Спокойствието на душата

Спокойствието на душата

Нетърпението и припряността са най-злите врагове на ученика. Те постоянно са заети с нещо, постоянно бързат за някъде, искат във всичко да успеят, всичко да постигнат в този свят на личности и затова живеят като в треска. Похвално е, че са лоялни, отговорни и законо-послушни граждани, похвално е, че се стремят да изпълнят задълженията, договорите и споразуменията си, но остава ли им време за самите себе си, за своето собствено вътрешно възпитание? Способни ли са да усмирят чувствата си и спокойно, без да бързат да поразмислят за себе си макар и 15 минути? Не, те вечно са притеснени, вечно нещо искат, те не излизат от стресово състояние, забравят да останат за малко насаме със себе си, забравят за връзката със своята вътрешна същност, с душата.

Ако ученикът иска да достигне върха на своята планина, той през цялото време трябва да бъде целенасочен и устремен – както външно, така и вътрешно. Вътрешно той и душевното му съзнание   трябва да съставляват единно цяло. Той трябва да вижда целия си Път до върха: как той, изминал последния участък от гората, неуморно се изкачва по склона на планината нагоре към пламтящия връх. Външно той трябва да свети с душевна светлина, със светлината на любовта, изливайки я без остатък върху своите близки. С каквото и да се занимава във всекидневния живот, каквото и да прави, необходимо е постоянно да запазва вътрешен покой и равновесие и да ги излъчва навън като благословия от сърцето си. 

Това е негов пръв дълг и отговорност, по-важни, насъщни и необходими, отколкото четенето на всички духовни книги на света. Знанието е важен компонент на развитието, това е безспорно, но любовта – любов не на теория, а на практика - е много по-важна. Никога не забравяйте това. Където и да се намирате в този пулсиращ свят, където и да ви захвърли нервната треска на живота, посред цялата му суматоха и хаос, пред вашия вътрешен взор винаги трябва да стои непоклатимия образ на високата планина с потрепващия на върха й духовен пламък – вечният символ на Нашата цел. С този образ на планината пред вътрешния взор вие никога няма да изгубите душевно спокойствие и в блъсканицата  и суматохата на външния свят винаги ще действате правилно и разумно.

Ако можеха всички ученици да осъзнаят колко са важни във всяка работа вътрешният покой и умиротворението, още днес светът в много отношения би изглеждал съвсем друг. Покоят умиротворява физическото тяло, умиротворява чувствата и те не кипят, не се бунтуват и не въстават едно срещу друго. Покоят умиротворява мислите и прояснява перспективата. Покоят – и това е най-важното! – построява антахкарана до самите граници на каузалния свят и стабилизира контакта с душата. Нерушимият контакт с душата – ето квинтесенцията на цялата дейност на ученика: когато тази връзка е постоянна, ученикът е обхванат от голямо спокойствие и той като личност израства до такива висоти на духовно съвършенство, че застава пред всички в света на личностите като духовен проводник или наставник.

Затова е необходимо винаги да сме нащрек, за да можем веднага да забелязваме в себе си и най-малките признаци на гняв, нетърпение и веднага да ги прогонваме от съзнанието си, помнейки за необходимостта и важността на запазване на душевното спокойствие. Мисълта е енергия и там, където мислите са заети изключително с грижата за вътрешния покой и равновесие, там, където това качество се поддържа постоянно от енергиите и се стимулира от тях, там то става здраво, непоколебимо, мощно и стабилно.

Да запазваш душевно спокойствие означава напълно да се доверяваш на своя вътрешен потенциал. Много често точно това пълно доверие така липсва на ученика. Той лесно се поддава на съмнение – само защото личността както и по-рано го държи в стоманена хватка. Затова е време най-после да се реши и да се довери изцяло на своето вътрешно „Аз” – веднъж и завинаги. Едва след това ученикът ще постигне това здраво душевно спокойствие, така необходимо на всеки, който иска да върви напред по избрания Път. 

Ако спокойствието на душата стане доверен приятел, верен и постоянен спътник на ученика, върхът на неговата планина от сега нататък ще сияе с увереност в себе си, в покой и божественост. В този случай неговото развитие ще тръгне напред с гигантски крачки, а самият той ще излъчва тези светлоносни дарове към околните и близките му и те върху себе си ще изпитат магнетичното привличане на неговата личност, тъй като в него ще намират точно това, което така дълго търсят, без да осъзнават може би това. 

Ето защо ученикът трябва да бъде готов да въплъщава в себе си или да персонифицира духовните търсения и стремежи на другите хора. Но този етап е временен и ще продължи кратко.  Защото още щом ученикът осъзнае истинското положение на нещата, той веднага ще види, че тази любов и обожание, с които го обграждат другите, това в същност е някаква магия – проекция върху него на техните вътрешни потребности от съвършенство, което те още не са постигнали, тъй като не са интегрирали своето собствено божествено начало. От сега нататък ученикът трябва да води и наставлява тези хора, интуитивно водейки ги към разбирането, че те притежават същия божествен потенциал, както и той. 

Той трябва да носи на хората светлината на знанието и на просвещението. И много, много любов. Колкото повече успее да разкрие пред тях собствените им удивителни качества и особености, толкова повече любов те ще намират в себе си и едновременно – пак с негова помощ – към самите себе си. На сегашния етап това е основната задача на всички наши ученици. Помагайте на всички хора да стигнат до собствената си божествена душа! Неуморно ги водете към познанието за собствената им вътрешна любов! Защото когато се изпълнят с нея, те ще я разнасят по цялата земя и ще изпълнят с нея света.

Ако всички ученици работят за това, в същото време без да забравят и за своето собствено развитие, Пътят за идването на Христос ще се прокарва с такива темпове, за каквито дори е трудно да си помислим. Когато има любов и тази любов е голяма – тогава всичко е възможно. Защото тогава вие ще бъдете кръв от Неговата Кръв, светлина от Неговата Светлина, тогава вие ще подготвяте Пътя за Неговите стъпки.

Когато много върхове на планините, планините на Нашите ученици, засияят и излъчват любов и душевен покой, тази любов ще се разлее като пълноводна река по целия свят и на Земята ще слязат  мирът  и спокойствието. И часът ще удари!

Запомнете това!

Желая ви мир, щастие и хармония!

"Огледалото на ученика"

Тибетеца чрез Биргит Ломборг