Великото изкушение в пустинята преди разтварянето на лотоса

Великото изкушение в пустинята преди разтварянето на лотоса

Колкото по-близо е ученикът до Третото Посвещение, толкова повече са промените, които претърпява неговият мозък, готвейки се да поеме разширеното съзнание. На този етап ученикът като че ли е озарен от вътрешна Светлина, която се излъчва от него толкова по-силно и по-ярко, колкото по-дълбока и по-стабилна е връзката му с духовния пламък. Вътрешното спокойствие не го напуска нито за минута, тъй като връзката с душата от тук нататък е нерушима и постоянна. Наистина не може да се каже, че той изобщо не се поддава на никакви илюзии; за известно време те могат да го завладеят, но всеки път времето на престоя в плен на илюзиите все повече намалява, а неговото ментално тяло е така добре нагодено и хармонично и така добре функционира, че той почти мигновено успява да разпознае техните най-фини сгъстявания, да ги подлага на анализ, да ги осъзнава и разсейва.

Основната му задача на този етап е да придобие вътрешно спокойствие и напълно да хармонизира своята личност. Докато личността не постигне своята цялост, макар и приблизително, няма да има Велико Посвещение. Но още сега съзнанието на ученика е толкова разширено, че то излиза извън рамките на планината, която той отдавна е осъзнал като своя собствена и се издига над нейния връх. 

Сега му се откриват нови простори и нова цел – друга планина, която по височина, стръмен наклон и обем многократно превишава предишната планина, а нейната основа се простира далеч зад границите на основата на старата. На върха на тази планина сияе нов символ – Цвят на Лотос. Ученикът знае какво означава този символ: той олицетворява Хилядолистния Лотос или по-точно, неговата собствена коронна чакра, която скоро ще се разтвори и ще разцъфне с цялото си великолепие.

Той съсредоточено се готви вътрешно за това Посвещение, за своето първо сериозно посвещение, след което душата ще стане пълноправна владетелка и господарка – в  пълния смисъл на думата.

На този етап от подготовката ученикът непрекъснато е проверяван по всички линии и посоки. По това време ефектът, който неговата безупречност, чистота и вътрешно сияние оказват върху околните, е толкова голям, че него често започват направо да го боготворят и да му оказват по всякакъв начин почести, знаци на внимание и уважение. Ще може ли той да устои на тези изкушения? Ще може ли да  смири и обуздае гордостта и тщеславието си? Много негативни нападки ще бъдат отправени по негов адрес. Ще може ли той да ги понесе и да издържи? И ще запази ли покоя на душата както сред похвалите и славословията, така и сред нападките и клеветите?

С всеки път за него ще става все по-очевидно как Светлината и сиянието, които той излъчва към околните, са така силни, че това неизбежно предизвиква у тях една или друга реакция – или положителна, или отрицателна. Неговите взаимоотношения с близките могат да станат източник на постоянни конфликти, неизбежно възникващи там, където на фона на неговото съвършенство и безупречни качества другите са обречени или на самоунижение и падение, или на полети и извисявания. Ще може ли той благодарение на мъдростта и силата на душата си да понесе тези конфликти? Този период е време на специфични изпитания, значително отличаващи се от онези, които предшестваха Второто Посвещение, когато ставаше основно въпрос да съумее да обуздае чувствата и желанията си и да бъде отговорен за тях.

Макар съзнателно да не се стреми към власт и не я иска, но иска или не, той притежава тази власт: дава му я голямото знание и магнетичното въздействие на личността му върху другите. Точно това той трябва да разбере: че въпреки собственото желание, притежава реална власт над хората и следователно трябва да се учи да се разпорежда мъдро с нея. Затова на този етап, опирайки се на своя душевен потенциал, той трябва да се стреми колкото може по-бързо да формира в себе си дарбата на духовното предвиждане. Тази задача е напълно по силите му, тъй като (той самият знае това) отдавна е свързан с Висшата си Триада, която е отражение на Висшия Дух, Монадата. Колкото по-активен е стремежът му да направи енергиите на този духовен пламък достояние на своя разум, толкова по-всесилна и всезнаеща става душата му, докато в същото време него самия го изпълват Божествената воля, любов и разум.

Духовните, междуличностните и обществено-социалните изисквания към ученика по това време значително се повишават. Той вече не може да се изгуби в тълпата или да се разтвори в масата от хора, защото подобно на ярък пламък се вижда сега отвсякъде. Той става необходим на хората, те ще идват при него за съвет или помощ, ще му се възхищават, ще проявяват своята любов, доверие и привързаност – или, обратно, ще се извръщат, ще го предават, ще злословят и ще го ненавиждат. Но каквито и да са чувствата на другите хора към него, неговата задача е винаги да запазва вътрешния покой, да излъчва любов и мъдрост и духовен разум и да живее в съгласие с Божия замисъл и воля. Това е задачата му и едновременно – неговото изпитание.

За много от учениците осъзнаването, че макар и чисто фактически притежават толкова голяма власт и влияние, ще бъде ново, неочаквано откритие, което доста ще ги смущава. Много от тях ще приемат това със смирение, други ще бъдат неспокойни, особено при мисълта за отговорността, с която неизменно е свързано подобно положение. Наистина, на когото много се дава, от него и много се изисква. А изкушението на властта е едно от най-коварните изкушения в пустинята. 

Ако ученикът се съблазни от нея и прояви макар и най-малък признак на тщеславие или гордост, илюзиите веднага ще го завладеят и ще раздухат искрата на тщеславието в мощен пламък, а смирението, неговият най-важен и основен спътник на подстъпите към Великото Посвещение, ще го напусне. А където няма смирение, там няма и Посвещение. Тщеславието е доведеният брат на егоизма, а резултатът от техния съюз се оказва злоупотребата с властта. Всяка злоупотреба е опасна, още повече злоупотребата с властта, тъй като при това огромно влияние, което ученикът има над околните, той може да ги манипулира и управлява, както си иска.

Ако прояви предвидливост и тактично насочва заобикалящите го в служба на Светлината, това ще бъде само от полза за двете страни; всякакви груби манипулации на хората, с които той преследва собствени егоистични интереси, неизбежно ще доведат до продължително, дълбоко падение. Към падение? Пред самия праг на Небесните Врати? Да не се чудим, защото знаем: колкото по-силно е изкушението, толкова по-дълбоко е падението. Значи такава е неговата съдба, такъв е неговият жребий, такъв е закономерният резултат от неговите грешки, където при липса на бдителност и смирение има колкото щеш гордост, тщеславие, високомерие и надменност. При тези ученици илюзиите нарастват като снежна топка и ги обгръщат с такъв плътен пръстен, че те съвсем спират да виждат и да разбират, че се търкалят по наклона все по-надолу, към самия край на пропастта.

Макар връзката с душата в този момент да е нарушена, магнетичната сила на нейното излъчване върху околните остава практически постоянна, затова ученикът, кармично обречен „да падне”, е способен да завлече след себе си в бездната много хора и за в бъдеще ще му трябват много прераждания, за да се върне на предишната позиция.

Тези изпитания, предшестващи навечерието на Третото Посвещение, са в най-висока степен насъщни и необходими за всеки ученик. Като истински Посветен той трябва да притежава непреклонна воля, смелост, сила, мъжество и непоколебимост в служба на Светлината, поради което трябва да приведе целия си живот и самия себе си до пълно, 100-процентово съответствие с универсалните закони и волята Божия. И също толкова абсолютно и пълно трябва да бъде и неговото смирение пред мирозданието или пред Божествения Универсум.
По такъв начин структурните преобразувания, засягащи мозъка и съзнанието на ученика, могат да бъдат задействани за съвсем други цели, отколкото служене на Светлината, макар да трябва да си признаем, че подобни случаи са по-скоро редки изключения.

Достигнали този стадий, болшинството от учениците като правило стават смирени, послушни, скромни хора, пълни с вътрешно желание да служат на силите на Светлината. Приведените по-горе изключителни случаи имат за цел само да предпазят и призоват моите събратя към незабавно избавяне от най-опасните за тях фактори – своите негативни ментални наклонности, стоящи като здрава преграда на пътя на духовното им развитие.

В навечерието на Третото Посвещение всички ученици осъзнават и чувстват вътре в себе си този мощен приток на силите на Светлината, които ще се излъчват и разпространяват около тях като потоци чисто духовно сияние. Тази Светлина ще се разширява и ще расте, защото ще се разширява и расте тяхното съзнание, ще се изчистват и стават по-фини телата им, ще укрепва разбирането им за своя духовен оригинал. Едновременно с това вървящият с пълен ход процес на хармонизация на личността ще направи по-целенасочена общата енергетика на всички нейни тела и това ще стане причина фокусирането върху целта да бъде по-точно, ясно и безпогрешно, а самата цел – лесно достижима.

Дарът на провидението или вътрешното озарение ще се развие в ученика необикновено, особено ако той преобразува духовния си потенциал в своеобразна динамо-машина, от която ще се захранват всички негови благородни тенденции и стремежи, насочени към служене на ближните. От сега нататък той съзнателно ще насочва дадената му власт към съзидателна, конструктивна работа, като стане извънредно полезно оръдие в Нашата голяма работа за благото на силите на Светлината.

Наближава времето, когато скритата в него змийска сила ще възпламени разума му и ще запали в неговата глава факела на Космическата Светлина. И ще настъпи моментът на Духовната Свадба, моментът на Великото Посвещение.

"Огледалото на ученика"

Тибетеца чрез Биргит Ломборг