Магията на повторенията и вирусът на раздразнението
Моментът, в който ученикът придобива цялостно разбиране, е златният час на неговото освобождаване, повратният пункт на цялата му съдба. Ако това разбиране е истинно и стабилно, неговият живот ще се измени радикално, а изпитанията ще се окажат по-леко преодолими и не толкова трудни. Обстоятелството, че на учениците изключително трудно им се удава подобно разбиране, се обяснява с това, че личността се огражда с плътна стена всеки път, когато почувства, че истинното знание се стреми към нея. Личността се страхува от истинското разбиране като от огън, тъй като инстинктивно чувства, че моментът на придобиване на истинското разбиране ще стане повратен пункт на нейната окончателна капитулация.
Всеки път, когато ученикът въз основа на опита, който придобива с помощта на изпитания или знания, достига до поредното, по-високо ниво на разбиране, личността със страх отбелязва, че контактът му с душата е станал по-широк, а сферата на нейната собствена власт по-тясна. Ето защо тя полага всички сили да не допусне ученика до новото знание или да го накара да забрави за него. В повечето случаи това прекрасно й се удава, което често довежда ученика до умопомрачение. Той не разбира защо трябва отново и отново да повтаря едно и също нещо, след като вече отдавна всичко е разбрал и осъзнал. Да, възможно е действително да е разбрал и осъзнал всичко, но не е разбрал едно: това негово разбиране е било толкова кратко и повърхностно, че той дори не е успял да го претвори в живота.
Тактиката, която личността избира в отношението си с ученика, е обмислена внимателно и от всички страни. Тя многократно я е пробвала на практика и добре е усвоила, че ученик, който се подлага на едно и също изпитание, моментално си припомня познатите теми, сюжети и декори и в него избухва раздразнението: та той отдавна е преминал през това, всичко е разбрал и осъзнал! Защо са нужни всички тези глупави повторения? При всяко такова повторение раздразнението му все повече се усилва, тъй като той не разбира защо става така и защо е нужно, и не разбира само защото личността светкавично го убеждава, че това повторение без съмнение е глупаво и безсмислено, и ако някой е виновен за това, то не е той, а неговият партньор.
Раздразнението е отрова, и то много опасна отрова. Попадайки в организма на ученика, тя се разпространява в него с мълниеносна скорост, разпалвайки така наречения справедлив гняв, преизпълнен с който, ученикът изхвърля огромно количество империл (така се нарича този гняв) върху нищо неподозиращия и невинен партньор, който със своята намеса е искал само да му бъде подкрепа в изпитанията, без да подозира, че това ще му подейства като червена кърпа на бик.
Сред експерименталните ученически двойки подобни кризи Ни се налага да наблюдаваме почти постоянно, тъй като щом се сблъскат с това, което по тяхно мнение доста отдавна е преминато и разбрано, те всеки път виждат пред себе си именно тази червена кърпа. Те изобщо не разбират, че ако за миг са получили някакво разбиране, веднага са го изгубили, оплетени в хитрите интриги на коварната личност.
Разбиране, което не е затвърдено в практиката, при това многократно - не е разбиране. И това си го запишете на челото! В това знание е ключът на тези безкрайни повторения, които изобилстват в книгата ми. В много от учениците тези безкрайни повторения ще предизвикат само раздразнение, което като лакмусова хартийка ще покаже, че в действителност те нищо не разбират и все още се намират изцяло във властта на своя тиранин – личността.
Прозрението идва за учениците непосредствено преди Второто Посвещение или след него, тъй като на този етап те вече са толкова зрели, че до тях най-после стига смисълът и значението на тези повторения. Контактът с душата към този момент се оказва вече толкова здрав, че личността се намира почти под постоянното влияние на душата и това влияние я сковава и я лишава от цялото това изобилие на уловки и поводи, които тя ловко е използвала, за да обърка ученика и да го заблуди.
Магията на повторенията - това е пътят към истинското разбиране. Отбележете си този важен момент. Още щом съзнанието на ученика се избистри за истинското разбиране, раздразнението го напуска веднага и той дейно започва да претворява своето знание в живота, като с помощта на повторенията затвърждава усвоеното във всички направления. Едва сега може да се говори за това, че той е придобил истинско разбиране, тъй като едва сега влизат в сила новите позитивни програми и постановки. Но даже и в този стадий не е изключено старите негативни комплекси, улучвайки момента, когато ученикът е намалил бдителността си, да му инжектират империл и той моментално да се изпълни с отвращение към повторенията, които, както му се струва, той отдавна е усвоил.
Казаното нагледно демонстрира коя именно от двете форми на разбиране е по-ефективна. И затова не ми остава нищо друго, освен още един път да призова моите събратя по Пътя: замислете се над казаното! Именно тук е скрит и ключът за истинското разбиране! Старите негативни постановки често ще безпокоят ученика, повличайки го в мрежите от негативни чувства и мисли и оказвайки се в тях, той започва твърдо да вярва, че всички тези повторения са безсмислени и нелепи, тъй като смята, че отдавна ги е разбрал и усвоил. Това е участта на всички неопитни ученици.
Опитният или зрял ученик никога няма да допусне да бъде въведен в заблуждение и, забелязвайки дори и най-малкия намек на раздразнение, непременно ще стане особено внимателен.
Причината за раздразнението е винаги в противоборството между личността и душата, което се предизвиква от нежеланието на първата да се учи от душата и да разбира нейните методи. Когато ученикът въз основа на опита от безбройните повторения накрая разбере това, занапред ще бъде неизменно бдителен и внимателен дори към най-малкото раздразнение и когато то едва трепне в него, значи пак са сработили старите програми и постановки на личността, значи опасността чука на вратата. Ако в този момент прояви ум и предвидливост, а неговата връзка с душата се окаже на висота, той бързо ще разбере, че тук се е задействало именно неразбирането, т.е. има нещо такова, което той още не е разбрал.
Рано или късно (понякога, уви наистина много късно!) до този момент стига всеки ученик и това е неговият златен час, повратният пункт в живота му. Именно в този час ученикът разбира истинския смисъл на магията на повторенията. От този момент всяко повторение става желано за него, тъй като още веднъж му дава повод да изпробва на практика новата ориентация или постановка на душата, която с всяко такова изпитание става все по-силна, устойчива и ефективна.
Осъзнаването на истинския смисъл на раздразнението и болезнените кармични удари с обратно действие е велика победа. Всяко раздразнение изработва във физическата нервна система на човека особена отрова – империл, също един от защитните механизми на личността, привеждан в действие в даден момент, който тя смята опасен за себе си. Империлът действа по две направления: външно и вътрешно. Действайки отвътре, той прави ученика раздразнителен, неспокоен, агресивен, а ако се изработва в големи количества, неговите запаси се натрупват в организма и могат да се съхраняват там доста дълго време, като стават благоприятна почва за начало на различни болести и заболявания.
Действайки навън, той е подобен на вирус, който мълниеносно се предава на другите и ги заразява, така че у тях веднага се появява симптомът на “безпричинното” раздразнение, което не могат да си обяснят. Нека учениците изяснят за себе си, че носителят на империла носи двойна отговорност: отговорност за неговото разпространяване и отговорност (при това доста по-голяма) за неговото бързо премахване. Ако се намират под защита на душата и сърдечната топлина, те без усилие могат да избягнат заразяването с този вирус. Но ако всичко става много стремително и внезапно, когато за възстановяване на връзката с душата няма време, тогава агресията е подобна на пожар: набира темп и бушува с непреодолима сила, макар че самият ученик често даже не осъзнава до каква степен е отвратителен и неприятен.
Но затова пък бързо забелязва ответното раздразнение в противниковата страна и намирайки се в плен на собствените си видения, много бързо стига до извода, че за всичко е виновна тази страна, и от този момент цялата кармична верига от взаимовръзки може да се окаже просто непредсказуема.
Помнете: който допуска в сърцето си раздразнение е отговорен за всичко: и за това, че е позволил да бъде заразен и за това, че е заразил другите. Раздразнението е бич за човечеството. Колкото по-скоро учениците разберат това, толкова по-скоро ще започнат да изкореняват тази зараза от себе си.
Но до пълна победа се стига само когато ученикът чрез осмисления опит на магията на повторенията придобива окончателно разбиране. Този повратен момент затова е и златен, защото в действителност е повратен.
Когато ученикът разбере това, което не е разбирал по-рано, когато разбере, че виденията, които издига около него личността, го отклоняват от истинския път и отново го връщат към старите негативни нагласи, тогава ще разбере най-накрая и това, че всяко повторение е за добро.
"Огледалото на ученика"
Тибетеца чрез Биргит Ломборг
Няма коментари:
Публикуване на коментар