино и да побеседват за високи идеи, които не прилагат в живота.

Хората с развито съзнание често боледуват. Само прилагането на психическата енергия може да защити най-добрите хора. Иначе те като гъби попиват ексцесиите на човечеството. 

Често болестта изостря достиженията. Св. Франциск и св. Тереза често са боледували. Пигатор е имал сърдечно заболяване. И най-добрите инструменти могатда скъсат струни. 

Такива болки, които съпровождат въздигането на духа и които не могат да бъдт избегнати, ние наричаме свещени.

Болестите се делят на свещени, кармически и допуснати. Трябва чрез съзнанието да се защитите от допуснатите болести, като създадете непроницаема броня от нервни излъчвания. При това са необходими две условия: осъзнаване на психическата енергия и осъзнаване на Йерархията като единствен път за нагнетяване на психическа енергия. Само непоколебимият устрем дава целебно следствие.

Без преувеличение може да се каже, че болшинството сърдечни заболявания произлизат от богатството, затова хората, приобщили се към Учението, се отдалечават от богатството или остават само като негови пазители.

Пазете сърцето, всичко останало може да се поправи лесно. То представлява материя, докато нервната система принадлежи на духа. На позивите на духа се отзовава слънчевото сплетение, докато всеки удар на материята бие по сърцето. Затова всеки, който влиза в съприкосновение с материята, трябва да пази сърцето.

Еманацията на нервите е безтегловна, безмирисна, незрима, тъй като тя е от духа. Продуктът на сърцето — кръвта, е с всички земни измерения, затова когато казват: „Трябва да се поувства със сърцето“, това значи, че трябва да се причисли към земния план. Единственият мост между разбирането на духа и земните възприятия се явяват белите кръвни телца, но вие знаете каква битка съпровожда тяхното съществуване. Не ви ли се струва, че белите кръвни телца, подложени едновременно на земните въздействия и носещи знанието на духа, са като Белите братя? Затова е така трудна хармонията на Земята. Но за напредъка на духа, който се е спуснал в материята, трябва да има условията на двата плана. Трябва да не се отдалечаваш от Земята и същевременно да останеш при духа.

При непонятни заболявания забелязвайте около кои центрове се появявт знаците или болките. Всеки знак е указател за въздействието върху съответния център. Като върху отворена книга е изписана човешката личност на челото с постоянния знак на същността. 

Заразяването на нервното вещество е най-главната причина за много заболявания. То се дължи на проникналите в него, благодарение на свързващата му функция между нисшия и висшия свят, различни пришълци, от обсебване до рак. Да защити нервното вещество може само психическата енергия, като най-прост способ е очистването на мисълта. Чистата мисъл защитава входовете в нервната сфера, но особено ужасно е разложението на нервното вещество под влияние на пиянството и всички други подобни. По-мислете в какво състояние ще се окаже Тънкото тяло, за което най-тънките нерви имат значението на скелет. За физическото тяло това са костите, за тънкото — нервите, за духа — светлината. Нищо не може така да укрепи нервното вещество, както веригата на Йерархията.

„Болест на греха“ — сочи Писанието. Ще допълним: болест от несъвършенството на миналото и настоящето. Най-добрата профилактика е самоусъвършенстването, което започва от сърцето. Майките носят децата си до сърцето, като панацея за успокояване, без да знаят, че държането до сърцето притежава мощно въздействие. Разбира се, сърцето губи много енергия от такава силна употреба. Не един път са изобразявали сърцето на майката пронизано с мечове и стрели, символ на приетите в него болки. Лечението чрез сърцето е не по-малко мощно от преливане на кръв, тъй като чрез въздействието на сърцето се предава най-фината енергия, без неприятните нисши примеси на кръвта.

Лошите мисли са източник на много болести, както по отношение на себе си, така и за околните. Не само (много)психически, но и много други болести се пораждат от мислите. Сърдечните заболявания, болшинството стомашни и кожни заболявания са резултат на разрушителни мисли.

Проклятията и ругателствата причиняват болки даже на далечни растояния. Големи разпространители на зарази са обсебените, поради което те трябва да се избягват. (7–303)
Даже във физическите заболявания търсете психическа причина. Всяка болеет минава по-бързо, когато не се поддържа от психическа причина.

Напрежението на психическата енергия увеличава жизнеспособността. В периоди на психическо напрежение хората живеят по-дълго. Но ако слаботелесният човек претовари себе си с физическа работа, такова напрежение няма да доведе до добър резултат. Напрежението на енергията е преди всичко психическо. 

Лекарят не трябва да забранява на хората с нарушено равновесие на организма умствена работа. Преуморяването не е полезно, но напрежението е жизнедаващо. Границата между тези състояния, обаче, е много сложна. 

Има много случаи, когато неизличима болест е получавала облекчение при някаква опасност. 

Всяко нервно възхищение увеличава имунитета, а всяко нервно потресение снижава защитните качества. Не е далеч времето, когато най-различни заболявания ще се лекуват чрез нервни въздействия. И най-неизлечимите болести могат да бъдат преодолени чрез нервни въздействия и обратно — без грижа за нервните сили и най-малкото заболяване може да бъде доведено до опасен размер.

Много вреда допринася преливането на кръв. Ние не препоръчваме такова кръвосмешение. Повишаването на психическите сили се постига с прости средства. Но всяко раздразнение и униние ще поглъща психическа енергия.

Съвместното живеене укрепва взаимно организма, ако е налице хармония. 

Ние съветваме да се избягва говоренето за грешките и да не се остава в помещение, където са вършени кощунства и е проявявано раздразнение.

Трябва да възприемем мисълта за ползата от всяко движение — както външно, така и вътрешно. При всеки устрем човек създава вътрешен магнит, който привлича и външни възможности. При желание за движение се очиства мисленето и се преобразява мирогледът. 

В древността болните са се оттегляли в самота и са общували само с природата. Същото е ставало и когато организмът е изисквал обновление. Не случайно някои хора си правят подвижни жилища или живеят в шатри. Но стремежът към природата трябва да се свързва с психическо горене, иначе търсачът на усещания ще заплаче от първия дъжд.

В санаториумите болните попадат в случайна среда, която може да оздрави психически организма. Обратно, събирането от болни, вниманието на които е насочено към болестта, усилва мнителността и предизвиква влошаване. Поставен при естествени условия организмът на човека отлично се бори с болестта.

Зачатъците на болестите подлежат на лечение с (изпращане на)психическа енергия, докато впоследствие е невъзможно да се помогне по този начин. Но трябва съзнанието да е открито и да не се противопоставя на благодатните пратки.

Доскоро профилактиката е имала впредвид само физическата страна, съвършено игнорирайки психйческата. Но само своевременната помощ посредством внушение може да задържи и даже да парализира зародиша на болестта.

Има особен вид болести, които се предизвикват от отчаяние и мъка. Ако човек заспи след кавга и раздразнение, не може да получи благодатното въздействие на съня. 

Мисълта за надземного дава целителни вибрации.

Всеки притежава вътрешен лечител. Трява само да умее да го призове.

Ваксините са добри, ако е налице съответстваща жизнеспособност, иначе те се явяват като разрушителен пластир. Жизнеспособното същество не се нуждае от ваксини, тъй като то има т.нар. слънчев имунитет. У населението по селата има малко жизнеспособност, тъй като праната помага само ако е възприета съзнателно. Храненето на духа може да се извършва само съзнателно.

Всички недъзи могат да се лекуват чрез подпомагане на жизнеспособността със силите на растителното царство. Тази аптека е насочена към цялата човешка същност, подобрявайки жизнеспособността без убийства, тъй като растенията лесно преминават в следващото състояние. Някои растения, като хвойната, представляват природен резервоар на прана. 

Чрез обонянието и зрението може да се приеме от растенията ценното качество но жизнеспособността, наречено „натуровалорис“. Освен живите растения, полезни са и препаратите, сушени на слънце. Но трябва да се избягва стадият на развалата, тъй като тя навсякъде привлича несъвършените духове. Признак на развалата е миризмата. Малките хвойнови дървета, отгледани при домашни условия, могат да бъдат източник на кондензиран запас от прана, с което изцяло се заместват всички пранаями.

Смесените цветарници ваимно унищожават действието си. Но подбрани или еднородни могат да отговорят на нуждите на вашия организъм. Помнете, че ние не обичаме срязаните цветя.

Семената, даващи кълнове, излъчват психическа енергия с особено напрежение. Утринното слънце действа благотворно на психическата енергия. Чистата прана е недостъпна на земята, освен на височини, където малцина дръзват да остават. С промяна на местожителството може да се попадне на благоприятно съчетание на праната, което да повлияе целебно на някои нервни заболявания.

Не само Атлантите, но и Египтяните са познавали енергията на зърното и са го полагали заради нея в гробниците. Кондензираната енергия на зърното може да даде продължително излъчване, което да доведе до оздравяване на намиращите се около него хора. 

Живият огън е най-добрият очистител. Огнището, дървата, лампите, свещите очистват пространството и унищожават много зарази. Живият огън лесно привлича пространствения пламък. Има древен обичай да се обгражда болния с огън. 

Ходенето по роса бос е полезно. Същите качества има и снегът, примесен с метеоритен прах (високо в планините).

На височина 2000 метра човек може да намали количеството на храната и тази възможност нараства постепенно до 4800 метра, където разликата в тази потребност става очевидна. След 2700 метра не препоръчваме употребата на вино, кафе, пипер и други остри поправки. След 5000 метра даже силният чай е нежелателен. Намалява и времето за сън, като на големи височини може почти да не се спи.

Необходимоста от храна е много по-малка от приеманата, но качеството и трябва да е съответно. Не се претоварвайте с храна. Най-разумно е да се приема храна тогава, когато тялото се нуждае. Особено вредна е употребата на храна по всяко време и без нужда.

Нуждата от храна е по-малка от обичайното количество. Повече хора загиват от преяждане, отколкото от глад. Но трябва да има постепенност в преодоляването на атавизма.

Чрезмерната слабост, както и прекалената охраненост, са еднакво вредни за духовния растеж. Хаосът отстъпва само пред силата на равновесието. 

Тези, които прекратяват приемането на храна за продължително време, постъпват неразумно. Потребността от храна е свързана с космическите токове и в зависимост от тях може да се прекрати почти напълно приемането на храна или обратно. Особено вредно е храненето по време на токове на напрежение, когато то може да предизвика заболяване на черния дроб, бъбреците или чревни колики. 

Не трябва също да се създава напрежение и по време на самото хранене. Затова мнозина предпочитат мълчанието по време на хранене.

Месото е нежелателно за организма поради това, че с него се въвежда мъртва тъкан в организма. Може само при пътуване да се допусне малко количество пушено месо. Полезно е да има на масата ябълки. Същността на тези плодове е полезна за дишането.

Изтънчването на сърцето ще подскаже отказа от месна храна. Даже сушеното и пушено месо, което е по-малко вредно спрямо останалото, с миризмата си привлича гладуващи от Тънкия свят и ако при това те бъдат приветствани и с различни ругателства, ще се получи особено вредоносно съобщество. Затова мнозина приемат храната в мълчание или съпровождайки я с достойни думи. 

Храненето при вълнение и раздразнение е съпроводено с образуване на много силни отрови. Много дни трябва да минат, за да се разнесе тази отрова. Китайците някога са хранели пленените врагове с черен дроб на раздразнен петел. Гладуването е много по-полезно, отколкото вредната храна. При раздразнение и вълнение препоръчвам мляко във всичките му разновидности. Содата усилва ефекта от приемането на млякото. Умението да се разпознае вълнението вече е значителна крачка към възпитанието на сърцето. Мълчанието по време на хранене в древността е имало свещено значение.

Препоръчвам при вълнение ограничаване на храната, валериан и мляко със сода. Грешка е да се прибягва към наркотици и алкохол.

Който от детството си е привикнал към нечиста храна, той трябва да помни, че в нея се съдържат зачатъците на най-ужасни болести. Възможно е до известно време да не се проявят последиците, но по-късно посевът ще даде жътва.

Препоръчваме растителна храна, за да се предпази Тънкото тяло от напояване с кръв. Само в крайни случаи разрешаваме месо, сушено на слънце и то от тези части, където субстанцията на кръвта е напълно преработена.

Съветваме да не се употребява месо, тъй като разлагащите се клетки са вредни. Разложението започва от момента на прекратяване функциите на тялото, тъй като се прекратява заградителното излъчване. Затова препоръчваме растителна, млечна и брашнена храна, където развалата е много по-малка и започва много по-късно. За предпочитане са пресните растения или сушените на висока температура. При пътуване две хранения са достатъчни.

Понаблюдавайте хранителността на зеленчуците и зърнените храни. Ще се изненадате. 

Всички зеленчуци са добри, с изключение на целината, аспержите и чесънът, които представляват лекарства. 

Приемането на месо, включително пушено и сушено, привлича, както и всички разлагащи се храни, нежелателни същности от Тънкия свят. Произнасянето на ругатни засилва вероятността от такова посещение. Затова мнозина приемат храната мълчаливо. Малко храна е нужна на хората — два плода, нещо тестено, мляко. Така \ може да се пречиства организма и да се избягнат нежеланите гости.

Месоядството е за подържане на свирепостта. Зеленчуците и плодовете дават повече енергия, отколкото чаша кръв. Шепа пшеница или ечемик е достатъчна за подържане на живота. Всяко съзнателно убийство разтърсва цялата обкръжаваща атмосфера и засилва проявите на хаоса и тъмнината. Ние можем да допуснем растителна, млечна и зърнена храна, а също и яйца, но само в най-свежо и течно състояние. Мнозина са безразлични към месната храна и са заставени да я употребяват само от уродливите условия на семейството. Но не тях имаме впредвид, когато говорим, а съжаляваме съзнателните убийци и поглъщачи на мърша. 

Необходимо е всеки ден да имате сурови плодове или зеленчуци. За предпочитане е да имате сурово мляко, ако кравата е здрава. Също и малко пълнозърнест хляб. Мисълта за храна често затъмнява много ценни стремежи. Който е намерил равновесието между физическите и духовните потребности, вече е стигнал границата на разбирането на Висшия свят.

Съветвам да не държите в дома си разложена месна храна и загнили растения, също и застояла вода.

По правило трябва да се отстранява от къщи всичко гнило. Вредни са разваленото месо, плодове, застоялата вода и изсъхналите цветя. Нисшите същности се хранят с разложение, но при липса на такова се задоволяват с изсъхнали цветя.

Не трябва отново да се връщаме към месна храна, след като организмът е привикнал към растителна. Може да има изключения само при глад, но шепа царевица или ориз могат все пак да бъдат намерени. Хората не подозират доколко месоядството обезобразява и ограничава аурата. Но особено е очевидно сътресението, когато организмът вече е бил привикнал към растителна храна.

За приспособяване към растителна храна след месоядство са необходими около три години. Необходимо е и доброжелателство, което е най-доброто средство за храносмилането. 

Млякото и медът са най-добрата профилактика, когато се използват разумно. Най-добрият мед е от места наситени с лечебни растения. Изкуствената величина на плодовете и зеленчуците разрушава ценността на качествата.

Млякото и медът са регулатори на нервната система. В чист вид те съдържат скъпоценната всеначална енергия. Но стерилизацията и специалното очистване ги лишават от това ценно качество и остава само растителната им ценност. Всяко лекарство може както да допринесе полза, така и да причини вреда. Но млякото, медът или мускусът не нанасят вреда, когато са чисти. Соковете от различни зеленчуци са най-ценни в чист вид.

Доволство от всяко физическо състояние и неуморим стремеж нагоре съставляват съвета на всеки разумен лекар. Но не трябва да се мисли, че само мисълта удържа физическото състояние. Ние живеем в химическа лаборатория и сами сме част от нея.

Израждане, затлъстяване, разширение на сърцето произлизат от недопустими условия на живот. Трудът е най-добрата противоотрова срещу затлъстяването. Не бездействието, а прекъсването на сърдечните пориви допринася за тяхната поява.

Кор бовис (биволско сърце) може да се получи от препълване с неизползвана сърдечна енергия. Потенциалът на такъв орган може да е бил добър, но не е била използвана сърдечната енергия, тъи като тези лица не са се заели навреме с възпитание на сърцето си. Трябва от ранна възраст да се обръща внимане на вродените отвращения или наклонности, но особено внимание да се обърне на сърцето, не проявяващо нито склонност, нито отвращение (към нещо). Такива спящи сърца са много и това води към разпад на духа. 

Защо в края на живота зрението става далекогледо? Опитът устремява нашия поглед в далечината и текущото се замъглява.

Всяка неискреност или половинчатост на решенията разсича съзнанието и го води към гибел. Болестта започва незабелязано, а после става неизбежна опасна за живота операция. Така се стига до човешката гибел от мъничката пепелянка на неискреността.

Вместо гълтане на лекарства често е необходимо да се унищожават следите от злобата. 

Ще помоля лекарите да се отнесат внимателно към разбирането за съотношението на световете и към изтънчването на своите чувства. Не може злият да говори за добро. Не може грубият да съди за изтънчеността.

Колко по-малко лекарства ще са необходими, ако лекарят може да приложи психическото лечение.

Разумът на лекаря трябва да се подсилва със сърцето. Невъзможно е лекарят да бъде невеж отрицател. Не може да не бъде психолог и да пренебрегва психическата енергия.

Сега могат да лекуват успешно само тези лекари-хомеопати, които притежават голяма психическа енергия.

При лечение на болестите чрез воля поменете, че заразните болести не могат да се отстраняват с внушение. По-скоро би се получил обратен ефект и генерализиране на инфекцията.

Време е да се обърне внимание на наличието на болести от мисли. Не е лошо при всяко заболяване да се извърши внушение против мисли.

Въпросът за хора очистващи и хора вредящи е актуален за медицината.

При всяка болест може да се прилага мислено лечение или облегчение, но такава мисъл трябва да изтласква болестта от организма с цялата си сила, без колебание и без остатък. Ако въздействието с такава сила е невъзможно, ще е по-добре въобще да не се мисли за болестта, а да се предостави на нисшия манас да води борбата отвътре. Най-вредно е мисленото клатушкане и представата за победа на болестта. В такъв случай е по-добре да се отвлече. вниманието на болния. Когато хората говорят за гибелния край на болестта, те сами го приближават. Дори зарастването на раните зависи от психическата енергия.

Оздравяващият трябва да не мисли за отминалата болест, а за бъдещето и за щастливи обстоятелства. Този прост метод трябва да се прилага и при всички други случаи в живота. 

В древността болното тяло е било обкръжавано със здрави тела за подържане на силите, но такъв вампиризъм не може да бъде препоръчван. Съвършено друго значение има съзнателното предаване на енергия, извършвано доброволно и доброжелателно.

Може да се извършват магнетически пасове над поразения орган. При налагането на ръцете не трябва да се мисли за болестта, а само за свързване с Висшето.

Ракът може да се лекува с психическа енергия, защото отсъствието на такава енергия в кръвта поражда заболяването. Често психическата енергия се оказва недостатъчна, поради духовно отдаване.

Препълването с психическа енергия може да породи редица симптоми от страна на крайниците, гърлото и стомаха. Содата и горещото мляко са полезни за нейното разреждане. 

Има две групи лечители: едните лекуват чрез налагане на ръцете или с непосредствен поглед, другите на разстояние изпращат сърдечен ток. Вторият способ има преимущество. Лечителите със сърдечен ток действат, както на физическото, така и на тънкото тяло.

Понякога сърдечното напрежение е толкова голямо, че е необходимо да се извърши някакво действие в пространството, за да се освободи нужното състояние от сферата на сгъстяване.

Главно условие за прилагането на сърдечната енергия е неупотребата на физическо усилие. Сърцето може да действа само при духовно освобождаване от физическо напрежение. Лечението чрез сърцето предвижда и докосване с ръце, но не ръцете и очите, а еманациите на сърцето принасят облекчението. Разстоянието няма значение. Чистото мислене и доброжелателството привеждат в действие сърдечната енергия. Всяко устремяване към Йерархията в съответстваща стелен открива сърцето.

Психическата енергия може да бъде проявена по три начина: чрез самовнушение, физическо бездействие или чрез висше въздействие на разстояние. Но лекарите често не забелязват, че не микстурите, а някакво външно въздействие помага. Не смесвайте психическата енергия с външния магнетизъм или хипнозата. Ако и лекарят, и болният, преди всички физически въздествия, биха си спомнили едновременно за енергията на сърцето, то в много случаи би могло да се получи незабавно полезно и целително въздействие.

Кристалите психическа енергия разтварят субстанциите, вредни за организма. Съзнателното насочване на психическата енергия към заболелия орган може да доведе до излекуване.

Психическото въздействие не е магия.

Магията е подобна на масажа. Масажът е ненужен за нормалния организъм. Магията не е нужна за развития дух. Масажът се занимава с нездравите членове. Магията предоставя учение за условията, за заместителите, без да открива най-простия достъп към Висшия свят. Веднъж започнат, масажът трябва да се усилва, иначе тъканта ще започне да се разраства и разрушава. Обърналият се към магията трябва да усилва нейното овладяване, иначе стихиите ще започнат да изместват отстъпника. По този начин, сравнявайки телесния и духовния свят, виждаме, че те се подчиняват на едни и същи закони. Тези закони указват доколко по-близки до развитого съзнание са най-простите пътища. Коремът няма да напълнее при умереност, сърцето няма да замлъкне при изтънченост на духа.

Всяко човешко докосване е действие магнетично. При различните втривания много по-важно е кой извършва втриването, а не самото втриване. Има много случаи, когато леко докосване на хармонична ръка действа като лекарство. Не трябва да се смята, обаче, че нехармоничната енергия е лоша. Тя може да бъде несъответстваща, а от това вредата е голяма.

У всекиго има запас от психическа енергия, но, ако не бъде използвана, тя се превръща в безобразно наслоение, наричано склероза, докато би могло да й се даде по-мъдро приложение.

Психическата енергия е един вид кондензиране на Огъня и единствено тя може да му противостои, сякаш попивайки неговия излишък. Затова всяко огнено заболяване може да бъде лекувано не с вода и хлад, а с психическо въздействие. Често хората лекуват температурата с охлаждане, но налагането на ревулзивни средства или съгреваещ компрес оказва неочаквано добро въздействие. Ние сме решително против вендузите и пиявиците, защото те действат на сърцето и могат да бъдат пагубни.

Мислещиятлекар би попитал: „Понятието «огнени болести» за ограничена група заболявания ли се отнася или такива са болшинството от заболяванията?“ Второто е по-близко до истината.

Невритът е заболяване, имащо отношение към огъня. Същото важи и за много ревматични заболявания и нервни разстройства. Кристали неизползвана психическа енергия, подобно камъните във вътрешните органи, могат да се отлагат в нервните каналй и да предизвикат заболяване. Особено опасни са срещите на тези кристали с отлаганията на империл.

Епидемиите от инфлуенца трябва да се лекуват с психическа енергия. Проказата, чумата и холерата не са страшни, тъй като за тях има предпазни средства, но трябва да се замислим над новите врагове, създадени от съвременния живот. Болестите показват негатива на нашето съществуване и по вълните от различни болести през хилядолетията може да се състави любопитна таблица на човешките отклонения.

Нервните припадъци често произлизат от претоварване на центъра на „чашата“, ако отсъства съзнателното й използване. На същото основание могат да страдат и децата, показвайки значимостта на предишния си опит. Грижливият надзор и спокойното занимание ще уравновесят борбата на тялото и духа. Но най-доброто средство ще бъде възпитанието на психическата енергия.

В училищна възраст се наблюдава често набъбване и повишена чувствителност на тонзилите, свързано с огнените явления, предизвикани от повишеното мозъчно и сърдечно напрежение. Не простудата и не задушните помещения, а новата работа на огнените центрове предизвиква напрежението на жлезите. Това напрежение се отразява често и на кожната повърхност. Чистият въздух намалява напрежението. Всяко насилствено отстраняване на огнения апарат понижава тънкостта на бъдещето възприятие. 

Всички разраствания, включително и ракът, могат да се причислят към отлива на психическа енергия. Колкото по-продължителен е този отлив, толкова по-злокачествени ще бъдат заболяванията. 

Т.нар. детски гърчове (еклампсия) показват развитие на нервните центрове. Природата на такива деца е много надарена. При такива припадъци, наричани в древността Божествено посещение, е необходимо пълно спокойствие на всички обкръжващи, топло, аромат на розово масло, равномерна температура. Тихата музика може да е полезна. Тези прояви са един вид препълване начашата. 

Всеки нервен припадък може да бъде излекуван при условие на спокойствие на околните и въздействието на звук, цвят, аромат и равномерна температура. 

Много параличи могат да се излекуват с усилено внушение. Различните страдания се усилват от аления цвят, а виолетовият ги успокоява.

Заекващите могат да преодолеят нервния спазъм на говора под въздействието на психическата енергия.

Ако някой желае да се обърне към Ведическата медицина, той постъпва правилно. Независимо от покъсните допълнения, същността на Ведите остава полезна. 

Редом с целебната мощ на полагането на ръцете стои съкровеното свойство на секрециите. Слюнката на огненото същество може да отстрани възпалението и да предизвика съживяване на огнените центрове.

Китайската иглотерапия не е лечение, а само временно въздействие върху отделни центрове. Старите египтяни са извършвали същите въздействия чрез натиск на кореспондиращите центрове. Именно Китай е оценил жен-шена и продължителното приемане на мускус.

Съществувала е теория, че човек може да се лекува със своите отделяния от всички болести.

Възхвалявайте лекарите, които в началото на всяка болест дават силно тоническо средство. Насочваме вашето внимание към мускуса, а също и към растенията, служещи за храна на тези животни. Трябва да се избягват главните врагове на човечеството — всички наркотици.

Мускусът и горещото мляко са добри предпазни средства против огнените заболявания. Студеното мляко трудно се усвоява, но горещото със сода прониква в центровете.

Содата ускорява усвояването на мускуса, а валерианът (Valeriana offitinalis) го забавя. И трите элемента са огнени, но мускусът запалва огъня, а валерианът го подържа. 

Освен възбдител на основната енергия, мускусът има и уравновесяващо значение. Валерианът има синтетическо действие. Ментата (Mentha piperita) е приятел на живота, успокояваща възбудените центрове.

Строфантът (Strophanthus gratus) регулира и кондензира енергията на сърцето, затова той може да бъде приеман без вреда и без видима причина през две седмици три дни поред по 6 капки един път дневно вечер. При сърдечни сътресения може и два пъти.

Строфантът при раздразнение може да прояви отровни свойства. Той е регулатор на сърдечната дейност и е добър при напрежение и умора, но не и при гняв и раздразнение. 

Ментата може да допринесе полза и като стайно растение, тъй като еманациите на листата са най-фини и естествени. Също и розите. Там където може да има цветя, там не са нужни масла. 

Препоръчваме валериан всяка вечер, без пропуски, като профилактично средство против редица огнени заболявания, включително и ракови.

За предпазване от рак трябва да се прекрати употребата на разразващите пушене и акохол и да се употребява растителна храна. Трябва да се изгонва империла.

Лекарствата на йогина не са от аптеката и избягват наркотиците, аэ предизвикват секреция на жлезите, които са като храна за нервите и укрепват тяхното вещество. Такова е действието и на дървесните смоли, които, прониквайки през порите на кожата по същия начин укрепват най-близките нерви. Очистената смола може да се приема и вътрешно.

За лечение с вибрации качеството на пулса е от съществено значение.

Вибрационното лечение има нещо сходно с радиовълните и се нуждае да бъде възприето. Затова приемащият трябва да се изпълва с доверие и да се устремява към нас. Той трябва да допусне без колебание разнообразните токове, които могат да бъдат приятни или мъчителни, поради различного състояние на нервните центрове.

Вибрационного лечение е много индивидуално и за неговото правилно определяне е необходимо ясновиждане, използване махалото на живота и указание на пациента под хипноза. Могат да се използват апарати или пасове с ръце. Не трябва да се допускат грешки, иначе ще се получат нежелателни следствия.

Вибрационният електрически масаж е полезен, ако са съгласувани вибрациите. Не е умно да се поставя болният сред чужди за него вибрации.

Има три групи лекарства: животворни, пазители и възстановители. Има и четвърта — разрушители.

За подържане на дихателните органи в чистота на йогина са посочени горещото мляко, валерианата и ментата. За стомаха и червата — сладник и александрийски лист. За белите дробове — алое и смола. За всепроникващата сома той трябва да употребява мускус.

Съществува емулсия от седем растителни препарата, с която йогите натриват тялото си при напускането му за продължително време. Тя подобрява циркулацията на психическата енергия и подържа храненето за дълъг срок, както и при приемането на мускус не е необходима много храна.

Литият е особено нужен при отлаганията на психическа енергия като склад на тези кристали. Солите на Лития са полезни не само при подагра, но и при всички вредни отложения. Алкализирането на отложения боклук разчиства пътя на психическата енергия. Тези пластинки ще бъдат панацея за човечеството.

Розата дава не само подобие на мускуса, но предотвратява империла. Розовата градина се е считала в древността като място на вдъхновение. Фризиите са полезни за симпатиковата нервна система, която е много активна у йогите. Зърната ечемик са незаменими за белите дробове, също и ментата и кедровата смола. Лечението с различии аромати произлиза от дълбока древност, но сегашните парфюми са също така безсмислени, както и другите потъпкани ценности. Аромотерапията произлиза от полезни, но вече забравени знания.

Розите са полезни за благодатта. В алхимията розата е била символ на тайна.

Сред малките наркотици особено се опасявайте от брома. Той е гасител на огнъовете, а валерианата — обратно, е запалител.

Евкалиптът е полезен като очистител на напоени с отрицателна енергия предмети. (8–368)
Има древен обичай да се окъдява всяка нова вещ. Така се избягват вредните наслоения — и физическите, и психическите.

„Столетник“ се е наричала древната настойка от тревите на дивата ливада. Смятало се е, че флората на поляната е вече събрана панацея. Кой по-добре от самата природа може да подбере подходящите съседи?

При огнено напрежение е полезно събирането заедно, ако това става без раздразнение. Минутите на мълчание са като успокоителен балсам за близкото сърце.

Груповата аура упражнява много силно въздействие на чувствителния организъм. По време на епидемии болестите отнасят много чувствителни духове. Микробите на духовните зарази обременяват много чувствителния организъм.

Състоянието на радост и възторг е най-добрата профилактика.

Когато казвам: „Пазете здравето си“, не ви изпращам при лекаря, а ви моля да не се тревожите.

Някои лекарства действат съвършено противоположно на определени хора. Едно превъзходно животворно средство ще бъде само полов възбудител за някои хора. Низшата природа извлича от лекарствата само нисшето. Но всяка приобщена към висшата сила ще извлече именно висшето. Във всичко има съизмеримост.

При духовно развитие хората се освобождават от неприятните миризми, свойствени на недоразвития организъм.

Витамините и много други вещества получават сила влизайки в допир с огнената енергия.

Приемането на витамините съзнателно усилва многократно полезността на тяхното въздействие. Приети при гняв, те усилват отлагането на империл.

Различни са последствията от приемането на лекарствата с упование и с отвращение.

Често случайни сътресения възвръщат загубеното зрение, слух и други чувства. Може да се допусне, че става изтласкване на наслоените кристали империл и други отрови.

Някои народи са приемали лекарствата под акомпанимента на пеене, припеви, нареждане или заклинания. Наред със значението на думите, се е отдавало значение и на ритъма.

Летаргията е продължително отделяне на Тънкото тяло, а не болест. При пробуждане е необходим пълен покой и тишина. Много полезен е ароматът на розово масло.

При диабет са полезни мляко със сода, растителна храна — особено портокали, мускус. Но не всички видове мускус са полезни. Само този на мускусния овен, което се дължи на храната му.

Съществува намагнитена и обаяна вода. Енергията е все една и съща.

Напрежението на космическите токове може да предизвика общо възпаление на лигавиците. Всяко възпаление се отнася към огнените болести. Препоръчвам много лека храна. Нищо сурово и раздразващо, много горещи или много студени храни, никакъв алкохол, пазене от простуда и преумора на очите, да се избягва раздразнението. Малки дози слабително, но не всеки ден. Не трябва да се изпада в униние.

Може да се отдаде най-много 2/3 от психическата енергия. По-голямото отдаване поставя лекаря пред сериозна опасност. При такава откритост лекарят приема болестта върху себе си и може да загуби живота си.

Здравето е последствие на миналото, затова е добре за стопанина да се погрижи да не създава последствия.

Човешкото сърце е престол на съзнанието и затова всяко насилствено възобновяване на дейността му след отделянето на Тънкото тяло ще бъде истинско престъпление. Това задържа Тънкото тяло при неговото придвижване и създава недопустим акт на разложение и мъчение. 

И най-здравото сърце може да боли, тъй като в него намират отражение твърде много явления. Болката може да се дължи на по-голямото съвършенство на един орган, спрямо друг.

Сърдечната болка отразява космическите явления, въздействащи върху Тънкото тяло. Т.нар. сърдечна невроза не е нищо друго, освен изтънчено състояние на сърцето, което е в съзвучие с космоса.

Чувствителното сърце наподобява чувствително ухо. Чувствителното сърце преобразява мозъка. Отсъствието на сърцето унищожава всички предишни постижения. За какво ще послужи грамотността, ако повърхностният поглед проследява само извивките на йероглифите? Трябва да се приеме сърцето като нишката, свързваща ни с Йерархията. Съзнанието няма да се разгори в мозъка, ако сърцето е пресъхнало. Пламенните сърца могат да възпрепятстват унищожаването на Благодатта навсякъде. По този начин сърцето органически се вписва като част от Великото сърце на Вселената. Така може да се разбере защо сърцето трябва да се възприема като двигател на Битието.

Нека никой не си помисля, че и без сърдечната енергия може да придобие помощта и сътрудничеството на Йерархията. Нито умът, нито разсъдъкът могат да осветят там, където само сърдечното нагнетяване може да запали дъгата на всезнанието.

Да се гледа с очите на сърцето; да се слуша с ушите на сърцето; да се прозира в бъдещето чрез знанието на сърцето; да се припомнят миналите придобивки на сърцето — по този път само можем да се устремим във възход.

Сърцето е средоточието на психическата енергия. Сребърната нишка, свързваща Учителя с ученика, представлява мощният магнит на сърцето.

Даже и тези, които признават на сърцето единствено физиологичните функции, се отнасят много грижливо към него, а колко по-задълбочено трябва да се вслушва в сърцето този, който знае за магнита и сребърнат нишка.

Сърцето е храм, но не и място за кумири. Когато говорим да се изгради храм в сърцето, нямаме впредвид външни очертания, а напомняме за вътрешното значение на този израз. Както не може да съществува храм без осъзнаване връзката с Безпределното, така и сърцето прилежи към всички усещания на Космоса. Сърдечните мъка и радост са съзвучие с далечните сфери. По каква причина по-често се усеща мъка, отколкото радост? Ясно е, че постоянните космични пертурбации разтърсват сърцето, което е приобщено към тях. Затова и сърдечното служене придобива такава тежест на везните на света. Няма нито ден, нито час, когато светът да не е бил застрашен. Но с две очи не може да се види опасността, а само с три, както са изобразени на знамето на Висшите Господари. Не случайно сърцето се е обозначавало със знака на кръста, който вечно ще съпътства храма му.

Трябва да се научим да усещаме сърцето си не като свое, а като всемирно. Само чрез това усещане можем да започнем да се освобождаваме от егоизма, запазвайки индивидуалността на придобивките.

Представете си какво би представлявал светът при неуязвимо за болести тяло, но при лишено от култура сърце? Такова пиршество на тъмата е трудно да си представим! Всички болести и немощи не могат да обуздаят всемирното сърдечно безумие. Наистина, докато не се пречисти сърцето, човечеството няма да се избави от болестите и немощите. 

В противен случай разбеснялото се сърце ще изпълни с ужас света, ако тялото е винаги силно. Отдавна е казано за праведниците, че „Вървят пред Господа“, което значи, че не нарушават принципа на Йерархията и с това са пречиствали сърцата си. При най-малкото пречистване на сърцето човечеството може да получи водопад от Благодат. Но засега това може да става много предпазливо само там, където сърцето не е увредено. Не трябва да се унива, а да се помни, че тъмнината се е ожесточила и много сърца смърдят.

Отдаденото на доброто сърце излъчва непрестанно благодат, независимо от насочените пратки. Така и слънцето не изпраща преднамерено лъчите си. Сърцето, предало се на злото, ще изригва отрова непрестанно, съзнателно и несъзнателно. Доброто сърце разпръсква около себе си здраве, усмивка, духовно благо. Злото сърце унищожава топлината и подобно на вампир изсмуква жизнените сили.

Майките носят децата си до сърцето. Това е панацея за успокояването им. Те обикновено не знаят, че държането до сърцето притежава мощно въздействие. Така и в Тънкия свят приближаването до сърцето е укрепване и лечение. Разбира се, сърцето губи много енергия от такава постоянна употреба. Затова на много места майчиното сърце се изобразява пронизано с мечове и стрели, като символ на възприемането на всички болки.

Трябва да се вземе на отчет какво най-много затруднява сърцето? При това ще се види, че не някакви особени събития, а поредицата от малки прашинки пред деня най-много обременяват сърцето. Трябва да се наблегне на това, защото големите събития могат дори да придават особен прилив на психическа енергия. Но Армагедон не се състои само от големи събития. Напротив, в него получават оценка множество малки действия и точно към този порой от малки струи трябва да се приучва бедното сърце. Казвам „бедно“, защото то вече познава в своята същност великите огнени сфери, но засега трябва да се блъска в скалите на Земята.

Попитайте някой умен човек какво най-често го е предпазвало от опасности и грешки? Честният ще посочи сърцето, а не мозъка или разума. Глупавият ще се основава на условните разсъдъчни заключения. Именно сърцето е източникът на чувствознанието, но не като някаква смътна интуиция, а като следствие на духовната дисциплина.

Всеки желаещ да изучи сърцето не трябва да подхожда към него като към част от организма, а трябва преди всичко да разбере централното положение на сърцето и да изследва изхождайки от него, а не към него. И слънчевото сплетение, и кундалини са само предверие към храма на сърцето. Мозъкът и всички центрове са само пристройки към сърцето, защото без сърце нищо не може да съществува. Дори и мозъкът може до известна стелен да бъде заместен. Не е възможно и да се помисли за единение на човечеството на основата на мозъка или кундалини. Само сиянието на сърцето може да сближи и най-разнородните организми, при това на далечни разстояния.

Дегенерацията, затлъстяването и разширението на сърцето произтичат от недопустимите условия на живот. Порокът на сърцето поради кармични причини се среща много рядко. Разширението на сърцето може да бъде и при добър потенциал, ако той не е използван. Разбира се, затлъстяването на сърцето е непростимо, тъй като то може да бъде прекратено в зачатък. Трудът е най-добрата противоотрова срещу опасността от затлъстяване. Трябва да се съблюдава поне елементарна хигиена на сърцето. Стремежът към труд е най-доброто средство за укрепване на сърцето. Не работата, а прекъсването на сърдечния устрем действа разрушително. Разбира се, силните враждебни стрели също са лечими, защото против техните рани съществува балсамът на Йерархията. Само че употребата на този балсам трябва да бъде постоянна. Голяма грешка е да се пренебрегва това лекарство.

Който обича цветята, който познава устрема нагоре, който притежава чисти мисли, който приема съществуването на Висшите светове, който е готов за Безпределното, той е по пътя на сърцето. Правилно е разбирането, че по своята същност сърцето принадлежи както на Тънкия, така и на Огнения свят. Само чрез него, а не чрез ума, могат да бъдат осъзнати тези светове. Следователно, мъдростта е противоположна на ума, но не е забранено да се украси умът и с мъдрост.

Чувството всякога надделява над разума. Трябва да се приеме това като безспорна истина. Затова когато говорим за сърцето, ние го узаконяваме като твърдина на чувствата. Но колко далече е чувството на сърцето от похотливостта.

Мнозина изобщо не си представят разликата между пътищата на сърцето и мозъка. За тях е трудно да възприемат Висшите светове, както и да си представят преимуществата на Тънкия свят. Но, за да се приближиш към методите на сърцето, трябва преди това да се научиш да уважаваш всичко свързано със сърцето. То не е нещо отвлечено, а мост към Висшите светове.

Кор бовис или сърце на бик, е много разпространено състояние на разширено сърце. Наред с многото други причини, то може да се дължи и на препълване на сърцето с неизползвана енергия. Хората, страдащи от „сърце на бик“, не са се заели навреме с възпитанието на сърцето си. Потенциалът на техния орган е бил добър, но не е била използвана сърдечната енергия. Разбира се, разширеното сърце е за предпочитане пред затлъстяването. Сърцето може да бъде наречено най-йндивидуалният орган и поради това методите на възпитанието му трябва да бъдат много разнообразни. Трябва още от ранни години да се обръща внимание на различните отвращения и влечения, тъй като в тях често се отразяват особеностите на сърцето. Особено внимание заслужават сърцата, не притежващи нито отвращения, нито влечения. Такива спящи сърца са много и това води към разпад на духа.

Във всички векове и раси е съществувал култ към сърцето, но нашето време е забравило напълно и се е отклонило от учението за него. Трябва да се знае, че борбата за възвръщане позициите му ще бъде особено ожесточена. Тъмните сили ще защитават мозъка, противопопставяйки го на сърцето. Разбира се, това ще доведе само до извращения и липса на целесъобразност. В сравнение с ръката и кракът притежава важни функции, но не е необходимо да поднасяме храната към устата си с крака.

Обикновено ако приканим някого да се отстрани от мястото, на което се намира, той ще поиска най-напред да разбере причината или поне ще се огледа и ще допусне камъкът да падне на главта му. Същото се случва и с неудачните ученици. Тяхното сърце ще премълчи там, където е необходимо да се говори незабавно. Такова поведение е вредно и за самото сърце, тъй като няма нищо по-пагубно от неизпълнените сърдечни заповеди. Това е вредно, защото се засенчва сърцето от разсъдъка. Колко сърца са спрели от напрежението на неизпълнените заповеди! Спорът между сърцето и разсъдъка представлява печална страница от историята на човечеството.

За сътрудничество с Висшите сили е необходимо огромно напрежение на сърдечната енергия, което може да се постигне само след дълъг период на възпитание. То трябва да започва от най-дребните чувства и от най-обикновенните действия. Но това условие често затруднява развитието, тъй като хората искат да се преборят с великана, а не да ги избавите от ловенето на бълхи. Но великаните са малко, докато бълхите са много и трябва да се премине през тези тъмни пълчища. Хората по-често страдат от бълхите и въшките, отколкото от великаните, затова и в борбата с тях е необходимо същото мъжество, както и в борбата с великаните.

Разбирането истинската роля на сърцето е било предвидено в дните на Армагедон като следващ етап на еволюцията, даващ единственото спасение на човечеството. Но хората са готови да изследват мъглявините на космоса, а отричат това, което е най-близко до тях. Време е да се осъзнае сърцето като спасителен мост, свързващ човечеството с Тънкия свят. Катастрофалното състояние на нисшите слоеве на планетата се отразява неблагоприятно на сърдечната дейност, причинявайки редица страдания, свързани с лошата профилактика на сърцето.

В древността са поставяли магнит над темето за подобряване мозъчната дейност, но не трябва да се забравя и лечението на сърцето с магнит. Тези стари прийоми свидетелстват за познаването на лъчите и токовете, но наред с магнитните свойства, металите оказват въздействие и с други свои качества. Самото налагане на метали върху тялото вече предизвиква силна реакция. Разбира се, трябва да се имат впредвид и особените свойства на различните типове кожа. Например мастните кожни наслоявания могат силно да възпрепятстват тънките въздействия, поради което в древността са се старали да ги премахват. Втриването на растителни масла в кожата разтваря мазнината и нейните отрови. Интересно е, че в древността хигиената на тялото е стояла по-високо, отколкото сега.

Древните са отчитали и минералния състав на водата за измиване, но сега на това никой не обръща внимание. Даже биха се изсмели и на факта, че в миналото са употребявали различни аромати за темето, за сърдечната област или за крайниците. С особено внимание египтяните са се отнасяли към бременните. Сега много рядко обръщат внимание на вкусовете или на странните им потребности. Тогава по астрологични данни храмовите лечители са определяли потребността от минерални и растителни въздействия, с което и самото раждане значително се е облегчавало. Но сега вместо мъдри предварителни мерки прибягват към наркотици, без да отчитат, че връзката с младенеца все още не е прекъсната. Освен това всеки наркотик въздейства и на млякото.

Самият Христос е предавал лечебната сила с едно докосване. Когато облекчението се предава чрез силата на сърцето, всички насилствени заклинания са излишни. Молитвата на сърцето върви пряко, без да се нуждае от каквито и да било изкуствени канони. В заклинанията може да се види, че с едни и същи думи са се обръщали към Бога и Сатаната. Не думите, а сърдечното чувство сътворява чудото.

"Учението на Шамбала"

Маха Чохан