четвъртък, 3 септември 2015 г.

НАШАТА ГАЛАКТИКА


За начало е нужно да напомним, че видимата част от нашата Галактика представлява сама по себе си диск с диаметър 30 килопарсека, съдържащ около 200 милиарда звезди, които се групират в четири извити ръкава. През летните нощи виждаме Галактиката отстрани като Млечния Път. Самата дума Галактика произлиза от гръцката дума „галактикос“ (млечен). Затова, за нас Галактическите ръкави са практически недостъпни за наблюдение (дори с помощта на телескопи и радио-телескопи) и съвременната наука смята, че ръкавите са два. Всъщност те са четири и нашите предци са го знаели със сигурност. Широко използвания от тях знак свастика (опозорен от от немския фашизъм) е именно знакът, символизиращ нашата Галактика. Съществува и съответна Руна в Древната х'Арийска писменост, обозначаваща този Вселенски обект.

Нашата Галактика не винаги е съществувала и не винаги ще съществува. Галактиките във Вселената се раждат от първичната пра-материя (етера) и след като преминат своя цикъл на развитие, умират, за да дадат живот на нови алактики, както се случва с тревата или листата на дърветата в рамикте на годишния цикъл. С други думи, във Вселената протича флуктуация на материята във времето и в пространството, а Вселената съществува вечно. Цикълът на развитие на всяка Галактика е описан във всички подробности в горе-упоменатата „Книга на Мъдростта“. Подобно описание се среща и в древен документ от Индия, който Елена Блаватска е използвала за написването на своята книга „Тайната Доктрина“.

Животът е изначално присъщ на всички форми на материята на всички нейни мащабни равнища и се проявява на определени стъпала от еволюцията й. Точно по същия начин се проявява при образуването на материя във вид на звезди и планети в познатата ни органична форма. Но разумният живот е способен да се само-разпространява от планета на една звезда по планети на друга звезда в съотвествие със степента си на развитие, натрупването на някаква критична маса и достигането на определено равнище на технически прогрес, при който става възможно построяването на междузвездни космически кораби. Очевидно е, че от началото на образуването на нашата Галактика, звездите са започнали да „се запалват“ най-напред близо до нейния център. Следователно и животът в органичния му вид се е зародил (или по-точно се е проявил) първо там. Оттук следва, че най-високо равнище на духовното и физическото развитие са постигнали хората, живеещи близо до центъра на Галактиката и те би трябвало да ни изглеждат като Богове.



СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА


Нашата Слънчева система се намира в ръкава на Орион, по-близо до периферията на Галактиката, на разстояние около 10 килопарсека от центъра й. Затова органичният живот на нея е могъл да се появи по два начина: да се само-породи или да бъде привнесен от по-високо развити цивилизации от звездите, намиращи се по-близо до центъра на Галактиката. Ведите разказват, че хората са се появили на Земята чрез миграция, с големи космически кораби Вайтмари от планети от други звездни системи. На Земята по това време е имало само растения, животни, както и маймуни, които така и не успели да еволюират до равнището на разумни същества, каквито се явяват хората.

Нашите далечни предци имали по-точни сведения не само за Галактиката, но и за Слънчевата система, отколкото ние в момента. В частност те подробно знаели нейната история и строеж. Знаели, че в състава на Слънчевата ни система, наричана Система на Ярило-Слънцето, влизали 27 планети и големи астероиди, наричани Земи. Нашата планета се наричала Мидгард-Земя, от което до наши дни е останало само родовото название – Земя. Другите планети също имали други имена: Земя на Хорс (Меркурий), Земя на Мерцана (Венера), Земя на Орей (Марс), Земя на Перун (Юпитер), Земя на Стрибог (Сатурн), Земя на Индра (Хирон, астероид 2060). Земя на Варуна (Уран), Земя на Ний (Нептун), Земя на Вий (Плутон).

Разрушената преди повече от 153 хиляди години Земя Дея, понастоящем назовавана понастоящем Фаетон, се е намирала там, където днес е разположен астероидния пояс между Марс и Юпитер. Към момента на заселване на Земята с хора, на Марс и на Дея  е имало станции за космическа навигация и връзка на нашите предците. Едва наскоро започнаха да се появяват съобщения, че на Марс действително някога е имало морета и е възможно планетата да е била обитаема.

Други планети от Слънчевата система и досега остават неизвестни за науката (в скоби са посочени периодите им на завъртане около Слънцето в земни години): Земята на Велес (46,78) – между Хирон и Уран, Земята на Семаргл (485,49), Земята на Один (689,69), Земята на Лада (883,6), Земята на Удрзец (1 147,38), Земята на Радогост (1 952,41), Земята на Тор (2 537,75), Земята на Прова (3 556), Земята на Крод (3 888), Земята на Полкан (4 752), Земята на Змий (5 904), Земята на Ругий (6 912), Земята на Чур (9 504), Земята на Догода (11 664), Земята на Дайм (15 552)

По друг начин изглеждала и системата Земя със своите спътници, които нашите предци наричали Луни. Мидгард-Земята отначало имала две луни – съществуващия и сега Месец с период на завъртане 29,3 дена и Леля, с период на завъртане 7 дни (вероятно от нея идва 7 дневната седмица). Преди около 143 хиляди години към Земята ни била пренасочена луната Фата от загиналата Дея, която преминала между орбитите на Месец и Леля с период на завъртане 13 дни. Леля била разрушена през 109 806 пр.н.е, а Фата през 11 008 пр.н.е. в резултат на прилагане на свръхмощно оръжие от земляните, което довело до световна катастрофа и изпадане на Човечеството до каменната ера.

Съгласно Руническите летописи, преди 300 хиляди години външният облик на Мидгард-Земята бил съвсем различен. Пустинята Сахара е била море. Индийският океан – суша. Гибралтарският проток не съществувал. В Руската равнина, там, където днес е Москва, е било Западното Море. В Северния ледовит океан е бил разположен голям континент Да'Ария, която е била копирана от Меркатор от стената на една от пирамидите в Гиза (Египет). Западен Сибир е лежал под Западното море. На територията на Омск е бил големият остров Буян. Да'Ария била свързана с материка чрез планински провлак – Рипейските (Уралските) планини. Река Волга се вливала в Черно Море. И най-важното, оста на планетата не била наклонена. Самата планета била с по-топъл и мек климат в северните ширини, отколкото понястоящем.




Част от 12 беседа на "Славянското Ведичество",
Трети стадий на обучение в АВС "Създай Себе си"
Превод от руски: © Н.Т.Н.Селена (Вещата Ярослава)

Няма коментари:

Публикуване на коментар