понеделник, 2 ноември 2015 г.

Видове разумни същества в Света на Хората

Когато в Света на хората се роди дете, го наричат Чадо (Жител). Опознавайки живота, Чедото става Людина ( индивид, неосъзнат човек). Процесът на Познанието и съзидаването за благото на Рода въздига Людината до ранга на Човек, а Човека въздига до Аси – Богове живеещи на Земята, т.е. поставя ги на равнището на процеса на Познание на Боговете.

Ако съзнанието на Чадото и Людината е насочено към Познанието и удовлетворението на собствения вътрешен Свят и Чувства, те се превръщат в Не-хора, после в Не-жити (човекоподобни духове – таласъм, русалки, кикимори и т.н.) и в Бесове.



Жител (инстинктивното) - при него действа управляващата сила на трите низши равнища. Тройнствен човек, живеещ в грижите за материалното.

Людина – седморно човешко същество, при което действат седем управляващи сили. Разбира същността на живота и смъртта, затова подобни хора са наричани дважди живеещи.

Човек – същество трансцендентално, управлява се от Осмо и Девето равнище. Духовен и безсмъртен.

Не-хора – живи същества, имащи Облика на човек, а съзнание на див звяр. Характерна негова черта е възможността да променя своя Духовен Образ–Мисъл. На работа е един, а у дома друг. В психологията тези методики се наричат маска и игра.

Не-жит – живо същество, способно да променя външния си Облик и Духовен Образ–Мисъл. В приказките мишката се превръща в лъв. В нашия живот – боядисани коси, грим и модни дрехи, които създават впечатлението за благороден човек.

Бесове – това са Чуждоземците и техните потомци, чието съзнание много трудно се поддава на Духовно Възраждане. Управляващата Сила са инстинктите, ненавистта, за щастие се смятат Чувствата, основани на удовлетворението на Инстинктите. Отричат всичко, което не съответства на представата им за живота. В социалния си живот се проявяват като политици, едри предприемачи, маниаци, крадци, убийци или покровители на гореизброените и т.н. Бесовете не идват при нас от други светове, а живеят сред нас и имат човешки облик. Днес те са много, затова и за праведния човек е трудно да съжителства с тях. Стремят се към властта и са във властта. Първият признак на бесовството е страха да чуеш истината за себе си.

Всеки ден човек може да чуе Бесове по радиото или да ги види на телевизионния екран: хумористи, хомосексуалисти, артисти и т.н. Затова първият им трик е да докажат, че не съществуват, че са Никои и нищо, а са много полезни за обществото. Че тяхното Зло е Добро! Например не могат да родят, и са неспособни да продължат Рода и Живота, но пък много пеят и учат другите как трябва да се Живее. Бесовете се стремят да се откроят пред останалите с необичайни постъпки и деяния. В наши дни това се нарича естрийм, адреналин. Те живеят обществено, това е техният начин на живот. Хората, Родовете от Великата Раса живеят според Света, т.е. според Начина на Живот на Предците. При нас е Свят на Хората, а не Свят на Обществото.

Бесовете приучават хората от Родовете на Великата Раса към Алчност (чрез частната собственост), тъй като Алчността погубва Познанието, а когато Познанието е убито, гине Срама, когато Срамът е мъртъв, се потиска Истината, с гибелта на Истината умира и Съвестта, а когато Съвестта е мъртва, погива Духовната същност в човека, а когато Духовната същност в човека загине, Бесовете свободно завладяват цялото му богатство. Те приемат богатството за своя най-сигурна опора и градят света си на богатството. У тях няма състрадание нито към хората, нито към себеподобните създания, тъй като всеки от тях мисли единствено за живот в безделие, докато използва чуждия труд и човешката доверчивост.



Мнозинството от тънещите в невежество хора са управлявани от Силата на Инстинктите, и Щастие за тях са Чувствата. Външно – човек, а отвътре не-човек, не-жит. Той е пасивен, живее на равнището на инстинктите, за това е и определян като инстинктивен тип. Върши работата си или изпълнява чуждата воля, но никога не действа по собствена инициатива. Това е човек-машина, тънещ в постоянна апатия. Чувствата са единственият път за връзка с психиката (съзнанието) му. Той може да реагира на чувства като се ограничава до проявяване на съответстващите им потребности. Във всички свои действия се ръководи единствено от животински нужди. Идеалът му е възжелаване на чуждото, гняв, самолюбуване (мода), лихварство, похот (секс), празно безделие. 

Нашите предци са ги наричали летарии – т.е. роби от най-низш вид, а потомците им са пролетариите. Пролетарий на латински означава добре работещ, покорен роб, който умее да се размножава. За него опиянението е най-висшата форма на наслаждение. В това състояние у него започва да се проявява най-близката му Управляваща сила – Чувствата. В това състояние той е способен да обича на животинско равнище, доколкото разумът му е зависим от инстинкта. Това е инстинктивен човек, но не е човек в прекия смисъл на думата. Такива хора се наричат Бесове или Зверове.

Бесовете в настоящия си живот имат в главите си единствено мрачни, пъклени, безумни и хаотични Образи, т.е. Образни реалности от Пъкления Свят (Ада), в които се проявява зло и жестокост, паразитизъм и празно безделие, лъжа и измама, страх и безверие, гнет и унищожение на Светлината. И което е най-главно – те създават образи на видовете свое битие и формират тези Реалности у нормалните хора посредством филми на ужасите, екшъни, посредством разврата, рекламите, книгите, театрите, изказванията, горещите новини, сензациите, спорта, туризма и т.н. Формираните Мисъл-Образи – чути, разказани, показани, въздействат на Душата на човека много пъти по-силно, отколкото наяве преживените ситуации. 

Това разрушава спокойната Образна реалност в Чистата Душа на детето и унищожава Душата на Човека със създаването на такъв Образен Свят от Мрака. След смъртта на Тялото, Душата с такава образна реалност попада в промеждутъчните Светове на Мрака в съответствие със създадената образна реалност в Душата. За хората от Родовете на Великата Раса това е много мъчително.



Част от 18 беседа на АВС "Създай себе си"
от раздела "Славянско Ведичество"
Превод от руски: © Н.Т.Н.Селена (Вещата Ярослава)

четвъртък, 3 септември 2015 г.

НАШАТА ГАЛАКТИКА


За начало е нужно да напомним, че видимата част от нашата Галактика представлява сама по себе си диск с диаметър 30 килопарсека, съдържащ около 200 милиарда звезди, които се групират в четири извити ръкава. През летните нощи виждаме Галактиката отстрани като Млечния Път. Самата дума Галактика произлиза от гръцката дума „галактикос“ (млечен). Затова, за нас Галактическите ръкави са практически недостъпни за наблюдение (дори с помощта на телескопи и радио-телескопи) и съвременната наука смята, че ръкавите са два. Всъщност те са четири и нашите предци са го знаели със сигурност. Широко използвания от тях знак свастика (опозорен от от немския фашизъм) е именно знакът, символизиращ нашата Галактика. Съществува и съответна Руна в Древната х'Арийска писменост, обозначаваща този Вселенски обект.

Нашата Галактика не винаги е съществувала и не винаги ще съществува. Галактиките във Вселената се раждат от първичната пра-материя (етера) и след като преминат своя цикъл на развитие, умират, за да дадат живот на нови алактики, както се случва с тревата или листата на дърветата в рамикте на годишния цикъл. С други думи, във Вселената протича флуктуация на материята във времето и в пространството, а Вселената съществува вечно. Цикълът на развитие на всяка Галактика е описан във всички подробности в горе-упоменатата „Книга на Мъдростта“. Подобно описание се среща и в древен документ от Индия, който Елена Блаватска е използвала за написването на своята книга „Тайната Доктрина“.

Животът е изначално присъщ на всички форми на материята на всички нейни мащабни равнища и се проявява на определени стъпала от еволюцията й. Точно по същия начин се проявява при образуването на материя във вид на звезди и планети в познатата ни органична форма. Но разумният живот е способен да се само-разпространява от планета на една звезда по планети на друга звезда в съотвествие със степента си на развитие, натрупването на някаква критична маса и достигането на определено равнище на технически прогрес, при който става възможно построяването на междузвездни космически кораби. Очевидно е, че от началото на образуването на нашата Галактика, звездите са започнали да „се запалват“ най-напред близо до нейния център. Следователно и животът в органичния му вид се е зародил (или по-точно се е проявил) първо там. Оттук следва, че най-високо равнище на духовното и физическото развитие са постигнали хората, живеещи близо до центъра на Галактиката и те би трябвало да ни изглеждат като Богове.



СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА


Нашата Слънчева система се намира в ръкава на Орион, по-близо до периферията на Галактиката, на разстояние около 10 килопарсека от центъра й. Затова органичният живот на нея е могъл да се появи по два начина: да се само-породи или да бъде привнесен от по-високо развити цивилизации от звездите, намиращи се по-близо до центъра на Галактиката. Ведите разказват, че хората са се появили на Земята чрез миграция, с големи космически кораби Вайтмари от планети от други звездни системи. На Земята по това време е имало само растения, животни, както и маймуни, които така и не успели да еволюират до равнището на разумни същества, каквито се явяват хората.

Нашите далечни предци имали по-точни сведения не само за Галактиката, но и за Слънчевата система, отколкото ние в момента. В частност те подробно знаели нейната история и строеж. Знаели, че в състава на Слънчевата ни система, наричана Система на Ярило-Слънцето, влизали 27 планети и големи астероиди, наричани Земи. Нашата планета се наричала Мидгард-Земя, от което до наши дни е останало само родовото название – Земя. Другите планети също имали други имена: Земя на Хорс (Меркурий), Земя на Мерцана (Венера), Земя на Орей (Марс), Земя на Перун (Юпитер), Земя на Стрибог (Сатурн), Земя на Индра (Хирон, астероид 2060). Земя на Варуна (Уран), Земя на Ний (Нептун), Земя на Вий (Плутон).

Разрушената преди повече от 153 хиляди години Земя Дея, понастоящем назовавана понастоящем Фаетон, се е намирала там, където днес е разположен астероидния пояс между Марс и Юпитер. Към момента на заселване на Земята с хора, на Марс и на Дея  е имало станции за космическа навигация и връзка на нашите предците. Едва наскоро започнаха да се появяват съобщения, че на Марс действително някога е имало морета и е възможно планетата да е била обитаема.

Други планети от Слънчевата система и досега остават неизвестни за науката (в скоби са посочени периодите им на завъртане около Слънцето в земни години): Земята на Велес (46,78) – между Хирон и Уран, Земята на Семаргл (485,49), Земята на Один (689,69), Земята на Лада (883,6), Земята на Удрзец (1 147,38), Земята на Радогост (1 952,41), Земята на Тор (2 537,75), Земята на Прова (3 556), Земята на Крод (3 888), Земята на Полкан (4 752), Земята на Змий (5 904), Земята на Ругий (6 912), Земята на Чур (9 504), Земята на Догода (11 664), Земята на Дайм (15 552)

По друг начин изглеждала и системата Земя със своите спътници, които нашите предци наричали Луни. Мидгард-Земята отначало имала две луни – съществуващия и сега Месец с период на завъртане 29,3 дена и Леля, с период на завъртане 7 дни (вероятно от нея идва 7 дневната седмица). Преди около 143 хиляди години към Земята ни била пренасочена луната Фата от загиналата Дея, която преминала между орбитите на Месец и Леля с период на завъртане 13 дни. Леля била разрушена през 109 806 пр.н.е, а Фата през 11 008 пр.н.е. в резултат на прилагане на свръхмощно оръжие от земляните, което довело до световна катастрофа и изпадане на Човечеството до каменната ера.

Съгласно Руническите летописи, преди 300 хиляди години външният облик на Мидгард-Земята бил съвсем различен. Пустинята Сахара е била море. Индийският океан – суша. Гибралтарският проток не съществувал. В Руската равнина, там, където днес е Москва, е било Западното Море. В Северния ледовит океан е бил разположен голям континент Да'Ария, която е била копирана от Меркатор от стената на една от пирамидите в Гиза (Египет). Западен Сибир е лежал под Западното море. На територията на Омск е бил големият остров Буян. Да'Ария била свързана с материка чрез планински провлак – Рипейските (Уралските) планини. Река Волга се вливала в Черно Море. И най-важното, оста на планетата не била наклонена. Самата планета била с по-топъл и мек климат в северните ширини, отколкото понястоящем.




Част от 12 беседа на "Славянското Ведичество",
Трети стадий на обучение в АВС "Създай Себе си"
Превод от руски: © Н.Т.Н.Селена (Вещата Ярослава)

сряда, 14 януари 2015 г.

Гибелта на Земята Дея

Преди повече от 150 хиляди години, водещата се в Чертога на Свати Велика Аса (война), засегнала и Земите от системата Ярило-Слънце. Тя се разразила между Небесните Родове, усвоили тези земи и силите на Пъкления Свят, стремящи се да ги завземат. За завладяването на Земята Дея се разразила грандиозна битка. Тогава Дея имала две луни Лотиция и Фата. Фата била по-големия спътник на Земята Дея и на повърхността й били разположени силите, предназначени да отразят външно нападение не само към Земята Дея, но също и към Земята Орея и към Мидгард-Земята.

Но Силите на Световете на Мрака и Пъкъла успели да завладеят Луната Лютиция като плацдарм за нанасяне на удар по Земята Дея. Жителите на Дея се обърнали за помощ към Висшите Богове, които откликнали на зова им. Висшите Богове преместили Земята Дея през Другоземието в друга Слънчева система, а Луната Фата към Мидгард-Земята. След това по Лютиция бил нанесен най-мощен удар, вследствие на който тя била разрушена. От множеството фрагменти от Луната Лютиция с течение на времето се образувал астероиден пояс. Взривът на Лютиция бил дотолкова мощен, че потокът издухал част от атмосферата на Земята Орея и от няколко Луни от Земята на Перун, които се намирали откъм Дея.



В резултат на това животът на повърхността на Земята Орея в екваториалните области станал почти невъзможен. Част от жителите на Орея се преселили на Мидгард-Земята, а останалата част от жителите се спуснали в подземните градове, построени специално за живот в случай на нападение

След гореизложените събития Луната Фата станала трети спътник на Мидгард-Земята. Двете луни – Месец и Леля останали на своите орбити, а Фата вместили между тях. Доколкото по размерите си Фата била голяма почти колкото Месец и имала висока скорост на въртене около собствената си ос, под въздействието на силите на притегляне на Фата и Мидгард-Земята, Луната Леля придобила яйцевидна форма.

След като около Мидгард-Земята започнали да обикалят три Луни, нейният климат започнал да се променя. Започнали да се появяват нови видове растителност и животни. Температурата на въздуха в екваториалните райони се повишила с няколко градуса, което дало възможност на Силите от Световете на Светлината да преселят оцелелите жители от загиващите Земи от Пограничието, където течала Великата Аса (война). Около техните загиващи Земи също обикаляли по три луни. 

Това били чернокожи хора, тъй като техните земи обикаляли около Червени Слънца. Спектърът на излъчване на Червените Слънца е определил цвета на кожата им на генетично равнище. Всички преселници били разположени в екваториалните територии на Мидгард-Земята, в района на днешна Африка.


© Превод: Н.Т.Н.Селена (Волхвиня Ярослава)
Програмата за обучението в АВС "Опознай себе си": 


сряда, 7 януари 2015 г.

Боговете на нашите Предци

Боговете на нашите Предци

На Мидгард-Земята нееднократно са пребивавали Богове (Покровители, Наставници, Първопредци на хората), общували с потомците на Великата Раса, като им предавали Мъдростта (историята и заповедите на Предците, знанията за отглеждане на зърно, за устройството на обществения живот, за продължение на Рода, за възпитанието на децата...и т.н.). 

Изминали са 165 032 години от времето, когато Богинята Тара е посещавала Мидгард-Земята. Тя се явява по-малка сестра на Бог Тарх, наричан Даждбог (дал на хората Древните Веди). Полярната звезда у Славяно-Арийските народи се именува Тара в чест на тази прекрасна Богиня (а може и обратно, ако жената е долетяла от тази звезда).

Тарх бил Покровител (Наставник) на Източен Сибир и Далечния Изток, а Тара – на Западен Сибир. От съвместяването на имената се получило названието на територията – Тархтара, преиначено от потомците в Татария, в последствие преминало и название на народа на татарите.



Преди над 40 хиляди години, от Урай-Земята в Чертога на Орела от Сварожиевия Кръг, за трети път посетил Мидгард-Земята Бог Перун. Бог Покровител на всички воини и на много от Родовете на Великата Раса. Бог Гръмовержец, управляващ Мълниите, син на Бог Сварог и Лада-Богородица. След първите три Небесни Битки между Светлината и Мрака, когато побеждавали Светлите Сили, Бог Перун се спуснал на Мидгард-Земята, за да съобщи на хората за случилите се събития и за това какво бъдеще очаква Земята, за настъпването на Тъмните времена.

Тъмните времена са период от живота на хората, през който те престават да почитат Боговете и да живеят по Небесните Закони, а започват да се водят от законите, натрапени им от представителите на Пъкления Свят. Последните учат хората сами да създават свои закони и да живеят според тях, с което утежняват живота им, като ги водят към деградация и самоунищожение.

Съществуват предания, че Бог Перун е бил на Мидгард-Земята още няколко пъти, за да предаде Тайната Мъдрост на Жреците и Старейшините от Родовете на Святата Раса, за това как да се подготвят за тъмните, тежките времена, когато ръкавът на нашата Свастична Галактика ще минава през пространствата, подвластни на силите от Тъмните Светове на Пъкъла. 



В това време Светлите Богове престават да посещават своите народи, тъй като не проникват в чуждите пространства, подвластни на силите на тези Светове. С излизането на ръкава на нашата Галактика от посочените пространства, Светлите Богове отново ще започнат да посещават Родовете на Великата Раса. Началото на Светлите времена започва в Свещеното Лето 7521 от  Сътворението на Света в Звездния Храм или 2012 от н.е.

След това на Мидгард-Земята е идвал Даждбог – Бог Тарх Перунович, Бог Пазител на древната Велика Мъдрост. Бил наречен Даждбог (даващ Бог), защото дал на хората от Великата Раса и потомците на Рода Небесен Деветте Сантии (Книги). Тези Сантии били записани с древните Руни и съдържали Свещените Древни Веди, Заповедите на Тарх Перунович и неговите наставления.

Всички обитатели на различните Светове (в Галактиките, Звездните Системи) и на Земите, където има представители на Древния Род, се живее съгласно Древната мъдрост, Родовите Устои и Правилата, към които се придържа Родът. След като Бог Тарх Перунович посетил нашите предци, те започнали да се назовават „Внуци на Даждбог“.

Нашите предци били посещавани и от много други Богове.



Повече за най-старата и древна Славяно-Арийска Куртура можете да научите като 
Последователи на АВС "Създай Себе си"

Програмата за обучението в АВС "Опознай себе си": 
http://suvarnavishudha.blogspot.com/p/blog-page_20.html

© Превод: Н.Т.Н.Селена (Вещата Ярослава)

вторник, 25 ноември 2014 г.

Духовното наследство на Славяните и Ариите - 3 част

Духовното наследство на Славяните и Ариите - 3 част

Заледяването не е било забележителен клон в живота на Родовете на Расата Велика и Рода Небесен на Земята. Нашите Предци даже започнали да водят летоизчислението си от Великото Захлаждане.

Изминали няколко столетия, докато атмосферата на Земята се изчистила от пепелта и станала отново прозрачна. Това довело до затопляне и отстъпване на ледовете към полюсите. Под въздействието на природните условия Рода на Расата Велика и Потомците на Рода Небесен се разселили по цялото лице на Мидгард-Земята.




Част от Рода на Великата Раса преминала Химаватските планини (Хималайските планини) и се разселила на Индостанския полуостров до Централна Индия.

Мнозина от Рода на Великата Раса са се разпрострели по всички краища на Мидгард-Земята на юг и запад зад Рипейските планини и създали нови Градове и Храмове. Другите Родове на Великата раса и Рода Небесен са пасли несметни стада от животни в степите и преминавали от единия им край до другия.

В резултат от разселването на Евразийския континент на нашите Предци е била създадена огромна Славяно-Арийска Държава. Нейните основни съставни части били Велика Тартария (на изток от Уралските планини до Тихия океан) и Велика Расения (на запад от Уралските планини до Западния океан). На свой ред Велика Расения имала няколко части: Велика Скития (от Каспийско море до Дон), Венея или съвременна Европа (на запад от Дон до Атлантическия океан), Скандинавия  (на север от Балтийско море).


По този начин, първоначално Мидгард-Земята преди милиони години била заселена и обживяна от хора с бял цвят на кожата. 

След това, с позволението на Белите Хора, са се заселили други представители на земното човечество с жълт, червен и черен цвят на кожата, за които Белите Хора били Богове, защото именно Белите Хора са притежавали Мъдростта на Светлите Богове.

Всеки вид от хората е живеел на определената и подходяща за него територия. С течението на времето Духовната деградация на Бялото население на Земята все повече се разраствала. С нарастването на количеството хора, а също така природни и други причини са заставяли хората да се разселват, преместват по Земята.

В резултат на това са започнали войни между не-белите, а после между Белите и не-белите хора, което довело до неизбежното смесване на Родовете, племената и народите, и към появата на много страни с различни култури, в които живеели хора с различни черти на лицата и оттенък на кожата, говорещи на различни езици.

Всички Земи на Светлите Светове биват посещавани от Светлите Богове. И така хората от Древната Раса в различните Звездни Светове в нашата и други Галактики, и на различни Земи живеели съгласно с единните Заповеди, Древни Мъдрости и Родови Устои, които са им давали Светлите Богове и Предци. Още от зората на вековете Заповедите на Боговете и Мъдростта на Предците са се предавали от поколение на поколение, от Рода в Рода на Древната Раса.

На Мидгард-Земята също така нееднократно са пребивавали Светлите Богове от Световете на Прав и са общували с потомците на Рода на Расата Велика и Рода Небесен, предавайки им своята Мъдрост: Мъдростта на Познанията за Световете, Мъдростта на Света сияен, Мъдростта на Живота.

Например, изминали са 165 034 години от времето на пребиваването на Богинята Тара на  Мидгард-Земята. В чест на Богинята Полярната Звезда по-рано се е наричала Тара.




След Великият потоп Бог Тарх Перунович заедно със своите синове три години живял на Мидгард-Земята и бил наричан от хората на Великата Раса и потомци на рода Небесен Даждбог (даващ на Боговете) защото през това време е дал Девет Сантии (книги) от Славяно-Арийските Веди.

След посещението на Мидгард-Земята Бог Тарх Перунович, нашите Предци започнали да наричат себе си Даждбожи внуци.

40 009 хиляди години назад за трети път на Мидгард-Земята е долетял Бог Перун, Бога-Покровител на много Родове от Расата Велика, Бог-Гръмовержец, Управител на Небесното електричество, син на Бог Сварог и Лада-Богородица.

Бог Перун дал на народите на Великата Раса и Потомците на Рода Небесен своите Заповеди и предупредил за настъпването на тъмните времена - за Нощта на Сварог. Нашите Предци записали с х'Арийски Руни Свещената Мъдрост в Деветте Кръга на Перуновите Ведически Сантии" (в Девет Книги "Мъдростта на Бог Перун").


Понастоящем Сантиите Перунови Веди (Кръг първи) са преиздадени от Древноруската Църква на православните староверци-инглинги и са достъпни за широката читателска аудитория.


Записаните в Сантиите предсказания на Бог Перун се сбъднаха. През 1996 година по съвременното светско летоброене приключи нощта на Сварог и започна Развиделяването.


За Славяните и Ариите настъпва краят на епохата на мрака. А за тъмните сили, които понастоящем властват над земята, след 2012 година, според предсказанията на Бог Перун, ще настъпи Краят на Света.

И Бог Коляда е посещавал Земята, и е дарил много от Родовете, преселили се в Западните земи (във Венея - Европа) със системата за изчисление на сезонното време, за воденето на полския труд – Календар (от Коледа Дар), а също и своите Мъдри Веди и Заповеди.

Бог Коляда ги научил да разорават пригодните земи, да сеят жито, да жънат сламата, като заповядал на нашите Предци да поставят житен сноп в дома си и свято да Го почитат, като Отец свой. Със своя труд – отглеждане на жито и скотовъдство, Славяните си осигурявали добър поминък за щастлив живот на Мидгард-Земята.

Подробно прочетете на линка:
http://www.selenabg.com/index.php/2008-08-12-22-05-32/2013-11-03-13-10-00/1972-2014-05-07-15-33-15.html


Духовното наследство на Славяните и Ариите – 2 част

Духовното наследство на Славяните и Ариите – 2 част

И така, на нас ни стана известно, че 111 810 години назад е станал Великият потоп, и нашите Първопредци са се преселили от Свещената страна Да,Ария, намираща се на Северния полюс на Земята, в Евразия. С окончателното преселение на Родовете на Белите хора на Евразийския континент започнал втория период от живота на Мидгард-Земята.

След напускането на Да,Ария, Родовете на Великата Раса и потомците на Рода Небесен отначало тръгнали на юг от Рипейските (Уралските) планини, където и са се разселили. След това основната част от Родовете на нашите Велики Предци са заселили остров Буян и Източно море, населвайки брега на река Иртиш (Ирий Тишайший). След пълното затопляне Да,Ария, Западното и Източното море отстъпили и рода на Великата Раса и Рода Небесен заселили земите, които в миналото са били дъно на Източното море.




Заради небесната чистота на водата в Тишайския Ирийски благодатен край, заселилите се мъдри Аси я нарекли Беловодие. Образът на х'Арийската Руна "Ирий" е бял и олицетворява Небесната чистота на водата. Река Ирий се възприема в преданията на нашите Предци като земно отражение на Небесния Ирий (Млечния път) и се почита като Свещената река на Рода на Великата Раса. Оттук идва и сакралното название Беловодие - Свещената Земя на Рода на Великата Раса и Рода Небесен. "Страна на Светлите Духове", "Страна на Живия Огън", "Страна на Живите Богове", "Земята на Святата Раса" - това са различните сакрални названия на тази обитаема територия.

Абревиатурата РАСА разкрива следното: "Родовете на Асите от Страната на Асите". Затова съществува и още едно название на територията от Рипейсикте планини до морето х'Арийско (о.Байкал) - Асия (Азия) или страната на Асите.

Свещените Земи са имали и друго разпространено название - Петоречие. Въз основата на древната Руническа Летопис на Древноруската църква на Православните Староверци-Инглии може да се стигне до следния извод: Петоречие и Боловодие са синоними оказващи една и съща територия.

Петоречие - земя, измивана от пет реки: Ирий, Об, Енисей, Ангара и Лена. Всички реки на Беловодие носят своите води на север, по направлението към древата Прародина на Великата Раса - Да,Ария. По-късно Родовете на Великата раса са се разселили по реките Ишим и Тобол, и Петоречието започнало да се нарича Седемречие.

Като развитие на земята в източните Рипейски гори всяка земна част е получавала съотвестващо име. На север, в долното течение на Об, между Об и Уралските планини се намира Сибир. В Южен Сибир по бреговете на Иртиш се разполагат собственостите на Беловодието.

В Източен Сибир от другата страна на Об се намира Лукоморие. Южно Лукоморие се разполага Югория, който достига до Ирийските планини (Монголски Алтай). Лукоморие, Сибир, Беловодие и Югория се намират под покровителството на Богинята Тара. На изток от х'Арийско море (о.Байкал) се намират земите под покровителството на Бог Тарх.

По този начин, Даджбог Тарх Перунович и Богиня Тара Перунова охраняват безкрайните земи на изток - от Уралския хребет до Тихия океан, на които е било дадено още едно наименование - Велика Тартария - земята на Тарх и Тара.

Расичите - да'Арийци, х'Арийци, Расени и Святоруси - живеели съвместно на една територия. Те живеели в мир, облагородявали земята, насаждали градини и гори, съзиждали съвместно Величествени Капища (Храмове) и Градове.

Родовете на Великата раса и Потомци на Рода Небесен са си помагали един на друг по братски. Именно от тук идва и понятието "Бялото Братство", за всички творчески актове Съвестта и чистите помисли били мерило за всеки.

Това Братство притежавало не само чисти помисли, но и бяла кожа, която потвърждава единството на формите и съдържанието на Бялото Братство. Съзидателната дейност на Расичите позволила усвояването на Земята Святата Раса.

Възниква въпрос. Ако Земята са започнали първи да я усвояват Белите хора на РАСА, то откъде тогава са се взели хора с други цветове на кожата?




Наследството на нашите Предци говори за това, че и останалото Земно Човечество, така както и Белите хора, има своя космически произход.

По време на живота в Да,Ария Расичите са разрешавали да се заселват на Мидгард-Земята представители на хора с друг цвят на кожата. Те са идвали на Мидгард-Земята по различно време и от различни Чертози (Звездни Системи). Въпреки, че те са имали различен цвят на кожата са принадлежали към един генотип хора.

Съюзници на Бялата Раса в битките със Силите на Тъмнината били хората с жълт цвят на кожата от Чертога на Великия Дракон. Расичите им разрешили да се заселят на територията на Евразийския континент, намиращ се на изгрев Ярило-Слънце.

Другият съюзник, хората с червения цвят на кожата от Чертога на Огнения Змей, определили място на зЗмята, лежащо на залез Ярило-Слънце. Част от червенокожите хора се настанили на голям остров в Западен (Атлантически) океан.

Расичите са спасили в древните времена хората с черен цвят на кожата, загинали на различни Земи (планети) Чертози на Мрачната Пустош, разрушени от Тъмните Сили. Нашите Предци са ги преселили в африканския континент на Мидгард-Земята.

Във връзка с това, че чернокожите хора са преживели на предишни Земи, които са имали по три луни, за по-добра аклиматизация на чернокожите жители е била преместена 142 995 години време назад на Мидгард-Земята, от разрушената Земя-Дея една от нейните бивши Луни - Фатта.

Луна Фатта била привлечена между пътищата на Леля и Месяц с период на въртене около Земята за 13 дни. От този момент Мидгард-Земята станала с три Луни.

С течение на времето владенията на Великата Страна на Черните Хора започнали да обхващат не само Африканския континент, но и Индостан, на който намерили място за живот негроидните племена на дравидите и нагите.

Има сведения, че на материка Рантха, намиращ се на остров Шри-Ланка (Цейлон) са живяли зеленокожите хора-амфибии, способни да живеят във вода.


Те дълго време са провеждали генетични аксперименти чрез кръстосване на хора и животни, опитвайки се да създадат нов човек и да увеличат своя живот. В резултат в онези дни на Земята са съществували звероподобни видове хора или "бестии".



Последни на Мидгард-Земята, преди около 6 хиляди години на тълпи под ръководстовто на Рава(и)на дошли от Галактическия Изток, от Земята Едем и Нод, "сивите" същества, които заели без разрешението на Белите хора свободните земи на остров Шри-ланка. Бог Перун ги нарекъл Чуждоземци, тъй като те се явяват като представители на Пъкления (Тъмния) свят, от които някой от тях още преди 40 000 години започнали да проникват на Мидгард. Те имат сива кожа и очи с цвета на Мрака (черни очи, на практика без ирис).

"Сивите" са носители на генотип отличаващ се от генотипа на останалите земляни и в самото начало са били двуполови (хермофродите, които в зависимост от Луната са променяли пола си). Наследствеността при "сивите" се предава по майчина линия.


"Сивите" има способността, смесвайки се със хората, да приемат тяхната външност, но са си оставали "тъмни" по своята вътрешна същност, т.е. без Божествен дух и съвест. За да не се различават от хората, "сивите" са разкрасявали своята кожа на лицето и никога не са показвали своето "зверско" тяло без дрехи.

Цялото в подробности прочетете на линка:
http://www.selenabg.com/index.php/2008-08-12-22-05-32/2013-11-03-13-10-00/1946-2013-07-26-14-01-38.html

Духовното наследство на Славяните и Ариите - 1 част

Духовното наследство на Славяните и Ариите - 1 част

Това пред вас не е приказка, нито пък съчинение по "зададена тема". Доверяват ви се сведения за далечния произход на нашата Земя. Те са били скрити не само от руския народ, а от всички останали, за да не знаят и разберат хората за Истината на своето Велико Минало. Често сте слушали за съществуването на древни книги на различни народи: Тората - на евреите, Библията - на християните, Корана - на мюсюлманите, Ригведа - на индусите, Книгата на Промяната - на китайците. 


А какво е било при русите в древността?! Къде са нашите книги?!

Дойде и нашето време - потомците на Великите Свещени Родове на Славяните и Ариите, да се докоснем до Изначалното Познание, на много древното и много богатото Наследство на Предците, до нашите красиви древни традиции и самобитност на една неповторима култура. Наследството на нашите Предци, Ведическите познания, съхранени в Общината на Право Славните Староверци. Предлагаме на вашето внимание материал взет от животворящия източник - Славяно-Арийските Веди.




Мястото и ролята на нашата планета Земя е в космическото противостоене на Доброто и злото. Отворете сърцата си! Заслушайте се в гласа на Родовата памет и ще я почувствайте като гордост за вас, Арии и Славяни, той ще засегне Душата ви, изправете плещи и вдигнете високо глава.

Няма думи на Земята по-точни и по-дълбоки по съдържание, които да могат да разкрият мирозрението и нравствената позиция на човека, произнесъл тези слова, които отделят хората - Деца Божии, от представителите на силите на Тъмнината.

Не е важно от кой древен източник е взета родната и полузабравена Мъдрост, важно е това, че нашите Предци са я съхранили до наше време, и тя е станала достъпна за всички онези, които са решили да се върнат към своите корени, да се докоснат до Наследството на своите Предци, а не до чуждата история.

Всеки народ гледа в своето бъдеще през призмата на миналото, твори в настоящето въз основа на Духовните Култури, които е възприел от Предците си. Ако един народ има свое, подчертавам, свое минало, такъв народ престава да съществува.

Нас са ни приучили да гледаме на света чрез християнството, чрез марксизма-ленинизма, чрез учебниците с измислената история. Но има и Славяно-Арийски поглед на всичко възникнало и случило се във Вселената и на Земята.

В Древните Рунически Летописи на Древноруската църква Право Славните Староверци-Инглинги е известно, че в нашата Вселена тече непрекъсната борба на Светлите Богове с тъмните сили, съществуващи и пребиваващи в Пъкления свят (тъмния демонически свят).

Първата Велика Асса, Великата битка на Силите на Светлината и тъмнината, възникнала поради причината, че Белобог не позволил на Чернобог да направи достъпен Пъкления свят за Светлите Светове на Древните Знания. Великата битка обхванала много Земи от Световете на Яв (материалния свят) и Нав (духовния свят).  Белобог, обединявайки Светлите Сили победил плъховете на тъмните светове. Така, че силите на тъмнината не могли да проникнат в Земите на Светлите Светове, а от Боговете Защитници е била създадена Граница разделяща Светлината от тъмнината. Граница са прокарали и по Земите в Световете на Яв, в Световете осветени от жълтите Звезди и Слънца, в това число и нашето Ярило-Слънце.

Но част от Древните Знания, въпреки усилията на Чернобог, все пак са попаднали в низшите светове. Някои реалности от световете на тъмнината, според констатацията, започнали издигане по пътя на Светлите сили - по Златния Път на Духовното Развитие. Обаче не успели да се научат да различават Доброто от злото.

Заради това нищожните форми на живот се опитали да наложат своята власт в пограничните светове на тъмнината в Чертозите/владенията на Сварожич Кръга, в който попадали Чертозите на Макош (съзвездието на Голямата Мечка), Ради (съзвездие Орион) и Раси (съзвездията Алфа и Бета Лъв), а също така и един от Ръкавите на Галактиката Свати, където се намира и нашето Ярило-Слънце.

Древното название на нашата планета е Мидгард-Земята. Тя се върти около Ярило-Слънцето, което се намира в съзвездието Зимун (Малката Мечка) в качеството на осма звезда. Съзвездието Зимун се намира в галактическата Звездна Система на име Свати (няма аналог в съвременната астрономия).

Галактиката Свати е във вид на левостранен Свастичен кръст - Коловрат. В долната част на единия на Ръкавите на Свати се разполага съзвездието Зимун. Ярило-Слънцето се нарича Трисветило, тъй като огрява три свята: Яв, Нав и Прав (всеобщия закон управляващ световете).

Цялото в подробности на линка: